Би могло да се твърди, че Павлов е едноличен автор на новата комунистическа културна политика, ако все пак овладяването на апарата на културната политика не беше колективно дело...

Автор: Александър Кьосев

Четейки Тодор Павлов, попадаме във властта на блокираща мисленето, заклинателна реторика, в която и словесните формулировки, и начинът, по който те са подредени, изглежда неизбежен и недосегаем, подобен на сакрални магически формули.

Автор: Александър Кьосев

България е пълна с паметници на армията, донесла ни комунистическата власт. Същевременно в София нямаме паметник на жертвите на тоталитаризма..

Автор: Владимир Левчев

Опитът да се наложи мнението, че в Европа еднозначно одобряват новото българско правителство и едва ли не са в патетичен възторг от избраниците на Бойко Борисов е твърде неумела PR акция, чийто говорител за съжаление е самият Б.Б.

Автор: Мирослава Кортенска

Три дни след кончината си, още преди да бъде кремирана и погребана, Вера Мутафчиева беше наречена „доносник“ от доцент по литература, и то българска.

Автор: Георги Гроздев

Закоравелите хомофоби, разбира се, не винаги са били такива – никой не се ражда с генетично заложена омраза срещу хомосексуалността, това е чисто културен феномен, който човек попива от средата, в която живее. Същото се отнася и до всяка друга омраза...

Автор: Златко Енев

Като цяло прилаганите още по-всеобхватни и твърди мерки не постигат очаквания дълготраен ефект.

Автори: Михаил Груев и Алексей Кальонски

Въпреки че увенчава един постъпателен и логичен развой на държавната политика в периода на „зрелия социализъм“ и „единната социалистическа нация“, кампанията за окончателна асимилация на българските турци изненадва както тях, така и цялото общество.

Автори: Михаил Груев и Алексей Кальонски.

Още преди поредната „доганизация“ да се случи в село Кочан, повечето политически партии системно се опитваха да привлекат привърженици на „Атака“ чрез националистическо говорене

Автор: Евгения Иванова

Избори 2009 г. бяха не толкова изненадващи, колкото симптоматични за политическите динамики в българското общество.

Автор: Антонина Желязкова

Както е известно, самосъзнанието при българите мюсюлмани, а и при всяка друга общност, не е изначална, константна, непромелива във времето величина. Всяка „традиционна“ или не идентичност е натоварена с напрежения, ситуативна и променливо конюнктурна.

Автори: Михаил Груев и Алексей Кальонски

Странно как не последва никакво брожение около данните, които изскочиха от швейцарския институт по генетика „Игенеа“, оповестени у нас почти само от в. „Труд“ (броят от 27 май т. г.).

Автор: Владимир Трендафилов

Aз съм антинационалист по патриотични съображения. Миналият век ни даде изобилие от примери – от Хитлер до Милошевич – за това каква полза може да има от националистите в политиката една нация. Но това не е всичко.

Автор: Владимир Левчев

Видео-документация от дебата „Лесно ли е да си националист?“, проведен в Червената къща в София, на 18 април 2008 г.

В контекста на „единната социалистическа нация“ и инструментализирането на историята за конкретни политически цели фиксацията на властниците върху мюсюлманските имена напомня автосугестия за лекуване на следите от травматичното османско минало. Доминиращата историографска версия за ислямизацията като акт на брутално имперско насилие, която се преплита с фолклорното възприемане на „чуждата вяра“ („турската вяра“), за пореден път обосновава средствата.

Автори: Алексей Кальонски и Михаил Груев


Дискусията беше затворена от администратора на оригиналния сайт, така че това със сигурност е последната й част. Жалко, всъщност ...

Автор: Никола Пенев

Истината. В този ден тя витаеше някъде из въздуха, гола, но не похотлива, не и търсеща успехи, донякъде безразлична към собствените ни емоции и страсти. Тия хора отдавна бяха сложили кръст на миналото си (или полумесец, знам ли), бяха сключили мир с бившите си мъчители, бяха престанали – отдавна, много отдавна – да търсят начини за изравняване на историческите сметки ...

Автор: Златко Енев


Четвърта (и последна, надявам се) част от започнатия по-горе дебат. Дано да не е последният!

Автор: Никола Пенев

Писмо от Уливие Мехмедова Чуренева (майка на журналистката Нихал Йозерган) до студентите от СУ „Кл. Охридски“, организирали семинара „Срещу политическия монопол върху историята: Другият разказ за Майските протести 1989 г. – 20 години по-късно"

Автор: Уливие Чуренева


Трета част от дискусията, започната в блога на Никола Пенев – млад български математик, работещ в университета Станфорд, Америка.


Продължение на дискусията от блога на Никола Пенев, млад български математик, работещ в университета Станфорд, Америка.


Настоящият текст е един своеобразен експеримент – той включва не само първоначалната статия на Никола Пенев (един удивително свеж и силен български глас, идещ откъм Станфорд, Америка)  – но и всички коментари, които я следват на неговия блог (в три отделни части, тъй като материалът е твърде обемист). Препоръчвам най-настоятелно да си вземете няколко часа и да изчетете всичко. Уверявам ви, ще откриете не малко интересни неща.

Автор: Никола Пенев


Не съм описвал тези събития никога до сега, не знам кой знае колко за онова време, но видях нещата отвътре и ги видях по този начин ... Споделям това не за да бъде слагано то на кантар. На кантара всъщност и тогава и сега е сложено цялото гражданско общество на България. Провалят ли се едни, проваляме се всички.

Автор: Серкан Исмаил


Настоящото изследване няма за цел да се занимае с примерите за [едно] хронологично-тематично съвпадение, а преди всичко да осветли причините, породили съдбовното вглеждане в трагедията на Батак и визуалните стратегии за конструирането й като съществен елемент от колективната памет на българите.

Автор: Мартина Балева


Спорът, породен от публикацията на книгата „Македония на кръстопът“, има всичко, което прави един интелектуален дебат интересен – важен проблем, противоположни оценки, крайни аргументи, наранени честолюбия и... нежелание да разбереш позицията на другите. Но особеното на тоя дебат е, че в него не участва нито един човек, който самоопределя себе си като националист.

Автор: Иван Кръстев


Това, което се случи вчера в българския парламент, прехвърли всякакви граници на допустимото. Опитът на управляващите да елиминират своите политически противници, прекроявайки в последния момент изборното законодателство, не е просто и само непочтен, нагъл и вреден за нашето общо бъдеще. Той е и подъл.

Автор: Едвин Сугарев


Кои са онези ли? Лошите. Мръсните. Чуждите.
До такива недискусионни квалификации се стига, когато т.нар. „национализъм“ стане доминантна политическа доктрина и етичен фундамент на индивида.

Автор: Бойко Ламбовски


Пиша Ви това писмо, впечатлен от политическото Ви ЛИЦЕМЕРИЕ, което отблъсна десетки хиляди членове и стотици хиляди избиратели на ДПС. Пиша Ви като един от политическите затворници, които лежаха с Вас по килиите заради т. нар. „Възродителен процес“.

Автор: Сезгин Мюмюн


Ето няколко конкретни медийни последици на едно привидно изолирано малцинство в България – гей-лесбийското, последиците на 20-годишния днес конденз: години, през които трябваше да изживеем ведно процеси на Просвещение, Модернизация, западняшка индустриализация и еманципация.

Автор: Станимир Панайотов


Социоложката д-р Илона Томова говори за своята научна работа, в която обръща внимание на господстващите стереотипи и разпространени предразсъдъци по отношение на ромите.

Автор: Илона Томова



Наскоро председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков и зам.-председателят на парламента г-н Любен Корнезов направиха няколко странни заявления по повод решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург на „алтернативния синод“ на Българската православна църква.

Автор: Красимир Кънев


Кампанията „Голямото четене“ свърши. За „любима книга на българските читатели“ в неделя бе обявен Вазовият роман „Под игото“ с подгласници „Време разделно“ на Антон Дончев (второ място) и „Тютюн“ на Димитър Димов (трето). Оттук нататък следват коментарите за ползата от всичко, случило се дотук, имало ли я е, доколко я е имало, в какво точно се е изразила.

Автор: Владимир Трендафилов


Поредицата от материали и есета на Даниела Горчева от последния месец, посветени на историята и настоящето на едно нещо, придобиващо все по-ясните очертания на етнически конфликт, не ще и дума, здраво разбуниха умовете и сърцата в България.

Автор: Златко Енев


У нас знакът за нещо винаги е бил по-важен от нещото, което той обозначава. Защо ли? Така е по-лесно. За да се справиш с корупцията, кражбите, поръчковите убийства, местните главатари и собствената си огъваема психика е необходимо всекидневно, всеобщо усилие. За да се справиш със знака е достатъчно да смениш клозета на Черни с маслодайната роза.

Автор: Кристин Димитрова


Ако паметта е взаимодействие между повторението и спомена, а историята, по думите на Патрик Хатън, е един вид изкуство на паметта, то кои са тогава разпознавателните белези, образуващи колективната памет? Още по-съществено, по какъв начин се предават те и как се възприемат?

Автор: Мария Тодорова

Посетители

94

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Е това вече си е... преди 4 дни
  • Апостол от Анталия писа Още
    Благодаря за статията преди 6 дни
  • Апостол от Хасково писа Още
    Благодаря за статията... преди 6 дни
  • grainis писа Още
    Боя се, че книгата на... преди 1 седмица
  • grainis писа Още
    Единствената опция за... преди 1 седмица
  • щастлив писа Още
    Суетата е наказание... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Както мислим ние, така... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Георги Димитров като... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    А ще се запитате ли... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Англосаксонската... преди 2 седмици
  • Ясен писа Още
    Статията е отпреди... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Същата работа и със... преди 2 седмици
  • Теодора писа Още
    Правата на човека са... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да се пише за такъв... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „Поробителите“,... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чудя се дали ваши... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Найстина ли Оджи-кри,... преди 3 седмици
  • АННА писа Още
    О, моя  Родино,... преди 3 седмици
  • В.И. писа Още
    Дали използваните... преди 3 седмици
  • Дясното е криптофаши... писа Още
    Либерализмът вкарва... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Преди много години... преди 3 седмици
  • Мария Пипева писа Още
    Наздраве, г-н Енев! Да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Българските турци са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Севрвирай на селянина... преди 3 седмици
  • Н П писа Още
    Досадно политизиране,... преди 3 седмици