На 25 октомври 1989 г. се провежда ново заседание на Политбюро, на което идеите от заседанието на 1 септември се доразвиват, като се прави и равносметка на постигнатото за изминалите близо два месеца…

 

Автор: Михаил Иванов

От забраната да се говори на турски в предизборните кампании до нападението над джамия стъпката не е особено голяма. И двете носят следното послание: че българските мюсюлмани са чужди на страната хора…

Автор: Татяна Ваксберг

Няма да е вярно примамливото и лесно допускане, че 2013 беше преломна година, година на „счупване“ в каквото и да е отношение за българската публичност, особено в света на медиите. Настъпилите „възпалителни“ процеси са поредният симптом на по-бавни и невидими „стомашни“ реакции.

Автор: Тодор Тодоров

Духът на отрицанието се крепи върху невежеството. На много от нас ни липсва дарба за самооценка. Невежеството шества по българските земи с изправена глава, то е самонадеяно и самодоволно. Не просто подценява опита да се обозначиш като по-смел и умен, а го подминава с просташка насмешка. Въобразява си, че подигравката го прави значимо. Убедено е, че присмехът му е присъда от последна инстанция; че може да унижощи всеки подвиг, да взриви всяко усилие и да принизи до себе си всеки великан, щом надраска нещо обидно по негов адрес. Анонимно, естествено!

Автор: Любослава Русева

На 17 януари в новата семинарна зала на Софийския университет се състоя представяне на документалния сборник „Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1945 – 1990 г.)“, двутомно издание на Комисията по досиетата (в книжно тяло и разширен електронен вариант). Имената на съставителите, за съжаление, не са изписани, но по време на обсъждането се разбра, че той е дело на млади хора – служители в комисията, като главната роля е на младата историчка-архивистка Росица Маркова. Очевидна е амбицията на Комисията по досиетата да разгърне архивистка и документална дейност, при което да се разчита, както на поканени отвън автори, така, и то във все по-голяма степен, на привлечени на работа в комисията специалисти. Безспорно едно начало вече е поставено. Това поражда надеждата, че може би най-после у нас ще бъде създаден така липсващият „Институт за паметта“.

Автор: Михаил Иванов

Може наистина да звучи „абстрактно“ и „неясно“ какво означава „морал в политиката“, но за сметка на това е напълно ясно, при това ясно за всички, какво е цинизъм в нея. Студен, безобразен, превърнал се в типичен неин стил, цинизъм.

Автор: Калин Янакиев

Остра дискусия в интернет предизвика появата на Стефан Цанев в две телевизионни предавания в края на миналата седмица. Десетки потребители на Фейсбук възнегодуваха срещу идеите на писателя за управлението на държавата след повече от 200 дни протест. Сред най-гневните от Цанев бе блогърът Константин Павлов-Комитата, един от най-активните българи на протестите. В отговор на възмущението му какво разбира Стефан Цанев от политика, за да изказва мнението си публично, приятели на Комитата публикуваха на стената му във Фейсбук дълги откъси от произведенията на писателя.

Автори: Диляна Димитрова, Константин Павлов – Комитата

Всеки втори българин е бил свидетел на думи на омраза срещу етнически, религиозен или други тип малцинства. А 64% от тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип нарушение на човешките права всеки ден. Медиите, семейството и приятелският кръг са основните източници на послания на омраза и нетърпимост към различните обществени групи. Това показват данните от проучването на фондацията „Отворено общество“, изнесени 28.11.2013 г. по време на конференцията на тема „Речта на омразата и гражданското общество“

Автор: Мюмюн Тахир

На 5 октомври 1912 г. избухва първата Балканска война. Надеждите и ентусиазма на цяла България бликат и от печата. Дори и най-критично настроените опозиционни вестници одобряват този политически и военен акт като истинско обединение на християнските балкански държави срещу „азиатския нашественик“. Турция трябва да бъде прогонена от балканските земи, а освободените територии да бъдат поделени. И докато всички погледи са вперени в разиграващите се бойни действия, в тила се случват не по-малко драматични събития.

Автор: Пламена Стоянова

Настъпването на новото хилядолетие съвпада с огромно разрастване на мащаба и обхвата на информационно-комуникационните средства, на мобилността на населението в света, на бързата промяна на етнокултурните профили на много общества. Все по-осезателно се налага въпросът как да се управлява това многообразие по мирен и хармонизиращ  различията начин и какво да е мястото на образователната система в подготовката на младите поколения за междукултурно съжителство.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Призрак броди из българското медийно пространство. Призракът на помашкия етнос. Ефрем Моллов щял да прави етническа партия. Щял да ислямизира цяла България. Новината за предстоящото учредяване на партия „ПОМАК“ изтече ненадейно в ефир и засенчи и протестите срещу кабинета, и кризата с бежанците. Плашилото, което толкова време политическите картоиграчи търсеха, най-накрая се появи. „Спасени сме, – доволно протъркаха ръце партиите на статуквото. – Ето кой ще опере пешкира. Ето го виновникът за бедността, за безработицата, за корупцията, за грабежа, за престъпността“. Радостта им бе споделена и от патриотите. „Сирийските бежанци не помогнаха, но ПОМАК със сигурност ще ни вдигне рейтинга и ще ни извади от маргиналността,“ казаха си те и запретнаха ръкави за нови медийни изяви.

Автор: Георги Зеленгора

По време на престоя ми в България през юни т. г. гледах монтажен вариант на документалния филм „Прехода“ на режисьора Атанас Киряков, продуцент Иван Тонев (АРС ДИДЖИТАЛ СТУДИО). Чрез интервюта на бивши президенти и министри, историци, политолози, журналисти, видни общественици и хора на изкуството, Киряков е създал един мащабен политико-исторически документ на нашето време, вълнуващ и многопланов документален разказ за българския преход – и не само българския!… Чест прави на Българската национална телевизия цялостното излъчване на интервютата всяка събота от 18 ч. през ноември.

Автор: Николай Тома

Ще започна с една лична история, защото личните истории са тези, които днес ни липсват най-много – срещите лице в лице, окото, което се оглежда в друго око, за да види себе си. Всеки ден говорим за бройка хора, похарчени милиони, растящи проценти, размер на помощи, дължина на огради, ширина на проблеми, но забравяме, че зад статистиките се крият реални човешки същества със своя биография, характер, опит, страхове, мечти. Много лесно се мразят числа; по-трудно се мразят имена.

Автор: Димитър Кенаров

Докато спорещите не потърсят диалог ще доминира времето на конформиста, а той поддържа или статуквото, или „закученото положение“. Или както пее Жак Дютрон: „Има такива, които спорят, претендират, протестират, докато аз правя само едно – преобръщам си сакото с хастара навън, винаги откъм правилната страна“.

Автор: Илия Вълков

Основният протест на „Ранобудните студенти“, окупирали Софийския университет, и на присъединилите се към тях студенти от цяла България, е против липсата на морал в политиката. На това основание те искат оставката на правителството.

Автор: Стефан Цанев

Няколко пъти вече изглеждам като краен политически сноб, особено когато стане дума за родния парламент. Работата е там, че докато слушам словесните упражнения на събеседниците си по отношение Народното ни събрание, спонтанно ми се налага да заемам поза в негова защита. С което заставам в героична, но самотна роля – в каквато и да било компания.

Автор: Бойко Ламбовски

Въпреки острия език, всичко щеше да е наред, ако много от обвиненията срещу студентите не представляваха доста сериозно манипулиране с фактите около окупацията. Няколко примера... 

Автор: Петър Добрев

Да се говори спокойно и разумно в момента за тези „несмислени младежи“, които окупираха Софийски университет, е невъзможно. Няма чуваемост. Обществото е категорично раздвоено. Едните ще ти кажат браво без да са те разбрали, другите ще те напсуват без да са те прочели… Едните са настроили слуха си за хули, другите за възхвали…

Автор: д-р Тони Филипов

Като всяка класическа бюрокрация, европейската няма памет. Затова дори не подозира чии идеи се опитва да приложи, ковейки „новата европейска нация“. Докато се сещах за историческите факти, вторачен във враждебно чаткащите токчета на асистентката пред мен, стигнах до важни заключения. Ако ще ме натикват в една нация с гърците и французите, реших аз, хич не им ща европейския дом.

Автор: Евгений Дайнов

В продължение на 100 години българските историци и писатели единодушно и категорично оценяват Балканската война като освободителна. За нея се пише и говори преди всичко като за неувяхваща бойна слава. Насилието и страданията, които неизбежно съпътстват всяка война, са напълно скрити под дебелата сянка на героизма.

Автор: Георги Зеленгора

Изграждането на разказа за единственото по рода си спасяване на българските евреи има няколко основни елемента и пропускането на възможните сравнения с други европейски страни е несъмнено най-важният от тях. Взирането само и единствено в българския случай не винаги се прави съзнателно, но, в крайна сметка, именно то води до възприемането му като уникален. Нека за компенсация направим един кратък сравнителен преглед.

Автор: Александър Везенков

Историческата демография е най-големият враг на национализма. Точните и обективни данни, с които тя си служи, обикновено не се харесват на създателите на националистически митове. Техният основен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографската статистика и замяната и с произволни твърдения, при които демографските показатели на нашата етническа група винаги се преувеличават, а тези на другите се подценяват.

Автор: Георги Зеленгора

Дойде есен, спонтанната еуфория отдавна отмина и протестът започна безспорно да заглъхва. За едни това е напълно естествен ход на събитията, докато при други временната фрустрация скоро ще отстъпи място на добре познатата обичайна апатия. Реакцията на случващото се е в пряка зависимост от предварителните очаквания.

Кирил Чуканов

Самите журналисти виждат своя най-голям проблем в себе си и го обозначават с христоматийното понятие „автоцензура“, като са склонни да го поставят извън по­лето на волята си и да го мистифицират: „Колкото и да се стремиш да не си налагаш автоцензура, тя от само себе си се формира“.

Автор: Георги Лозанов

За вас не знам, но лично аз нямам еднозначен отговор на този въпрос. Ала не на вътрешни интроспекции, нито на исторически проумяното за нас от Захари Стоянов или Иван Хаджийски са посветени тези редове. Те са размисъл за друго: по текущите ни болки, на които в момента сме длъжни да погледнем и с чужди очи. С очите на хора, изгубили всичко, които прииждат към нашите граници. Хора, които бягат към България, които са по-бедни и много по-нещастни от нас, въпреки изначалната ни убеденост, че по-клети от нас, българите, няма из цял свят, а и не би могло да има.

Автор: Тони Николов

От края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. насетне все по-упорито започна да се налага модернистката парадигма в изследванията на нациите и национализмите. Съгласно нейните основни представители нациите се явяват модерни явления, рожба на епохата след Френската революция. Тепърва след тези събития и в рамките на съответните национални движения и национални държави, чрез усилията на различни институции като печата, образованието, армията и др. селяните, живели в рамките на своята локална общност, лишени от определено национално съзнание, започват да мислят себе си като част от дадена нация.

Автор: Стефан Дечев

В следващите редове ще се опитам да очертая мястото на темата за депортацията в българската историография, като, въпреки риска от повторения, ще спазвам хронологичния, а не проблемния принцип. Така по-ясно проличава колко отрано тази тема си пробива път в книжнината, но и същевременно колко лъкатушен е пътят на усилието да се изнесе цялата истина.

Автор: Надя Данова

Най-недостойното в държавната и в част от публичната позиция към събитията от 1943 г. е фикс идеята да се снеме всякаква отговорност. Дори тогава, когато е неоспорим факт, че българската държава организира, осъществява и финансира акцията от край до край – от „вдигането“ на евреите от домовете им до предаването им на германците в Скопие, на македонската граница, в Лом и Виена. България не е инициатор на идеята за изселване на евреите с цел унищожаване им. Вероятно без външния импулс тя не би задвижила подобна операция. Когато обаче политиката е възприета, българското правителство я привежда частично в изпълнение с разбиране и убеденост, усърдно, добросъвестно и последователно.

Автори: Копринка Червенкова, Христо Буцев, Румен Аврамов

Покрай предишното оцветяване на паметника на Съветската армия бурно и настоятелно апелирах той да бъде демонтиран и разкаран от центъра на столицата ни, защото исторически и морално мястото му не е там. Обаче промених мнението си!

Автор: Цветозар Цаков

Съдбата на евреите в контролираните от България територии през Втората световна война не е преставала да привлича вниманието на исто­рици и на широки кръгове в страната и извън нея. Отразявал политиче­ските промени, конюнктурни обстоятелства или развитието на самото историческо познание, този интерес неизменно се е изправял пред трудност­та – професионална и чисто човешка – да бъдат осмислени във взаимната им обвързаност двата тясно преплетени разказа за оцеляването на едни и трагичната участ на други. И ако първият от тях е широко и позитивно експониран, като през годините се спори само за положителните роли, то този за депортирането от българските власти на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Пирот в нацистките лагери не успява да излезе от острастения дебат за вина и (не)отговорност, от частичното осветляване или от витиеватите интерпретации.

Автор: Румен Аврамов

Паметите се намират в конфликт едни с други защото славната роля в миналото – ролята на героя или, в други контексти, на жертвата – предоставят ценен символичен капитал в настоящето, такъв, който придава престиж, легитимност и, в края на краищата, повече власт на онези, които могат да предявят успешни претенции към него. Но паметта не е просто място, на което се сблъскват воли, всяка от тях търсеща предимство пред останалите. Освен това паметта е отворена за установяване на истината. 

Автор: Цветан Тодоров

Промените в имената на българите мюсюлмани привидно следват трийсетгодишен цикъл: 1912 – 1942 – 1972. Всъщност – това са пиковите години, периодичните обостряния – „възпаленията“ на един хроничен процес в българския организъм, който – най-общо – може да се нарече „непонасяне на чуждото тяло“.

Автор: Евгения Иванова

За атмосферата и дебатите (доколкото ги има) около двутомника „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г.“ на проф. Надя Данова и Румен Аврамов. Интервю с Александър Везенков.

Автори: Марта Методиева, Александър Везенков

Още преди идването на комунистическия режим, съсредоточеното в Западните и Средни Родопи, както и в Тетевенския край, мюсюлманско население с български майчин език е обект на повече или по-малко насилствени асимилационни политики.

Автор: Чавдар Маринов

Рухването на комунистическите режими в Съветския съюз и в Източна Европа беше последвано от изостряне на национални антагонизми и от войни като тази в бивша Югославия. Същевременно редица световни политолози обясняваха, че по силата на своята интернационалистическа идеология комунизмът бил „замразил“ националистическите каузи, които логично експлодирали след 1989 година. Подобна интерпретация, макар и с друг патос, беше развита и от български историци, които подчертаваха „национално-нихилистичната“ и „предателска същност“ на четиридесет и пет годишното комунистическо управление в страната си.

Автор: Чавдар Маринов

Посетители

64

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 1 час
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 7 часа
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 ден
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 1 ден
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 3 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 3 седмици