Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Кои са онези ли? Лошите. Мръсните. Чуждите.  

До такива недискусионни квалификации се стига, когато т.нар. „национализъм“ стане доминантна политическа доктрина и етичен фундамент на индивида.

Писал съм тук нееднократно за хлъзгавата трансформируемост на термини като шовинизъм, национализъм, патриотизъм, нацизъм, ксенофобия. Има един японски анимационен сериал за джобни чудовища, наричат се покемони, от pocket monster. Тези създания при определени ситуации могат да еволюират; примерно симпатичен дребосък се превръща в нападателен гигант, запазвайки част от облика си. Същото се случва и с патриотизма при слаба умствена хигиена и Синдром на Придобитата Морална Недостатъчност.

Повод за тези мисли ми даде скорошният фишек с Рибново и Гърмен. Покрай гръмкото словосъчетание „ислямски фундаментализъм“ видяхме девойчета в шалвари, възбудена тълпа на местния мегдан, един кмет, заметнал българското знаме все едно е мантия-невидимка...

Чухме и чуваме новини за надписи и вандалства из гробищата. Политическите анализатори изтъкват колко предизборно мобилизиращо е всичко това за две политически сили, градящи възхода си върху етническата спойка и съответно - върху опасността чужди етноси (вероизповедания, ритуали) да я застрашат. Едната сила дори се пообиди, че не по неин сигнал са привикани под стража кметът и даскалът, а по сигнал на неуморния Яне.

Който е съзрял ирония в думите ми, добре е видял. Има я много, ще кажа защо. Познавам от близката и не толкова близка история прекалено много моменти, в които иронията е персона нон грата на агората. Тогава тълпите се разделят на „ваши“ и „наши“, а дилемите стават прости и ясни като стадион или крематориум.

Трябва да знаете, че и у вашите, и у нашите в такива моменти е пълно с патриотизъм, той е ярък и осветява и най-прашасалите мозъци.

Не знам по-голям патриот от Хитлер.

Целият живот на този незабравим лидер е пронизан от мисълта за служба на Отечеството, от желание да се обезпечи на това отечество жизнено пространство, добри работници, природни богатства, спокойствие и защита от враговете. За Хитлер се знае доста, на мен ми е интересно друго: отде се вземат мъжете и жените, съвсем нормални мъже и жени, хиляди, милиони, които застават отзад като стена, и казват: „Води ни, Водачо, ти знаеш Пътя, за който копнеем!“

Малките пътчета създават Големия път, те винаги тръгват от главите, от къщите, от училището, от улицата. Сбират се като ручейчета, малко на шега, малко от обида, важно е, че правят поток.

Наскоро си купих поучителна книжка[1], в която един потомък на есесовец се захваща да сбира троха по троха живота на загиналия си баща. Авторът - Мартин Полак, роден по време на Втората световна война, е възпитаван дълго време от баба си и дядо си, които пазят скъп спомен за без време отишлия си негов татко. „Мъртвецът в бункера“ е интересна книга не толкова със сведенията как подразделението на щурмбанфюрер Герхард Баст се е борило с враговете на Райха, тоест избивало е евреи, цигани, партизани, болни и непълноценни... Има такива страници, но Полак очевидно се е питал: откъде е поел младият му баща, какъв е бил като ученик и студент, как е изграждал кариерата си стъпало по стъпало, за да стигне до бункера на италоавстрийската граница, където през 1947 г. го застрелва дребен трафикант на хора, поблазнен от неоправданата надежда, че високият немец с белези по лицето може би крие в торбата си повечко пари?

Тръгва се оттам, че младежът Герхард израства в семейство и среда, които държат на националния дух. Те живеят в Щирия, на територията на днешна Словения, недалеко от Лайбах (сега Любляна), и с гордост се чувстват „погранични немци“. Словенците са свине, смята семейството. Арийците общуват главно помежду си, организират си гимнастически дружества и излети, съхраняват чистотата на кръвта, вкл. с женитби, защото вярват: такова работно, честно и чисто племе трябва да се пази от морето по-мързеливи, по-неуки, по-небезстрашни, по-покварени, и изобщо - по-различни хора наоколо. От морето калпави славяни, мекушави австрийци, мръсни цигани, хитри евреи, безумни комунисти, немци-предатели, много са лошите.

Те всички са свине,

твърди и впоследствие строгата, опрятна и властна баба на автора. Не влиза в дискусии защо. Когато внукът й, потомък на любимия погинал син-есесовец, й разбива сърцето, захващайки се да изучава славистика, те се отчуждават един от друг. Внукът не сколасва и за погребението на баба си. Чичо му съобщава с укор как е починала старата фрау: „като истинска немска жена“. След войната американците съдили дядото, но го освободили. Въпреки това семейството е категорично: „американците са свине“.

Авторът попада на свидетелство как веднъж баща му извършил добро дело. При претърсването на една горичка хората му заловили осем преплашени евреи. Той не ги разстрелял, а наредил: „Пуснете нещастните свине на свобода“.

Като си помисля пък колко мръсно животно е бедната свиня за ислямистите!

Дано не реши някой в заключение, че смятам родния национализъм за по-опасен от чуждия. Те всички си приличат и се палят един друг като цигари с една клечка - бързо, за да не загасне.

Смятам само, че дългът на хората с иронията е да не млъкват, поне докато тези с фанатичните искрици с очите не останат единствени с право на глас.

Щото после няма спасение от свинската тема.


Източник



[1] „Мъртвецът в бункера“ - Мартин Полак. Превод: Жанина Драгостинова.

Бойко Ламбовски
Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършва френска гимназия в родния си град и литература в Москва. Автор на стихосбирките „Вестоносец“ (1986), „Ален декаданс“ (1991), „Едварда“ (1992), „Критика на поезията“ (1995), „Господ е началник на караула“ (1999), „Тежка картечница преди сън“ (2004).
Други статии от този автор

support

Посетители: 101

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 2 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 5 дни
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 6 дни
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    - мислех са за корав... преди 1 седмица
  • хаджи Станой писа Още
    Става, Румене. Лошото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Живи да сте, Живковци!... преди 1 седмица
  • братя Стоилови писа Още
    Фукуяма бил казал... преди 1 седмица
  • Александър Димитров писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Този невероятно силен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А между другото,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Александър Димитров писа Още
    Прелюдията към... преди 1 седмица