Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

2013 08 prazhka-prolet 1Покрай предишното оцветяване на паметника на Съветската армия бурно и настоятелно апелирах той да бъде демонтиран и разкаран от центъра на столицата ни, защото исторически и морално мястото му не е там. Обаче промених мнението си! Вече твърдо смятам, че паметникът трябва да остане. От премахването му полза няма – едва ли с него ще си отидат всичките „дивиденти“, тясно обвързани със символиката му, на които българинът се радва и до днес и ще продължи да се радва още дълго. След новата розова арт инсталация, с която осъмна днес, вече съм убеден, че тази огромна камара желязо и бетон не само, че има място в центъра на София, а ни е жизнено необходима – повече от всякога. Особено днес. Просто съществуването на този паметник придобива все повече смисъл. Постепенно той намери своето призвание – като практично поле за творческа изява върху гърба на комунизма! Не конкретно на онзи комунизъм – на пролетариите от всички страни, полупроводниците и танковете. На комунизма като събирателно понятие, като аксиома на всяка самозабравила се власт, на всички видове авторитаризъм, латентен пост-тоталитаризъм и чист политически дебилизъм, на безочливите манипулации и откровени подигравки, налагани върху едно общество, наричащо себе си демократично и припознаващо свободата като основна човешка ценност.

2013 08 prazhka-prolet 2Гротескната му монументалност, пропита с фалш и атрофирал соц-патос, просто сама си плаче да стане жертва на модерните форми на улично изкуство. А уличното изкуство в наши дни е мощен транслатор на послания, освен това има едно огромно предимство пред класическите форми на изкуството – достъпно е за практически неограничено количество разнородна аудитория и дори не изисква усилие да го откриеш, то само идва при теб. Навира се под носа ти и дори ти е симпатично – като малко глупаво пуделче на тротоара, което събира погледите на случайни минувачи с уж безсмисленото си подскачане и джавкане в горещия летен ден. Изпразнено от претенцията и високомерието на високото изкуство, уличното е свело поглед в ниското – втренчено право в забързаното всекидневие – и посочва нещата директно, без заврънтулки и прекалено сложни метафори. Особено когато това се случва на гърба на нещо, което в своята същност отдавна е изпразнено от оригиналното си съдържание и се е превърнало в простовата насмешка над самото себе си. В карикатура, чиито цветове са избледнели и се нуждаят от освежаване.

Стилистичните упражненията върху паметника на Съветската армия са и може би най-лесно разпознаваемият признак за зараждане на гражданско общество у нас. Със сигурност най-яркият – буквално. Независимо от подбудите и идеалите, които авторите преследват. Модерно гражданско общество, което вместо да прикрива белезите по тялото си с лейкопласт и фон дьо тен, ги използва като основа на идейни и стилни нови татуировки.

2013 08 prazhka-prolet 3В Чехия, на която днес паметникът на съветската армия се извинява, си имат розов танк, в памет на разгрома на Пражката пролет. Ние осъмнахме с разкаяла се розова армия (червеното постепенно избледнява, но все още напомня за присъствието си) – като символ на всички случили се и неслучили се Пражки пролети по света. Предимството на нашата розова армия пред техния розов танк е в по-голямата детайлност (повече физическо място за творчество) и в това, че тя може да се използва многократно. Посредством него можем да крещим когато е нужно, без да издаваме и звук. Или пък да мълчим по-оглушително и от преминаващ съвсем наблизо реактивен самолет. Самото му „обругаване“ с четка и боя е елегантен бунт на свободното съзнание срещу установеното статукво. Нужно е само въображение. И вдъхновение от скъпите ни политици, а те всеки ден доказват, че умеят да вдъхновяват. Тъкмо сега е време червената армия да отправи поглед и към тях!

Публикува се със съгласие на автора.

Източник

Цветозар Цаков
Цветозар Цаков е роден в Ловеч, учил в Германия, а в момента завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. Живее и работи в София, публикува в различни български онлайн-медии.
Други статии от този автор

Посетители

30
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 13 часа
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 1 ден
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 5 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици