Дискусии – България

За религиозния канон, правата на човека и политическия тапигьозлук


Наскоро председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков и зам.-председателят на парламента г-н Любен Корнезов направиха няколко странни заявления по повод решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург на „алтернативния синод“ на Българската православна църква.

Автор: Красимир Кънев

Прочети още...

Голямото четене


Кампанията „Голямото четене“ свърши. За „любима книга на българските читатели“ в неделя бе обявен Вазовият роман „Под игото“ с подгласници „Време разделно“ на Антон Дончев (второ място) и „Тютюн“ на Димитър Димов (трето). Оттук нататък следват коментарите за ползата от всичко, случило се дотук, имало ли я е, доколко я е имало, в какво точно се е изразила.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Какво да се прави?


Поредицата от материали и есета на Даниела Горчева от последния месец, посветени на историята и настоящето на едно нещо, придобиващо все по-ясните очертания на етнически конфликт, не ще и дума, здраво разбуниха умовете и сърцата в България.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

От висотата на дупката


У нас знакът за нещо винаги е бил по-важен от нещото, което той обозначава. Защо ли? Така е по-лесно. За да се справиш с корупцията, кражбите, поръчковите убийства, местните главатари и собствената си огъваема психика е необходимо всекидневно, всеобщо усилие. За да се справиш със знака е достатъчно да смениш клозета на Черни с маслодайната роза.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино


Ако паметта е взаимодействие между повторението и спомена, а историята, по думите на Патрик Хатън, е един вид изкуство на паметта, то кои са тогава разпознавателните белези, образуващи колективната памет? Още по-съществено, по какъв начин се предават те и как се възприемат?

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Балканите: съжителство на вековете

Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Ентропа: изкуството на политиката, сърцето на една страна

Общоевропейската шега на един чешки артист предизвика силен гняв в неспокойна България. Но събитието разкрива някои по-дълбоки истини за страната – а и за самото изкуство.

Автор: Десислава Гаврилова

Прочети още...

Незапочнат дневник на един социален работник – Част V


На Цветница, като всички не особено ревностни християни, но пък имащи близък с цветно име, влязох и аз в църквата. Със свещ за здраве, с осветено върбово клонче, послушах службата. Вдъхновено божият отец призоваваше да отворим очите си за христовата красота и милост, да отворим душите си за добротата и любовта човешка.

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

Три съвременни антиприказки за чудесата или чертицата


Ало, чудо, къде си? –
така се надсмиваше над собствените си все по-еднакви, все по-циментирани в рутината дни мой добър приятел… Тревожното съзнание на модерно мислещия човек се връща често в света на приказките за среща с чудото, с вълшебството, забравено там на някой завой от бързалото да порасне дете.

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

Соколът се оказа лешояд


Новата българска история познава множество драстични примери на политическа подлост, безпардонна наглост, първобитен егоизъм и мизерна страхопъзльовщина. Дори на този фон обаче интервюто на Ахмед Доган с Валерия Велева по повод смъртта на Ахмед Емин, публикувано наскоро в „Труд“, поставя абсолютен рекорд.

Автор: Едвин Сугарев

Прочети още...

Незапочнат дневник на един социален работник – Част IV


В детството ми, когато руският беше по-задължителен и от родния език, всички знаехме закачливата песничка – „От какво са направени нашите момчета, от какво са направени нашите момичета“. Мелодичната игра с римите трудно може да се предаде на български, но всъщност пеехме, че децата са направени от ягодки и загадки, от пружинки и картинки, от цветенца и звънченца ...

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

Да вървим по пясък


Струва ми се, че случването на националистическите формации, антисемитизъм и ксенофобия има своята логика. До голяма степен тя се състои в умишлените мълчания и непроведени дебати по ключови за българското общество теми; на комплексирано отношение към националната история, на ценностната аморфност на строителите на демокрацията в България ...

Автор: Юлиана Методиева

Прочети още...

Незапочнат дневник на един социален работник – Част III


Думата ми е за простите, азбучни истини от нашия живот. За онези кратки, разпръснати мигове, които могат да придадат нов смисъл и неочаквано очарование на връзката между двама души, наречена семейство. Някога, преди 1989 година то беше „основната клетка на обществото“. Днес според енциклопедичния речник по социология „семейството е относително устойчива малка група включваща родителите и техните несемейни деца“ ...

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

Ретроспективен анализ на българския религиозен закон


В този кратък обзор имам за цел да направя обобщена оценка на последните пет години в правно-религиозния живот на страната, в присъствието на „новия“ Закон за вероизповеданията (ЗВ).


Автор: Виктор Костов

Прочети още...

„Случката“ с Огнян Стефанов и индулгенциите за ДАНС


Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата „държава“ най-често се съчетаваше към „майката“ – неизвестно чия, вероятно на държавата.

 

Прочети още...

Незапочнат дневник на един социален работник – Част II


Първият ми ден на социален работник – 7 юни 1993 година. Докато се опитвах да запомня в кой журнал кои молби се вхождат, как се издават удостоверения, как се попълват и обработват молбите за социални помощи, докато се опитвах да не ми личи ужаса от бумащината и се чудех как така колежката до мен знае по име всеки клиент, тайничко очаквах да се появи ТОЙ, човекът, който се нуждае от моята помощ.

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

Незапочнат дневник на един социален работник – Част I


Преди 15 години, когато научих, че съм спечелила конкурс за социален работник, подскочих от радост, а после се уплаших. Тъкмо навлизаше масовото американско кино и правомощията на социалните работници да отнемат деца от неуравновесени и негрижовни майки звучаха фантастично за нашите уши. За сведение тогава у нас нямахме кучешки приюти, но имахме над 30 хиляди деца в сиропиталища и домове.

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

История за розово слонче…


Когато най-после чухме нещо неабсурдно за Могилино – решението да бъде закрито и децата преместени в защитени жилища, в един русенски квартал започва подписка срещу изграждането на такива при тях. Местните жители коментирали, че ежедневното присъствие в центъра на квартала на „недъгави деца“ ще бъде неприятна гледка, а майките на „нормалните“ деца от близката детска градина били притеснени как да обясняват на рожбите си вида на ония, различните.

Автор: Албена Прокопиева

Прочети още...

Свободен съм, защото пиша за удоволствие, а не за одобрение


В момента, в който писателят започне да обяснява това, което е написал, той е изгубен като творец. Произведенията достатъчно добре говорят сами за себе си ...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Захвърлени от историята


„Как се каз­ваш, дядо?” – пи­там ста­рец, кой­то на някол­ко ки­ло­мет­ра пре­ди се­ло При­пек е прос­нал на пол­яна­та ов­ца и я стри­же. Мал­ко по-встра­ни е сед­на­ла же­на. Ча­ка за въл­на­та.
„Нямам име – от­връ­ща той. – Ба­ща ми ме кръс­ти Се­лим, дър­жа­ва­та ме преи­ме­ну­ва на Стоян. Знам ли кой съм?”

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

1968 – спомени от една неслучила се година


Свикнали сме да следим и описваме предимно нещата, които се случват. И сякаш в това има логика, всяка медия държи да подчертае, че предава от самата точка на събитието, че е най-близо до случилото се. Нека този текст бъде за неслучилата се 1968 ...

Автор: Георги Господинов

Прочети още...

Националният проект, църквата и литературата – Част III


В края на второто десетилетие на ХХ в. в България става безпощадно ясно: националният идеал не може да бъде постигнат, той не може да бъде живян, а може само да бъде мечтан, бленуван, припомнян. Ето защо на преден план трябва да излезе онази форма на културата, която кореспондира с промяната в социалните нагласи и може да отговори на „обществената поръчка“. Това е разбира се, литературата ...


Автор: Емил Иванов Димитров

Прочети още...

Националният проект, църквата и литературата – Част II


Ако се застане на строго църковна гледна точка, т. е. се превъзмогнат „естествените“ националистически пориви и страсти, то не може да не се признае справедливостта и каноничността на това определение. Факт е: национализмът на XIX в. „нахлува“ в Църквата тъкмо на българска почва и тъкмо в българско лице национализмът е църковно осъден.

 

Автор: Емил Иванов Димитров

Прочети още...

Националният проект, църквата и литературата – Част I


Литературата не е остров – нито в историята, нито в културата. Това, че тя е свързана с другите форми на културата, че е зависима от „духа на времето“ и че самата тя често „форматира“ същия този дух – са твърдения добре познати, тривиални дори.
Как българската литература е ориентирана спрямо „цялото на културата“? Какви стремежи е „попила“ в себе си и на какви потребности отговаря? Има ли своя „свръхзадача“ и каква е тя? А свое „вечно“ послание?

Автор: Емил Ив. Димитров

Прочети още...

Хайде сега плачете!

За Батак, митовете и организираното невежество

Автор: Веселин Кандимиров

Прочети още...

Българските карикатури


Всеки, който смята, че колективната истерия, предизвикана от застрашени символи, е чисто мюсюлманска културна особеност, би трябвало да дойде тия дни в България ...
Автор: Ивайло Дичев (сайт на автора)

Прочети още...

Що е оптимизъм и има ли той почва у нас?

Зададен по този провокативен начин въпросът изглежда като каламбур, но намеренията, с които започвам тоя текст, са съвсем не-иронични. Правото на оптимизъм, както и правото на живот, свобода, търсене на щастие и пр., е въпрос не само на конституирани добри намерения, но и на простичка налична възможност, т. е. на това дали човек може да си го позволи, без да изглежда детински наивен, глупав или самоубийствено повърхностен.

Автор: Златко Енев 

Прочети още...

Посетители

9
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 22 часа
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 3 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици