Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Един от многото дни – За нищото или как да се върнеш от там.

В детството ми, когато руският беше по-задължителен и от родния език, всички знаехме закачливата песничка – „От какво са направени нашите момчета, от какво са направени нашите момичета“. Мелодичната игра с римите трудно може да се предаде на български, но всъщност пеехме, че децата са направени от ягодки и загадки, от пружинки и картинки, от цветенца и звънченца. Доста по-късно, докато приспивах моето Цветенце с приказки, попаднах на Джани Родари и неговото „Човече от нищо“: Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало не се ли страхува от котките, а мишлето отвърнало, че в тази страна от нищо и котките са направени от нищо, дори кашкавалът има най-знаменитите дупки от нищо. Човечето от нищо не знаело какво да прави в този свят от нищо и мишлето го посъветвало да си удари главата в стената. Но тя също била от нищо и човечето – паднало от другата страна. И там също нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, засънувало…

Фантастичната образност е извън времевата определеност и препраща мисълта на читателя към универсални обобщения. Литературоведите търсят иносказанията в съзнанието на днешния модерен творец. Социалните работници откриват друго – тук и сега: дупките от нищо в кашкавала на ежедневието.

С Иван се познаваме от участието ми в един швейцарски проект за социална интеграция на младежи, напускащи инститиуции. Висок, усмихнат, отдавна пълнолетен. Името Иван, разбира се, е измислено, но истинското име така и се е изгубило нейде из прашните страници на документите му. Той се усмихва снизходително на този факт и казва, че за компенсация на името, има няколко майки. Една, две, три, четири майки, нито една майка. И досега, влезе ли в лекарски кабинет, се усмихва несъзнателно и разказва, че най-хубавият му спомен е за лекарката от първия Дом, където е живял. Винаги след прегледа на децата, тя го вземала на ръце и го носела в кабинета си. Наричал я „мамо“, без да знае смисъла на тази думичка. После разказва за сутрините край морето, корабчетата в малкото градче и… жената, която го завела там. Майката. По-късно ще научи, че е осиновен. Когато след чудото, донесло при него братче, ще разбере разликата между рождено и осиновено дете. „Нищо не правех, а винаги бях виновен“. Даже за развода между осиновителите. Помни подялбата на семейния дом. Братчето – неделима част от майката, автоматичната пералня също, хладилника също.Само за него нямало „собственик“. Остава при бащата- осиновител и новите майки, които той периодично довежда в квартирата в новия град. Към една от тях се привързва и я пита иска ли тя да му стане майка. Тя не отговаря, но и не се връща повече. Не се връща и бащата-осиновител. Полицаите го настаняват в пансион, докато жената от крайморския град води дела за разсиновяване. Иван я моли да му каже откъде го е взела, за да се опита да намери другата майка, родната. Тя отговаря – „Не знам. От никъде. От нищото. Не търси. Карай напред.“ Толкова за историята, банална като латиносериал. Виждам го веднъж в годината, но с думите му „Винаги съм се чувствал никой и ничий, от никъде, направен от нищо“ започвам всеки свой разговор с различните семейства, с които работя.

Децата са миналото, настоящето и бъдещето, съчетани в едно. Всяко дете идва с мисията да присъства в нечии мисли. За съжаление, въпреки развитието на обществото, въпреки порастването на жизнения ни стандарт, въпреки докосването ни до други светове в галактиката, истории като тази на Иван продължават да съществуват. Истории за Човечета, които се чувстват направени от Нищо. Бавно променяме не Семейния кодекс, бавно променяме себе си. Стъпка напред са създадените през 2003 година към всяка Регионална дирекция по социално подпомагане Семейни съвети, които да определят най-подходящите осиновители за ничиите деца. Стъпка напред са новите процедури по осиновяване. Стъпка напред са професионалните приемни родители. В най-добрия интерес на детето работят толкова специалисти. В нормативната уредба обаче съществува все още презумпцията на член 64 ал.1 т.3 от Семейния кодекс за прекратяване на осиновяването. Основанията са „тежко провинение или други осбстоятелства, довели до дълбоко разстройство на отношенията“. Сходни с тези на прекратяването на брачните взаимоотношения. Само дето при вторите говорим за двама пълнолетни, дееспособни, равнопоставени участници в акта на прекратяване на междуличностни връзки. Разсиновяването – извън допустимостта му като унищожаемо по нарушение или по взаимно съгласие на двете страни, не може да бъде белег на модерно общество. Разсиновяването е поредното изоставяне в живота на осиновеното дете – много по-жестоко от първичното изоставяне от биологичната майка. Може би най-ужасното изоставяне, защото категорично затвърждава чувствата на детето, че е дошло от нищото и е осъдено да бъде ничие. Трудна за преглъщане е „Първичната рана“ на Нанси Нютън Верие, която поглежда от друг ъгъл преживяването да бъдеш изоставен след 9 месеца живот в утробата на биологичната майка и травмата за детското съзнание. Какво ли е в сравнение с нея раната от още едно изоставяне след 5 или 10, или 15 години живот с тези, които си наричал мама и татко… Дали Човечето от Нищо на Джани Родари може изобщо да бъде метафора за чувството да си лишен от същност, незначим, да си НИЩО? И кой Семеен съвет по осиновяване, кои специалисти по превенция на изоставянето могат да ти посочат пътя за връщане от там?

Аз продължавам да вярвам, че децата ни трябва да бъдат наистина направени от цветенца и звънченца и затова оставям отворен финала на историята…

Албена Прокопиева
Албена Прокопиева е завършила българска филология, а после социални дейности. В момента  тя работи като социален работник в България, където, по собствените ѝ думи, „е моето място“.  
Други статии от този автор

Посетители

26
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 14 часа
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 3 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици