1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Доганова posted: 26 May at 18:26

Здравейте на всички, които сте ми писали

Много исках в момента да съм готова с отговорите към всеки един от вас индивидуално – не че ги няма вътрешно в мен, не че не ми е хоби да пиша, но ми се струва, че ще се забавя поради друга причина – ежедневието ми е относително натовареничко. Съжалявам, че не многа да бъда толкова бърза, колкото сте били вие. Особено Зелен Бетон, който е и причина да се включа първия път, да ме извини. И той е в главата ми още отначало… Толкова много неща има да се кажат, че човек не знае откъде да започне. Особено ако не разполага с пълното време.

Та, измежду останалите ми заетости, снощи до късничко бяхме на събиране по повод абитуриентски бал на щерка на роднинско семейство. Смесена компания – някои българи и турци за първи път на една маса. Много рано ми призля, не от прекалено ядене и пиене, а от това, че някой пак отвори антидогановска тема тип „очерняне“ (от българския кръг този път), без да се съобрази, че може да засегне нечии чувства – с пълна убеденост в истинността на абсурдните слухове! Сметнах, че това самоинициативно поставяне на въпроса по този начин се дължи или на опити за сондиране на мнение, или на пълна убеденост и вяра в казаното. И това стана на фона на моето случайно знание, че депесарски човек е подпомогнал с малък приятелски жест подобно тържество от предния ден, за други гости извън града, нали стана модерно баловете и сватбите да са в конкуренция за разточителност. Не става въпрос за корупция или друго, а вид подадена ръка, но да не разкривам подробности, чe има опасност да издам „лични данни“.

Не си направих труда да продължа и в реалния свят, не само във виртуалния, да бъда адвокат на г-н Доган при тази предварително сложена присъда „виновен“. Траех си най-културно. И като се прибрахме, макар че беше доста късно, включих компютъра, от дълбок садомазохизъм, за да видя колко още натежали присъди като меч над главите на догановците има. И… Толкова приятно се изненадах от г-н Златко Енев, че вече мога да кажа с увереност: дори един човек да ме е разбрал, нито една минута от загубеното време в обяснения не е била напразно. Много ме трогнаха и последните коментари в сайта Ви, като реплика към посетител. Може би вече се задава време на диалог, мечтата на Лутър Кинг за изглаждане на върховете и долините се сбъдва на родна земя? Прекален оптимизъм или реални надежди? Ще поживеем, ще видим. Наистина стилът ми, който сте видели и неодобрили в определен аспект, има за какво да се критикува, особено когато е бил такъв под влияние на афект и следствие на това – повече като разговорна реч. Не бих искала да се стига до там да вадя пак „тежката артилерия“, особено сред по-интелигентна и „разбрана“ аудитория. И не само там – хубаво е човек да поработи върху себе си, за да може „видът“ му да е по-стоически, когато понася незаслужени нападения. Какво да се прави, затова сме човеци, хора–грешници по Христос?, …но стремежът към съвършенство ни доближава до Бога. Учим се цял живот на това – да се усъвършенстваме непрекъснато, още от първите си стъпки…

Искам да споделя, че и аз като Вас много се бях разчувствала, когато прочетох книгата „20 години възродителен процес, 15 години Движение за права и свободи“, ИК „Полиграф“, Разград, 2005 г. на С. Карамустафа. Може да се каже, че на моменти ми се просълзяваха очите (външно повече от туй, за мъжко момиче като мен, не можех да си позволя), а вътрешно си поплаках като малко момиченце, като онова, което бях през 1985 г., когато по улиците покрай къщите ни в родното ми … населено място, преминаваха танковете, във въздуха се носеше ужаса от червените барети и още много много разчувстващи до физическа болка спомени…

От тази книга научих и как е бил вербуван Доган за службите, как тогава Набелязаният от тях, не е можел да отказва. Вярвам, че каквото и да е направил човек, винаги има път назад, или към поправяне на грешката, стига да може да го налучка. Колкото и непоправима да е, пак може да се направи нещо – умрелите няма да се върнат, но ще се родят други! Важно е какво ще пожънат идните поколения от този „труден“ посев. Така че какъвто и да е бил, той не е останал такъв – време е да се свали табелката с „ДС“ от него, фирмата един вид е фалирала и Доган отдавна не работи за нея. По-важно е какво прави сега – това ще отговори на въпроса, може ли да му се простят греховете, може ли да прогледнем отвъд етикета? От ДС се излиза (особено когато вече не съществува), но от мафията – не съм чувала, освен чрез смъртта – за съжаление. Казват, тя е вечна – и като абонамент, и като устойчивост да надживее всички ни. Именно защото правилата й са по-сурови. И… в нейното устройство има много хляб за вадене. Аз лично много се възхищавам на „твърдата й ръка“ по отношение кодекса им на чест, правилата на играта и пр., повече на италианската – от книгите. Против съм, организираната престъпност, естествено.

От книгата научих още, подробности за терора, историята за основаване на турското освободително движение, хъса на участниците в него, начините им за борба срещу нарушените им права и свободи.

По същия начин съм плакала и на книги като „Под игото“ или „Време разделно“. Неведнъж съм си задавала въпроса, кои сили карат човек така лесно, особено когато няма разумна причина, да застане срещу друг човек, може би някакви много мощни демонични?? Това са общочовешки трагедии, нямащи общо с етнос. Не виня българите за Възродителния процес и насажданата омраза, а живковия режим. (Друг е въпросът за положителните страни на „онова време“, които не можахме да прехвърлим в нашето, поради необходимостта ни изведнъж да отречем всичко, и с това да зачеркнем и хубавото, градено с години..).

По същия начин, както разграничавам аз, нека се прави разлика между османското отношение в ония векове – на властта (действителното историческо робство, владичество или присъствие), и турците сега, че и тогава. Арменският въпрос е нещо подобно на беленския по време на комунистическия режим в България – това знам от едно предаване по българска телевизия, от интервю в Босфора с българска туркиня, трудеща се там. Защо не го признават за геноцид, турците – аз така го разбрах: защото заедно с арменци и други, те убили и достатъчно внушителен брой и свои – т.е. потушаването на бунтовете чрез сила ставало не само чрез арменците, а е било насочено срещу всички противници на управлението! Българите също са убивали свои, заедно и с други инакомислещи. И ние сме преживели подобни събития тук, може би не в такъв мащаб, и сякаш по-разпрострено във времето. Не съм се ровила по-подробно в други извори исторически – ние си имаме достатъчно други проблеми, за да стигна чак до там; не че е маловажно. Не държа на компетентността на мнението си. Просто споделих какво аз знам от сериозен източник. Темата вълнува доста българи, така като гледам; на местно ниво също имаше разискване! Дотук добре, но някак си не мога да си представя, в Турция, в общинския съвет на даден град да отделят време за проблем, касаещ други участници: например българските комунисти и арменските концлагеристи…

За мен виновния си е виновен, без значение на това какъв е по народност, и ако бях убедена, че в горното обяснение на турската страна няма логика, нямаше да се хвана.

И ако ще се краде, ще се. Ако ще се мре – ще се мре. Ако няма да се краде, няма да се краде (,) от никого! Правилата са за всички!!!

Ако сме български граждани, всички ние, то тогава и Ахмед Доган, както и всички останали…, наред с Костов, Симеончо, Бойко, Станишев… имат конституционно право да са във властта и да бъдат пре-/избирани в зависимост от волята на Избирателя. Както и църкавата има право да съществува, така и джамията. Честно – обичам звъна на камбаните, обичам уединението на църквата, обичам да посещавам и манастири, но не като християнка, а като дълбоко уважаваща свещените храмове. Дали е прекалено смело да си представя, че е възможно и същото по отношение на нашата свята религия? Бих запалила и свещ в подходящата за това обстановка, като изобщо вярваща в Божието провидение. И особено когато не стоя пред дилема или принуда в коя вяра да вкарам детето си, поне докато е под моята опека. Донякъде всеки вярва, че детето му е вид продължение, което пък има друг аспект – войната между поколенията. Но да не се отклоняваме. Има лъч в тъмнината! Нека да се чукаме :-) с яйца на Великден, да си разменяме коледни подаръци, да се черпим с овнешко или бонбони по Байрямите – Коч-&Рамазан-. Да си раздаваме мекици, козунак. Какво по-хубаво от двойните поводи за празници – два пъти повече празници. Не насила, а по желание. Което освен че идва наготово от необясними светове, може и да се култивира. Въпрос на предпочитание. Споделената болка с приятел, как беше – намалява наполовина, а споделената радост – се увеличава двойно!

Благодаря на г-н Енев за поканата. Ще проуча въпроса, а за излизането от анонимност – ще трябва да сложа на кантар аргументите. Засега ми харесва публично да съм мадам под прикритие, под шапката на Доган. :-) Дано да ме извини последния, че съм си присвоила така фамилията му – доброволно, …a в реалния живот не приех тази на съпруга си – от криворазбран и „комплексарски“ феминизъм – този, на който наистина му липсва фалос, че да има с какво да се съизмерва с другите в един мъжки свят. Моят „орган“ е въображаем, така че не може да ви навреди в истинския смисъл на думата – но не означава, че не е въздействащ. :-) Всичко се свежда до ума! (Надявам се, че не излизам от възприетия етикет!)

А с г-н Доган „бракът“ ни не е католически и винаги може да да се разтрогне по взаимно съгласие, да се разпадне поради едно-друго неразбирателство. Случва се и на най-добрите. Тепърва преминавам от симпатизма към затвърждаване на членството: на на-ниските нива съм и …(Хикса) да се успокои, нямам амбиции за председател на агенции или по-горе, животът ми се движи в съвсем други коловози. Но някой ден – кой знае! – това повече на шега. Как ми е преценил способностите за постовете, остава загадка. Аз му връщам жеста и предлагам да назначим него. Вероятно има много идеи, с които би могъл да раздвижи пластовете.. Равен шанс и старт за всички! А и ще е полезно да мине от „другата страна“, колкото да опипа почвата и да тества дали ще може да носи Короната. Не става само с джавкане, трябва и да се отхапе залъка, за да е по-достоверно усещането. Куче, което лае, защо ли не хапе… Трябва да го питаме – но то не говори човешки…

Получвам каквото ми трябва от ДПС, засега. И се опитвам и аз да давам каквото мога. Това са най-здравословните взаимоотношения. Емоцията е цял маркетинг и стратегия. И със сърцето да гласувам, няма да е грешка – по-добре от любов, отколкото от омраза! Струва ми се обаче, че емоцията, ако не е закрепена с разум, бързо отлита. Две години са сериозен епизод от живота, за да изпробваш силата на чувствата си и устояването им на сезоните и промените във времето. Разумът без емоция пък не те кара да се връщаш към него. Т.е. трябва да има и от двете съставки, в какво съотношение – фирмена тайна, запазена рецепта на управителя на „Доганци“. Пожелавам на всички политици да превърнат взаимоотношенията между себе си и гласоподавателите, в отношения между влюбени. В това засега майстор е г-н Ахмед Доган, който копирайки от Левски, но с авторски права за начина, се бори за чиста и свята република за всички. Който иска по-малко от това – може да си потърси подобаващо кътче. Повече от това – здраве му кажи! Ще се борим за България! Присъединете се към нас. Защо ли? Защото когато лодката потъва, се давят всички. Ние искаме да живеем, да останем тука. На който не му харесва…. – да прави каквото си иска, и да види какво ще стане. И да знае, че това, което човек сам си направи, и Господ не може да му го направи. Това беше моят начин на продължение.

И предвид характеропатията ми – склонност към отмъщение (ето ви самокритиката), аз ще съм една от първите, които ще си тръгнат, ако доловя нещо неприятно и усетя, че нещата не ми се нравят. Без значение кой е начело на партията (т.е. татарин, циганин, българин, евреин, арменец – изпуснах ли някой етнос), етносът е без значение. Идеите са важни. А те са винаги по-богати, когато идват от смесен екип. Не е мое непоклатимо убеждение, копнато е от други места.

До totenlich: без да задълбавам много, набързо само за приятелството – когато се разбира ползи-изгоди като двупосочен билет, става „интереса клати феса“, и нещо май не се връзва с обичайното приятелство, така както всички ние сме свикнали да го разбираме – в смисъл на оная знаменателна жертвоготовност, но ще се запозная по-подробно – дано – и ще кажа как според мен стоят нещата в случая, по отношение на това, кой какво печели, когато губи нещо и обратно. За цветята и розите – понякога е необходимо да се иска да се видят: да се навлезе в паралените светове („Красотата е и в очите на гледащия!“), или да се натъкмят заради самия празник – не само да се чака наготово някой да ти направи шоуто. Човек трябва да умее и сам да се грижи за нуждите си.

Не виждам смисъл не само „българи“ под прикритие, но и реални българи депесари (не еничари!) – работещи в министерства, че и бг-турци да предават България. Заради „лодката“.

За бесарабите набързо ще загатна. Информация от Уикипедия: Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия…… В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език – в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. …През есента на 2004 г. в центъра на българите в Молдова, град Тараклия се открива Тараклийският държавен университет, в който официалните езици на обучение са български и молдовски (румънски). Този университет се съфинансира от българската държава.“

……………………….

Чудесно! Дотук – нищо лошо, напротив.

Кой стои начело на българската държава по това време? Доган ? Или? Аз наистина не знам кой е най-важната фигура, честно. Може би зависи от коя гледна точка се гледа.

Българските турци по аналгия са турци, живеещи в България. Турските българи трябва да се търсят някъде в Преданадола – Тракия или Истанбул – в нелошо поддържаните си църкви, в неделя. След като бесарабските българи се идентифицират с България, и се борят за изконните си права в съответствие със законите на местонахождението си, тогава как да стоят нещата при другите? Аз също така и отбелязах, че ние сме много привързани към България като точно към българска държава, нямаме амбиция да я превръщаме в турска колония. На една крачка ни е турското – хващаш рейса и готово. Двата вида патриотизъм вървят заедно, може да вървят. Като естествено превес има родната страна. По време на мирно време – към още по-голям мир. По време на конфликт – най-логично е да се избира държавата, в която живееш заради „лодката“, а когато конфликтът е изкуствено създаден от държавата ти, като гонения или асимилация със съвременни средства, тогава всеки се досеща накъде биха могли да се наклонят везните. И някой ако има отговор как се прави възродителен процес с демократични средства, по риторичния въпрос на Лютви Местан, нека да сподели. Аз не знам отговора, нито този на г-н Борисов, не знам и какъв смисъл има тогава да се взривява атмосферата с нещо, което мнозина тук отричат да може да се реализира.

Пак прекалих – по женски?, а наистина исках да съм по-стегната и кратка. Гените са си гени X-a си е два пъти X – тях не можеш да промениш. :-))

Denis posted: 27 May at 00:41


 

Доганова не мислиш ли че ДПС би била по добре без Ахмед Доган. Вярно е че е изиграл много важна политическа роля в миналото, вярно е че е много интелигентен политик, като цяло съм привърженик на идеите на ДПС, но в момента Доган е една много отрицателна фигура и колкото повече гласове получава толкова повече гласове предизвиква в противниковите редици на АТАКА, което пък от своя страна води до повече избиратели в ДПС и какво става в крайна сметка вместо да получим равнопоставеност се разделяме на два лагера.

totenlicht posted: 27 May at 08:49


 

„без да задълбавам много, набързо само за приятелството – когато се разбира ползи-изгоди като двупосочен билет, става „интереса клати феса“, и нещо май не се връзва с обичайното приятелство, така както всички ние сме свикнали да го разбираме – в смисъл на оная знаменателна жертвоготовност“

в момента Турция именно това прави – клати си феса, метафорично казано.

по-голе позчертах нееднократно, че говоря за РАВНИ права и задължения. НЕ става въпрос да СПЕЧЕЛИМ нещо от това. става въпрос да не ни използват и целенасочено и нарочно да ни вредят. което се случва в момента.

п.п. изключително много се радвам на цивилизования и дискусионен тон, който възприехте.


 

neuromantic posted: 28 May at 10:15

Трябва да спомена нещо по въпроса за църквите след цялата тази патетична реторика с която ни заля (удави) Доганова. Доколкото ми е известно в Турция християнските църкви имат голям проблем с подаването на сигнали до миряните извън малкия радиус на сградата, т.е. ако ударят камбаната примерно става проблем. У нас обаче мюезинът разполага с мощни тонколони които използва за да предаде словото божие, да си призная понякога му завиждам за кулата. Интересна е цялата тази цветна, мултинационална и мултирелигиозна мозайка която страната ни представлява и силно се надявам някой ден и държавата Турция да последва примера ни, понеже определено са назад с материала по дисциплината независими компоненти. Няма нужда да си блабим политически-коректни празнословия.

Но да се върнем на основната тема. Само на мен ли думите на Доганова ми звучат като пролетарска поезия – каква е тая любов към партията и вожда, какви са тези сърдечни пориви на ниските нива… Това определено е чудесна демонстрация на тоталитарната схема на организация в ДПС. Доган е отворил врати за всички, но не и вратите към централния комитет, т.е. партията е негова собственост. И между другото „фирмата“ не е фалирала – мрежата е активна и работи. Да припомним колко човека от висшите етажи на ДПС са агенти на селската ни матрица, по данни на комисията за досиетата – Гюнер Тахир, Кемал Еюп, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Осман Октай, Орхан Мемиш и т.н… Все големи играчи на партията. Това са хора без всякакво достойнство, присъединили се към терористична секта, провеждаща експерименти върху собствения им етнос, с цел лични облаги. Еми облажиха се. Кое и е фалирало на фирмата? Работи та пушек се вдига. Няма идея която да размести пластовете в ДПС, ако не е придружена със сила надвишаваща тази на Доган. Лъвовете се борят с лъвове, по думите му. Няма какво да парадирате с отворените си врати и ниските етажи. Лидерът ви е достатъчно умен да привлече всички качествени люде желаещи да му служат. Въпросът е дали някой може да заеме неговото място и ако не – към общи интереси ли вървите или към неговите лични. Сигурно и към двете, хехе. Моят отговор е – не може, никой няма сила да го измести, никой освен приближените му не е бил част от инструмента за контрол и терор ДС и съответно не е запознат с методите на организация на лъжата. Това е положението. Очевидно дотук Доган е свършил добра работа по приобщаване на малцинствата (турците предимно) към охолния живот на българите, всички признаваме качествата му, има на какво да научи бившите си учители по философия, които са изпаднали дотолкова че да назначат някаква медуза за премиер, но двайсет години власт са предостатъчно време за всеки да пусне корени и да се самозабрави. Мисля че няколко изборни загуби на ДПС ще се отразят добре на държавата – никой не следва губещ лидер. И дай боже някой хубав ден в България да останат две основни партии, както е в нормалните държави, в които участват всякакви етноси и работят заедно никога повече да не се повтори управленската идеология тип овчар-прът-стадо, така усъвършенствана по нашите земи.

Тия истини взеха да ми стават досадни вече.


 

Зелен Бетон posted: 28 May at 17:25

@neuromantic:

Благодаря ти за аналитичните разсъждения. Виждам нещата по много сходен начин. Участието ми в тази дискусия обаче няма за цел да излагам вижданията си, а е продиктувано от друго.

_________________________________________

Ирационалната убеденост (с други думи – вярата) в наши дни все още е до голяма степен основа на политическите „убеждения“ на хората. Това е инструмент за влияние, който ние, хората, сами предлагаме – и не бива да се чудим, че той бива използван (да си спомним приказката за зелника). Бих предпочел да не е така, но това е положението. И не е само в случая с ДПС: вСИЧКИ партии и политически идеи имат И такива привърженици – кои повече, кои по-малко.

В крайна сметка, право (и отговорност, разбира се) на самия човек е да избере ЗАЩО симпатизира на една или друга политическа идея, теза или структура. При нашата събеседничка тук (Доганова) очевидно ирационалната убеденост играе важна роля.

Но на мен ми е интересно доколко все пак в нейната убеденост има и рационално СОБСТВЕНО мислене. Иначе казано – къде е границата (при нея) между сляпото доверие в лидера/партията и разумната убеденост в политическата им правота. Още повече, че тя самата говори за рационалност. Затова й задавам конкретни въпроси. На които тя не ми е отговорила още – но поне (слава богу) разбра, че тук не е атакистко сборище и може да си говорим човешки; та все още се надявам да опита да ми отговори (може и по точки, за по-лесно), когато намери време.

Доганова очевидно има достатъчно интелект и ерудиция. Ако въпреки това убежденията й са базирани ОСНОВНО (или, недай боже – САМО) на емоции/вяра, това би потвърдило опасенията ми, че ДПС е чисто тоталитарна структура, основаваща се на масова манипулация. Защото ако и при хора като Доганова рационалната преценка е сведена до минимум или липсва, това ще значи, че по-нискообразованите членове на ДПС (които са голямото мнозинство) наистина са „стадото на Доган“. И нещата никак не са добре. И за самите тях, и за всички ни.

Серкан, както и още някои, с които разговарях наскоро в други дискусии, мислят значително по-рационално. Но, за разлика от Доганова, те не са типичен пример на убедени привърженици. Затова разчитам много именно на това, което тя пише.

И много се надявам да не изчезне от тук „по разпореждане отгоре“. Ако тоталитарният характер на ДПС е факт, те едва ли биха гледали благосклонно на подобни дискусии – напротив, биха се старали да държат членовете си настрани от тях.

____________________________________________

Потенциалния резултат от тази дискусия го виждам не в заключението „we should agree to disagree“ – то е ясно, че не е възможно отведнъж да плеснем с ръце и да се прегърнем, след като тръгваме от много различни позиции, и то с доста предубеждения. Важното тук (според мен) е, че правим опити (и двете страни) да изясним МЕХАНИЗМА на мисленето си – така че другата страна да знае ЗАЩО не сме съгласни с това или онова. И да стане ясно, че несъгласието си има ПРИЧИНИ, а не е само сляпо отрицание на „вражески настроения“.

Разбира се, основният резултат би бил да докажем, че въобще можем да разговаряме. Нещо, което досега дори не сме се опитвали да правим. И което е КРИТИЧНО важно, ако изобщо искаме да живеем в една държава и да правим нещо за нея (па макар и всеки по своему).


 

Зелен Бетон posted: 28 May at 17:31

Пропуснах да спомена и Денис към тези, дето са с рационално мислене и не са типични привърженици :)


 

Denis posted: 29 May at 11:55

Зелен Бетон: мисля че това за ирационалната убеденост е малко пресилено. Ще ти дам пример с ДПС все пак за тях е темата.

Хората преживели гоненията гласуват за ДПС за да имат представители във власта и подобен вид деяния да не се повтарят за мен това е рационално.(да отворя една скоба рационално от тяхна гледна точка, далеч съм от мисълта че нещо такова може да се случи)

Хората на които по някаква причина бизнеса им има връзка с някаква партия гласуват за нея за мен това пак е рационално.

Всяка партия си има и привърженици на идеите, да гласуваш за някаква идея заложена в политиката на партията за мен пак е рационално.

В моя край примерно ДПС са доста активни, оправиха пътища, възтановиха паркове не е кой знае какво, но са видими резултати и хората гласуват за тях за мен това пак е рационално. Мога да ти дам и още примери.

Но аз съм млад човек харесвам България и искам да живея тук и като погледна нещата от друг ъгъл се получава това за което писах в предния си пост а аз не искам да съм участник. Но не може и за всичко да обвиним ДПС и хорато които гласуват за тях. Все пак ДПС са просто една партия сами по себе си нище не могат да направят, не можем да обвиним тях за всички проблеми на България. Всеки има право да гласува не можем да съдим никого за това как е гласувал, не са виновни ДПС че има ниска избирателна активност. Ако всеки отиде и гласува в деня на изборите нещата сигурно ще са по различни, но мисля ще хората вече са се отчаяли и им е все едно какво ще стане.


 

Doganova posted: 30 May at 01:33

Здравейте от мен!

Ето че се появих пак, макар че видях, че на някой му е писнало от моите истини. Изхождайки от максимата, че всеки е прав за себе си, проявявам разбиране, дори когато вътрешно то липсва. :-) На саркастичния анализ реших да не реагирам веднага, защото малко след това изпаднахме в траур (за катастрофата в ямболско с жертви и ранени) и реших да запазя благоприлично мълчание в памет на пострадалите. И за църкви няма да говоря в този „брой“ – от уважение към загиналите християни и близките им.

Да не говоря, че идвайки от клуба, където получих предизборни материали и рекламни джунджурии, бях като опиянена, когато се зачетох в посланията на не кой да е – а на самия Доган, взирайки се в очите му… И ми трябваше време да изтрезнея, за да съм по-неутрална. Допирът с него ме прави безкрайно добра и затова отказвам да водя безсмислени спорове, базиращи се на откъсване на някаква част от темата и поставянето й в друг контекст, с абсолютно грешни разсъждения и изводи, с цел – да не се оставя нечие магаре в калта. Ок, тогава приемете, че аз съм си аз, вие сте вие: аз вървя по моя път, вие по вашия. Ако пътищата ни се срещнат – добре, ако ли не – значи не е било писано.

Ще направя каквото трябва, пък да става каквото ще.

Включването ми е в резултат на дадено обещание и освобождаване на малко лично (и искрено) време. Трябва да се знае, че никой не може да спре никого, ако той самият не го позволи – и това е така не само в политиката. И особено когато си воден от чувство за отговорност и не търсиш оправдание за страха си. „Някой отгоре“ – пък още по-малко. Дори не виждам за какво!? Свикнах дотолкова на алогичното тук, та почва да ми липсва, като се откъсна от него – за мен то е като малък комедиен релакс. Мерси! :-) Но най-важното е, че нито лично се познавам с Лидера, нито пък може да се досети коя съм от всичките му многобройни почитателки – а такива бол. Аз и не се крия от него, но и не искам излишни главоболия и ненужен тормоз от инакомислещи. Нямам време за подобни глупости. Иначе си падам по филма „Империята отвръща на удара“, но не виждам смисъл с хора под нивото ми. Доган го каза добре: лъвовете се борят лъвове и тигри, не с мишки и плъхове. :-) И младежкото мото не скри: „Уважавай ме, за да те уважавам!“ С МДПС партията е напред не с 50, а със 150 години – вярвам му.

Та каквото и да се говори и лае, кервнът си върви. И така трябва.

Какво можеше да се помисли тогава, ако след толкова обяснения защо не можем да намерим общ език, изчезнех, и бях и анти-депесар?! Че някой ми е запушил устата?! Радвам се, че се появиха и такива турци тук – може да не споделям вижданията им в политиката, но всяко изключение е добре дощло, за да потвърди и затвърди правилото. И никога няма да тръгна да ги разубеждавм – против насилието съм, а и насила хубост не става – неизчерпаема народна мъдрост през вековете. Такова нещо като тоталитаризъм в нашата партия няма. Знам, че на мнозина им звучи като мръсна дума всичко, свързано с партии – но засега по-добро от това за упражняване на контрол от гражданите, във властта, няма. Такава е системата. Искам обществото да се отърси от този манталитет – че който се занимава с партии, е някак си нечестен. Аз лично искам моят глас да се чува, защото ми пука как ще живея и затова ще отида до урните. А който не може да си намери идол, време излишно в борбата за Насъщния, или е зает с друго по-важно, или пък не е спортен тип – пак негово си право, което трябва да се уважи. Както и всеки празен вот на недоверие.

Подхващам темите една по една, пък ако изпусна нещо, пак ще продължим – надявам се.

Аз съм наясно, че след като нищо в България не е съвършено, и ДПС не прави изключение. Човешкият фактор е много важен – партията прави каквото трябва да се погрижи за него. Но нали разбирате, че Доган няма как изцяло изкъсо да следи всеки един член поотделно – няма такава физическа възможност, чисто и просто. Корупцията не е само проблем на ДПС! Със сигурност, по предположения, някъде има и корумпирани представители. Такива се изключват по Устав, веднага след доказване. Тези две точки са най-съществените за мен: пълна забрана на корупцията и борбата с неравенството и дискриминацията на всички нива. А либералната демокрация – доказано най-добра за повишаване на жизнения стандарт – е един вид фон, който включва икономическа свобода, ненамеса на държавата в личните дела на гражданите, или минимална такава, върховенство на закона, свобода на словото с дребни забрани, като необида на расова основа или др. подобни. Защо? Точно тези последни неща в обратен ред са в основата на безсмислените контрапродуктивни войни, съответно – регрес, които ред международни организации се борят да предотвратят. И някак си не се връзва модерно мислене и напреднала цивилизация, от една страна, със самоунижение на човечеството и съвременност, от друга. Днешното разбиране за човешко достойнство предполага, че всеки има такова още от началото на живота си и то по подразбиране трябва да се уважава, дори в самия край на живота – смъртта, със всички произтичащи от конкретния човек различия. Особено когато те с нищо не пречат на околните, освен със самото си съществуване – което вече не е причина. Най-добре ще е, ако всеки усвои умението да гледа първо в собствената си чиния и чак тогава да си показва носа/рогата навън, за една или друга „спортна“ или не, свада. Мисля, че тогава осезаемо биха намалели проблемите. И най-вече ако се ликвидира първопричината им, не само следствието.

Колко се изненадах (или никак?), че това уникално усещане, което аз имам с ДПС, вече е изпитано от други… Преди малко ми попадна това в мрежата: Доган: Никоя партия няма такъв „дълбинен, интимен контакт с избирателя“

20 Май 2009

„Нито една партия няма този дълбинен, интимен, фундаментален контакт с избирателите си“, заяви в сряда лидерът на Ахмед Доган по време на митинг в гр. Дулово.

Така той вероятно показа, че изявлението на заместника му Лютви Местан в Джебел

„Ние сме единствената партия, която може да се разбира със своите избиратели без думи, защото владеем езика на любовта“, не е спонтанно изпусната реплика, а целенасочено послание.

Търсех дали го няма онова предизборно „плакатско“ послание в мрежата, но по-лесно ще е да го пренапиша по-долу, най-съществената му част, за да ви жегне и вас Мъдростта. Не се притеснявайте, ако ви се прииска да гласувате за ДПС, ако се опасявате в последния момент в стаичката насаме със съвестта си, да не „сбъркате“. ДПС няма нужда от такива гласове, призовавам ви, гласувайте насила за нещо друго, но не и за него. Разбрахме се, нали?

Хайде сега да продължим спокойно.

Заиграването с етническата карта е една много опасна игра. И който политик не го е осъзнал, значи е голям аджемия в играта и не осъзнава, че с огъня шега не бива. Гонения и подобни деяния могат да се случат най-вече тогава, когато си мислим, че не могат. Тогава спокойствието ни човърка и почваме да се закачаме като недосрасли хлапета в пубертета. По подобен начин на разказа на Серкан по действителен случай – „1985“ в „Либерален преглед“, в частта, където са се успокоявали, че на нас – турците, такова нещо не може да е случи – защото ние сме си имали държава, за разлика от циганите… Да, така е и гледайки от Книжката, изброявам събитията от това време:

„В Турция започва кампания за спасяване на делиорманските турци, с лозунги, и включване на Междуведомствената комисия към МС – Т/я. Същата атакува Б/я в ООН за нарушени права и свободи на българските турци, за геноцид и гонения. Особено остра нота към нашето правителство, в която се подчертава, че Анкара няма да остане безучастна към съдбата на своите съграждани. Правителството в С/я отговаря, че това са вътрешни работи. Военното ни разузнаване донася, че Генщабът на турската армия е обявил бойна готовност на войските в бълг. направление – по това време над 180 000 щика. Президентът на Т/я Кенан Еврен подкрепя идеята за военна намеса. Особено войнствен е мин.-председателят Тургут Йозал. В реч в ООН открито заплашва С/я. Съветският премиер по време на среща му казва, че спорът е само м/у България и Т/я, което Й. приема като подкрепа за Анкара и прави изявление, в което открито казва, че ни чака кипърски вариант. Войските и на двете страни са в бойна готовност. Така за няколко дни войната виси на косъм. Известно успокоение внася гостуването на делегация на СЕ и особено представителство на Орг./я на ислямската конференция в Б/я. Местата, които посещават, са подготвени много добре, режисирано е всичко като на филм. Присъства се на петъчна молитва в Разград. Подготвени за целта са над 30 човека – „верни“ другари интелигентни мюсюлмани. Облечени по канон – с фесове, чалми! Гостите са изненадани, но си тръгват с препоръки към С/я редовно да ги информира за положението в страната.“

Ето това е „но“–то, другата страна на медала.

Както не можеше да се случи, така и се случи – то се знаеше, че няма да издържи дълго, но си бяхме опитни зайчета за кратко, нали. Да не говоря още какви работи пише в предисторията на Възрод. п/с – че политиката е започнала точно противоположно – с идея да ни се увеличат правата, и куп невероятни за режима планове, а това било „затишие преди буря“ за замазване на очите… Уроци от историята. Всичко може да се случи, така че да бъдем нащрек да не допуснем непоправимото!

„Приятели и съмишленици!

………………………………………….

………..В живота си в повечето случаи съм имал усет към по-доброто и по-качественото от гледна точка на Развитието. Развитието е велико изобретение на Всевишния.

Всеки от нас си има своето време и място за отваряне, разгръщане и разбиране. Всеки от нас има мисия. Тъкмо за това цветето се отваря, когато му дойде времето!

Това е логиката на живота. Да подкрепиш позитивното начало и градивната жизнена енергия е въпрос на зрялост и отговорност. (Толкова силни думи!)

От дълбините на съзнанието ви моля за подкрепа, защото съм сигурен, че няма да сбъркате.

Иначе не бих се осмелил да я поискам.

Винаги ваш: Подпис“

Смирен, отговорен, велик!

Има ли конкуренция Доган? Не виждам такава на хоризонта. Изиграл е положителна роля, но било време да си ходи. На героите е нужно да се отдаде заслужена почит, и не само посмъртно! (За ДС-темата ще говоря отделно!) Не, не мисля, че ДПС би била по-добра без такъв достоен държавник.

Перфектни хора няма и не е реалистично да ги търсим. Да оценим това, което имаме.

Когато се появи заместник, той ще разцъфне от само себе си – по цвета и аромата ще го познаем.

Когато останалите партии донесат нещо добро на българите, и оня „простия селянин“ ще го почувства и тогава ще се разколебае за кого да гласува може би. Дотогава ще избира отговорно провереното и сигурното, носителя на доверието, подкрепата и сигурността. И не можем да му се сърдим.

И вижте една прясна новина: как работят в Турция – няма турчин, няма българин – сбъркаш ли, си на топло. Супер! http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2188291 Това е положението. Защо не искате турския вариант – нямам обяснение.

На Denis последният анализ се приближава до истината, но в частта за Атака – мисля, че не е осъзнал разликата между двете партии – че едната си гледа работата и пътя, а другата се занимава с нея, и сее омраза. Не друг, а Доган го каза: с омраза политика не се прави! Защо да се поддаваш на свирката на Атака – тя и това цели! Ако бройките ще са в правопропорционална зависимост, значи самият народ, който гласува за идеите на Атака – а те са срещу български граждани ( всеки с отделно значение за страната си като човешки ресурс), е нездрав/болен! Те са жертва горките – с промит мозък… Както едно време при социализма – сляпа вяра и доверие в ценности, които реално не са никакви ценности! (Или в най-добрия случай си остават само на книга, в най-лошия – са доказано вредни.) Сидеров напрви един прост трик – огледа се и грабна една останала незаета ниша – тази на яростните националисти, които обвиняват за всичко всички, не и себе си, и които без да съзнават, вървят срещу родината си! Не можеш да изхождаш от привидната зависимост на две партии една от друга – ако искаш да спреш верижното въртене, излез от кръга: агитирай повече българи да гласуват за ДПС, а не да дават етнически вот – на Доган и това не му отбягна от погледа. Срещу единствената неетническа партия, която приобщава всички народности, се гласува етнически! Хем смешно, хем трагично. Ако изхождаме от „В ДПС българи няма – тя е етническа“; „В ДПС има българи – но те всички са боклук“, доникъде няма да стигнем! Ще се омотаем пак в изтъркани клишета. Който го е казал, едва ли познава до един всички българи и да ги е интервюирал… Или проучил биографиите им. Каква сметка има ДПС от боклуци за авторитета си? И мисля, подценяват се българите като разумни същества! Нали казахме, че навсякъде има и добри, и лоши… Те не могат да се отсеят изведнъж със специално сито! Но който иска да е заблуден, негово право – не можем да не му го признаем!ДПС не издига лозунги срещу българите, или срещу циганите, гейовете и пр., а за толерантност между етносите и различните. Ако някой се дразни от това – негов си проблем! Да продължава да се трови с унищожителни емоции.

В частта за бизнеса – навсякъде е така по света: бизнесът се интересува от политика, доколкото всяка една промяна в обществения строй би довела до влияние върху него – разбираемо е да се иска позитивно продължение на положен дългогодишен труд, който и изисква да се уважава! Най-добре човек работи (и е заинтересован да го прави) за себе си или в частния сектор – защото там се виждат истинските резултати и плодовете на успеха. За разлика от комунизма при централно планиране. Конкуренцията е регулатор на прогреса. Мързелът ни е в наследство от епохата на „светлото бъдеще“, което така и не дойде на тепсия. А ни забави с десетилетия! Слава Богу, БСП претърпя развитие в това отношение. Либералните идеи се свеждат до обръщане на посоката – отдолу нагоре е най-ефективният начин за постигане на напредък. Така например ако даден човек има проблем, се оставя да го реши самият той както сметне за добре, а ако не може – да опре до съседски или други граждански организации в квартала, града, областта, и така нагоре – до държавата, и най-сетне – в извъндържавна общност. Това е най-ефикасният начин, защото колкото си по-близо до проблема, толкова ти е по-присърце! (Усещате ли емоцията?) И като си помисля, разбирам колко е вярно… Предполагам и вие. :-)

Сега копвам малко инфо от сайта на ДПС – официалния, за етническите партии – за още размисъл, докато се появя пак и продължа с всичко недоизказано. Ако досаждам, оплачете се. Ще оценя високо всяко свободно мнение, формирано вследствие на разумни емоции и невзето под влияние на натиск! (вдигнат палец)

„Предизборната кампания е в разгара си и както никога до сега има кандидати, които без никакви платформи и виждания ….в тези трудни години за родината ни, пропагандират водени само от омраза и псевдонационализъм. Някои от кандидатите истерично и с гръмки патриотични фрази използват предизборната кампания за да насаждат директно омраза към представителите на отделните етноси, без да се съобразяват с това, че всички ние – българи, роми, арменци, турци … живеем и работим заедно, децата ни растат и учат заедно. Не трябва да забравяме, че нашите деца виждат, чуват и научават не само това, което учат в училище, а и това, което слушат по площадите, на митинги и по различни телевизионни канали.

Всички ние, които избрахме България, трябва да изберем ….с ясното съзнание, че всичко, което правим ще бъде и по-успешно и по-добро ако го правим заедно. Обречени сме да живеем и работим заедно и това не е нито лошо, нито страшно, както се опитват да ни внушават. Децата и внуците ни и ние вече зрелите хора, по-силна и богата ли ще направим родината си ако се мразим и винаги търсим оправдания или спасение в етническата принадлежност?

Кандидатите, които разчитат на противопоставяне и отричане, вероятно за тях е удобно и по -лесно, не се съобразяват с това, че нанасят рани, както не подозират за последиците от думите си и какво бъдеще ни очаква с тези рани. Ако ги подценяваме и те все пак осъзнават тези последици, толкова по-зле за всички. И всичко това се прави в името на ПОБЕДАТА, а основната роля на ….е да е обединител на народа или както още е казал националният ни герой Васил Левски: „За свята и чиста демократска република“. В мечтаната от Левски република има съгласие, братство и съвършено равенство между всички – българи, турци, роми, евреи, и пр. Защо тези, които толкова много искат да ни убедят, че са патриоти и почитат Левски, познават лика и името му, а не думите и посланията му. Те са толкова ясни: „Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност“.

Може би политическата формация, която представлявам ще заеме особено място в историческите хроники за тези избори като най-хулената, най-окаляната, най–често посочваната за враг, най-етническата /турска партия/, без да ни е ясно защо сме врагът и защо партията е наричана турска.

Не знам дали някой си е направил труда да провери колко и кои са партиите в нашия политически живот, които имат представители в местната изпълнителна власт и централната власт само от един етнос. Охулената ни партия има това разнообразие на етноси в своите редици от зората на демокрацията до сега.

Доживяхме и дните, страната ни да получи решението за присъединяване към Европейския съюз. Наложително е вече и с делата си да докажем, че сме европейци и да познаваме европейските правила когато се изказваме. Защо някои от кандидатите ….в изказванията си твърдят, че такива партии като нашата няма никъде?

Сигурно, за най-голямо съжаление, не е избледнял споменът за атентатите в близкото минало в Северна Ирландия, подготвени от католици, представляващи една партия и протестанти, представляващи друга партия.

Не можем да отбягваме политическия живот в Испания, където има партия на Баските националисти, която е представена в Парламента на Испания със седем депутати, седем сенатори и много кметове.

В Румъния – „Демократичният съюз на унгарците“ има избрани 10 сенатори и 22 депутати, областни управители и кметове.

В Словакия – „Партията на унгарската коалиция“ с 20 депутати унгарци е коалиционен партньор и управлява Словакия.

В Латвия – обединението на руснаците – „Обединение за правата на човека“ с 6 депутати руснаци, участвува в парламентарния живот на страната, а съюзът на руснаците в Литва с 3 депутати руснаци представлява руската общност в Литва.

Историята на развитие на такива партии най-добре е застъпена в Естония, където Консервативната партия на руснаците води началото си от 1920 година с регистрация на Руски Национален Съюз в Естония. Интересно би било, може би за някои наши политици, защо другите европейски партии с активна политическа дейност в горепосочените страни, не водят такава политика на яростен национализъм.

Може би си заслужава да се разгледа политическата картина в дворовете на Украйна и на нашите съседи – Македония и Турция.

Украйна се раздели на две по религиозен признак. Трябва ли да обсъждаме кои избраха президента и кои избраха министър-председателя.

И в Македония също има различни партии – албански, сръбски и пр.

В Турция – в сегашния и във всеки предишен парламент, има по 60 -70 депутати кюрди в различните парламентарни партии и въпреки това Европейската комисия препоръча на кандидата за членство в ЕС Турция, да се намали изборният праг от 10% на 5% или 4%, за да може новосформиралата се кюрдска партия да влезе в следващия турски парламент, ако успее да достигне по-ниския процент.

Аз се радвам, че нашата страна е избрала правилен подход в това отношение и прилага формулата за туширане на напрежението след 1989 година по примера на вече споменатите страни.

Радвам се също, че моята партия е възприела съвсем различен подход от този, който имат някои от горепосочените партии и страни относно изграждането на структурата и състава на партийните си кадри.

В това отношение бихме били полезни на нашата диаспора в Сърбия с „Демократическият съюз на българите“ и на „Републиканското самоуправление на българите“ в Унгария.

Изграждането и структурирането на една партия не е лесна задача. Особено в нашата страна след този „епохален“, уникален в световен мащаб възродителен процес, без осъдени.

Уважаеми кандидат-президенти, уважаеми кандидат-“обединители“, след тези ваши прояви, ние пак ще работим, ще тъжим и празнуваме заедно с тези, на които сега внушавате, че сме лошите и виновни за бедите. И ние като вас искаме по- хубав живот за България, но сме разбрали, че той ще дойде ако се обединим за общи действия в борбата с престъпността и корупцията, като създаваме работни места или като разхубавяваме родината, а не като се мразим и гоним.

Идват нови дни, месеци и години, в които трябва да вярваме, че за добро сме обречени да живеем заедно, за да градим страната си и демокрацията в нея и … да се гледаме в очите.

Ахмед Юсеин – народен представител от парламентарната група на ДПС“ (с малки съкращения)


 

Зелен Бетон posted: 30 May at 20:39

@Доганова (както и към всички останали събеседници):

Струва ми се, че по възгледите и начините на мислене вече има значително повече яснота, отколкото в началото. Ако продължим, явно ще започнем да повтаряме вече казани неща, или пък ще рискуваме да се заровим в детайли. Изложеното дотук според мен е достатъчно, за да може всеки да си направи (ако иска – и доколкото може) съответните изводи.

Лично на мен ми беше полезно, и благодаря. Надявам се, че е било полезно и на други, които са имали интересa и търпението да проследят целия разговор. Благодарности и към домакина ни тук Nicodile, който пусна тази тема и се постара да създаде необходимите условия за една добра дискусия.

Надявам се, че в ни предстои да се срещаме в Мрежата и в бъдеще, в същия коректен тон, в дискусии по конкретни теми. Поводи със сигурност няма да липсват.


 

neuromantic posted: 30 May at 21:12

„Нито една партия няма този дълбинен, интимен, фундаментален контакт с избирателите си… Ние сме единствената партия, която може да се разбира със своите избиратели без думи, защото владеем езика на любовта…“

Ей това направо ме изпълни. От словото на Доган (и последователи) може да се напише нов Коран, сборник от всички откровения озарили ни през годините, за фирми и за изкуството на въртене на обръч и също може ли слаба жена, нехапнала от залъка да се справи с нелеката задача… Дали не е време да си припомним дефинициите на разни важни термини като партия, фирма, църква. Макар да има известни прилики помежду им има и някои разлики. Вече почти всички знаем че организацията на Доган е предимно фирма и той държи да сме наясно с фактите. Но оказа се, това не била цялата истина! ДПС се води от вярата в любовта! Хиляди жени са се венчали с Доган в най-съкровените си мечти. „Допирът с него ме прави безкрайно добра“, казва последователката Доганова. Единственото което ми хрумна в отговор беше този клип: http://vbox7.com/play:7e3dd275. Май ще се окажат истина слуховете че останалите обитатели на джунглата се бунтуват срещу Лидера от чиста завист… А той пак е с един ход пред всички останали – ако увеличи своите „многобройни почитателки“ до брой всички жени в страната, може би наистина ще достигнем векът на любовта. Алелуя!

Много интересни неща научих тези дни от партията-чудо.

nicodile posted: 31 May at 00:16

Благодаря за участието, нека считаме темата за затворена.


Източник

Pin It
Никола Пенев
Никола е доктор по математика от Станфордския университет. Освен с математика, запълва времето си с пътуване, четене и разговори с познати и непознати хора. Интересува се от ЕС, индивидуалните и икономически свободи, рок музика и футбол.

Посетители

188

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Andreas Hamburger писа Още
    Dear Zlatko (Angelov),

    I have learned... преди 40 минути
  • Златко Ангелов писа Още
    Всъщност препрочетох... преди 3 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Казах и повтарям:... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    Напротив – откривам в... преди 7 часа
  • Златко писа Още
    Не откривам в този... преди 8 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Анализът е... преди 8 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря, Захари!... преди 18 часа
  • Захари писа Още
    Великолепен анализ,... преди 19 часа
  • Наблюдател писа Още
    "В Полша този дебат е... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Пък в днешната... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Много интересно. Един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря,... преди 2 седмици
  • Станислав Сиромахов,... писа Още
    Първото нещо което ми... преди 2 седмици
  • Наблюдател писа Още
    Самата Методиева се е... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Дълбоки... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Както са казали умни... преди 2 седмици
  • Жеко Загоров писа Още
    Енев май никога няма... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А стига толкова де!... преди 2 седмици
  • Жеко Загоров писа Още
    Опашката на тоя... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Достигнаха ме чак... преди 3 седмици
  • Веселин писа Още
    Той най-безочливо... преди 3 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    ДуПендо:
    Минавали са... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Холивуд е пребанален.... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Крайно време е някои... преди 3 седмици
  • Отегчен писа Още
    Поредната блудкава и... преди 3 седмици