Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Национализмът като заплаха или заплахата като национализъм?

Още преди поредната „доганизация“ да се случи в село Кочан, повечето политически партии системно се опитваха да привлекат привърженици на „Атака“ чрез националистическо говорене – без да си дават сметка, че успехът на „Атака“ се дължи в по-голяма степен на популизма и анти-елитистките нагласи, отколкото на национализма. Така или иначе, прави или не, партиите предположиха потребност от национализъм у електората и се втурнаха да я удовлетворяват.

Целта на този текст ще бъде да откроя диференциране (дали и доколко съществува) между „анти-ДПС“ и „анти-турското“ говорене, а също така – дали и доколко предположенията за потребност от национализъм у електората имат основание.

Ще проследя накратко проявленията на „антидоганизацията“ в посланията на някои от партийните лидери, излъчени по медиите.

Ще започна с

Ред, законност и справедливост

– партията, привидяла себе си като изобретател на термина „доганизация“, макар авторството да е доста по-старо и да принадлежи на Иво Беров (вж. вестник „Седем“, 27.07.05 – 02.08.05).

На предизборен дебат по БНТ (Благоевград, 30.06.2009) водещият поставя на Яне Янев именно въпроса, който в случая ме интересува:

„Г-н Янев, не смятате ли, че анти-ДПС говоренето в последните дни става анти-турско?“

„Искам да ви помоля да не ми говорите глупости – казва борецът срещу корупцията – защото над моя роден край е надвиснала голяма опасност и тази опасност е от цялостна доганизация, която всички я виждат и усещат. Такава опасност над нашия пирински край никога не е имало. Аз уважавам и ценя българските мюсюлмани, имам страшно много приятели и не случайно точно в Рибново РЗС проби крепостта на Доган. В Рибново ние имаме 37 гласа, което показва, че честните и почтени хора, които искат да се отърват от робството на корупцията, са готови да дадат своя вот за демокрация.“

И изплашените от „доганизацията“ „честни и почтени хора“ дават „своя вот за демокрация“. „Янето“, както мило го нарича целият български народ, печели почти 10% в Благоевград, което му осигурява нова възможност да бори корупцията от парламентарната трибуна.

Не толкова успешна е съдбата на верния му съратник Димитър Абаджиев в Бургас.

На прочутия дебат по БТВ („Тази сутрин“, 26.06.2009), когато възмутени от „доганизацията“ граждани замеряха кандидата на ДПС Йордан Цонев с яйца, Абаджиев произнесе:

„Проблемът на Бургас е част от големия проблем, който ние наричаме „доганизация“. „Доганизация“ означава оттеглянето на държавата от проблемите и идването на обръчи от фирми и партии. Ако не се закрият повечето от изборните секции в Турция и ако не се разкрият повече секции в Западна Европа, от РЗС ще организираме блокада на границите. Няма по-важен въпрос за българите от националните устои на България, от държавността. Лозунгът на РЗС – „Не на доганизацията!“, означава – не на политикономическата мафия, не на това, че Ахмед Доган разпределя всичко.“

Въпреки бодрото обещание за блокиране на границата, което би нарушило гражданските права на хиляди хора, Абаджиев получи 3,2% одобрение и не се класира за парламента. Наистина, задачата му в Бургас граничеше с невъзможното: да победи корифеите на национал-популисткото говорене Божидар Димитров и Волен Сидеров…

В Пловдив пък Бойко Ватев, досегашен депутат от ВМРО и борец срещу мюсюлманските култови места, спечели почти 6%, но не успя да вземе мандат.

„Основна наша теза, на ВМРО и приятелите ни от РЗС и другите подкрепящи ни партии – съобщи той – е девизът „Не на доганизацията“. Това си е борба и на Яне Янев, и на ВМРО. За нас специално тя е от десетилетия. Ние сме партията, която никога не е признавала ДПС, защото нашата конституция не позволява сформирането на партии по етнически принцип. Но по-важно е друго – тази организация създава и корупцията. Обръчите от фирми, този начин на разпределение на държавните средства под масата, източването на фондовете – това също е доганизация. И ако казваме „Не на доганизацията“, значи казваме „Не на корупцията“. („Труд“, 28.06.2009)

Оказва се – дори според бореца срещу радикалния ислям, гарниран с войводите от ВМРО – че „доганизацията“ е повече корупция, отколкото турцизация. Т.е., дори РЗС и ВМРО избират политическото, „анти-ДПС“ говорене, а не етническото, „анти-турско“ говорене в своите предизборни послания.

Видяхме, също така, че резултатите им не зависят особено много от самото говорене (доколкото то смислово е едно и също), а от конкретната ситуация в конкретната област и от конкретната харизма на конкретния персонаж. (Много бих искала да направя изследване кой, как и защо привижда Яне Янев като харизматична фигура.) Освен това, „Янето“ произвежда в Благоевград заплаха за пиринския край, която – макар въобразена – е в състояние да мобилизира част от гласувалите за него…

Другият традиционен враг на Ахмед Доган, отдавна произвел го в „проклятие“, е Иван Костов и доминираната от него

Синя коалиция

Пуснаха в публичното пространство лозунга „Който не гласува, гласува за Доган!“

Лидерът на СДС Мартин Димитров обясни това подробно в блога си:

„В своето изказване (в с. Кочан, община Сатовча – Е.И.) Ахмед Доган каза ни повече, ни по-малко от това, че се чувства над държавата и над законите. Явно смята, че всичко му е позволено. Възниква големият въпрос – кой може да го спре? Единственото решение е в масовото гласуване. Тогава схемите и схемичките ще се обезсмислят, защото тяхната тежест ще намалее в пъти. ДПС има висок резултат само и единствено защото хората не гласуват, тоест активността е ниска. Специално се обръщам към младите хора, сред които активността е най-ниска. Точно вие можете да решите тази битка, точно от вас зависи, вие сте много силни, когато сте заедно и гласувате. Вашето бъдеще е заложено на карта и ще се решава на 5 юли. Всеки глас, даден за „Синята коалиция“, е глас за промяна към добро!“

Концентрираната патетика на заплахата за „пиринския край“ от говоренето на Яне Янев тук по-скоро се е размила в станалото традиционно „заложено на карта бъдеще“ и поредните „решаващи“ избори. При Мартин Димитров заплахата е по-скоро трафаретна, служебна някак, не особено въздействаща.

Политиците от „Синята коалиция“ говорят за „доганизацията“ политически, не етнически – със съвсем малко изключения, например:

„Българската прокуратура трябва да докаже, че е българска (к.м. – Е.И.), да се самосезира и да разследва случая.“ (в с. Кочан – Е.И.) – казва председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов, очевидно обърквайки политическото и етническото съдържание на понятието „българска“.

„Анти-ДПС“ (а не – „анти-турската“) риторика, вероятно, има някаква роля в невисокия резултат на „Синята коалиция“, но тя едва ли е решаваща.

По-интересно е да се разсъждава дали и доколко „анти-ДПС“ риториката има роля във високия резултат на

ГЕРБ

Още повече, че при тази партия тя се оказа до голяма степен и „анти-турска“.

Макар изказванията на неформалния й лидер за „възродителния“ процес и за „човешкия материал“ да са напълно достатъчни да откроят етническото и дори расистко говорене, използвано с радост от Доган, ще приведа и други примери от лексиката на Бойко Борисов.

В интервю за „Труд“, с иначе звучащото съвсем политически коректно заглавие „Каузата на ГЕРБ е да извади ДПС от властта“, Борисов прави поразяващото откритие, че „България я няма в Делиормана! Няма я, разберете!“; и вещае – поради тази причина – „тежък конфликт в бъдеще“. Коя точно „България я няма“ – политическата (в смисъл на държавност) или етническата (в смисъл на етнически българи), лидерът не обяснява.

По нататък – на въпрос дали ще прави чистки на етнически принцип – отговаря:

„Сега те в момента какво правят? Чистка срещу нас. Идете в Кърджали да видите колко българи има в управата. Турците са 80-90% и мачкат българите в смесените райони.“ („Труд“, 18.08.2008)

Това е. Няма ДПС в управата, има турци, които мачкат не политическите си противници, а българите. Борисовото „нас“ не се разбира като ГЕРБ, а като българите. „Те“ не са ДПС, БСП или някоя друга политическа формация, а турците…

Ако етническото говорене на вероятния „възродител“[1] Борисов е съвсем ясно, то изказванията на кандидата му в Кърджали Вежди Рашидов очертават твърде шизофренно раздвоение.

Предполагаемият нов министър на културата не се измори да повтаря, че бил „от най-чист турски произход“ (за разлика от други – като Юнал Лютви, който се чувствал албанец, но и от самия Доган, чийто произход бил съмнителен); като в същото време твърдеше, че „те, турците (к. м.Е. И.) са добри, трудолюбиви и честни хора“. (вж. напр. „Сеизмограф“, 11.07.2009)

Вероятно „аз-ът“ на Рашидов се самоосъзнава етнически – като турчин, но колективната му принадлежност е изразена политически – като ГЕРБ. А турците от етническата партия ДПС остават „те“…

ГЕРБ също лансира заплахата от употребата на етническата карта, като обаче я приписа на „другите“ – доста по-успешен ход от патетиката на „Янето“ и вялото говорене на Мартин Димитров. Румяна Желева, евродепутат, например, съобщи възмутено, че Лютви Местан обикаля района на Кърджали и обяснява как той може да се разглежда като ново Косово.

(Ако тази „информация“ не е изобретение на самата Желева, ако умният политик Местан действително е сравнявал Кърджали с Косово, хипотезата ми, че ДПС сипе нарочни провокации, за да консолидира електората на ГЕРБ и така да го остави да поеме цялата отговорност за управление в криза, ще получи допълнителни основания.)

Не бих могла – без детайлно изследване – да кажа до каква степен откровеното етническо говорене на ГЕРБ имаше значение за високия му успех. Твърде опростителско би било да се мисли, че този успех може да бъде мотивиран само от „анти-ДПС“ (или „анти-турски“) нагласи. Дори – само от наказателен вот. Съвсем не са малко българските граждани, които привидяха в Бойко Борисов новия спасител и гласуваха позитивно. Наистина (както казах в едно интервю преди 8 години) беше съвсем закономерно след царя да се появи и генерал… Очаквах дори това да се случи още на следващите (2005) избори, когато – в опразнената откъм месии ниша – изненадващо се появи

Атака

И монополизира националистическото говорене.

Поведението на „Атака“ на тези избори беше напълно предвидимо до случая „Кочан“, когато всички се вписаха в нейната досегашна риторика. (ГЕРБ опитваха да правят това и преди в стилистиката, която описах по-горе, но провокацията на Доган сякаш ги осъди на еднозначност.) Така „Атака“ остана в позицията на недоволно мрънкащ изобретател с откраднат патент.

Волен Сидеров, разбира се, размаха калъчката към „политиците, които сега се правят на много възбудени“, имайки предвид преди всичко Иван Костов. Не прости и на Мартин Димитров, на когото „тогава (когато „Атака“ изобличавала ДПС – Е.И.) му повиваха пелените“. Възмути се и от „някои други политически момченца с меки китки, които сега са актуални, но до днес не забелязваха Доган, а сега се възбуждат преди изборите и откриват топлата вода. Когато аз съм критикувал Доган и „доганизацията“ и съм посочвал опасността от нея, всички тези, които сега са в първите редици, бяха коалиционни партньори с Доган.“

Благодарение, вероятно, пак на случая „Кочан“, „Атака“ не само запази резултата си от предишните избори (за което от никакви специални „случаи“ нямаше нужда), но и го подобри.

Логично би било – не само като коалиционен партньор, но и като управляваща с мандата на Движението –

БСП

да не вземе участие в „анти-ДПС“ говоренето.

Това обаче не се случи.

Съвсем като колегите си от ГЕРБ, Румен Овчаров идентифицира българите с БСП. Случилото се в с. Кочан „е директна атака срещу БСП точно в смесените райони. Но това е и директна атака срещу българите в тези региони.“

Овчаров не само забравя, че е съюзник с ДПС, но и ясно подчертава, че „единствената политическата сила, която може да преустанови този процес (доганизацията“ – Е.И.) е БСП. Всички говорители, които яхнаха метлата на „анти-ДПС“ говоренето, трябва да са наясно, че точно те влизат в сценария на Ахмед Доган. Всичките СДС-та, всичките Бойко-Борисовци, играейки конюнктурно, играейки на дребно, играейки за днешния ден, на практика поставят на карта цялото етническо развитие на огромни територии от България.“

Разбира се, Овчаров е отдавна против коалиционната политика с ДПС. Не е сигурно само дали несъгласието му произлиза от етнически, от политически или от персонални съображения, продиктувано преди всичко от непоносимостта му към личността, отговаряща за тази коалиционна политика – Румен Петков.

Доказателство за по-голямата вероятност на последното предположение дава и позицията на Татяна Дончева: „…какво пречеше преди 4 години да бъдем без Доган във властта? Истината е, че ние се бяхме вързали с Ахмед Доган много преди това. Аз съм се борила дълго и упорито и на местно ниво, че коалицията ни с ДПС е лоша, че не бива да се връзваме предварително. Само че тогавашният отговорник за коалиционната политика (к.м. – Е.И.) твърдеше, че можело да не ни стигнат 5 гласа за абсолютно мнозинство.“

Дори да приемем позицията на Овчаров и Дончева като „странична“ за „генералната линия“ на БСП – доколкото той представлява своеобразно крило в ръководството на партията, а Дончева от известно време гравитира около неговия кръг, не бихме могли да отминем притежаващото съвсем сходни интонации изказване на официалния говорител на Висшия съвет Корнелия Нинова:

„В БСП сме убедени, че е неприемливо и трябва да се спре с това (на Доган в с. Кочан – Е.И.) говорене, да се употребяват хората заради предизборна кампания, заради трупане на дивиденти на отделни политически партии.

Назад в годините сме показали, че с ДПС сме конкуренти. И сега сме конкуренти!“

Наистина, в случая „Нинова“ също има място за известно съмнение – дали говори от името на Висшия партиен съвет, или от свое име – като водач на листата в Благоевград срещу водача за ДПС Ахмед Доган…

Все пак – с всички подозрения за лично, а не партийно говорене – позициите на члена на Изпълнителното бюро на партията и на нейния говорител не могат да бъдат оставени без внимание.

В нощта след изборите Овчаров и Нинова се опитаха да обяснят, че за помитането на БСП от властта е виновна коалицията с ДПС, но този път не бяха единствените. В тъжната нощ желаещите да оправдаят загубата с ДПС станаха много повече. Жертвената риторика беше подхваната и от шефа на предизборния щаб Евгений Узунов, и от вицепремиера Ивайло Калфин.

И пак в тъжната нощ, на пресконференцията, самият премиер Сергей Станишев прехвърли вината върху коалиционния си партньор, с когото, впрочем, получиха почти еднакъв резултат:

„Нагласите срещу ДПС издигнаха ГЕРБ на гребена на вълната. Ние понесохме загуба от наказателния вот срещу ДПС.“

След това припомни как на местните избори БСП винаги е била срещу ДПС…

Конфронтацията БСП/ДПС на всички досегашни местни избори изведнъж стана много важен аргумент в следизборното говорене на лидерите.

Изобщо, след изборите говоренето претърпя почти пълен обрат, както всъщност си е редно, когато власт и опозиция разменят местата си.

ГЕРБ отчетливо умножи декларациите, че ще работи с всички мюсюлмани и ще ги издига на ръководни постове, като използва професионалния им потенциал, а БСП все по-забележимо и все повече започна да се отдръпва от ДПС и да обвинява Доган за изборния си провал.

В цялата пред- и следизборна канонада на никого не му хрумна да изрази мнение, че в с. Кочан Ахмед Доган предизборно е излъгал електората си. На никого не му хрумна да каже, че това не е вярно, че не е възможно, че липсват механизми за еднолично управление на държавата или за „разпределяне на порциите“.

За всички поредната изцепка на ДПС-лидера се оказа удобна. За някои среди в БСП – включително. Едни вероятно са смятали, че случаят „Кочан“ ще повиши влиянието им в смесените райони, където БСП и ДПС наистина са конкуренти. Други пък са прозирали резултата и са се надявали на смяна в ръководството и в политиката на партията.

Така или иначе, БСП не направи изключение от всеобщото „анти-ДПС“ говорене.

Резултатът е ясен: Доган и ДПС са сатанизирани до степен да носят негативи за всичко, до което се докоснат. (Лидерът на ГЕРБ, например, беше доста потресен от заявеното намерение на ДПС за подкрепа на неговото правителство при определени условия.)

В седмицата след изборите (това, вероятно, ще продължи) всички журналисти питаха всички политици, с които разговаряха, дали ще „заиграят с етническата карта“. Журналистите (преобладаващото мнозинство) силно се възбуждат от възможността за „разиграване на етническата карта“. Допускам, че леенето на кръв е върховният репортаж, за който повечето от тях се готвят още от студентската скамейка. Политиците обаче все по-вяло и по-скучно им обясняваха, че няма да играят с нищо етническо. Бъдещият министър-председател, загърбил етническите „ние“ и „те“, внезапно превърнал се в радетел за гражданска, политическа нация, отговорно зави:

„Не ме интересува етническата карта. Всички са български граждани. Ако някой играе с етническата карта, за това си има специални служби.“ (Нова телевизия, „На 4 очи“, 12.07.2009)

Разграничението между ДПС и турци (или въобще мюсюлмани) стана основен акцент в политическото говорене. Появи се дори още по-детайлно диференциране – между ДПС като цяло и неговата върхушка. Така се получи тристепенна скала на сатанизиране: ДПС – върхушка – Доган. (Георги Кадиев пред БТВ – „Тази сутрин“, 08.07.2009)

Турците и мюсюлманите въобще не влизаха в скалата. За турците неизменно и с бащински тон се говореше като за „добри, трудолюбиви и честни“…

Прекалената елейност на това говорене и мисленето за турците отново като за някаква съвкупност, различна от „нас“, ми пречи да се зарадвам на иначе верния тон, който отпраща престъпниците да отговарят не пред отрядите на Боян Расате, а пред съда.

Прекалената елейност ми пречи да повярвам, че следизборното, ясно открояващо се диференциране на сатанизацията, е било валидно и преди изборите.

И все повече ми се струва, че целта на „анти-ДПС“ говоренето е била то да се привиди като „анти-турско“. Защото поредната корумпирана партийна върхушка не би била никаква сензация. Виж, ако тази върхушка е „чужда“, още повече – следваща интересите на чужда държава, игличките на възбудата, мечтана от студентската журналистическа скамейка започват да боцкат цялото общество.

Именно това беше същността на скандала „Рибново“. Всички недоволни от кмета Башев (също сатанизиран и така – запратен отново под крилото на ДПС) изтъкваха битови причини за недоволството си. Попитах един от тях защо го обвиняват в радикален ислям, а не в корупция.

Ако бяхме го обвинили в корупция, никой нямаше да ни обърне внимание“ – отговори човекът…

* * *

Значи ли това, че националистическото говорене е успешно? Има ли, наистина, силни националистически нагласи в българското общество, невидими допреди 2005 г. и появили се, внезапно някак, именно тогава – не много преди така мечтаното „влизане в Европа“? Усещат ли се българите жертви и мъченици, чийто единствен последен изход е да си отмъстят на някой реален или въобразен враг?

Високата избирателна активност на 5 юли, мисля, не беше поведение на мъченици. Не беше и поведение на изплашени хора. Беше единственото възможно рационално поведение.

Жертвите, мъчениците, изплашените хора реагират ирационално – палят джамии, например. Или блокират границите. Или бият циганчета.

Същинското националистическо говорене в България ще има успех, когато една или друга цяла общност се почувства заплашена – реално или въобразено, няма значение. Именно заради това (слава Богу, предимно предизборно) се размахват заплахи от всички страни – от ново „турско робство“ до нов „възродителен“ процес. Заплахата консолидира. Мъченическото самосъзнание търси възмездие. Уплашените хора, мъчениците са онези, които наистина ще „разиграят етническата карта“.

Останалото е ерзац.

14 юли 2009

 

Източник

 



[1] Когато през 2001 г. Бойко Борисов беше предложен за Главен секретар на МВР, от ДПС му зададоха въпроса дали е участвал във „възродителния“ процес. Той отговори, че бил обикновен пожарникар и се грижел да опази реколтата. Никой не го попита каква точно реколта е спасявал посред зима и не му припомни ролята на пожарната в „отрезвяването“ на жертвите – през декември и януари – с ледени струи вода.

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор

Посетители

7
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици