Дискусии – България

Като на празник – Част 4

Асимилационният натиск върху цели турски семейства в Родопите по формулата „връщане на лицата от смесени бракове към техния родов корен“ започва пробно в някои села през 1980 г., но се разгръща като целенасочена партийна политика след 1982.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

За „ромския проблем“ в България

Нека бъдем откровени към себе си: страната ни тъне в тихичко отчаяние пред собственото си безсилие да се справи по някакъв начин с опустошенията и разрушенията, които „преходът“ изглежда нанесе навсякъде. Като се започне с душите на хората и се завърши с природата на тази някога тъй красива страна, всичко изглежда погребано под сиви планини от боклук: боклук човешки, боклук индустриален, боклук – да пази Господ! – комай вече вселенски, тоест неотстраним. Обществото, доколкото може да се говори за такова, е притихнало в един вид настръхнало очакване на неизбежното: „диваците“ – винаги „другите“, никога „ние“ – са не пред вратите, те отдавна вече са проникнали вътре във всяка поричка на тази страна, това пространство, това леговище, което някога може и да се е наричало „човешко място“, но днес, уви, изглежда се е превърнало в джунгла, където всеки ръфа всекиго, в очакване на неизбежния, тъпо-предвидим, сиво-погребан-под-боклуци, всеобщ край…

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Как станахме по-християни и от патриарха

Ако в тези дни беше проведено социологическо проучване, то със сигурност броят на ревностните православни християни щеше да се окаже повече от броя на населението на България, пише Иван Бедров в коментар за Vesti.bg

Автор: Иван Бедров

Прочети още...

Етнонационализмът по време на демократичния преход в България – част 1

Като цяло, историческият летопис (1878–1989) на отношението на България към мюсюлманското население варира между пасивна толерантност и асимилация, враждебност и омраза.

Автор: Бистра-Беатрикс Вьолги

Прочети още...

Голямото ни пропадане

Оставени на инстинктите си, на нищетата и телевизора, огромен брой българи вече деградират. А ние се гневим на Мишо Шамара и „гаврата“ му с родния трибагреник. Това ли е най-големият ни проблем?

Автор: Мирела Иванова

Прочети още...

Чий траур?

Сред целия шум тези дни около смъртта на патриарх Максим предпочетох да не кажа нищо. Поради ред причини. На първо място, не съм православна християнка.

Автор: Светла Енчева

Прочети още...

За националния идеал...

Самият аз – мисля, че няма какво да го обосновавам и доказвам – съм от доста горещичките привърженици на идеята за пълно отдаване на собствената енергия в името на някаква идеална цел...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Като на празник – Част 3

През 80-те години на ХХ век Комунистическият режим полага големи грижи за усъвършенстване на своята тоталитарна машина. Целта е пълен контрол над хората и техния личен живот.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Самуел Ардити: Някой прави майчин помен с еврейска кръв

Спасяването в признатите граници на България, анулира обвиненията срещу България и българския народ, че са били вампири и кръвожадни татари, хуни и т.н. Спасените евреи в България са 7 пъти повече от унищожените в Македония.

Автор: Самуел Ардити

Прочети още...

За имената и преименуванията на българите мюсюлмани (1912-2000)

На насилствените преименувания на българите мюсюлмани са посветени редица исторически и етнологични изследвания. Настоящата статия е опит да се дообогати картината чрез анализ в исторически план на няколко проблемни кръга, свързани с преименуването.

Автор: Евгения Благоева

Прочети още...

Като на празник – Част 2

Продължавам с разказа за това, което става в сградата на Министерството на вътрешните работи през зимата на 1984-1985 г. На съвещанието, проведено на 4 януари 1985 г., началниците на окръжните управления на МВР в окръзите, където вече е проведена акцията по насилственото преименуване, представят своите отчети пред ръководството на министерството.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

„Людмила Живкова“ трябва да се историзира

Нестихващите скандали около конференцията, посветена на юбилея на Людмила Живкова в СУ са симптоматични за нивото на обществения дебат върху наследството на комунизма.

Автор: Явор Сидеров

Прочети още...

Като на празник – Част 1

От години се ровя в архивите, опитвайки се да проумея безумието, което за съжаление ще остане в нашата история с названието „Възродителен процес“. (Така беше осквернена и думата Възраждане, която като ученици асоциирахме с Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Паисий Хилендарски и много други светли имена.)

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Държавният антисемитизъм 1940-1944 г.

Това е тема, която не може да се разглежда без връзка с военния контекст, със съюза с Германия, с „националните идеали“, проповядвани от казионните организации и от държавната пропагандна машина. Държавният антисемитизъм от началото на 40-те години на 20 век е съществен страничен ефект, цена за преследваното химерично „обединение“ на България.

Автори: Румен Аврамов, Надя Данова, Николай Поппетров, Антоанета Ненкова

Прочети още...

От реабилитация към реставрация

Елементарен факт: Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология … Упс! А дали ВСЕ ОЩЕ?

Автор: Любослава Русева

Прочети още...

Някои политически аспекти на етническите отношения в България през последните 22 години

Навършването на 20 години от падането на Берлинската стена и свързаното с това знаково за цяла Европа събитие – отстраняването у нас от власт на Тодор Живков – активизира дискусията за смисъла на този процес, който като че ли всички свикнахме да наричаме „преход“.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Отзвуци от конференцията „Да опознаем миналото си“

Медийни отзвуци от конференцията „Да опознаем миналото си“, проведена от БХК в София на 5 и 6 октомври 2012.

Съставител: Юлиана Методиева

Прочети още...

Медиите и наследството на комунизма

Внушението на медиите се изгражда по отлично отработена пропагандна схема. Обществото „знае“ за своите турци или помаци онова, което винаги е „знаело“: че косъмът им не е чист. Че не са достатъчно лоялни граждани. Че етническата малцинствена плът по правило е разяждана от микробите на исляма...

Автор: Юлиана Методиева

Прочети още...

Левски, Ботев, робството и присъствието

Турско робство обаче не е имало. Нито в буквалния, нито в историческия смисъл на думата. Имало е в иносказателния смисъл. Иго. Но не става въпрос и за присъствие, както го наричат някои. Може би най-точната дума за тия петстотин години, които наричаме робство, е турско владичество.

Автор: Иво Беров

Прочети още...

Спасяването на българските евреи през Втората световна война

Последствията от нацистката конференция във Ванзее скоро ще засегнат и България. Годината е 1942. Решението, взето на конференцията за физическото унищожение на евреите, включва и 48 000 български евреи.

Автор: Христо Бояджиев

Прочети още...

Външната политика на България (1938-1941)

Повече от 30 години след като текстът на тази книга е бил готов за печат, даже отпечатан, но след това изгорен, тя се появява на бял свят, през 1998. Един от важните трудове на Николай Генчев, малко поизгубен в навалицата (освен в Интернет, книгата изглежда може да се намери само из библиотеки и антиквариати). Тук предлагаме избрани откъси...

Автор: Николай Генчев

Прочети още...

За културната криза у нас

Ако някой би поискал да си изясни смисъла на живота ни от Освобождението насам, особено през времето на последните десетилетия, останал би слисан от странностите, с които тоя живот е изпълнен. Като че ли основната и най-съществена черта в него е отсъствието на всякаква логика.

Автор: Петър Мутафчиев

Прочети още...

Кратката история на евреите в Народна Република България

След войната българското еврейско малцинство губи възможността си да се изявява като етническа група. То е до такава степен асимилирано, че едва ли може да се възприема повече като национално малцинство. Този извод според мен още по-добре характеризира евреите като „показно малцинство“: едно удобно за показване пред света, асимилирано, и по тази причина вече незабележимо малцинство, служещо като образец за другите етнически групи.

Автор: Улрих Бюксеншютц

Прочети още...

Смисълът на историографските митове за ислямизацията

Ако парафразираме Ханс-Георг Гадамер, то тогава историята е това, което сме искали да бъдем и искаме да сме. В такъв един смисъл историческият мит, а не историята (това което сме били), става необходимото в нашата съдба.

Автор: Евгений Радушев

Прочети още...

Съседът между мира и войната

Народите от Балканския полуостров развиват своята модерна национална култура в сложна взаимовръзка на градеж върху основателното отрицание. Опозицията култура – въстаниекултура – борбакултура – революция е стожерът при изграждането на националните култури.

Автор: Румяна Конева

Прочети още...

Общи герои, отделни претенции: ВМРО между Македония и България

Когато са налице много и съперничещи си претенции за историческите символи на една нация, историята се превръща в игра без печеливши. Всяко твърдение на съперничещата традиция заплашва стабилността на собствената национална идентичност и изисква защита, която от своя страна се разглежда от съперника като атака срещу неговата идентичност.

Автор: Джеймс Фрусета

Прочети още...

Евреите в българската словесност от началото на ХIX век до Освобождението

Отношението на възрожденския българин към евреите се оформя колкото под въздействието на актуални за ХIХ век социално-икономически, културни и политически фактори, толкова и в резултат на наследени от по-далечното или по-близко минало стереотипи и предразсъдъци.

Автор: Олга Тодорова

Прочети още...

Краят на Тъмраш

Рядко има селище в България, свързано с толкова недоразумения, заблуди и противоречия както бившето село Тъмраш, управителното средище през „турско време“ на бившата Рупчоска нахия, а след това, за известно време, и на тъй наречената „Самоволна помашка република“ в коритото на Въча.

Автор: Ангел Вълчев

Прочети още...

Холокостът и България

В България е създадена една героично-трогателна картина за спасяването на българските евреи, като тя се представя едва ли не като страна герой. Разбираем е стремежът да се изличи фактът, че България бе съюзник на Хитлер през Втората световна война...

Автор: Любомир Марков

Прочети още...

Албуми с икони или учебници?

Скандалите с патриотичен патос се раждат периодически, когато в обществото има някакъв дефицит. Не е задължително дефицитът да бъде непременно духовен – може да е икономически, политически, социален.

Автори: Евгения Иванова, Мария Велковска

Прочети още...

Паметникът пред НДК да си върви в историята

По новините съобщиха, че ще се проведе допитване дали паметника пред НДК да бъде демонтиран. Разтревожих се, защото едно допитване означава, че този въпрос още не е решен.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Учебниците, класиците и родилните мъки на модерността

И така, България си има поредн(ото) скандал(че). Пак историята, пак светините, само че, разбира се, откъм нов, непознат до този момент зрителен ъгъл. Преди десетина години се опитаха да ни откраднат Батак, сега се опитват да ни откраднат класиците.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Митът за ислямизацията и проблема за достоверността на българските исторически извори

Погледнато обективно, помохамеданчването на българите в Родопите не е уникално явление, нито пък е резултат от някакви предумишлено организирани асимилаторски планове на Високата порта. В същината си то е било следствие от разнообразни политико-икономически фактори, които са засягали всички европейски провинции, и не дава основание в нашата историография да му се поставя драматичен акцент, още повече, че българите мохамедани запазват своя език и народностната си принадлежност.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Прочети още...

Чалгата би спорта

Когато България е била шеста спортна сила в света, не може да бъде доволна от 63-ото място в класирането по медали от олимпиадата в Лондон. Ако някой се е надявал на нещо друго обаче, значи дълбоко се е заблуждавал…

Автор: Нешка Робева

Прочети още...

Икономиката на България: отвъд вечното оплакване

Нито една от водещите в момента политически партии няма интерес от реалистичен възглед за икономиката на страната. Ако стопанските развития се тълкуват обективно, ще излезе, че „кризата“ е не толкова „страшна“…

Автор: Красен Станчев

Прочети още...

support

Посетители: 98

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Г. Джамбазов писа Още
    Поздравления! 
    От... преди 9 часа
  • Петров писа Още
    Другаря Кунев е прав.... преди 13 часа
  • Николай Колев писа Още
    Следващият текст... преди 2 дни
  • сухи писа Още
    Г-н Енев, е истинния... преди 2 дни
  • Николай Колев писа Още
    СМИ в България... преди 2 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
    Към Kunev: Да, статията... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Успеха на Христо... преди 5 дни
  • Constantin писа Още
    Great story преди 6 дни
  • Тодор Георгиев писа Още
    Откога... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А инак хора, болни за... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря ви, хора. Не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    До Някой.

    Добър... преди 1 седмица
  • Angelov писа Още
    Bravo,bravo,bravo!!!!!Edin fantastichen... преди 1 седмица
  • Някой писа Още
    "все пак... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,като... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Евгения Иванова –... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,не се ли... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Тук има повече от... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Бай Ахмед писа:
    Дедо Въсу, и ти си в...
    преди 1 седмица
  • Бай Ахмед писа Още
    Дедо Въсу, и ти си в... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    '' Преименуването е... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Златко-в резултат на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    В различни култури... преди 1 седмица
  • Kunev писа Още
    Прочетох много... преди 1 седмица
  • Свързан с корените с... писа Още
    Македонизацията не е... преди 1 седмица