1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

За „Случая Джем“ и Вера Мутафчиева – отново

Три дни след кончината си, още преди да бъде кремирана и погребана, Вера Мутафчиева беше наречена „доносник“ от доцент по литература, и то българска. (в. „Капитал“, бр. 13-19, юни 2009, „Не-некролог за Вера Мутафчиева“, Димитър Камбуров) Според автора, доносническата й психика на манипулиран и „пленен“ човек се утаила в образа на Джем султан. Той свързва обявеното сътрудничество с Шесто управление на ДС с нейното художественото творчество. От там и представата за човека, която тя налагала чрез образа на Джем султан била като „за празно същество, подритвано от политиката и историята“.

Освен това доцентът открива, че в творчеството й „няма съчувствие към човека“. Според него тя е силна авторка в негативното и слаба „в желанието да вижда у човека потенциал и порив към себенадмогване“. Романът бил и антиевропейски (може би затова е преведен в най-големите европейски и всички балкански страни, като има и по няколко издания). След втория прочит на „Случая Джем“ от перспективата на ... Китай, където Д. К. се е озовал като преподавател по български език, книгата му се сторила „подтискащо ограничена“.

Подадох молба в Комисията по досиетата и след около два месеца чакане получих покана за читалнята. Ето защо пиша този текст чак сега. И какво видях? Картонче образец №6 от 1972, на което няма подпис от Вера Мутафчиева. Пише, че агент Атанас е писател на свободна практика, владее немски, френски, турски, английски. (Интересно, чувал съм от Вера да казва със съжаление, че не е научила навремето по-лесния английски.) Атанас функционира от 1 август 1969, заведен на отчет от 22 септември 1969. На 5 юли 1990 г личното дело и работните дела на този агент са унищожени. Сега в досието има два листа.

Не знам къде Д. К. е чел доносите на Вера Мутафчиева. Не знам защо й приписва магическа сила назад във времето. Не знае ли доцентът, че най-превежданият роман от новата българска литература има първо издание през 1967, преиздаден е веднага през 1968, когато дори и Държавна сигурност още не е сънувала агент Атанас.

Такова отношение към паметта на големите ни творци вече не прави впечатление, което е сигурен признак за духовния ни упадък. Отношението към Вера Мутафчиева не е изключение. Моралните и професионални мутации през последните двайсет години оневиняват всяко безочие. Като това да предизвикваш „дебат“ с тленните останки на опонент, който не е в състоние да ти отговори.