1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Симеон posted: 23 May at 04:17

Току що прочетох два километра коментари. Доста сложни въпроси и няколко доста националистични и неприятни за мен мнения от страна на българите.

Но не мога да приема и отговора на г-ца Доганова. За мен това е точно позицията на функционер на ДПС. Либерално-демократична формация, която иска да “подгони” опонентите си. Най-малко чрез европейските закони, а най-много? Слабо завоалирани апели кън низките националистични чувства на турския електорат. Честолюбив и имперски народ, своеволията на чиито представители във властта да приемем доброволно, защото има и друг сценарий. Гордо споменаване на 5 века турско робство и т.н. И във всичките постове на госпожицата, които прочетох, се забелязва ясно противпоставяне ние-вие. Т.е. изобщо никаква идея за обща идентичност, цели и интереси.

Мисля, че средният турчин лесно се поддава на такива манипулации и такива разсъждения са близки до манталитета му. Обитателите на турските села и градове в България са много, много далеч от либерализма и либералните ценности. Единственото, което ги интересува са колективните права на етноса и личностната реализацията възоснова на вътрешноетничните връзки и йерархия (патриархалност, деребейство и феодализъм).

Не че е нещо различно в българските градове и села. Средният българин има същия ориенталско-бабаитски манталитет и си мечтае как на бойното поле ще натупа всички турци. И е много лесно да го мобилизираш използвайки страха му от турците. Също никакво понятие от либерални идеи и индивидуални права. Същите феодално-роднински-племенно-кланови мрежи и мафии.

Мога още много да кажа по темата, но не искам да си губя времето. Мисля, че госпожицата е наистина загуба на време, типичен продукт на българската образователна система и на господстващата култура сред младите “образовани” и “реализирани” хора в София (а и на други места в страната). Вече е готова за място в нашия политически елит. Като начало можем да я назначим за председател на някоя агенция, а впоследтвие и на по-високи длъжности.

Denis posted: 23 May at 09:43

Здравейте, случайно попаднах на темата ви и приятно се изненадах и аз съм представител на турския етнос. Лично аз много мразя нападки на етническа основа, не веднъж съм ставал обект на етническа дискриминация, но също мога да кажа, че има и много хора преодолели предрасъдаците си. @Доганова определено гледаш в грешната посока. За ДПС и АТАКА мога да кажа само че са изключително вредни партии за България, докато има партии които се подържат от неприязънта на етносите до никаде няма да стигнем и проблема ще се задълбочава още повече. Какво значени има кой какво е направил преди 20 или 200 години. Все пак живеем в 21век, плачебно е когато цял свят се обединява под един покрив, да има нужда ние да коментираме такива неща. Нито съм привърженик на ДПС, нито изповядвам каквато и да било религия. Не искам като си кажа някъде името да ми се лепи етикет ДПС-ар мюсюлманин или каквито и да е било такива. Някои по горе беше споменал за алтернатива на ДПС, но в момента положението е такова че ни трябва алтернатива на всички партии. Истината е че всички са излъгани не само тези от ДПС всеки който дойде на власт се ояжда и предава щафетата на следващия и на тази тенденция не и се вижда края. Докато партиите се финансират от частни бизнесмени със съмнителни доходи. Ще кажете навсякъде по света е така, да но политиците им са умни и първо оправят държавата и после почват да я крадат не като наще да докопат и последните остатъци. Аз лично си обещах да гласувам само, ако се появи партия с ясни доходи и ясни виждания. За моя радост на тези избори има такава партия Зелените. Събраха си парите с дарения и особено ме улесниха с вижданията си за цифрови и гражданските права. Та както и да е излязох малко от темата за край ще кажа само да бъдем толерантни.

totenlicht posted: 23 May at 10:25

г-жа Доганова, искрено съжалявам, ако коментара ми е съдържал язвителен или нападателен отенък според Вас, просто като жена (най-вече) понякога влагам прекалено много емоции.
на въпроса “защо ли не е останала с оня г-н?” ще отговоря само и единствено защото има известна връзка с темата – турският му произход беше проблем за НЕГОВОТО семейство. т.е. те (семейството му) по никакъв начин не приемаха безценният им и единствен син да се занимава с хора с различни вярвания и дори не си даваха труда да опознаят човека, който седи насреща им. което хем е смешно, хем е ужасно.
искам да подчертая, че това го пиша не като нападка към Вас и представителите на турския етнос, а просто за да покажа, че Вие самите проявавате нетолерантност и дискриминация в отношенията си с останалите. а не ми се струва редно, при положение, че издигате лозунги за етническо разбирателство.
аз нямам проблем да работя, да живея и да споделям неща с турци. особено когато и те нямат проблем.

по отношение на различността и личните предпочитания – не съм наясно защо така нападателно подхождате към това, при положение, че никъде не съм изявила раздразнение и неуважение към избора ви.
всъщност май никой тук не е.

единственото, което исках да разбера и което така и не се случи (тъй като вие нападате всеки коментиращ, вместо реално да се аргументирате) е ЗАЩО смятате, че с агресивно поведение може да се води диалог?

отказвам се от коментар на всичко останало, защото наистина превръщаме темата в едно минно поле, вместо в място за интелегентни, зрели дискусии.

@Никола, пенисите тук имат общо като специфична културна особеност, различаваща кардинално единия етнос от другия, тъй като освен физическото естество на личността, тя засяга и емоционалното. няма да коментирам защо за една жена това евентуално би било важно и продължавам да се придържам към казаното от мен, особено предвид апела ти за официално спиране с простотиите. тъй като се ангарижах малко по-лично с тази дискусия, отколкото трябваше, не мога да преценя кога емоцията взима прекален превес в написаното. за това още веднъж искам да отбележа, че ако има нещо, в написаното от мен, което протворечи на правилата ти – чувствай се свободен да го изтриеш.

neuromantic posted: 23 May at 12:15

Серкан, както се казва, благодаря за въпроса. Има една много добра причина Турция да не влиза в ЕС и тя няма нищо общо с догми и стереотипи. Турция продължава да отрича арменския геноцид! Знаете ли че има цивилизовани държави, в които това което направи нашият парламент, а именно отричането на събитието, се наказва с лишаване от свобода? Значи Германия е длъжна непрекъснато да се извинява и да понася негативи заради нацистките зверства, а Турция най-хладнокръвно може да отрича признато от всички историци явление, при което са загинали над милион души и всичко да си е ок? Това е една сериозна причина да не сте желани в ЕС, и не само от мен, ами и от държавите членки. Представяте ли си Германия да отрече Холокоста? За да не се заблудите от думите ми, аз смятам Турция в момента за много по-подредена и чиста държава от нашата, в казармата се запознах с много турци които бяха с пъти по-приятни от българите, но има общочовешки закони които трябва да спазвате ако искате да сте европейци. Това е. Криете се от себе си, но от нас не можете. Трябва да разберете кои сте преди да ви приемем за равни. Иначе няма как да знаем бъдещите ви намерения, да?

Колкото до Доганова, радвам се че я провокирах с бойното поле, сигурен бях че ще покаже рогата си. Всички видяхме какво е отношението в ДПС към българите. Това е тяхната си Атака. От такава партия никой не печели нищо (освен свитата на Доган, ест). Изобщо не става дума за мерене на пишки, макар Доганова да намери удобен момент да измери своята, просто някои исторически наблюдения върху турската армия при сблъсъци с различни държави. Явно трябва да се внимава с използване на ирония покрай бурета с барут…

Серкан posted: 23 May at 12:59

neuromantic, аз съм български гражданин, български турчин и не виждам какво те кара да говориш за Турция и за мен като за нещо общо. Дали не са точно стереотипи, историческа обремененост и все неща дето не ни се иска да признаем, че се “крием” самите ние зад тях, а?

neuromantic, искам да задам следния въпрос:
Смяташ ли, че членството на Турция в ЕС трябва да бъде свързано РЕАЛНО, В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ с признаване на етническо прочистване, което се е случило преди 1 век, в разпада на Османската империя, в разгара на Първата световна война???

Наистина много съжалявам, че Турция не можа да намери до сега начин да излезе от тази мрачна и срамна история от своето историческо минало по един достоен начин. Нека тяхните политици, историци и общество понесат отговорноста на историята за своята собствена недемократичност и страхливо бягане от отговорноста.

Това достойнство обаче липсва на много други държави, които са дори сред моторите на Европа. По други теми, други въпроси, които нас на Балканите и в Източна Европа ни касаят направо болезнено.
И какво?
На тоя свят интереса клати “не само феса”.

Това за Турция-арменски геноцид-ЕС са изкуствени критерии, двойни страндарти и дискриминация от-до.
Проблема е съвсем друг – политическото влияние, което ще има Турция след няма и 30 години в сравнение с някои от сегашните мотори на Европа, ако бъде приета тя в ЕС. Зарди броя на населението, което ще има тя тогава и пропорционалноста на местата за евродепутати. Това са страховете на Франция и Германия, че ще бъдат изместени от върха, на който са сега и от който връх разпределят баницата как на тях им е угодно. Кеф ти с Русия, кеф ти с Китай, а когато заревем ние на изток, че са несправедливи получаваме окуражително потупване по рамото.

Въпреки всичко това, Турция ще бъде приета в ЕС, без да е изпълнила тези нива на демократичност, които мнозина търсим в нея, но не намираме дори в собствените си държави, пълноправни членки на европейското семейство.

Ето тук може да прочетеш една доста “първична” дискусия, в която освен, че участвах, я предизвиках самия аз.
http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,907.msg24100.html#msg24100
Причината – средата, в която ти, аз и повечето балканци израстват е отричане на чуждото мнение. Придържане към тЕзи и истини, които са удобни само на нас и нашите кръгове.
Липсата на различни мнения води до липса на обективност, която е единствената среда, в която може да се търси унивесрална истина и гради демократична държава и общество.

Серкан posted: 23 May at 13:05

Статии за Турция-ЕС излизат в испанската преса всяка седмица по няколко. Доста точни, доста обективни.

В България обаче ни се поднасят все едни и същи истории, които ги четеш и единственото, което се получава е да се зомбират дори и най-интелигентните и образовани хора.

Серкан posted: 23 May at 13:15

България от членството на Турция в ЕС само може да спечели – ние на Балканите сме последната дупка на европейския кавал.
Знам, че и за това не искаме да си отворим очите и да го проумеем, но това е причината, поради която една пратия, която има не повече от 7-8% от избирателния вот в България се превърна в одушник на всякакви неволи и разочарования.

Доганова, липсва критиката, ама липсва обилно и тотално. Мен кожата на члена не ме интересува, понеже моята отдавна я няма.

Това за министъра с турско име не е емоционално. За ме не е. Видя се, че след 20 години самия български етнос как намери и възложи управлението все на най-достойните си чада. Защо да няма турци викаш. И аз така мисля. Обаче… мен какво ме радва дали ще ме краде Амед, а не Иван?!! А?
Така конфронтирайки се с Атака и използвайки етническата конфронтация за да се подреждат политическите редици не се печели нищо. Края и провала на всички е предопределен от самото начало. Необходима ви е спешна реформа и дано да загубите тези избори, че да дойде вятър на промяната и в ДПС. Партията в този формат има черен имидж и не виждам да си казала и една самокритика до тук.
Онези приказки за “голям х.й, голям бабаитлък” носят само вреда на българските турци. Ползата е в някой и друг % в повече, насаждайки страх, омраза, недоверие.
Така ли върви към Европа лберално-демократичната партия на Ахмед Доган?

Belomore posted: 23 May at 15:36

@Серкан,
България от членството на Турция в ЕС само може да спечели – ние на Балканите сме последната дупка на европейския кавал.

Би ли пояснил в какво точно ще се изрази печалбата на България от членството на Турция?

Нито се заяждам, нито защитавам противната теза, искрено и честно си признавам, че не се чувствам достатъчно компетентен, за да отсъдя с размах къде е истината за членството на Турция.
По едно съвпадение собственото ми последно блогуване е посветено именно на тази тема и затова бих искал да чуя рационални аргументи за и против, а не декларативни твърдения.
Благодаря предварително!

neuromantic posted: 23 May at 16:11

Серкан, съжалявам ако съм те засегнал като те причислих към друга държава, останах с впечатление че говориш за нея в първо лице, множествено число, моя грешка. Вероятно се дължи на стереотипи, а те са статистика натрупана с времето – както видяхме една Доганова добре знае коя е нейната държава. За мен това няма значение.

Да, смятам че членството на Турция трябва да е свързано с признаване на греховете, един век не е чак толкова много време че да се изтрие паметта на жертвите. Историята на Турция е свързана с много насилие и дори светската държава на Ататюрк е заплатена с реки от кръв, но да не навлизаме в подробности. Напълно съм съгласен че Франция и Германия се страхуват от силата на Турция и прилагат двойствен стандарт. Това е напълно естествено – в основата си всички политически борби са борба за сила и влияние, но това не омаловажава значимостта на арменския геноцид. Ако от мен зависи членството на южната съседка, ще гласувам против, докато не признаят корените си. Защо, питаш ти. Ами по същата причина поради която е по-добре за всички нас да знаем кой е Ахмед Доган и откъде започва историята му – той е агент на ДС, организацията приложила груба сила върху собствения му етнос… Знанието е сила и всичко зависи в чии ръце се намира то. Турците може да са добри и усмихнати хора, но всички те са част от социалната конструкция Турция, чиято рамка се определя от шепа овластени хора вероятно заспиващи с имперски халюцинации, като тези на Доганова. Признаването на едно мегаклане ще ги лиши от силата им, ще развали светлия държавен образ създаван с векове. Те се страхуват от това, с пълно основание – именно от върховете е дошла идеята за въпросния ужас т.е. знанието за тази схема ще отнеме от аурата на турският държавен апарат, а мъдрите хора са казали, че робите на страха ще пораждат страх. Нещо чудно ли има тогава че ЕС се страхува от Турция? Въпросът е – защо се тръгва към приятелство и коопериране с печатът на могъща Турция върху челата на турските граждани? Реално погледнато броят на населението е достатъчен Европа да бъде превзета отвътре, в което сигурно няма нищо лошо стига да не се наложи да носим фесове (казвам това на шега, но много хора изпитват подобни притеснения, неслучайно), но размерът на населението сам по себе си не осигурява контрол над това население, затова се налага Турция да бъде с голяма и силна армия в сърцата на гражданите си. И тогава достигаме до още важни въпроси – достатъчно еволюирала ли е Турция, като държава, да стане част от модерния свят? Разбила ли е отвътре племенно-кланово-религиозните мрежи? Склонна ли е да прави изкуство за модерния Мохамед? И други. Да не забравяме и горчивия опит който има ЕС с България :)

Серкан posted: 23 May at 20:03

Belomore, здравей!
Първо искам да ти кажа, че не са никакви мои еднолични декларативни твърдения.
Влизането на Турция в ЕС има много привърженици в самата нея на най-високо политическо ниво. Измежду държавите, които я поддържат се различават ясно различните икономически интереси и блокове, които продиктуват тяхната подкрепа.
Примерно – Испания и Италия – средиземноморски, южен блок. Причините са от ясни по ясни на всеки живеещ на юг. ЕС уж много хуманен, много демократичен, много помага, ама първите съседи с бедна Африка кои са? Първите съседи с различни от доминиращата религия в Европа кои са? Кой приема огромни вълни от имигранти в собствените си страни, търси им се постоянно сметка дали спазват тяхните човешки права, дали не връщат обратно корабите с бежанци без доход, без работа, без документи. Първи буфер, който след това като дойде криза и хоп – 17-20% безработица в Испания. Нормално. Европа много добра, много социална, ама когато опре въпроса да се стяга колана светват очите на всички как всъщност стоят нещата. Ето конфликта изток-запад – Чехия-Франция, Словакия-Испания,…
Друг поддръжнически лагер е блока, който се формира около противниците на сегашните мотори на ЕС – Франция и Германия, обединен около Швеция и Англия. Също много недоволни от начина на управление на ЕС и дърпане на чергата постоянно към интересите на тези 2 държави.
Всеки си има свои причини да е за или контра Турция. В зависимост от собствения им национален интерес.
Истината е обаче една, когато опре момента да се преговаря сериозно с Турция за нейната европейска интеграция винаги се постъпва точно така, както постъпва самата Турция примерно с въпроса за етническите прочиствания в периода 1915-1919 – бяга се от отговорност. От страх да не се загубят политически позиции и дивиденти. Страха от “чудовището Турция” е удобна играчка за плашене или стимулиране на антитурски настроения за да се събира вот. Пример – последните декларации на Франция и Германия по-малко от 2 месеца преди изборите за европейски парламент. Играят си със страховете и стереотипите на хората.
Точно като Доган и Сидеров, сигурно от тях копират. :)
Не, не копират от тях – точно коварството на западната външна политика научи много хора на неща, които никога не биваше да се случват. Резултата е налице – щом по света се прави, защо да не го правим и у нас.
За ЕС-Румъния-България-Турция-ЕС.
Блока е очевиден. Ние сме извън полезрението на ЕС – много сме далече, а и сме много близо и напълно във възможностите и изключителните интереси на Русия и нейни енергиен монопол в Източна Европа.
За нас ЕС винаги ще се сеща след всички останали, понеже всички останали са по-близо и по-важни за тях. Искаш ли доказателства и за това – виж къде останахме ние, които смея да твърдя не сме с нищо по-некадърни от мнозина от изтока, че дори от запада, обаче виж до къде се дотътрихме. Причината – колкото и да се кривим и да не искаме да я видим – далече сме от полезрението на ЕС. Взеха ни със стратегическа цел и тя е коридора за търговия и развитие, който трябва да помогне на Източна Европа да се освободи от руския монопол и да диверсифицира пазар, преса, структури.

Аз самия съм живял около 7 месеца в Турция 1989-1990.
Познавам я по-добре от повечето хора принадлежащи към мнозинството в България. Много трудна за управление държава, много контрастна, с изключително неблагоприятна конфигурация на съседи, на историческо минало и на вътрешно политически и икономически интереси и борби. Мога да пиша с дни и ще се окаже, че се въртя около опашката си. Днес няма да го направя, а и сега не е момента за това в България.
Едно обаче е сигурно за нея – изгради си сама своята пазарна икономика в продължение на много десетилетия кървав труд и политически борби. Изгради я и я доведе до нива, които малцина в България осъзнават, поради една много важна причина – никога не позволи на онази чума комунизма да се закрепи в нейното управление. Виж и сравни с други държави какво им се случва и как до ден днешен стоят и се чудят от де им дойде това на главата. Комунизма е чума, а в съвременния свят слят с мафитски и криминални структури се оказа и най-големия враг, който въобще някой някога може да си представи. Уж за благото на хората, уж много социални, а те смачквали, окрали или дори убили, ако си много инат да държиш на своето. Това в Турция го няма. Слава богу. Има други неприятни неща, но те не са фактор, който ще я спре в нейното развитие в бъдеще. Само едно нещо може да я тласне в друга посока – отхвърлянето и от самия ЕС. Истинската опозиция на ЕС в Турция е ЕС. Затова и % на подкрепа за членството и в Ес е спаднал за някъде около 6-7 години от над 60 до малко над 30. Това е много опасна тенденция и ЕС си дава сметка за това. Дава си, но сама няма сили и не знае как точно да подреди нещата, така че хем да я приеме, хем да не се получи сътресение вътре в самата нея.
Финансови кризи Турция претърпя не една и две, инфлация и хиперинфлация, неща, които една държава с нейните размери и нейната многообразна социална структура щеше да се срине и да изпадне в криза с десетилетия. Ето обаче, че тя се справя. Стана членка на Г-20. Единствената членка на Г-20, която е индивидуален, пряк съсед на България. Антикомунистическа, с доказана в продължения на десетилетия пазарна икономика, добросъседски настроена към България, потенциален източник на диверсификация за енергийния пазар в Източна Европа, първи буфер за различната от културата и манталитета на България ориенталска култура, буфер на бедност и проблеми, които залеят ли я нея неминуемо ще стигнат и до България. Съд, полиция, армия работят на ниво много по-високо от българското, може да питаш когото и да е. Културата им е друга, начините на действие също, но не може да искаш всички да са като теб. Това трябва да го проумеем.

Какво повече може да искаш от един съсед?

Така виждам аз нещата и моята позиция е тази.
Турция ще помогне на Балканския блок да има по-голямо влияние в ЕС и в нейното икономическо и социално развитие.

Belomore, къде е твоя блог/сайт, можеш ли да ми пуснеш линк да видя какви неща пишеш?

Серкан posted: 23 May at 20:29

neuromantic, не си ме засегнал въобще, няма за какво да се тревожиш.
Нека всеки да изразява свободно мнението си, уважавайки другите така, както иска него да го уважават.

Едно нещо искам да ви кажа тук и много държа да го напиша днес.
Мнозинството навсякъде по света не осъзнава на какво е подложено малцинството, докато самото то не попадне в ситуация на силно страдащо малцинство от някакъв тип. Пример – жена ми. Българка, която от 15 години живее с мен, български турчин. Знаеш ли кога за първи път се е почувствала наистина малцинство в живота си? Когато влезе в групата на имигрантското малцинство в Испания. Когато трябваше да чисти заедно с мен лайна в продължение на години. И до ден днешен винаги като я видя как забягва към някакъв вид -изъм или -фобия и припомням това. Друго не може да и светне пред очите. Дори и след 15 години живот с мен, който не веднъж съм и говорил за малцинства и нашите проблеми в България. Просто хората сме си такива, докато не те прободе теб самия ножа, докато не “заколят твоето” не успяваш да укротиш в себе си пагубната арогантност и нетолерантност, с която израства всеки един член на едно мнозинство. Особено опасни са мнозинствата в диктатурни държави и държави със системно нарушаване на човешките права. Примерите само на Балканите са толкова, че може да се потопим до шията в мизерия.

Това искам да ви кажа, искрено се надявам някога в живота си за продължителен период да се окажете малцинство и да си спомните своето собствено поведение до него момент. Много често, ако сте хора, ще се червите от собственото си поведение…

Ако сте интелигентни хора, ще се научите да се справите с всяка криза.
Ако сте невежи, ще се провалите след първия успех.

В България специално, мнозинството е в огромен дълг към своите малцинства. И докато не се промени отношението на мнозинството към въпросите за правата и икономическиото и социално положение на малцинствата, няма да има мръдване и една крачка напред от никого. Особено пък от страна на малцинствата. Мнозинството е и винаги ще бъде тази съслойка от едно общество, която ще определя тенденциите и ще предоставя истинския пример за подражание. Няма ли искрено “подаване на ръка” към малцинствата от страна на мнозинството, дерибеите ще бъдат на мода, ще “чупят нагломера” и за тях ще се пише навсякъде, при всичките други реални проблеми на държавата, с които всъщност трябва да се справяме.
Мнозинство-малцинства – скачени съдове.

Зелен Бетон posted: 23 May at 22:29

@Серкан:

Добре си го написал, ясно е всичко, и си прав. Спучвало ми се е да попадам в позицията на малцинство (не национално или етническо, а по друг признак – но принципно нещата са същите).

Мисля си обаче: не е ли време да престанем с тия малцинства-мнозинства? Те като че ли не намаляват, а се увеличават! Говоря по принцип, не само за етническите – но И етническите комай се увеличават (?!?!?)

Колко дълго още ще вирее в главите ни тая тъпа максима, че преди да се обединим, трябва да се разединим?

Не е ли достатъчен (в условията на демокрация поне) принципът “равни права – равни задължения”?

Наистина ли трябва човек да си измисли някакво малцинство, на което да е член, за да се бори за права и придобивки, които са важни за него? Не може ли просто да докажеш, че еди-какво си Е ВАЖНО да се направи – с логика и аргументи? Ако не може – защо не може и какво трябва да се промени, ЗА ДА МОЖЕ?

Не е ли групирането в малцинства просто начин за изнудване на цялото общество от определена група хора, които имат определени интереси?

Ами ако утре собствениците на трабанти се обявят за малцинство и започнат да се борят против нормите за емисии и шум?

Съгласен съм, че в миналото защитата на малцинствени права е била (и все още е) понякога единствен механизъм за прокарване на някои важни решения. Но не е ли по-добре да погледнем малко напред и да променим това статукво, вместо да го бетонираме?
_______________________________

Бях го писал и другаде: след 20-30 години границите на континента ще изчезнат. Включително и в нашия регион. Ще започне да се пише обща история на Балканите (колкото и невероятно да звучи днес, това е неизбежно); ще започне да се говори за обща икономическа политика, политика за сигурност (а може би и социална политика?) на региона. Европа се превръща в една многонационална държава, една пъстра черга от различни култури, уникални в самобитността си, но стъпили на ЕДНИ И СЪЩИ УНИВЕРСАЛНИ ЦЕННОСТИ и на ЕДНИ И СЪЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРАВИЛА на съществуване. Европа се превръща в един умален модел (може би и генерална репетиция) на бъдещия глобален свят.

Е, пак ли ще се провъзгласяваме за малцинства, та белким изкрънкаме нещо, дето ни се иска да го получим по по-лесния начин?

Не е ли по-разумно и ефективно да започнем отсега още да отвикваме от тия тарикатски моделчета на поведение, за да не дърпаме развитието назад?

Зелен Бетон posted: 23 May at 22:38

Допълвам: това не е упрек към турското малцинство в България – примерно затова, че си има обучение и новини на турски взик и т.н., това са ЕСТЕСТВЕНИ неща.

Упрекът е към определен начин на мислене, от който като че ли не можем да се измъкнем. И не само че не можем, а никой не се и замисля за това – което вече е лошо.

Cederash posted: 23 May at 22:49

интересно было прочитать.

Серкан posted: 24 May at 01:14

Зелен бетон, съжалявам много да ти го кажа, но от това, което пишеш тук под тази тема НЕ ВЯРВАМ НЯКОГА В ЖИВОТА СИ ДА СИ БИЛ МАЛЦИНСТВО.

Малцинство не се става. Малцинство се определя отвън, от средата, от обществото, от устройството на един режим, държава, строй. Отвън. От отношението към теб. Не може да си поискаш да станеш малцинство.

Тук е и огромната разлика, която хората, които не са били малцинство не могат да го проумеят, търсят, ровят, но не виждат отговора на две крачки от тях самите.

Знаеш ли, може да си бил ощетен, дискриминиран, онеправдан, но малцинство не си бил.

Ти питаше в началото де са изкопаемите от турския етнос. Появихме се. Писахме що не се получава “свръзката”.
Не те устрои това, поиска да не се рови в миналото, да гледаме настоящето, да не бъдем национални нихилисти.
ОК, пак ти писах, за сега и за бъдещето. За Балканите, за България, за ЕС. За това, че не бива да сме национални нихилисти, че трябва да се подкрепяме, да търсим как да се развием изкарвайки на преден план добрите черти, които имаме и естествените дадености на района, където живеем.
Ето, че макар да си писал, че си ме разбрал, че приемаш моите тези (може би пак до някъде, нормално), сега искаш друго, да не се делим на мнозинство-малцинство, да не се самоопределяме, да туй, да онуй…
Ама кой се дели? Кой иска да се дели въобще?
Тези, които цепят нагломера ли?
Не! Те делят, те не искат да се делят.

И какво става то Зелен бетон? Става май онуй дето Доганова го писала в началото цитирайки Тимур – с някои хора и в така възпитани “мними малцинства” сред мнозинството диалога не се получава. Получава се бягане от тема в тема, бягане от нашата собствена отговорност всъщност. Защото отговорноста тежи повече от всичко и бягството от нея е най-лесния изход.
Пътят от този зиг-заг е този на България от последните 20 години – пътят към нищото.

Колкото и да ми е тъжно да го напиша този пост, това е което се получава след подобни писания.

ОК, ще трябва да се задоволя и аз, че пътя има две платна, разнопосочни. Да се надяваме да се замогне малко България, че да се направи разширение с поне по още едно платно, че да се получава по лесно изпреварването.

Няма друг начин и няма друг път в момента.

Зелен Бетон posted: 24 May at 02:25

@Серкан:

Това, което се получава – че искаме да се разберем един друг, пък все нещо ни бяга – е пряк резултат от факта, че за пръв път сега започваме да си говорим.

Когато казах, че съм бил малцинство, очевидно нямах предвид това, с което за теб е свързана тази дума. Признавам, че не се замислих много-много. Нещата сигурно не са сравними. Това ми е едната грешка.

И втората ми грешка (може би не точно грешка, а един вид бързане) е, че се опитвам да прогледна отвъд възела на днешните проблеми и да видя как биха изглеждали нещата в бъдеще. С надеждата, че можем направо да се захванем да мислим по утрешните решения, вместо да губим време да разплитаме днешната ситуация, по днешните мерки и представи. Защото тя е доста заплетена. А мерките и представите ни със сигурност имат нужда от сериозна ревизия. И от двете страни.

Такъв поглед напред би бил най-доброто, убеден съм – и не смятам, че подходът е грешен. Греша в друго: не вземам предвид, че когато човек е бил по някакъв начин онеправдан, е необходимо време, за да отминат последиците. Извини ме, ако на места съм ти прозвучал обидно, в никакъв случай не е било умишлено.

Замислям се сега, че с колегите си турци никога не съм разговарял на тези теми по този начин. Може би защото все пак не сме толкова близки. Или пък защото някакси негласно обсъждането на тази проблематика между българи и турци се смяташе (и още се смята) за табу… или за признак на нетактичност, или за криещо потенциален конфликт, де да знам. С приятелите си турци (те са двама) съм разговарял, и то неведнъж – но тях не мога да нарека типични представители на турския етнос: първо, са деца от смесени бракове и второ, от много години вече са зад граница. Те рядко са ми казвали нещо ново, различно от това, което и сам мога да видя и съобразя.

За “бягането” от тема в тема (то е по-скоро прескачане от аспект в аспект): това е разбираемо. Много са необсъжданите неща.

За бягането от отговорност – не мисля, че е така. Напротив, бягане от отговорност би било ако дръпнем по един монолог, всеки както си знае, и се разотидем. Самият факт, че в този разговор се включиха доста хора, и то точно в дискусионен стил, показва обратното: готовност за поемане на отговорност.

Не че ще свършим кой знае какво тука, но все някакси трябва да се тръгне. Освен това се надявам, че дискусията се следи от доста повече хора освен нас, които пишем в нея.

За пътя: пътят е един, според мен. И е общ. На колко ленти ще го разделиш, е технически въпрос. Важното е да не е улица без изход, и да не свършва в някоя пропаст :)

ОК, благодаря ти засега. Явно имаме за какво да си мислим. Аз поне ще си мисля.

nicodile posted: 24 May at 07:37

@serkan @зелен бетон

удоволствие е да чета дискусията ви, мерси

Източник
Pin It
Никола Пенев
Никола е доктор по математика от Станфордския университет. Освен с математика, запълва времето си с пътуване, четене и разговори с познати и непознати хора. Интересува се от ЕС, индивидуалните и икономически свободи, рок музика и футбол.

Посетители

58

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юлиан писа Още
    Даа злите антиваксъри... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Казано другояче:... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Мхм. Изпитателният... преди 4 дни
  • Valpet писа Още

    Известно е, че до... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Даниеле,... преди 6 дни
  • Даниел писа Още
    Чак сега виждам тзси... преди 6 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много интересна... преди 1 седмица
  • Марина писа Още
    Тези хора спорат така,... преди 1 седмица
  • Иво Пешунов писа Още
    Изпитвам нетърпимост... преди 2 седмици
  • Божанка Събева писа Още
    Благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Оригиналът... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Признавам, че съм... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Ок, Златко, нашето... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мнението е нещо силно... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Как не се сетих,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И снимките от космоса,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    няма потвърдена...
    преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Само, че аз говоих не... преди 2 седмици
  • Български офицер писа Още
    Много хуманна е била... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Пак мдаа. 

    Нищо не... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Масовите медицински... преди 2 седмици
  • Аида писа Още
    Г-н Енев, абонат съм Ви... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ах да, и още нещо.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мдааа. Интересно как и... преди 2 седмици