Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
 

Двама изследователи – българска изкуствоведка и австрийски историк – решават да запознаят света с резултата от своите изследвания. Дамата всъщност вече го е направила: преди година тя е публикувала статия, в която разглежда историята около една картина на полския художник Пьотровски – картината му за Баташкото клане, навремето възбудила духовете, но днес дотолкова забравена, че дори не е в експозицията на Галерията за чуждестранно изкуство, а стои в хранилището. Главния факт, който изследователката установява, е, че една фотография от Батак, за която се смята, че е правена през 1878, всъщност е правена през 1889, т.е. единадесет години по-късно, от Пьотровски – за да му послужи като основа за картината.

И понеже този факт е твърде дребен, за да му се посвети цяла научна конференция, двамата решават да разширят темата, като свържат с него и митовете около Баташкото клане. Така и кръщават проекта си: “Митът Батак”.

Само че не са си направили сметката както трябва. Не знаят с кого си имат работа. Да знаеха, щяха да изберат за заглавие нещо сивичко, невзрачно, от рода на: “Принос към въпроса за” И никой нямаше да разбере, че съществуват.

Основното в митовете около Батак е, че самият той се е превърнал в мит. Макар и не по опростения начин, който предлагат авторите на проекта, Батак е станал отправна точка в съзнанието на българите, и не само на тях. След клането в Рачак през 1999, отприщило косовските събития, един немски наблюдател публикува статия, озаглавена “Уроците на Батак”. В нея той сравняваше двете кланета и недвусмислено заявяваше, че последствията от второто могат да бъдат същите.

Както виждаме, той позна.

Освен в Батак през 1876 подобни събития са ставали на много места. В общественото съзнание отсъства например клането в Бояджик, селото на Джон Атанасов. Така се е случило, че Батак е станал символът. По същия начин убийствата в Катинската гора са станали олицетворение на болшевишките престъпления, а Освиенцим – на нацистките. В това няма нищо неестествено. Колективната човешка памет борави със символи, а не със статистика.

Интелигентният човек използва митовете като ориентир. Невежият ги използва като щит. Срещу какво – ще видим по-долу.

Едва-що в публичното пространство думичката “мит” се появи редом с името “Батак” и замисълът беше незабавно разгадан. “Немска фондация плаща за отричане на Баташкото клане!” – се провикна един бдителен страж на входа на мравуняка. В такива случаи трябва да се реагира бързо. Ако се забавиш, я те чуят, я не. Вестникарските заглавия заваляха като дъжд:

Безпрецедентна гавра с историческата памет на българския народ!

Оскотели от безпаричие български учени са готови на всичко!” (Това го казва български учен, който вече се е позамогнал материално и така е възстановил човешкия си образ.)

Ще загубим и прашинките национално достойнство, които все още са ни останали!” Сиреч, ние практически вече нямаме национално достойнство. За какво тогава е целият този шум?

Утре за пари някой ще каже, че изобщо не е имало българска държава!” Възмущават се историци.

Това, последното, е особено страшно. Някой ще ни затрие държавицата с едно отваряне на устата. Историците постъпват много лекомислено, като му подхвърлят идеята. А какво ще стане, ако го каже не за пари, а безплатно? Може би още по-страшно? И колко ли струва държава, която може да се затрие по такъв начин?

И ето че разгневеният Батак бръмчи като кошер. Музейните работници също са възбудени.

Младите точат ножове и приготвят коловете,

на които ще набучат двамата изследователи на митове. Мила родна патриотична приповдигнатост.

Само дето на възмутените историци, а и на всички останали като тях, изобщо не им пука за държавата. Те се държат така, сякаш някой иска да им отнеме нещо. Но това очевидно не е националното им достойнство. Беше време, когато Живков наистина искаше да закрие държавата и да я присъедини към друга. Тогава те не вдигнаха шум до небето, не си раздраха ризите и не си оскубаха косите. Всъщност, те изобщо не реагираха на това. Може би те отстояват честта да бъдат клани? Но спомнете си какво казва Вазов за това: “Нека носим йоще срамът по челото (...) Беласица стара и новий Батак."

Единственото оставащо обяснение е, че ги води някакво чувство за малоценност. Те крият това чувство зад митове – като този за Батак. И ако някой посегне на тези митове, те се разпищяват. Все едно че се опитва да им смъкне гащите. А под тях няма нищо достойно за гледане.

Причината за това чувство за малоценност не е обективна, а субективна. Не е бедността на българската история, а убогостта на собствената им мисъл.

Нашето изследване няма да е изчерпателно, ако посочим само причинителя на явлението, без да установим механизма на неговото действие и последствията от това. В случая сме изправени пред удивителен факт: основният текст, предизвикал скандала, е публикуван цяла година по-рано, през май 2006. Една година той е стоял в общественото съзнание, без да предизвика реакция. Може би защото не е бил забелязан? За ревнителите на истината това не е оправдание, също както незнанието на закона не е оправдание за нарушителите му.

Трябва да намерим друго обяснение.

За това може да ни помогне Чарлз Сандърс Пърс (1839-1914), американският философ, който пръв е забелязал, че нашето възприемане на света не е двоично (обект-знак), както изглежда на пръв поглед, а троично: обект-знак-интерпретант. Под това неразбираемо означение се крие нещо много просто. Когато сме изправени пред един обект, ние изграждаме в съзнанието си образ на този обект. Това е неговият знак. Но за да бъде нашето възприятие завършено, ние трябва да разтълкуваме или осмислим този образ-знак, за да разберем на коя полица от нашето съзнание да го поставим. Това е неговото интерпретиране.

В ред случаи интерпретирането на знака става едновременно с появяването му, и това е причината да не го забелязваме. Например при среща с разярено куче почти всеки нормален човек автоматически интерпретира образа му като опасност и реагира по съответния начин. Но далеч не във всички случаи е така.

Ето един интересен пример за отложена интерпретация – събитие, станало преди четвърт век.

Смъртта на Брежнев завари Кремъл така, както първият сняг заварва Софийската община всяка зима – изненадана. Властта се обърка и в първите дни запази пълно мълчание. Следва разказът на очевидец:

“Научихме за смъртта на Брежнев през една ноемврийска вечер от чуждите радиостанции. На следващия ден отидох, както обикновено, на работа. Някой спомена за станалото, но това не произведе особено впечатление, и всички се върнахме към решаването на кръстословици – обичайното сутрешно занимание за държавни служители в ония години. Сред нас беше и С. – вдовица на средна възраст, нейното поведение не се различаваше от това на останалите.

Вечерта властите най-сетне се окопитиха и излязоха с официално съобщение за събитието. Обявен беше траур. Радиото засвири само класика.

На следващата сутрин С. дойде на работа с подпухнало и зачервено лице. Обясни, че тя и дъщеря й цяла нощ са плакали за Брежнев.”

В този случай описваното лице не е могло да си изработи собствена интерпретация на събитието и си е послужило – както и много други като него – с официалната такава, която е гласяла: “Хайде сега плачи!” Най-общо казано, колкото по-ниски са интелигентността и образованието на едно лице, толкова по-трудно му е да интерпретира знаци извън кръга на познатите му от практиката. Но лицата със затруднено интерпретиране и описаните по-горе лица с потискащо чувство за малоценност са един и същ контингент, а общият им знаменател е невежеството.

Сега вече можем да дадем обяснение на случващото се. В продължение на година едно невежо множество е изправено пред знак, който не може да разтълкува и затова той не предизвиква никакви реакции у него. В един момент някой му предлага интерпретант, изключително добре отговарящ на душевните му нагласи.

Реакцията е мигновена.

Невежеството става сила, когато е организирано. Това е отдавна известно на манипулаторите на общественото съзнание. ”Невежеството е сила” – гласи един от основните принципи в измисления от Оруел свят. В свободните общества неговата експлоатация може да бъде и въпрос на лична инициатива. Описаният по-горе механизъм е един от начините за такава организация. Прилагането му дори не изисква големи инвестиции. Достатъчно е да си намериш аудитория и да напипаш слабостите й. Когато прецениш, че моментът е дошъл, натискаш копчето.

Жертва на такава манипулация стана известният българист проф. Кронщайнер. Веднъж той предложи да се въведе ред в изписването на български думи, като се нормализира предаването на латиница с кирилица. Професорът бе обвинен, че предлага да изоставим кирилицата, беше оплют, демонизиран, сдъвкан и изяден от хора, чиито приноси към българската култура, събрани заедно, бяха по-малки от неговия. По-късно министерството на Никито Василев осъществи частично това предложение, като нормализира изписването на пътните табели, а самият той гордо си приписа идеята.

Това доставя не само удоволствие.

Властта над човешкото невежество

си е власт като всяка друга. Ако я притежаваш, започват да се съобразяват с теб. Дори започват да те уважават. Затова желаещите да я упражняват са толкова много.

И все пак, при всичките си предимства невежеството притежава и един недостатък, скрит в самата му природа – и той се състои в това, че то е невежество.

Организаторите на конференцията под надслов “Митът Батак” си бяха поставили скромна цел – да запознаят неколцина интересуващи се професионалисти със своята теза. Организираното невежество се опита да им попречи да направят дори и това. За целта то им направи неоценима услуга. В най-добрия случай те щяха да проведат своята конференция в някоя зала пред петдесетина слушатели. Вместо това те я проведоха пред милионна аудитория. Организираното невежество им осигури аудиторията, вниманието на медиите и възможността целият свят да се запознае с тяхната теза.

По-голяма услуга от тази и приятел не може да ти направи.

Текстът се публикува с разрешение на „Още Инфо“

Източник

Веселин Кандимиров
Веселин Кандимиров е български автор и колумнист, един от редовните сътрудници на вестник „Още инфо“
Други статии от този автор

Посетители

42
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 3 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 6 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици