Започналата война за собствеността върху двата вестника е важен момент от нашия несвършващ „преход“. Защото става дума за двата вестника, които дирижираха общественото мнение в най-важните начални години на „прехода“.

Автор: Александър Кертин

Веднага след 9 септември 1944 година циганите стават обект на етническа, религиозна и културна асимилация от страна на държавната малцинствена политика, която през различните периоди има различни форми и се провежда с различни средства.

Автор: Анастасия Пашова

И двете за турци. Тази, която нарекох „Анталия“, е за „български“ турци. А другата, наречена „Цариброд“ – за турци от Германия.

Автор: Венцислав Кръстев

Научих нещо, което и преди съм си знаел. Популизмът, който, разбира се, е нещо лошо, съвсем случайно се срещал и на Запад. Но тук щял да се задържи задълго…

Автор: Александър Кертин

В неволите на най-новата ни литература зла роля играе една отколешна черта на българската култура: неспособността й да ражда интелектуалци.

Автор: Никита Нанков

Интервю на Иво Беров от в-к Седем с Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Автори: Красен Станчев, Иво Беров

Както казва водещият адвокат Стефан Сталев на д-р Емил Антонов след като вече един час са си говорили за българския национализъм, „днес, докторе, ще засегнем една значима тема – темата за българския национализъм“.

Автор: Антон Емилов

В днешната криза се прояви родилният недъг в конструкцията на еврозоната. Тя е дуалистична – има федерална парична политика, която се провежда от една институция, но няма съответната фискална федерална система.

Автори: Румен Аврамов, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Социалната критика почти изцяло отсъства като интелектуална и изследователска програма от българското академично поле. Можем да кажем дори, че тя отсъства и от българската публичност.

Автор: Боян Знеполски

На простака е присъщо да си въобразява скритото като срамно, а истината като разкриваща се срамотна тайна и голодупство.

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Постъпих безредно защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така.

Проф. Богдан Богданов

Веднага след края на комунизма у нас стана ясно, че само oколо един процент от българското население е виждало света оттатък Желязната завеса.

Автор: Владимир Левчев

Стенограма на доклад на Мейнард Б. Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г., разсекретен на 19 октомври 1977 г., после отново засекретен и разсекретен за втори път наскоро.

Автор: Мейнард Барнс

Темата „Македония“ е обширна. А и аз съм си чувствителен към нея. Затова си позволявам да върна читателя там, където вече е бил. Причината за това е чисто физиологична.

Автро: Веселин Кандимиров

Сливенският квартал Надежда е като адът на Данте. Той си има кръгове, макар и на пръв поглед да изглежда като голям квадрат. Това не е просто бедняшки квартал, където всички споделят бедността на равна нога. Ромите може и да са изключени от българското общество, но това не им пречи да практикуват разделение сред самите себе си. Йерархиите, независимо дали религиозни (християни срещу мюсюлмани), племенни или семейни, съществуват реално, те са строги и сложни. Икономическите различия са най-очевидните. Надежда си има собствени милионери, пролетариат и просяци. Гетото си има собствено гето.

Автор: Димитър Кенаров

Основният проблем на българския елит е, че с някои малки изключения, той се плъзва по линията на разказа и удобното – в политически аспект – подменяне на смисловото значение на ключови за митологията словосъчетания…

Автор: Иво Димитров

Големият въпрос е как да знаем дали съхраняването на ритуалното пространство е в същото време и съхраняване на вярата, дали църквата не е отстъпила от функцията си на посредник между вярващите и трансцедентната сила.

Автор: Ивайло Знеполски

Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой.

Автор: Десислава Петрова

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Автор: Любен Дилов

Бях във втори клас, когато баща ми се върна от Белене (от затвора). Не знаех какво е затвор, не знаех защо баща ми е бил там, но знаех, че го обичам, та той ми беше баща. Живеехме в беднотия и недоимък.

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

От 1957 с решение на Политбюро № 290 от 24. 10. 1957 г. – „Отдела за работа сред турското население“ е преустроен в „Отдел за работа сред националните малцинства“. Това поставя и началото на „културната революция“.

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Основната последица от българския държавен комунизъм е не наличието на някакви утопично-идеологически елементи в общественото съзнание, а това, че на всяко нещо, което цели да ограничи „своеглавието“ в полза на един граждански демократичен ред, може да му бъде лепнат етикета „комунизъм“.

Автор: Александър Кертин

Медийните популяризации на исторически образи и сюжети имат различни качества: често привилегироват една или друга хипотеза, понякога търсят сензацията или се произвеждат с някаква „възпитателна“ цел, като най-важното им качество е, че не се подчиняват на правила за реконструиране, предпазващи миналото от явни политически употреби.

Автор: Александър Кертин

През 1975 г. Окръжно управление – МВР, Благоевград прави „Анализ – оценка относно: развитието на процесите сред българомохамеданите през 1975 г. във връзка с Решението на Секретариата на ЦК на БКП за националното им осъзнаване и културно издигане“

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Учебниците по история засега пренебрегват отношението религия – нация. Този проблем е покрит с патоса на национално-държавното самоутвърждаване.

Автор: Александър Кертин

Ако отворите който и да е учебник по българска история, ще намерите една тема, която, по дидактически замисъл, съдържа най-изтъкваното основание за национална гордост: Създаването и разпространяването на славянската писменост.

Автор: Александър Кертин

 

Макар и да изглежда научен и неутрален, дискурсът на think tanks за прехода е белязан от едно идеологическо противопоставяне, което често е представяно като „сблъсък между два свята“, напом­нящ за теорията на С. Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“. Става дума за противопоставяне: между два географски, културни, политически и социални свята, между миналото и бъдещето, между комунистическата система и либералния капитализъм, между Из­тока и Запада, между традицията и модерността, между държавата и гражданското общество, между индивидуализма и колективизма, между отвореното общество и затвореното общество, и т.н., и т.н. Ето защо изборът на либералните think tanks от деветдесетте го­дини да подкрепят партията на антикомунистическата опозиция, СДС, е представен не като политически и пристрастен избор, а като „цивилизационен избор“, като исторически императив, продикту­ван от идеята за прогреса. Историята на България след 1989 г. е мислена и описвана като непрекъснато колебание, като „алтернати­ва между два политически и културни свята, между две философии за природата на човека и обществото“: „сини“ (СДС) и „червени“ (БСП). Следователно think tanks поемат ролята на модернизатори и декомунизатори, „на агенти на Просвещението“ на прехода, на ангели-хранители на промяната, които активно се намесват „всеки път, когато българското общество рискува да се отклони от правия път“, когато „слабостта“ на правителството, на народа, на медиите и на интелектуалците заплашва „правилния цивилизационен избор“.

Автор: Достена Лаверн

Днес, тук и сега, е видно и с просто око, че съществуват конфликтни точки между „духа на времето“ и „духа на нацията“. Тази втора част от настоящия текст заостря вниманието върху една такава точка.

Автор: Александър Кертин

 

Безспорно най-съдбоносната дата в българската история е 16 юни 1913 г. И до днес тя остава белязана с израза на Иван Гешов „денят на престъпното безумие“.

Автор: Александър Кертин

Изследване на така наречения „възродителен процес“ на мюсюлмани в Благоевградския окръг, конструирано по архивни документи.

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Дивотата – или дивотията – на народа представлява своеобразен лайтмотив на особения жанр на българската народопсихология.

Автор: Боян Манчев

Понеже отговорът на господин Кертин (предвиден като коментар) се е получил малко по-дълъг, отколкото го позволяват коментарните полета тук на сайта – но най-вече защото е също толкова интересен и съдържателен, колкото и първоначалния текст – го публикувам тук като самостоятелен текст.

Автор: Александър Кертин

Не училището е проблем на българското общество. Обратно, обществото е основният проблем на училището…

Автор: Александър Кертин

Ако масата не изпитва глад към свободното изразяване, към умното, аргументирано, критичното мнение, ако публиката е трето качество, ще чете и гледа само продукция от трето качество.

Автор: Румен Леонидов

Понякога се питам – това ще прозвучи еретично за мнозинството читатели в страната – кога счупването, преобръщането в българската култура е по-голямо: след 9 септември 1944 г. или след 10 ноември 1989 година. И неизбежно стигам до извода, че последната голяма промяна е много по-радикална.

Автор: Христо Буцев

Посетители

80

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Между другото... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    И като са го... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Вальо, умната, малко... преди 17 часа
  • Valpet писа Още
    На 1.12.2020, известният... преди 17 часа
  • Златко писа Още
     Две различни... преди 3 дни
  • Ели писа Още
    Статията е... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    По-важно е не да си... преди 3 дни
  • Лъчезар Лозанов писа Още
    Чудесен текст! преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви,... преди 3 дни
  • Лъчезар Лозанов писа Още
    Митко Кенаров е... преди 3 дни
  • Въжарова писа Още
    Напълно съм съгласна... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Едно малко... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Четох едни "писания"... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 седмици
  • Български офицер писа Още
    " TIMEO DANAOS et  DONA  FERENTES ! " преди 2 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много ценно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Първи впечатления от... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Завиждам на страната... преди 3 седмици
  • хелена писа Още
    Коментарът Ви какво... преди 3 седмици
  • хелена писа Още
    Казвате, че западната... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Западът 5 века е... преди 4 седмици
  • АННА писа Още
    Върнах се в детството... преди 4 седмици
  • Гео Милев писа Още
    След всяка карикатура... преди 4 седмици
  • Кунев писа Още
    "Казване на истината":... преди 4 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Да уточмним все пак -... Неделя, 01 Ноември 2020