1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Ще започна с една лична история, защото личните истории са тези, които днес ни липсват най-много – срещите лице в лице, окото, което се оглежда в друго око, за да види себе си. Всеки ден говорим за бройка хора, похарчени милиони, растящи проценти, размер на помощи, дължина на огради, ширина на проблеми, но забравяме, че зад статистиките се крият реални човешки същества със своя биография, характер, опит, страхове, мечти. Много лесно се мразят числа; по-трудно се мразят имена.

Моята лична история е следната. Отраснах през 80-те в общежитие в Студентски град, където живеех с родителите си. И двамата бяха завършили университет и имаха стабилни професии, но нямаха софийско жителство – нещо задължително по онова време. Столицата на България беше чужбина за мнозинството българи. Те не само бяха затворници в собствената си държава, но не можеха да се придвижват свободно дори в собствения си затвор. Родителите ми бяха нещо като бежанци, българи от провинцията в очакване на столичен статут.

Напук на всичко, това беше прекрасно, необикновено място. Необикновено, защото там, в грубите олющени панелни общежития живееше целият шарен, странен свят. Не само българи от всички краища на страната, но също и иракчани, виетнамци, индийци, египтяни, нигерийци, конгоанци, мароканци, сирийци – чуждестранни студенти и преподаватели дошли сами или със семействата си да търсят по-добро образование и по-добър живот. Смея да твърдя, че Студентски град през 80-те беше най-пъстрото кътче в сива, студена, социалистическа България.

Мамуш от Етиопия беше един от най-добрите ми приятели. Вършехме безброй пакости. Една дъждовна вечер двамата тръгнахме към близката градинка, но за да стигнем по-бързо, решихме да прескочим оградата по пътя. Тя обаче се оказа прясно боядисана. Направихме се на маймуни. Две момчета, едно черно и едно бяло, оклепани до ушите в зелена боя. Опитахме да се изчистим в близката локва, но неуспешно. И двамата бяхме белязани от един и същи цвят, който просто не можеше да се измие. Изядохме си пердаха.

Никога не съм мислил за България като място, където живеят само и единствено българи: страна на един етнос, една култура, едностранна страна. Колкото и да са опитвали различните режими, партии и организации да изкоренят цветовете на България, да претопят малцинствата, да сменят имената, да изгонят имигрантите, да изтрият калните си ботуши в шарената черга на историята ни, накрая винаги са се проваляли. Животът не търпи едноцветни състояния.

Всичко е смес, примес, шарена сол. Аз съм българин, но дядо ми по бащина линия е гагаузин; баба ми по майчина говори чуден румънски; част от родата ми идва от Одрин, друга – от Александруполис, трета – от град Елена, четвърта от Лудогорието (Делиормана); пета – от бреговете на Дунава.

Кой съм аз? Нима не съм чужденец с българска лична карта? Нима всички ние, българи, не сме чужденци, забравили историята си Какво тогава е ксенофобията, ако не страх от самите себе си?

Земята не ни принадлежи. Ние принадлежим на Земята. Изкуствените граници, които поставяме, стените и оградите, които строим, не могат да разделят земята. Кой може да раздели планината? Кой може да раздели морето? Кой може да раздели хората на ниски, високи, синеоки, чернооки, черни, бели, дебели, жени, мъже, хомосексуални, умни, неразумни? Дори светлината, която ни изглежда бяла, е смес от цветове. Какво ще стане със светлината, ако махнем червеното, зеленото, синьото, лилавото?

Повече светлина ни е нужна. Повече светлина.

Pin It
Димитър Кенаров
Димитър Кенаров е журналист на свободна професия, сътрудник на множество американски издания, сред които Virginia Quarterly Review, the Nation, the Boston Review, Etiqueta Negra и др. Негови репортажи са включени в сборника Best American Travel Writing 2009.
Други статии от този автор

Посетители

91

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Благо писа Още
    Освен "Адът - това са... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Практиката в това... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Просто щракнете върху... преди 1 ден
  • Милена писа Още
    PS: Намерих я:... преди 1 ден
  • Милена писа Още
    Бихте ли публикували... преди 1 ден
  • mboru_uombe@abv.bg писа Още
    Особено ми липса... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Бях в Германия 2... преди 4 дни
  • пантелей пътник писа Още
    за бедния и петмеза е... преди 5 дни
  • Бате Любо писа Още
    Не сте информирана... преди 6 дни
  • Витов писа Още
    Партиите, по... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Ами така може,... преди 1 седмица
  • Срам писа Още
    Как може Йооп (Joop) да е... преди 1 седмица
  • АННА Малешкова писа Още
    Написано много... преди 3 седмици
  • Plamen писа Още
    Разликата не е между... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... Понеделник, 21 Септември 2020
  • Златко писа Още
    ... Понеделник, 14 Септември 2020
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... Понеделник, 14 Септември 2020
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... Петък, 11 Септември 2020
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! Сряда, 09 Септември 2020
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020