1 1 1 1 1 Оценка 71% (9 гласувания)
Pin It

 

2017 10 ataka antisemitism

 

Замислих се, ща не ща, върху разпалените дискусии от последните дни – и онова, което постепенно се оформи пред погледа ми, започна да ме изпълва с все повече и повече неприятни въпроси, които няма как да не споделя с вас.

Поводът бяха онези сравнително раздразнени забележки, с които част от коментаторите ми посочваха усещането си, че се опитвам да оневиня антисемитизма на Димитър Камбуров. Но преди да започна да развивам мислите си, първо едно задължително уточнение: в голяма част от този текст ще говоря и ще се концентрирам върху неща, писани и мислени от Димитър Камбуров, но онова, което всъщност имам предвид е не „личността Камбуров“, а „типажът Камбуров“. С други думи, настоявам най-решително този текст да се възприема не като опит за обливане на нечия личност и поведение с телесни течности, а най-вече – и дори единствено – като опит за непредубеден и критичен поглед към националните ни идиосинкразии, към видовете агресивно-античовешко поведение, които в България са до такава степен общоприети, че дори не се възприемат като нещо особено от огромната част от „населението“.

Тук искам да говоря за самите нас, а не само за един от нас,
който, видите ли, бил настъпил мотиката.

Та, да започна с нещо според мен очевидно: драги Вени Марковски, самият аз считам Димитър Камбуров за не по-малък антисемит, отколкото навярно го правиш ти. Работата е там, че просто не откривам достатъчно основания за концентрация върху именно този аспект от възгледите и личността му в именно този текст. Постарал се е да звучи „по-приемливо“, мисля. А инак, да – Димитър Камбуров ВИНАГИ е бил най-обикновен нашенски расист и ксенофоб, ако и може би тези му разбирания да не са съвсем осъзнати. Ще цитирам тук един прелюбопитен пасаж от негов текст, който съм чел преди години – и още си спомням ясното усещане за среща с напълно неосъзнаван расизъм „по учебник“. Вижте сами за какво става дума:

Когато ни посрещнаха на летището, бъдещите ми студентки магистърки се очакваше да могат да говорят български, но те бяха способни преди всичко да се усмихват. Нещо повече, на всичко, което явно не разбираха, било то на български или на английски, те отвръщаха с дружен отработен смях. Тези отривисти залпове на дружелюбно неразбиране щяха да се окажат сред най-ведрите и мили лица, с които ми предстоеше да ме среща Китай. Другите му лица варираха от инертното безразличие на разните администрации през удивено ухилената маска на хората по парковете, нахвърлящи се да галят бебето ти с голи ръце, през напъпилите пипливи търговки на Копринения пазар, до абсолютната безизразност на лицето на властта и закона, докато те съветва да сътрудничиш, докато праща обратно семейството ти в Бангкок, откъдето току-що сте кацнали доста след полунощ, или докато те уверява, че няма престъпление, когато си получил за парите си фалшив iPhone, вместо никакъв.

Но китайското лице е нищо в сравнение с телодвижението. Трайна следа от многолетен и многолюден комунизъм ще да е неспособността на китаеца от каквато и да е класа да прояви респект към физическата неприкосновеност на другия, да се изпълни със съзнание за човешката му аура, физическа и духовна. Тялото на всеки, свой или чужд, е изложено и отворено за всякакви издевателства: лакти, разплутост, прилепналост, нечистоплътност, надут транзистор, натрапчив поглед...

Вестник „Култура“, Брой 43 (2570), 10 декември 2009

Забележете напълно несъзнателното ОТВРАЩЕНИЕ пред телесността на „жълтите“, пред тяхната готовност „да галят бебето ти с голи ръце“ (трябва да си слагат ръкавици, разбира се!), пред „пипливите търговки“, пред мисълта за какъвто и да е ФИЗИЧЕСКИ контакт с ТЯХ. Ако това не е расизъм, ако това не е възможно най-дълбинна неспособност за възприемане на „различно-кожия“ като също такова човешко същество, каквото си и ти, то самият аз не знам какво изобщо е расизъм!

(Ако ви се занимава, зачетете се малко в „Болестта като политическа метафора“ и вижте съответните пасажи, в които Сюзън Зонтаг обяснява как страхът пред инфекции, епидемии и зарази ВИНАГИ е бил едно от най-ефективните средства, чрез които са се разпространявали и утвърждавали неща като ксенофобия и расизъм.) Повтарям, при Димитър Камбуров всичко е КАТО ПО УЧЕБНИК.

В такъв смисъл не ме изненадва ни най-малко това, че човекът най-вероятно е и антисемит. В края на краищата „евреите“ винаги са били един от основните символи на заплашителната чуждост в по-голямата част от историята на Запада (и в такъв смисъл гнусливостта на Камбуров най-вероятно е някакъв вид израз на „криворазбраната цивилизация“, на онова неосъзнавано чувство за постигане на някакво по-високо ниво на цивилизованост чрез чуждеене и отхвърляне на всичко, с което е свързана СОБСТВЕНАТА, РОДНАТА – не особено загрижена за неща като хигиена и физическа неприкосновеност – култура и среда. Аз съм гнуслив – следователно съм западен човек! Нещо такова най-вероятно се мержелее пред очите на всички Димитър Камбуровци в тази страна. Възможно е да се окаже, че това е силна спекулация, моля не ми се заяждайте!)

Но все пак антисемитизмът е просто едно подмножество на онези много по-големи и по-всеобхватни изражения на човешката ограниченост, несигурност и страх пред непознатото – ксенофобията и расизмът. В такъв смисъл расистките инстинкти на Камбуров ми се струват далеч по-важни от неговите антисемитски подмятания. Нещо повече – да се акцентира единствено върху неговия антисемитизъм е нещо, което ме кара да мисля „добре бе, хора, а къде са ви очите за МНОГО по-тежките мисловни недъзи, с които е натоварен този човек – и цялата ни силно ксенофобска, силно расистка национална околна среда?“ В края на краищата, не са ли подобни умонагласи просто НАЙ–ЕСТЕСТВЕНОТО нещо за огромна част от хората в България? Какво сме тръгнали тук да играем някакви лицемерни игри, да се обвиняваме взаимно в гражданско безразличие и пасивност по отношение на антисемитизма, когато всъщност той е само капчица в морето на омразата, в което се къпе нашего брата всеки божи ден? Защо да обръщаме очи единствено към страха и омразата към евреите, когато сме изправени пред далеч по-масивни, далеч по-мощни, далеч по-малко осъзнавани прояви на омраза и страх пред чуждото, каквито са простите, ежедневни форми на „нормално поведение“ в тази страна? Ами страхът пред „арабеските“? Ами напудрените приказки за заплахата от световния ислям, зад които се крие единствено все същия вековен страх на роба пред бившите господари, все същата готовност за отричане, отхвърляне и (поне мисловно) унищожение на всичко, идещо „отвън“, особено пък от Ориента, при мисълта за който умираме от комплексарски страхове: ами ако набедят и САМИТЕ НАС, че сме част от него?

И все пак, викам да подходя вече към приказката, която ми се ще да ви кажа, през цялото време, докато си умувам тук...

Една от любимите ми книги на тоя свят е „За какво говорим всъщност, когато говорим за любов?“ та, по неволна аналогия, ми се ще да ви запитам тук нещо подобно, уважаеми читатели:

За какво говорим всъщност, когато говорим за антисемитизъм?

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

62

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • mboru_uombe@abv.bg писа Още
    Особено ми липса... преди 20 часа
  • Кунев писа Още
    Бях в Германия 2... преди 2 дни
  • пантелей пътник писа Още
    за бедния и петмеза е... преди 3 дни
  • Бате Любо писа Още
    Не сте информирана... преди 4 дни
  • Витов писа Още
    Партиите, по... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ами така може,... преди 1 седмица
  • Срам писа Още
    Как може Йооп (Joop) да е... преди 1 седмица
  • АННА Малешкова писа Още
    Написано много... преди 2 седмици
  • Plamen писа Още
    Разликата не е между... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    ... Понеделник, 14 Септември 2020
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... Понеделник, 14 Септември 2020
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... Петък, 11 Септември 2020
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! Сряда, 09 Септември 2020
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020