Дискусии – България

Към конструирането на евреина като враг

При липсата на систематични социологически конкретни данни у нас, се ширят най-различни мнения и обяснения, бъркотията е голяма…

Автор: Лиляна Деянова

Прочети още...

Очевидно само на пръв поглед: „Българското възраждане“ като отделна епоха (Част 1)

В опитите да се осмисли създаденото от българската историография ние не сме отишли далеч. Сравнително малкото изследвания в тази област се ограничават почти само до преразказване на биографиите и библиографиите на известните историци.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Опушване на всенародното допитване

Лютивата чушка на референдума така подлюти политическата чорба на българина, че е на път да му стане лошо от всенародни допитвания. Годината започна с разделение – „за“ и „против“ ядрената енергетика.

Автор: Илия Вълков

Прочети още...

Курсът и дискурсите на българския национализъм

Тази студия проследява изказа на българския национализъм през 20. век – неговите основни идеи, неговите цели, неговия стил и кодови думи. Целта в случая не е просто да се разобличи националистическият дискурс – подобна задача е твърде лесна. Целта е по-скоро да се анализират проблемите за приемственост и прекъсване в идеите, езика и понятийния му апарат…

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Добрият турчин е изнасиленият турчин

Последните дни бяха маркирани от покушението срещу Ахмед Доган. То провокира масови интерпретации на случващото се, мобилизирайки дълбоките находища от национални фантазмени богатства…

Автори: Истерическа парезия

Прочети още...

Българите през погледа на гърците

Новогръцката интелигенция открива и регистрира националните искания на българския народ за първи път през 50-те години на ХІХ в. По-рано модерните гърци нямат никаква причина да забелязват ранните прояви на българското национално самосъзнание…

Автор: Алексис Политис

Прочети още...

Българското национално движение – един нов поглед

Като цяло, далеч повече хора участват по един или друг начин в българските църковни борби, отколкото в Априлското въстание. В традиционната българска историография този факт винаги е бил пренебрегван поради криворазбрано презрение към „реформисткото крило“ в националното движение…

Автор: Раймонд Детрез

Прочети още...

ГЛАВЛИТ (1952–1956)

Проблемът за цензурата допира до многоплановата и сложна тема за процеса на съветизация на България след Втората световна война. Поради обективни политически трудности тази интересна и важна проблематика не е специално разработена в историографията ни.

Автор: Весела Чичовска

Прочети още...

За религията на най-различния съсед

Погледът към общата съдба на двете най-големи етнорелигиозни общности в българската нация е тясно свързан с „образа на другия“. Мюмюн Исов показва ролята на училищната среда за неговото представяне в светлината на протеклите от Втората световна война насам обществено-политически изменения у нас, на Балканите и на световната сцена.

Автор: Йордан Пеев

Прочети още...

България и Холокостът: състояние на проучване на проблема и задачи

В следващите редове ще се опитам да очертая мястото на сюжета за депортацията в българската историография, като, въпреки риска от повторения, се придържам към хронологическия, а не към проблемния принцип, тъй като така по-ясно проличава колко трудно тази тема си пробива път в книжнината и колко лъкатушен е пътят на усилието да бъде изнесена и преглътната цялата истина.

Автор: Надя Данова

Прочети още...

Някои коментари към доклада на комисията „Карнеги“

Нека започнем с въпроса за мястото на Балканските войни в най-новата ни история и значението им за всичко, което се случва по-късно. Разбира се, българската версия на войните е немислима без двата договора от 1878 – Санстефанския и Берлинския…

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Из доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни

Струва ми се, че именно днес – сто години по-късно, тези събития, тяхното значение за националната ни история и настояще, се нуждаят от една нова дискусия, от нов опит за разбиране какво точно ни е направило такива, каквито сме. Моля гледайте на този текст като на покана за разговор…

Автор: Комисия „Карнеги“

Прочети още...

Възходи и падения

Когато човек поиска да вникне в историята на българския народ и да разбере смисъла на най-характерните явления в нея, той остава с впечатлението, че тя представя странна смесица от несъвместими крайности и противоречия. Всичко в нея изглежда неестествено и парадоксално.

Автор: Петър Мутафчиев

Прочети още...

Османското време в българските текстове през ХІХ и ХХ век

Впрочем, и до днес, терминът „турско робство“ продължава да присъства в някои текстове, които просто следват въведената от Паисий терминология, затвърдена през XIX в. от идеолозите на националноосвободителното движение. Протеклият преди време в България дебат около историческия спомен за Батак показа отново възможностите за инструментализирането на историческата памет за политически или лични цели...

Автор: Надя Данова

Прочети още...

Пренебрегнатите уроци на един исторически присмехулник

Когато се появи през ранната пролет на 1990 г. „Краткосмешната история“ на Никола Веранов (Николай Генчев) не бе съпътствана с обичайния шум и значителен обществен интерес, който бе неразделна част от книгите на проф. Генчев…

Автор: Георги Вълчев

Прочети още...

Щрихи върху икономическия лик на свободата

Един от изводите на британския историк Майкъл Паларе е, че „османското управление в България е отменено в периода на най-голямото си благополучие“. Той категорично отхвърля тезата, че рухването на османската власт е политическо проявление на краха в икономиката на страната.

Автор: Пламен Димитров

Прочети още...

Патриотична супа за душата

„Ти видя ли каква гавра с Левски си е позволил американският посланик?!“ Моя приятелка се тресе от възмущение, след като прочела за „онова кощунство в интернет“, и дори написала писмо до посолството на САЩ.

Автор: Любослава Русева

Прочети още...

Балканите – криза на идентичностите и междукултурни комуникации

Кръгла маса с участието на Ивайло Знеполски, Богдан Богданов, Георги Фотев, Ивайло Дичев и Светлозар Игов. Отпреди десет години, днес също толквоа актуална...

Автори: Ивайло Знеполски, Ивайло Дичев, Богдан Богданов, Светлозар Игов, Георги Фотев

Прочети още...

За бъдещето – далечно и не чак толкова

Демографията българска, не ще и дума, е ако не най-важната, то поне една от най-важните и най-дълбоко табуизирани теми на настоящото българско ежедневие. Знаем го всички – „ония“ заплашват да ни претопят, откак ги има по „нашите земи“...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Проблеми и перспективи пред етнологията на Балканите в началото на ХХІ век

Позоваването ни на съдбата цели да извади наяве поне част от терзанията на етнолога, роден според класика (Иван Вазов) „во чрево адово“, заел се да прави изследвания в граничните/контактни балкански региони…

Автор: Петко Христов

Прочети още...

Само силният може да каже: „Аз сбърках“

Преди 68 години в Кюстендил се развиват драматични събития. По план на българското и германското правителство на 9 март трябва да се депортират над 8 000 евреи от старите предели на България. С тази цифра общият брой става 20 000 души.

Автор: Динчо Желязков

Прочети още...

Някои разсъждения относно разсъжденията на Бернар Лори върху историческия мит „пет века ни клаха“

И така, според Бернар Лори периодът 1393-1824 представлявал „терра инкогнита“, затуй „не подлежи на национално историческо тълкуване“…

Автор: Вера Мутафчиева

Прочети още...

Разсъждения върху историческия мит „пет века ни клаха“

Болката, с която българите разглеждат миналото си, е факт, който не може да убегне от погледа на страничния, дори повърхностен наблюдател. Те го представят неизбежно в трагичен план, като поставят ударението върху прекъсването на историческия континуитет.

Автор: Бернар Лори

Прочети още...

Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?

Какво още трябва да ни се случи, за да проумеем най-после – след всичките пъти, в които сме стоварвали колективната отговорност за поредния катастрофален провал все върху раменете на отделни хора, групи или партии – че проблемът е не в лошите водачи, които си избираме, а в самата свръхзадача, която преследваме заедно с тях, отново и отново, до поредната национална катастрофа?

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Етнонационализмът по време на демократичния преход в България – част 2

Междуетническите вражди в страната нараснаха през началния период на прехода (1989-92), при което обществото и политиците се оказаха силно поляризирани по българския национален въпрос.

Автор: Бистра-Беатрикс Вьолги

Прочети още...

Благодарните будни и сомнамбулството на неблагодарните

Тук ще стане дума за „благодарните“, „принудените“ и „спящите“. Говоря за онези, които се припознават като компаси в обществото – някои ги наричат интелигенция или интелектуален елит.

Автор: Илия Вълков

Прочети още...

Подходът ни към Македония е погрешен

Някак изненадващо тези дни България излезе с категорична позиция по отношение на Република Македония и перспективите й за членство в Европейския съюз.

Автор: Валентин Стоянов

Прочети още...

Като на празник – Част 5

Политиката на предвожданата от Тодор Живков комунистическа върхушка към малцинствата, целяща претопяването им в „Единната българска социалистическа нация“, се провежда последователно и методично в продължение на 20 години. Основите на тази политика „Първият“ поставя в изказването си пред завеждащите на отдели на Централния комитет на БКП на 4 декември 1967 г.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

„Турците в България“ – или за живота на етносите отвъд политиката

Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е да сме осведомени за настоящето, казва Антони Георгиев, главен редактор на „Вагабонд“

Автори: София Велкова, Антони Георгиев

Прочети още...

Като на празник – Част 4

Асимилационният натиск върху цели турски семейства в Родопите по формулата „връщане на лицата от смесени бракове към техния родов корен“ започва пробно в някои села през 1980 г., но се разгръща като целенасочена партийна политика след 1982.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

За „ромския проблем“ в България

Нека бъдем откровени към себе си: страната ни тъне в тихичко отчаяние пред собственото си безсилие да се справи по някакъв начин с опустошенията и разрушенията, които „преходът“ изглежда нанесе навсякъде. Като се започне с душите на хората и се завърши с природата на тази някога тъй красива страна, всичко изглежда погребано под сиви планини от боклук: боклук човешки, боклук индустриален, боклук – да пази Господ! – комай вече вселенски, тоест неотстраним. Обществото, доколкото може да се говори за такова, е притихнало в един вид настръхнало очакване на неизбежното: „диваците“ – винаги „другите“, никога „ние“ – са не пред вратите, те отдавна вече са проникнали вътре във всяка поричка на тази страна, това пространство, това леговище, което някога може и да се е наричало „човешко място“, но днес, уви, изглежда се е превърнало в джунгла, където всеки ръфа всекиго, в очакване на неизбежния, тъпо-предвидим, сиво-погребан-под-боклуци, всеобщ край…

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Как станахме по-християни и от патриарха

Ако в тези дни беше проведено социологическо проучване, то със сигурност броят на ревностните православни християни щеше да се окаже повече от броя на населението на България, пише Иван Бедров в коментар за Vesti.bg

Автор: Иван Бедров

Прочети още...

Етнонационализмът по време на демократичния преход в България – част 1

Като цяло, историческият летопис (1878–1989) на отношението на България към мюсюлманското население варира между пасивна толерантност и асимилация, враждебност и омраза.

Автор: Бистра-Беатрикс Вьолги

Прочети още...

Голямото ни пропадане

Оставени на инстинктите си, на нищетата и телевизора, огромен брой българи вече деградират. А ние се гневим на Мишо Шамара и „гаврата“ му с родния трибагреник. Това ли е най-големият ни проблем?

Автор: Мирела Иванова

Прочети още...

Чий траур?

Сред целия шум тези дни около смъртта на патриарх Максим предпочетох да не кажа нищо. Поради ред причини. На първо място, не съм православна християнка.

Автор: Светла Енчева

Прочети още...

Посетители: 102

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... преди 6 часа
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... преди 2 дни
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... преди 3 дни
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 3 дни
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... преди 3 дни
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... преди 4 дни
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... преди 4 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Благодаря искрено!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Напълно възможно е да... преди 5 дни
  • Ivanovsky писа Още
    Златко, пишете за нещо... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Ако зад "Жоро Ончев"... преди 2 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Поздравления!... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    РаймонД ДетреЗ, който... преди 2 седмици
  • Николай Попколев писа Още
    За съжаление... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Интересно,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Раймон детрез имаше... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    '' – По-добре мъртъв…... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Изключително добро. преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Според тази хипотеза... преди 2 седмици
  • Десислава Валентинов... писа Още
    Въпреки забавлението... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    С голям интерес ще... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    У нас сравняваха... преди 2 седмици