Призрак броди из българското медийно пространство. Призракът на помашкия етнос. Ефрем Моллов щял да прави етническа партия. Щял да ислямизира цяла България. Новината за предстоящото учредяване на партия „ПОМАК“ изтече ненадейно в ефир и засенчи и протестите срещу кабинета, и кризата с бежанците. Плашилото, което толкова време политическите картоиграчи търсеха, най-накрая се появи. „Спасени сме, – доволно протъркаха ръце партиите на статуквото. – Ето кой ще опере пешкира. Ето го виновникът за бедността, за безработицата, за корупцията, за грабежа, за престъпността“. Радостта им бе споделена и от патриотите. „Сирийските бежанци не помогнаха, но ПОМАК със сигурност ще ни вдигне рейтинга и ще ни извади от маргиналността,“ казаха си те и запретнаха ръкави за нови медийни изяви.
И отново на повърхността изплуваха същите до болка познати и втръснали на зрителите патриотични физиономии Божидар Димитров, Красимир Каракачанов, Георги Първанов. Патриотичната фаланга бе подкрепена и от някои „наши мюсюлмани“ като Недим Генджев и Ахмед Башев. Общото между всички тези хора е, че са сътрудници (по-точната дума е доносници) на комунистическите тайни служби и че се гордеят с това. А някои от изброените се оказаха даже офицери от Държавна сигурност. И започнаха тези „умове“ да анализират какъв е скритият код на заявеното намерение. „Ефрем Моллов е ислямски фундаменталист“, изцепи се проф. Божидар Димитров, известен повече като агент Кардам, Телериг или Тервел. „Това е неоосманизъм“, надцака го офицерът от ДС Недим Генджев. „Това е провокация“, добави на свой ред изпадналият от всякакви социални класации бивш президент. „Сепаратисти се опитват да разцепят отечеството“, тръбяха други. И започнаха едни разгорещени дебати, които трябваше да дадат отговор на въпросите кои тъмни сили стоят зад новата „етническа“ партия, кой финансира тази „антибългарска“ провокация, за чии тайни служби работи Ефрем Моллов, кой има интерес от разделяне на нацията.
Много въпроси и нито един правилно зададен. И няма как да е иначе при положение, че мозъците на участниците в дискусията са форматирани патриотично и в тях е инсталиран чипът, на който е закодирано, че помаците са българи. Но нека да разгледаме въпросите един по един, като започнем с това чий агент е Ефрем Моллов. Прави впечатление, че всички обвинения за връзки с чужди разузнавания, идват все от хора, които са нагазили до шия в тинята на българските тайни служби, било комунистическите, било сегашните. Тези хора са патриоти по презумпция, защото изповядването на каквато и да е друга идеология изисква известни мисловни способности. Затова лишените от такива способности нямат друг избор освен да станат експерти по национална сигурност. В скромния мисловен свят на такива персонажи съществуват два полюса „ние и врагът“. Турция е събирателен образ на врага, но не истинската Турция, а една въображаема Турция, която запълва единствено кухите пространства в главите на тези медийни патриоти. За тях няма разлика между Орхан Памук и Фетулах Гюлен. Щом са турци, значи са врагове и искат да заробят България.
Разбира се, тези хорица са прекалено дребни да се борят с Турция, затова в главите им обобщеният образ на врага е персонифициран в конкретния образ на турския агент, а такъв може да бъде всеки, който изрази някакво мнение, противоречащо на техния патриотизъм. Затова за тях появата на Ефрем Моллов е чудесен шанс да оправдаят безсмислието на своето съществуване и огромните средства, които данъкоплатецът налива в гушите им. Плитките мозъци на тези стожери на българщината и националната сигурност, научени да работят по команда и да изразяват чуждо мнение, не могат да допуснат, че на света има хора, които мислят със собствената си глава и действат по собствена воля. Странни са обаче медийните предпочитания към такива събеседници при условие, че цялото общество отдавна знае за агентурното им минало. Неадекватно широкото им присъствие в телевизионния ефир и по вестникарските колони е сигурен симптом за зависимостта на медиите от тайните служби.
Подобни мисли поражда и проблемът с финансирането. Ако си спомняте, преди време споменатият професор с ханските псевдоними каза, че парите на Европейски институт „Помак“ идват от там, от където извира петролът. Сигурно е, че в душата на професора отдавна напира завистта към несметните богатства на Ефрем Моллов. Но ако се вгледаме внимателно в този професор и в другите, които задават такива въпроси, ще установим, че това не са социално слаби патриоти, на които враговете на отечеството ядат хляба. Това са доста щедро финансирани субекти, които се носят в лъскави костюми, пушат скъпи пури и обикалят надлъж и нашир страната със скъпите си автомобили, за да подхвърлят на изгладнелия народ огризките от своя патриотизъм. Тези хора, освен че паразитират на гърба на данъкоплатеца, точат пари и от съмнителни мафиотски източници. И като всички алчни хиени те не могат да допуснат, че на света има хора идеалисти, за които липсата на пари не е пречка да се борят за това, в което вярват.
Най-смешното обвинение обаче е в разединяване на нацията. И кой го казва? Пак същите хора, които са налапали цялата държавна баница и не искат да я делят с никого. Затова всеки, който предяви претенции да получи полагащия му се дял, веднага се обявява за разединител. „Защо трябва да се делим на етноси? – пита телевизионна водеща и веднага изпада в противоречие със себе си с безумния въпрос: – Нали всички сме българи?“ Че българите какво са бе джанъм? Не са ли етнос? И за какво обединение говорим в общество, в което една шепа хора са си присвоили целия държавен ресурс, а стотици хиляди са социално изключени и оцеляват чрез фотосинтеза. Обединение ще има тогава, когато всички сме равни пред закона, когато няма гладни, бедни и безработни, когато няма мутри, монополи и олигарси, когато всеки бъде приет в обществото със своите различия. Няма как да има обединение на принципа „всички сме българи“, защото някои не сме. България е мултикултурна държава, винаги е била такава и единствено като такава може да оцелее в бъдещето. Затова обединението задължително минава през признаването на правото на самоопределение и зачитането на културната идентичност на различния. Обединение може да има само на принципа „единни в многообразието“, който България като страна членка на Европейския съюз е приела за свой основополагащ принцип.
Простосмъртните патриоти трябва да разберат, че национализмът обслужва точно тази морално разложена върхушка, а „експертите“, които им обясняват от екрана, че помаците са българи, са осребрили много добре своя патриотизъм. Тези пишман специалисти гордо се кичат с научни титли, въобразявайки си, че по този начин могат да прикрият своето невежеството. Само че в днешния информационен век това няма как да стане. Новите поколения не са толкова лесни за манипулация. Техните потребности от знания не могат да бъдат удовлетворени с патриотични клишета. За тях не е достатъчно да си сложиш титлата професор или академик, за да ти повярват дори когато твърдиш, че помаците са българи. Защото вече разполагат с достатъчно възможности да се запознаят с различните мнения по въпроса и със свободата сами да преценят, на кое от тях да се доверят.
Днес интернет предлага океан от информация по всички аспекти на помашката проблематика и всеки, който се е потопил в нея, неминуемо си задава въпросите: Защо, след като са българи, помаците са гонени масово в Турция или, ако приемем, че част от тях са се изселили доброволно, защо са предпочели Турция пред България? Защо, след като са етнически българи, помаците непрекъснато са подлагани от своите сънародници на насилия, грабежи, кръстилки, смяна на имената, разфереджаване и други унижения? Защо, след като името помак е обидно, помаците се гордеят с него? Защо на преброяването бе отхвърлена възможността хората да се самоопределят като помаци? Ако сте убедени, че са българи, не би трябвало да се страхувате, че няма да се самоопределят като такива. Защо бе подменена волята на онези, които все пак се записаха като помаци в анкетните карти? Защо във всяка медийна дискусия по темата за помаците задължително участват кадри на бившата Държавна сигурност? И най-накрая, защо всяко споменаване на думата помак в медийното пространство предизвиква такива вулканични изригвания от страхове и злоба?
Човек е преди всичко такъв, какъвто сам се определя, а не такъв, какъвто другите го определят. Странно е, че в държава, в която никой на никого не забранява да се нарича българин, има хора, които задължават други да се наричат така. От гледна точка на потърпевшия това е изключително грозно и обидно. То е признак на неуважение и на презрение. А помаците достатъчно са подлагани на унижения в миналото, за да продължават да търпят. Но има и нещо още по-странно. Медийните коментатори на темата за помаците сякаш са забравили, че от шест години България е член на Европейския съюз. Те продължават да разсъждават със стереотипите от времето на Студената война и да плашат зрителите със сепаратизъм. Господа „експерти“, помаците не са толкова глупави да се отцепват от Европейския съюз, единствения гарант за тяхната идентичност и за техните права.
Добре би било патриотичните многознайковци да си сверят часовника, който е изостанал с около стотина години, и да разберат най-накрая простата истина, че помаците са транснационална общност, пръсната в шест балкански държави, като навсякъде те имат свои легитимни политически, културно-просветни и правозащитни организации. Тези организации общуват все по-активно помежду си и в това общуване се ражда новата помашка идентичност. Българските помаци са активни участници в тези процеси. Те са важна част от тази най-млада общност на Балканите и всеки опит да бъдат откъснати от нея вреди не само на тях, но най-вече на България. Европа отдавна е приела и признала помашката идентичност. Тя води активен диалог с помашките организации във всички балкански държави и с помашката диаспора в Западна Европа. Другите балкански страни също признаха правото на помаците на самоопределение. Единствено България продължава да твърди, че „такова животно нема“.
Но да се върнем на въпроса българи ли са помаците. Без съмнение между българи и помаци съществува етнокултурна близост, която можеше да се превърне в основа за обединението им в един етнос. България обаче пропиля този шанс след всички насилия и унижения, на които подложи помаците през последните 135 години. Дори самият академик Георги Марков нееднократно призна, че „ние имаме грях към това население“. Признатият грах е половин грях, но само когато последва покаяние. А такова не само, че няма, но греховете продължават да се трупат. И за съжаление, за помаците България си остава само биологичен родител, който е изоставил детето си, а когато детето е вече пораснало и не се нуждае от него, той се появява в живота му и предявява претенции за родителски права.
