Веднага след 9 септември 1944 година циганите стават обект на етническа, религиозна и културна асимилация от страна на държавната малцинствена политика, която през различните периоди има различни форми и се провежда с различни средства.

Автор: Анастасия Пашова

И двете за турци. Тази, която нарекох „Анталия“, е за „български“ турци. А другата, наречена „Цариброд“ – за турци от Германия.

Автор: Венцислав Кръстев

Научих нещо, което и преди съм си знаел. Популизмът, който, разбира се, е нещо лошо, съвсем случайно се срещал и на Запад. Но тук щял да се задържи задълго…

Автор: Александър Кертин

В неволите на най-новата ни литература зла роля играе една отколешна черта на българската култура: неспособността й да ражда интелектуалци.

Автор: Никита Нанков

Интервю на Иво Беров от в-к Седем с Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Автори: Красен Станчев, Иво Беров

Както казва водещият адвокат Стефан Сталев на д-р Емил Антонов след като вече един час са си говорили за българския национализъм, „днес, докторе, ще засегнем една значима тема – темата за българския национализъм“.

Автор: Антон Емилов

В днешната криза се прояви родилният недъг в конструкцията на еврозоната. Тя е дуалистична – има федерална парична политика, която се провежда от една институция, но няма съответната фискална федерална система.

Автори: Румен Аврамов, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Социалната критика почти изцяло отсъства като интелектуална и изследователска програма от българското академично поле. Можем да кажем дори, че тя отсъства и от българската публичност.

Автор: Боян Знеполски

На простака е присъщо да си въобразява скритото като срамно, а истината като разкриваща се срамотна тайна и голодупство.

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Постъпих безредно защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така.

Проф. Богдан Богданов

Веднага след края на комунизма у нас стана ясно, че само oколо един процент от българското население е виждало света оттатък Желязната завеса.

Автор: Владимир Левчев

Стенограма на доклад на Мейнард Б. Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г., разсекретен на 19 октомври 1977 г., после отново засекретен и разсекретен за втори път наскоро.

Автор: Мейнард Барнс

Темата „Македония“ е обширна. А и аз съм си чувствителен към нея. Затова си позволявам да върна читателя там, където вече е бил. Причината за това е чисто физиологична.

Автро: Веселин Кандимиров

Сливенският квартал Надежда е като адът на Данте. Той си има кръгове, макар и на пръв поглед да изглежда като голям квадрат.

Автор: Димитър Кенаров

Основният проблем на българския елит е, че с някои малки изключения, той се плъзва по линията на разказа и удобното – в политически аспект – подменяне на смисловото значение на ключови за митологията словосъчетания…

Автор: Иво Димитров

Големият въпрос е как да знаем дали съхраняването на ритуалното пространство е в същото време и съхраняване на вярата, дали църквата не е отстъпила от функцията си на посредник между вярващите и трансцедентната сила.

Автор: Ивайло Знеполски

Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой.

Автор: Десислава Петрова

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Автор: Любен Дилов

Бях във втори клас, когато баща ми се върна от Белене (от затвора). Не знаех какво е затвор, не знаех защо баща ми е бил там, но знаех, че го обичам, та той ми беше баща. Живеехме в беднотия и недоимък.

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

От 1957 с решение на Политбюро № 290 от 24. 10. 1957 г. – „Отдела за работа сред турското население“ е преустроен в „Отдел за работа сред националните малцинства“. Това поставя и началото на „културната революция“.

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Основната последица от българския държавен комунизъм е не наличието на някакви утопично-идеологически елементи в общественото съзнание, а това, че на всяко нещо, което цели да ограничи „своеглавието“ в полза на един граждански демократичен ред, може да му бъде лепнат етикета „комунизъм“.

Автор: Александър Кертин

Медийните популяризации на исторически образи и сюжети имат различни качества: често привилегироват една или друга хипотеза, понякога търсят сензацията или се произвеждат с някаква „възпитателна“ цел, като най-важното им качество е, че не се подчиняват на правила за реконструиране, предпазващи миналото от явни политически употреби.

Автор: Александър Кертин

През 1975 г. Окръжно управление – МВР, Благоевград прави „Анализ – оценка относно: развитието на процесите сред българомохамеданите през 1975 г. във връзка с Решението на Секретариата на ЦК на БКП за националното им осъзнаване и културно издигане“

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Учебниците по история засега пренебрегват отношението религия – нация. Този проблем е покрит с патоса на национално-държавното самоутвърждаване.

Автор: Александър Кертин

Ако отворите който и да е учебник по българска история, ще намерите една тема, която, по дидактически замисъл, съдържа най-изтъкваното основание за национална гордост: Създаването и разпространяването на славянската писменост.

Автор: Александър Кертин

 

Макар и да изглежда научен и неутрален, дискурсът на think tanks за прехода е белязан от едно идеологическо противопоставяне, което често е представяно като „сблъсък между два свята“, напом­нящ за теорията на С. Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“. Става дума за противопоставяне: между два географски, културни, политически и социални свята, между миналото и бъдещето, между комунистическата система и либералния капитализъм, между Из­тока и Запада, между традицията и модерността, между държавата и гражданското общество, между индивидуализма и колективизма, между отвореното общество и затвореното общество, и т.н., и т.н. Ето защо изборът на либералните think tanks от деветдесетте го­дини да подкрепят партията на антикомунистическата опозиция, СДС, е представен не като политически и пристрастен избор, а като „цивилизационен избор“, като исторически императив, продикту­ван от идеята за прогреса. Историята на България след 1989 г. е мислена и описвана като непрекъснато колебание, като „алтернати­ва между два политически и културни свята, между две философии за природата на човека и обществото“: „сини“ (СДС) и „червени“ (БСП). Следователно think tanks поемат ролята на модернизатори и декомунизатори, „на агенти на Просвещението“ на прехода, на ангели-хранители на промяната, които активно се намесват „всеки път, когато българското общество рискува да се отклони от правия път“, когато „слабостта“ на правителството, на народа, на медиите и на интелектуалците заплашва „правилния цивилизационен избор“.

Автор: Достена Лаверн

Днес, тук и сега, е видно и с просто око, че съществуват конфликтни точки между „духа на времето“ и „духа на нацията“. Тази втора част от настоящия текст заостря вниманието върху една такава точка.

Автор: Александър Кертин

 

Безспорно най-съдбоносната дата в българската история е 16 юни 1913 г. И до днес тя остава белязана с израза на Иван Гешов „денят на престъпното безумие“.

Автор: Александър Кертин

Изследване на така наречения „възродителен процес“ на мюсюлмани в Благоевградския окръг, конструирано по архивни документи.

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Дивотата – или дивотията – на народа представлява своеобразен лайтмотив на особения жанр на българската народопсихология.

Автор: Боян Манчев

Понеже отговорът на господин Кертин (предвиден като коментар) се е получил малко по-дълъг, отколкото го позволяват коментарните полета тук на сайта – но най-вече защото е също толкова интересен и съдържателен, колкото и първоначалния текст – го публикувам тук като самостоятелен текст.

Автор: Александър Кертин

Не училището е проблем на българското общество. Обратно, обществото е основният проблем на училището…

Автор: Александър Кертин

Ако масата не изпитва глад към свободното изразяване, към умното, аргументирано, критичното мнение, ако публиката е трето качество, ще чете и гледа само продукция от трето качество.

Автор: Румен Леонидов

Понякога се питам – това ще прозвучи еретично за мнозинството читатели в страната – кога счупването, преобръщането в българската култура е по-голямо: след 9 септември 1944 г. или след 10 ноември 1989 година. И неизбежно стигам до извода, че последната голяма промяна е много по-радикална.

Автор: Христо Буцев

Институцията, която признава М. Арнаудов за политик от национален мащаб, е ... Дирекция на полицията

Автор: Емил Ив. Димитров

Посетители

70

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 2 дни
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 1 седмица
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 3 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 седмици