Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Твърде вероятно е годината да завърши с воя на сирените, включени от министър-председателя и осигуряващия му парламентарния комфорт Сидеров. Заявеното намерение от двамата за провеждането на национален референдум по въпроса за присъствието на новини на турски език в програмата на Българската национална телевизия е сигнал за опасност. Само глухите не биха разпознали безмозъчния популизъм, който с тропот напуска убежището на думите, за да започне да действа „на ползу роду“. Това България го е живяла няколкократно.

Дори влюбената във вожда Борисов преса единодушно изрази резерви към намерението, някои медии чисто и просто го осъдиха.

Явно, след референдума в Швейцария за забрана на минаретата, някой е решил да опита с пряката демокрация и в България. Но идеята не идва от дежурните пропагандатори на референдума като панацея за болежките на обществото. Идеята идва от парламентарно мнозинство, което управлява страната и съответно, трябва да е наясно с клопките, които всеки референдум поставя (още повече в една страна като България), като превръща моментното настроение в жалон за всякакви бъдещи политики. Едно парламентарно мнозинство трябва да е наясно и с последствията от провеждането на един референдум по тази тема – независимо от неговия изход. Всъщност, самото обявяване на намерението също ще има последици – и това мнозинството трябваше да го има предвид.

Но мнозинство всъщност няма – има Бойко Борисов. Важни са неговите решения, които депутатите – изтръпнали от седене в залата, заковани в желязна дисциплина и забравили, че са свободно избрани свободни избраници на свободен народ – гласуват.

Спокойно можем да кажем, че след шест месеца управление и частични напъни в тази посока, обявеното намерение за референдума е първа сериозна стъпка към очертаващия се личен режим. И това е, което трябва да се дебатира – не правата и свободите и свързаните с тях закони и подписани международни конвенции.

Самият факт, че, без да е наболял за обществото, без сериозно експертно обсъждане, без консултация с държавните институции и с останалите парламентарно представени партии, един въпрос се обявява за всенародно допитване, достатъчно говори за начина на вземане на решения днес у нас.

И какво цели господин премиерът с референдума? Премахване на новините на турски от БНТ? Ако става дума за принуждаване на хората от турския етнос да слушат новините само на български, значи водачът ни живее някъде в първата половина на ХХ век. Ако става дума махането на новините да осигури „чисто българска“ БНТ, значи целта е извършването на един символичен акт. Акт на изключване.

Тук трябва да напомним на господата Борисов и Сидеров, че България не прилича на Швейцария – нито по егоизъм, нито по богатство, нито по пропитото в културата вероизповедание. В България двата – турският и българският – етноси са съжителствали мирно векове наред, като са се обогатявали взаимно. И са проявявали разбиране един към друг – без да са имали нужда от Ахмед Доган, който да им подпечата „етническия мир“. Предприетите от Тодор Живков и планираните от Волен Сидеров мерки „на ползу роду“ винаги са били възприемани зле – и от турците, и от българите. Тази особеност на България трябва да се има предвид винаги.

Днес западният свят – признато или не – изпитва затруднение и подозрителност в отношението си към исляма и се колебае между ограничителните и интеграционните мерки към имигрантите си мохамедани. В България те не са имигранти, не сме ги викали от колониите си да ни вършат черната работа, те са вкоренени в тази земя. Нито имаме право да ги ограничаваме, нито има в какво да ги интегрираме – трябва просто да продължим живота си заедно, да уважаваме взаимно културите си и да укрепваме нашата светска държава.

За това укрепване на общия живот, обаче, е необходимо общо мислене, демократично решаване на въпросите – единствено адекватни на днешния свят.

Всякакви патриотарски популизми, всякакви еднолично решения, каквато и да е еднолична власт са за нас противопоказни.

К
18 декември 2009 г.
 
Източник