1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Един от многото дни – За нищото или как да се върнеш от там.

В детството ми, когато руският беше по-задължителен и от родния език, всички знаехме закачливата песничка – „От какво са направени нашите момчета, от какво са направени нашите момичета“. Мелодичната игра с римите трудно може да се предаде на български, но всъщност пеехме, че децата са направени от ягодки и загадки, от пружинки и картинки, от цветенца и звънченца. Доста по-късно, докато приспивах моето Цветенце с приказки, попаднах на Джани Родари и неговото „Човече от нищо“: Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало не се ли страхува от котките, а мишлето отвърнало, че в тази страна от нищо и котките са направени от нищо, дори кашкавалът има най-знаменитите дупки от нищо. Човечето от нищо не знаело какво да прави в този свят от нищо и мишлето го посъветвало да си удари главата в стената. Но тя също била от нищо и човечето – паднало от другата страна. И там също нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, засънувало…

Фантастичната образност е извън времевата определеност и препраща мисълта на читателя към универсални обобщения. Литературоведите търсят иносказанията в съзнанието на днешния модерен творец. Социалните работници откриват друго – тук и сега: дупките от нищо в кашкавала на ежедневието.

С Иван се познаваме от участието ми в един швейцарски проект за социална интеграция на младежи, напускащи инститиуции. Висок, усмихнат, отдавна пълнолетен. Името Иван, разбира се, е измислено, но истинското име така и се е изгубило нейде из прашните страници на документите му. Той се усмихва снизходително на този факт и казва, че за компенсация на името, има няколко майки. Една, две, три, четири майки, нито една майка. И досега, влезе ли в лекарски кабинет, се усмихва несъзнателно и разказва, че най-хубавият му спомен е за лекарката от първия Дом, където е живял. Винаги след прегледа на децата, тя го вземала на ръце и го носела в кабинета си. Наричал я „мамо“, без да знае смисъла на тази думичка. После разказва за сутрините край морето, корабчетата в малкото градче и… жената, която го завела там. Майката. По-късно ще научи, че е осиновен. Когато след чудото, донесло при него братче, ще разбере разликата между рождено и осиновено дете. „Нищо не правех, а винаги бях виновен“. Даже за развода между осиновителите. Помни подялбата на семейния дом. Братчето – неделима част от майката, автоматичната пералня също, хладилника също.Само за него нямало „собственик“. Остава при бащата- осиновител и новите майки, които той периодично довежда в квартирата в новия град. Към една от тях се привързва и я пита иска ли тя да му стане майка. Тя не отговаря, но и не се връща повече. Не се връща и бащата-осиновител. Полицаите го настаняват в пансион, докато жената от крайморския град води дела за разсиновяване. Иван я моли да му каже откъде го е взела, за да се опита да намери другата майка, родната. Тя отговаря – „Не знам. От никъде. От нищото. Не търси. Карай напред.“ Толкова за историята, банална като латиносериал. Виждам го веднъж в годината, но с думите му „Винаги съм се чувствал никой и ничий, от никъде, направен от нищо“ започвам всеки свой разговор с различните семейства, с които работя.

Децата са миналото, настоящето и бъдещето, съчетани в едно. Всяко дете идва с мисията да присъства в нечии мисли. За съжаление, въпреки развитието на обществото, въпреки порастването на жизнения ни стандарт, въпреки докосването ни до други светове в галактиката, истории като тази на Иван продължават да съществуват. Истории за Човечета, които се чувстват направени от Нищо. Бавно променяме не Семейния кодекс, бавно променяме себе си. Стъпка напред са създадените през 2003 година към всяка Регионална дирекция по социално подпомагане Семейни съвети, които да определят най-подходящите осиновители за ничиите деца. Стъпка напред са новите процедури по осиновяване. Стъпка напред са професионалните приемни родители. В най-добрия интерес на детето работят толкова специалисти. В нормативната уредба обаче съществува все още презумпцията на член 64 ал.1 т.3 от Семейния кодекс за прекратяване на осиновяването. Основанията са „тежко провинение или други осбстоятелства, довели до дълбоко разстройство на отношенията“. Сходни с тези на прекратяването на брачните взаимоотношения. Само дето при вторите говорим за двама пълнолетни, дееспособни, равнопоставени участници в акта на прекратяване на междуличностни връзки. Разсиновяването – извън допустимостта му като унищожаемо по нарушение или по взаимно съгласие на двете страни, не може да бъде белег на модерно общество. Разсиновяването е поредното изоставяне в живота на осиновеното дете – много по-жестоко от първичното изоставяне от биологичната майка. Може би най-ужасното изоставяне, защото категорично затвърждава чувствата на детето, че е дошло от нищото и е осъдено да бъде ничие. Трудна за преглъщане е „Първичната рана“ на Нанси Нютън Верие, която поглежда от друг ъгъл преживяването да бъдеш изоставен след 9 месеца живот в утробата на биологичната майка и травмата за детското съзнание. Какво ли е в сравнение с нея раната от още едно изоставяне след 5 или 10, или 15 години живот с тези, които си наричал мама и татко… Дали Човечето от Нищо на Джани Родари може изобщо да бъде метафора за чувството да си лишен от същност, незначим, да си НИЩО? И кой Семеен съвет по осиновяване, кои специалисти по превенция на изоставянето могат да ти посочат пътя за връщане от там?

Аз продължавам да вярвам, че децата ни трябва да бъдат наистина направени от цветенца и звънченца и затова оставям отворен финала на историята…

Pin It
Албена Прокопиева
Албена Прокопиева е завършила българска филология, а после социални дейности. В момента  тя работи като социален работник в България, където, по собствените ѝ думи, „е моето място“.  
Други статии от този автор

Посетители

97

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Мая писа Още
    Поправено е и... преди 12 часа
  • Даниел писа Още
    Първо, с цялото ми... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Към всички... преди 14 часа
  • Николай ВЪЛКАНОВ писа Още
    За мен споделеното... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    Интересна гледна... преди 16 часа
  • Даниел писа Още
    Дали не е по добре... преди 16 часа
  • Даниел писа Още
    "За да си ппизная, че... преди 16 часа
  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 1 ден
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 2 дни
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 3 дни
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 4 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 4 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 5 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 5 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 5 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 6 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 6 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица