1 1 1 1 1 Оценка 80% (1 гласуване)

 

 

За книгата „Пастори – агенти на ДС“ от Ангел Пилев

Красимир Дамянов

 

Имах неприятното преживяване съвсем наскоро да не намеря подкрепа в нито един писател, нито един участник в семинара в Созопол, където съм преподавал, нито в ръководството на фондацията, която го организира, по повод изумлението ми, че един от вечните гости, винаги изказващ се по въпроси и насоки на писането, собственик и редактор на престижно списание и „душа“ на компанията от незабравимите вечери над брега в Хотел „Диаманти“ е бил агент на Държавна Сигурност от 1988 година досега (същият не е снет от отчет). За онзи, който е попадал на „изцепването“ ми в интернет по този повод вероятно е ясно, че бе направено единствено по повод принадлежността на въпросния човек към Фондация Елизабет Костова, която дълбоко уважавам и в никакъв случай към него. Че да не е само той? Ха! Но става въпрос за литературна работилница, през която за шест години е минал цветът на българската съвременна литература. Не за някой казионен творчески съюз. И сигурно бих преглътнал глупавото положение, в което изпаднах – да ме е срам да се явя на закриването макар че бях в Созопол – ако на следващия ден не бях попаднал на премиерата на една книга в София, която искам да представя на вниманието ви.

 

Документалният епос на евангелисткия пастор Ангел Пилев „Пастори – агенти на ДС“ ми даде сила да вярвам, че не съм смешен старомоден, арогантен, нетактичен, самонадеян, заблуден, или че не разбирам сложните ситуации, в които е можел да затъне всеки представител на „художествено-творческата интелигенция“, а в случая „духовно-моралната“ в едно тоталитарно общество като някогашното. Оставям лично да решите след прочитане на уводната й част, били ли са възможни грешки, случайности и недоразумения в избора на хора, на които се е спирала онази страшна машина, за която няма данни да е изчезнала днес. По-скоро, която потъна някъде (неизвестно къде), без да остави следи, размазвайки грижливо всичко известно и неизвестно за нея, с една единствена цел: да престанем да говорим за нея, да не й пречим в новите условия на привидна демокрация. Да оставим хората й на мира. Защото моето скромно мнение е, че почти никой от тях не се покая, не от „свян“ и неудобство, а от страх. Страх, че ще им се потърси отговорност и неустойки по договора за душите им.

 

Тази забележителна книга с документи и животоописания на отци-продажници – духовни люде, които биха могли да бъдат и писатели, и художници, архитекти и инженери, разтълкувани простосърдечно и без злоба от един спокоен, убеден в правотата на това, което върши християнин, е насочена точно към опитите на управляващите от всички бои досега да размият истината за миналото, да заличат границите между дълг и морал, правда и лъжа, падение и величие, да ни накарат просто да приемем, че времето е било такова и че вината е на всички ни, защото всички се съобразявахме със Злото. Че то е било неизбежно…

 

Но някои се подписаха под договора с него.

 

Не само ръкописите не горят. Ведомостите също.

 

В името на децата, на бъдните поколения – нека се разграничим!

 

Защото идващите след нас трябва да знаят какво се е случило. Не за да не питат – ами ти нямал ли си досие, а? Ами ако си клепал? – и да им се кълнем с риск да им писнем, че не, че сме хора чисти, – а защото, когато дойде техният час, часът на децата и на техните деца, и на децата на техните деца (продажбата не само на гласове – на души – винаги ще присъства в историята на човечеството под една или друга форма) те трябва да са наясно.

 

Защото както се пее в онази стара опера: Сатаната е винаги на крак!

 

Нищо, че ви го казва един безбожник като мен. Може би точно затова.

 

П.П. Нека тези, които си купят книгата на пастор Ангел Пилев, да потърсят и придружаващата я „Изтезаван заради вярата си“ на Харалан Попов, за да видят, че е имало и такива личности, които не са се огънали. Направили са своя избор. Минали са през ада и са оцелели.


На тези, които устояха

ЗА ТАЗИ КНИГА

Ангел Пилев, „Пастори – 
агенти на Държавна сигурност“

2013 06 Pastori agenti

Отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) разкри нейното зловещо присъствие навсякъде в българското общество. Оповестена беше агентурната мрежа на ДС по високите етажи на властта, науката, образованието, изкуството, обществените организации. Появата на топ агенти и в областта на религията изглеждаше неизбежно. Но когато през месец март 2012 г. Комисията по досиетата оповести имената на известни и уважавани духовни водачи, действали като агенти на ДС в почти всички религиозни деноминации, особено активно във висшия клир на Православната църква, хората бяха наистина шокирани. Служители на Бога се оказаха с две лица, подобно на езическия бог Янус, символ на двуличие в древния римски пантеон.

Настоящата книга е за авторитетни пастори от българските протестантски църкви, вербувани и използвани като секретни агенти на Държавна сигурност по време на тоталитарния комунистически режим.

Защо тази книга трябваше да бъде написана?

Както се видя, кратката анотация на Комисията по досиетата не беше достатъчна да даде отговор преди всичко на вярващите за причините и обстоятелствата, довели до парадоксалното служение на свещеници в ущърб на вярата им. Повечето от оповестените като агенти на ДС пастори категорично отрекоха своята бивша принадлежност към секретните служби. Появиха се различни изявления от ръководства на църкви, както и лично от оповестените за агенти пастори, в които се застъпваха различни тези. Някои от пасторите обявиха досиетата си за измислица на ДС, фалшификация, проведена чрез Комисията по досиетата, за да се дискредитира Църквата и нейните водачи. Други се опитаха да представят своето сътрудничество като действие за опазване на Църквата от репресии и унищожение. Заговори се за принуда при разпитите, манипулирани от служителите на ДС рапорти, фиктивно сътрудничество. Общото в изявленията на църковните ръководства беше позицията на защита на оповестените за агенти пастори и кредитът на доверие към тях да останат на ръководните си позиции.

Създаден бе прецедент. Вярващите, имали пълно доверие в своите водачи и свещеници, сега трябваше да преоценяват своето отношение в условията на дебати „за“ и „против“ и всъщност в условията на недостатъчна информация за случилото се години назад.

Какво трябваше да се направи?

Библията учи да не си служим с полуистини, за да не се окажем лъжци. Тези, които държат на чистотата на Църквата, са длъжни, като следват правдата, да изчистят съмненията и петната от миналото. Истината не може да бъде разкрита, ако изследването за това минало не излезе извън църковните политики на „дискретност“. Защото проблемът с пасторите агенти не е вътрешноцърковен въпрос, а обществен скандал, абсурден, противоречив и чакащ своето публично изясняване.

Въпросът за агентурното минало на пасторите е многопластов. Той не засяга

само действията против Църквата и християнската вяра от партийния и държавен апарат по време на комунистическия режим, но и свободата на хората тогава и сега, защото дори в условията на демокрация могат да действат същите механизми за контрол. Затова тематиката на настоящата книга продължава да е актуална.

Засега обаче ние сме ограничени да ползваме част от архивите на ДС, да анализираме случилото се в недалечното минало и търсим отговор на 3 главни въпроса:

– Били ли са пасторите, оповестени от Комисията, реални агенти на ДС?

– Какво са вършили агентите и дали са опазвали Църквата?

– Съществува ли тотална фалшификация относно пасторите агенти на ДС, за да се нанесе удар на Църквата и обезвери обществото?

За съжаление болшинството засегнати църковни ръководства не се заеха сериозно с тази задача, но употребиха средства и енергия, за да опровергаят данните от досиетата. Опитите да се предизвика дискусия и църковни срещи за изясняване на тези въпроси удариха на камък. Вместо това някои църкви заеха твърда отбра-нителна позиция за защита на пасторите си, с мотив да „запазят“ авторитета на Църквата, а опитите за диалог бяха обявени от църковни водачи за кампания, рушаща „църковното единство“.

И днес аз продължавам да вярвам, че обществото трябва да знае и да има мнение по тези въпроси. Затова се заех с нелеката задача да проуча и систематизирам достъпните архивни единици на ДС за пасторите агенти и тяхното „специфично“ поведение в служба на държавния репресивен апарат. Един от мотивите за написването на тази книга бе да разбера и обясня раздвоението на тези духовни водачи, които са шпионирали в Църквата. Те убедено са проповядвали Божието слово (помня мощните проповеди на някои от тези водачи), молили са се заедно с другите и са ги окуражавали, помагали са, създавали са доверие и са направлявали църковното общество. После са сядали на масата в „скришната стаичка“ и са започвали да пишат своите донесения – кой с кого се е срещал и какво е казал, имена, адреси, отчет за получените секретни задачи, даже и препоръки за действие срещу СВОИТЕ. В едното им ухо е „говорел“ Бог, а в другото е звучал гласът на водещия ги офицер от ДС. Някои са имали „без-обидната“ задача да известят за пристигането в църквата на западни мисионери, други са провеждали доста активни секретни мероприятия за залавяне на внася-ни нелегално в страната Библии. И ето, след години, някои от тези „пастири“ го-ворят как са спасявали Църквата. Винаги е имало разузнавачи, но едно е да отидеш в лагера на врага, нападнал твоята родина, и да докладваш на СВОИТЕ за неговото въоръжение, за да защитиш род, семейство и дом, а друго е да докладваш за своите в услуга на ВРАГА на Църквата.

Всичко това може да е парадоксално и трудно за обяснение, но ако трябва да го кажем просто и ясно – то е коварно предателство. Ако е съществувало, разбира се. Ако оповестените пастори са били реални агенти на ДС в църквата.

Ще се опитам да установя това заедно с читателя на тази книга.

От автора

Откъс от Въведение на „ПАСТОРИ – АГЕНТИ НА ДС”:

ШПИОНСКАТА МРЕЖА

В България днес от телевизията се лее реч на партийни водачи, журналисти, професори, коментатори, тълкуватели и гадатели на избора към „светло бъдеще“. Народът ни е вече експерт по икономика, енергетика и изборно право. Все още обаче съществуват скандали с подслушвания, шантаж, манипулация на общественото мнение.

Секретните агенти у нас се появяват и изчезват според поредния поли-тическия сериал. Нищо ново. Нека си припомним, че „Секуритате“ в Румъния изстреляха хиляди патрони, а Чаушеску и съпругата му бяха набързо разстреляни без съд и присъда. После „Секуритате“ изчезна сякаш вдън земя. Извършен бе перфектен медиен преврат.

Нашият преход премина безкръвно, като се изключат политическите убийства, самоубийства и бандитски престрелки. С доста напъни се разкриха досиета на бившите агенти на ДС. И какво разбираме – че огромна част от архивните единици на ДС са били изгорени или изчезнали. Не е тайна, че нашият преход не мина без активното участие на бившата (и настояща) Държавна сигурност, оплела в своята шпионска мрежа огромна част от българските граждани.

ДС и нейната трансформация

През 1891 г. в България е създадено военно разузнаване, което обра-ботва информацията от дипломатическите мисии в чужбина, а през 1915 г. е началото на военното контраразузнаване – „Служба по безопасността на народната отбрана“ към Щаба на армията. След Първата световна война двете служби са обединени, а през 1919 г. е сформирано специализирано подразделение на софийската полиция – отделение „Обществена безопас-ност“. Освен контраразузнавателни функции, то има за задача да контролира дейността на крайната левица, която след Деветоюнския преврат от 1923 г. все по-често прибягва до въоръжено насилие.

През 1925 г. „Обществена безопасност” е преобразувана в отдел „Държавна сигурност” към Дирекцията на полицията с две отделения – вътрешна и външна сигурност, а в началото на 1944 г. тези отделения вече са пет. В Държавна сигурност работят близо 1 600 души, в това число административен персонал.

Идва 9.IX.1944 г., БКП завзема властта и е създадена „Народна милиция“. Разпуснати са областните дирекции, околийските управления на МВР, уволнени са полицейските началници и 30 000 служители. В милицията се се назначават бивши партизани, политзатворници и предани кадри. Отдел „Държавна сигурност“ става част от Дирекцията на народната милиция. Службата обезпечава разузнавателна информация за висшето политическо ръководство, отговаря за борбата с „контрареволюционните елементи“ в страната и навън, охранява и обслужва членовете на Висшия

политически апарат и Правителството.

Бързата реакция на комунистическата власт в организирането на нова ДС е показателна и скоро се разбира, че е имало защо, тъй като похватите и методите на работа, които ДС прилага, я превръщат в репресивен орган на тоталитарното управление в България.

През 1946 г. ДС вече има 5 отделения и 8 самостоятелни служби.

През 1963 г. в рамките на МВР се създава Комитет за държавна сигур-ност, съкратено Държавна сигурност или ДС, който обединява и ръководи всички поделения на ДС в центъра и страната. За председател е назначен първият зам.-министър на МВР ген. м-р Ангел Солаков, а за първи зам.-председател – ген.-лейт. Мирчо Спасов, една зловеща фигура, от когото се страхуват даже висшите партийни ръководители.

Структура на КДС при МВР:

– I управление: разузнаване

– II управление: контраразузнаване

– III управление: военно контраразузнаване (ВКР)

– IV управление: техническо

– V управление: „Безопасност и охрана“ (УБО)

– 4 самостоятелни отдела.

През 1967 г. в структурата на КДС е създадено Шесто управление „За борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“. Това управление ще бъде и първото разформировано под натиска на „Кръглата маса“ през 1990 година.

На 3.III.1974, се узаконява пряката подчиненост на ДС на Тодор Жив-ков като Първи секретар на ЦК на БКП. ДС работи така до трансформира-нето й в нови специални служби през 1990 г.

През 1986 г. е създадено Четвърто (икономическо) управление на ДС на мястото на Четвърто „Техническо“ управление. В този вид структурата на Държавна сигурност се запазва до 1990 г.

Структура на ДС от 1969 до 1990 г.

– Първо главно управление на ДС (ПГУ): разузнаване

– Второ главно управление на ДС (ВГУ): контраразузнаване

– Трето управление на ДС (ВКР): военно контраразузнаване

– Четвърто управление на ДС: техническо (икономическо от 1986)

– Пето управление на ДС (УБО): у-ние „Безопасност и охрана“

– Шесто управление на ДС: борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви (от 1967)

Самостоятелни отдели:

– I-ви отдел: следствен (от 1979 година I-ви отдел в Главно следствено управление /ГСУ/ на МВР)

– II-ри отдел: външно наблюдение и проучване

– III-ти отдел: картотека и архив

– IV-ти отдел: шифър и радиовръзка

– V-ти отдел: бойна и мобилизационна готовност

През 1990 г. ДС е разделена на Национална Разузнавателна Служба (НРС) – разузнаване, Държавна Агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – контраразузнаване и Национална Служба Охрана (НСО) – охрана на държавните ръководители, като НРС и НСО са подчинени на Президента на страната.

Така старата ДС се прелива в нови секретни служби, но не изцяло. Някои служители са пенсионирани, други преминават в държавни предпри-ятия, в частни фирми и други структури, трети отдавна са на работа в чуж-бина. Има и такива, които са застанали от другата страна на барикадата – в сивата икономика и други сенчести места. Някои от тях приемат названи-ето „агенти под прикритие“.

За архивите на ДС

През1990 г. ген.-полк. Атанас Семерджиев дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, предполага се, че това са около 40% от архивните дела в ДС.

Оперативни материали, с които различни поделения на ДС са работили след 1985 г., но които изобщо не са били предавани в архив, също са уни-щожени по места от оперативните работници в съответните структури.

След разделението на ДС през 1990 г. в нови структури, част от доку-ментите на ДС се насочват към различни институции. Например архивът на Първо главно управление (разузнаването) е наследен от НРС. По подо-бен начин са прехвърлени и архивите на военното контраразузнаване и на УБО. Някои от разработките на закритото Шесто управление на ДС са изнесени от оперативни работници, назначени в новосъздадената Цент-рална служба за борба с организираната престъпност, в момента ГДБОП.

Става ясно защо документи, които би трябвало да съществуват според рапортите на офицерите на ДС, просто ги няма – било защото са изгорени (но вероятно копирани преди това), било защото са пренасочени към новите структури, било защото са изнесени от оперативните работници, или вероятно „мистериозно“ са изчезнали в интерес на бившата ДС или отделни лица, за да се появят някой ден като компромати.

Обаче подробности по едно досие могат да се появят в други, свър-зани с него досиета или дела на други места. Така агенти и техните действия не могат да останат скрити. И обратно, ако трябва да „изчезнат“ компро-ментиращи факти в едни документи, но се открие, че те се преплитат в други дела, тогава ще са „изчезнат“ и оригиналите, и другите документи.

За агентурната мрежа терминологични уточнения

Днес, 23 г. след промените, все още се дава неточно, непълно, а често и невярно определение на различните термини за агентурната мрежа, което предизвиква объркване. Необходимо е правилно разбиране на терминоло-гията, както и на различните действия и операции, извършвани от ДС.

Общата шапка, която обединява всички възможни разновидности на ДС агентурата е под наименованието СС (секретен сътрудник), но оттам произлизат множество разклонения.

Секретни сътрудници

Секретни сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшес-твеници и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. са български граждани, които са им оказвали негласна помощ в качеството на: резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, дове-рени лица и информатори.

Агент

Агентът е лице, привлечено към секретно сътрудничество от органите на ДС, способно да изпълнява задачите им по разкриване и своевременно пресичане подривната дейност на агентурата на капиталистическите разузнавания и контрареволюционни елементи, а така също да решава и други оперативни задачи. За агенти могат да се вербуват лица, които притежават лични качества и разузнавателни възможности, гарантиращи изпълнение на задачите, които органите на ДС ще им поставят. В за-висимост от характера на разработката и задачите, които в определено време и място стоят пред органите на ДС, агентът може да се вербува из средите на вражеските елементи или измежду патриотично и лоялно нас-троените към народната власт граждани. Членове на БКП могат да се вер-буват само по изключение, когато оперативната обстановка налага това. Вербуването на агенти се извършва на следните основи: идейно-политичес-ка, зависимост, материална или друга заинтересованост.

Информатор (доворено лице, доброволен заявител)

Информаторът е секретен сътрудник на органите на ДС, който изпъл-нява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС-та и т.н., а в отделни случаи разработ-ка на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граж-дани.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС е прибавена нова категория, отна-сяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице.

Почти във всяко работно дело се натъквах на ДЛ (доверено лице) или ДЗ (доброволен заявител). Това са лица, които не са били вербувани за агенти, но са работили за интересите на ДС, подавайки информация, от която те са се интересували. До днес обаче лица, сътрудничели на такова ниво не подлежат на разкриване и обявяване от Комисията по досиетата. Често пъти тяхната допълнителна информация е служела за проверка лоялността на агентите.

Резидент (ръководител на агентурна група)

Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници, ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него от 5 до 15 души информатори. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник; той е високо квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на ДС, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица. Поради това както той, така и оперативният работник трябва да бъдат безпределно предани на Комунистическата партия и народната власт, да притежават нужните лични и разузнавателни качества. Резидентите като правило се вербуват сред надеждните проверени членове на БКП, а също така и на ДСНМ (Димитровска социалистическа народна младеж). В изключителни случаи се разрешава използването за резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с техни органи информатори. Резиден-тът заедно с група агенти, предадени му за ръководство, представляват резидентура или резидентурна група. Като правило на резидента се предават такива агенти, които се използват за общо наблюдение на вражески еле-менти.

Съдържател на явочна квартира

Съдържател на явочна квартира е проверен и надежден сътрудник, който се е съгласил доброволно да предостави своята квартира на органите на ДС за срещи с агентурата и провеждане на други агентурни мероприятия. Тази категория сътрудници се вербува между членове на БКП, актива на ДСНМ и по изключение честни безпартийни. Явочните квартири трябва да отговарят на изискванията на конспирацията и да осигуряват запазването на провежданите срещи в пълна тайна. Съдържателят на явочна квартира и живущите с него лица не трябва да знаят агентурата по лица, фамилии и други белези.

Доверителна връзка

В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, се разрешава за изпълнението на някои задачи на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДСНМ и други проверени и патриoтично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи. Доверителните връзки се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.

Съдържател на конспиративна квартира

Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищно или друго помещение, с което се разпореж-дат органите на ДС за срещи с ценни агенти, за провеждане на оперативно-технически и други мероприятия. За съдържатели на конспиративни квар-тири се придобиват честни и предани на партията и народната власт бъл-гарски граждани. Разположението на явочните и конспиративните квартири и начинът на тяхното използване трябва да е в пълно съответствие с изиск-ванията на принципите на работа на органите на ДС.

Тези и следващите уточнения може да се сторят досадни подробности, но без тях би било трудно за ориентиране в сложния лабиринт на ДС.

Видове дела, образувани от органите на ДС

Дело за оперативна проверка (лично и групово) ДОП

Образува се при откриването на оперативна проверка за изясняване на фактически данни, което дава данни за подозиране на лице (лица), че замислят, подготвят или провеждат противодържавна дейност.

Дело за оперативна разработка (лично и групово) ДОР

Образува се при откриване на оперативна разработка за разкриване, предотвратяване и пресичане подривната дейност на конкретно лице (лица), за което има достоверни данни, че подготвя, извършва или е извършило престъпление против Народна република България.

Дело за оперативно издирване ДОИ

Образува се при откриване на оперативно издирване за откриване и залавяне на укриващо се лице, представляващо оперативен интерес за органите на Държавна сигурност, или на неизвестен извършител на противодържавни прояви.

Дело за оперативно наблюдение ДОН

Образува се при откриване на оперативно наблюдение за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9.IX.1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалисти-ческата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност.

(http://desebg.com/2011-01-06-11-23-39/134-2011-03-03-11-53-56)

Вербовка начини, методи и условия на вербуване

Вербовката е вид манипулативно психологическо въздействие, осъществявано върху хора с определена цел. Човекът, наречен вербовчик, трябва да притежава, да развива и възпитава у себе си определени качества, способности, умения, за да се нарече успешен и резултатен оперативен работник.

Вербовката не представлява само една беседа, на която кандидатът се убеждава да сътрудничи на ДС. Тя е предшествана от сериозна подготовка и изучаване на КВ (кандидат за вербовка), където последният разговор „вербовъчна беседа“ се явява завършекът на целия този сложен процес.

ОР (оперативният работник) трябва да се убеди, че КВ отговаря на необходимите условия и качества за агент. Подготовката за вербовъчна беседа се организира до най-големи подробности, за да е ясно как ще се осъществи. И опитният ОР провежда вербовъчна беседа само когато е убеден в положителния изход от вербовката. Често пъти вербовката може да бъде формално потвърждение на вече установени агентурни отношения.

Едно от предизвикателствата, пред които се изправя ДС, вербувайки агенти от така наречената линия „духовенство“, е, че трябва да се преборят с „отрицателните“ мотиви при кандидатите за вербовка, поради религиозното им убеждение, което не им позволява да „донасят“ за свои братя, тъй като това се счита за грях.

При повечето вербувани пастори, които ще разгледаме на следващите страници, не е упражнено никакво насилие от страна на ДС и не е регистрирано никакво колебание от тяхна страна, като те са счели за свой патриотичен дълг да сътрудничат на ДС. Интересни са случаите и на самопредлагане на кандидат-агенти, които чрез свои познати в МВР са изразявали желание да сътрудничат на ДС. Често срещан мотив е желанието им да могат да пътуват в чужбина или да изпратят децата си на запад. Други са били задвижени от силна амбиция да растат в църковната йерархия.

Интересни факти се разкриват в някои архиви, където се среща определението за някои агенти „доносници – клеветници“ на своите колеги и приятели. Този тип агенти често са били и най-активни в своите донесения, особено когато даден служител, желаещ да заеме позицията на свой колега, започва да „топи“ относно измислени и изопачени ситуации за антинародни и вражески изказвания на колегите си. По подобен начин те си осигурявали разчистване на пътя към желаната от тях позиция. Мнозина от този тип агенти са определяни като „невярващи“ от водещите им офицери.

Забранено е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними. ДС обръща внимание, че успехът на работата с агентурата:

зависи не само от удачния подбор и умелото извършване на вербовката на агентите, информаторите и резидентите, но и от правилното ръководство, възпитание и инструктаж на агентурата.

В същото време тия отношения не могат да бъдат сухи, формални, казионни. Оперативните работници трябва да бъдат внимателни и отзивчиви към нуждите на агентурата, като поощряват материално преданите и добре работещи агенти.

(из Инструкции на ДС за работа с агентурния апарат)

Едно от основните изисквания към оперативните работници е те да имат строго делови характер в отношенията с агентурния апарат.

Още в началото на изграждане на агентурната мрежа на комунистическата власт е разрешено ценните агенти да бъдат възнаграждавани. Задължително условие е в досието на агента да бъде записван видът на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение) и защо то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др.

Любопитен факт е, че след опита за военен преврат срещу Тодор

Живков през пролетта на 1965 г. от групата на Иван Тодоров – Горуня, с решение на Политбюро на ЦК на БКП е премахнато изричното дотогава условие при вербовка на членове на БКП това да става с разрешение на съответните партийни органи. При разкриването на заговора Живков осъзнава, че основната опасност за управлението му идва от средите на БКП и той бързо променя тази забрана, като дава картбланш на ДС да вербува партийни членове без изключения, на общо основание, „както всички останали граждани“.

Бих искал да засегна въпроса с така тиражираните „кухи или фиктивни“ вербовки, тъй като се срещнаха и агенти, които взеха да обясняват на обществеността, че тяхното съдействие и сътрудничество е било просто проформа, че те са били викани само да дават обяснение по някой въпрос или да изпият по едно кафе с ОР, но никога не са сътрудничили в ролята на агенти на ДС.

По този повод тук е приложен текст от т. 5. на Заповедта на министъра на Вътрешните работи:

При вербуването на агенти строго да се спазва принципът за целесъобразност и необходимост. С вербовката винаги се преследва определена цел, постигането на която не е възможно с другите налични средства. Безцелните и ненужните вербовки да се считат като политически и оперативно вредни, а от виновните служители да се търси строга отговорност...

Заповед на Министъра на вътрешните работи по дейността на ДС; Секретно от особена важност, Рег. № 8564/12.IV.1989 г.

Особено интересно е да се види как служителите на ДС са разбирали и подхождали към вербовката. Дали за тях тя е била нещо фиктивно, проформа и отчитане на дейност?

За мен обаче по-важно в работа ми бе вербовката на нови агенти. Това беше така не само защото в управлението се зачиташе резултатът от дейността на оперативния работник най-вече по броя на нововербуваните агенти. Този проблем имаше и друга страна – самочувствието на оперативния работник агентурист се определяше от извършените лично от него вербовки. В тях се проявяваше най-силно професионализмът му. Вербовката представляваше най-висш израз на неговото умение практически да приложи своите теорeтически знания. Вербовката е двубой между два интелекта, две воли, тя е изтъкана от психологически моменти, от сложна борба на мотиви. Тя е убеждение, но може да бъде и принуждение. Тя е деликатна, но понякога може да бъде и груба намеса във вътрешният свят на кандидата. В нея ОР проявява най-ярко своя интелект, воля, психика, умението си да убеждава и налага волята си. Защото в крайна сметка той трябва да накара един гражданин да извършва действия, които той му налага. А това можеше да се осъществи по два начина: първия – като убеди кандидатът, че трябва да сътрудничи на органите на ДС, и втория по пътя на принудата.  (Асенов 1999:45–46)

Приложеният по-долу текст посочва отношението на Партията към ДС и агентурата:

Под ръководството на Българската комунистическа партия органите на Държавна сигурност изпълняват особено важни и отговорни задачи по обезпечаване сигурността на Народна република България...

... Агентурният апарат е бил и си остава основно и най-ефикасно оръжие за борба срещу шпионажа, идеологическата диверсия, международния и вътрешния тероризъм, валутно-контрабандната и друга подривно-престъпна дейност. Значителен е приносът в това отношение и на доверените лица...

т.4. Подборът и изучаването на лицата за агенти да се счита като особено важен етап във вербовъчния процес, при който се формира основата за вербовка, правят се обосновани оценки и изводи за пригодността им да сътрудничат с органите на Държавна сигурност и възможността да бъдат завербувани.

Заповед на Министъра на вътрешните работи по дейността на ДС

Вербовъчен процес

Вербовката на агент обхваща изучаването на лицето, на неговите разузнавателни възможности, личностни качества, проверка на придобитата информация, формиране на основа за вербовка, създаване на благоприятни условия за осъществяване на самата вербовка. Съгласието за сътрудничество бележи успешния край на вербовъчния процес.

т.10. Вербовката е особено важно и отговорно мероприятие, изискващо прецизна предварителна подготовка. Тя трябва да се извършва въз основа на писмено предложение, утвърдено по съответния ред, в което се мотивират целесъобразността и необходимостта от нея, основата, методите и формите на провеждането й и се отразяват времето, мястото, начинът за извикване и тактиката на вербовъчната беседа. Да се посочват установъчните и характеризиращите данни за лицето, както и същността на материалите, придобити от предварителното изучаване и проверка.

Заповед на Министъра на вътрешните работи по дейността на ДС

1. Възникване на нужда от вербовка на агент.

Когато ДС са искали да имат повече контрол и информация в дадена организация, един от методите им е бил пристъпване към вербуване на агент, който да служи на целите на ДС.

Не всички агенти изпълняват еднакви оперативни задачи, но като цяло агентите могат да бъдат класифицирани по следните параметри:

– агент за информация – снабдява ДС с необходимата им информация;

– агент за влияние – чрез него или с негово съдействие се прокарва изгодно за ДС влияние.

В сведение № 10887 от 26.05.86 г. от агент „Тимотей“ може да се види как Васил Еленков използва влиянието си като публично разпространява слух относно Павел Игнатов, а в по-късни разработки на ДС се вижда, че тези данни са използвани да компроментират п-р Игнатов. Година по-късно В. Еленков разпространява нова информация, целяща напълно да компроментира Павел Игнатов. От една страна, авторитетът на пастора е бил уронван, от друга страна, Еленков вече е трупал точки като ДЗ (доброволен заявител) пред органите на ДС, а от трета, се е опитвал да го измести от лидерска позиция, към която самият той се е стремял.

Строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г.

– агент вербовчик – чрез него са извършвали и вербовка на други агенти.

Удачен пример, който можем да посочим, е свидетелството на п-р Младен Младенов. Когато е извикан пред ръководството на СЕПЦ, пасторите Иван Зарев и Динко Желев му заявяват, че ако иска да продължи служение, трябва да „носи“ като тях, като му изтъкват аргумента, че е било по-добре те да „донасят“, отколкото други, защото били знаели какво да донасят и какво не. В тази си роля двамата са се опитали да убедят и вербуват п-р Младен да сътрудничи на ДС. След като отказва, той бива подложен на редица ограничения и преследване от страна на службите на ДС.

– агент провокатор – предизвикател, причинител, подстрекател или подбудител на процеси, съобразно получените директиви от ДС, с цел да се постигне определен ефект.

2. Предложение от ОР или водещ вербовката офицер към н-к на местното VI-то управление на ДС.

Предложението бива мотивирано от рапорт от ОР относно обстановката, в който се посочва обосновка защо е необходим агент.

3. Разрешение от н-к управление на ДС за подхождане към К/В (кандитат за вербовка).

4. Специално проучване на К/В (което включва събиране на данни за кандидата за вербовка: произход, образование, обществени прояви, обща характеристика, профил на личността).

Особености на личността :

Предразположеност към болести, слабости, активност и т.н.

А) Физически особености:

– ръст, телосложение, тегло, особени белези и т.н.

Б) Функционални особености:

– походка (темпо, движение на ръцете, особености);

– жестикулация (интензивност, насоченост на жестовете);

– мимика (бедна, богата, позьорство, кокетност);

– усмивка (повод за появата й; впечатление, особености);

– глас (тембър, сила, честота, особености);

– реч (акцент, жаргон, нецензурна, темпо);

– динамика на кожата (изменение на цвета, потливост).

В) Общи особености:

– житейски навици (режим на хранене, сън; любими напитки, ястия, четива, музика, литература, четени вестници, списания; най-често посещавани места, избягвани места; тип хора, с които предпочита да се среща и т.н.);

– възгледи и тяхната устойчивост (морални, политически, житейски, естетически, религиозни; дали се различават изказванията в официална обстановка и в тесен кръг);

– отношение към протичащите събития (безразлично, иронично, екстремистко и т.н.);

– национализъм (спазване на националните традиции, отношение към други националности и т.н.);

– отношение към роднини и близки (степен на привързаност, честота и тип на контактите и т.н.);

– отношение към себе си (взискателност, ироничност; мнение за себе си – ниско, адекватно, голямо);

– възможности (външни – обществено положение, познанства, връзки; вътрешни – личностни качества, образование, тренировка);

– увлечения (жени, алкохол, пари, пътешествия, спорт, музика, колекциониране, порнография, християнство, езичество, компютри, източни религии, бойни изкуства, хазартни игри и др.);

– умения (да кара кола, да се бие, да стреля, да плува, да съблазнява жени, да се ориентира в местности и др.);

– странности (суеверия, поличби, особени ритуали, облекло, прическа, необичайност в маниерите и т.н.);

– слабости и уязвимост (вътрешни слабости на характера, пороци, привързаности, добре прикривани аспекти от личния и деловия живот);

– неуспехи (семейни, професионални, любовни..., свързани с престижа);

– методи на действие (с думи, с дела, с пряка атака, с хитрост, с компромис, с чужди ръце);

– поведение в група (стремеж към лидерство, към подчинение, към анархия, към равноправие, към изолираност);

– поведение в екстремни ситуации (бие се, бяга, изчаква, спотайва се);

– емоционални реакции (речево поведение, степен на прикритост на чувствата).

Г) Психологични и интелектуални качества, оценени по петобална система (много висока, висока, средна, ниска, много ниска):

– мислене (конкретно – абстрактно);

– ерудиция (обща – частна);

– интелект (догматичност – гъвкавост);

– способност за анализ (съобразителност – повръхностно възприятие);

– проницателност – повръхностност;

– критичност на мисленето – лековерие;

– склонност към хитруване – простодушие;

– отношение към заплаха – ярост, безразличие, страх;

– бързина на реагиране (на внезапна промяна на темата на разговора);

– емоционална устойчивост (сила и продължителност на емоциите);

– отмъстителност;

– тщестлавие;

– сексуалност.

Информацията, събрана за КВ обикновенно се прилага за:

– вербуване на агента;

– манипулиране на агента;

– предвиждане действията на агента;

– изчисляване на опасността, идваща от агента;

– неутрализиране на агента.

5. След подробен и обстоен анализ на събраната информация за К/В се дава премерена потенциална оценка:

– вероятност за вербуването му;

– възможностите му като агент;

– изгода от привличането му;

– риск от привличането му;

– реални насоки от използването му.

При оценка на риска от вербуването се взема предвид:

– степента на увереност, че КВ няма да съобщи на „своите“ (опасност от двойна игра).

Оценява се перспективата за задействане на КВ:

– как той да се използва най-изгодно като информатор, агент за влияние, дезинформатор, нарушител на единството, като свръзка, провокатор, помощник в различни акции...;

– дали си струва агентът да бъде издиган на ключово място в неговата организация и доколко последното е постижимо.

А) Най-често срещащи се мотиви за вербуването са:

– политически или религиозни убеждения;

– национализъм;

– тщестлавие;

– стремеж към власт;

– преувеличено мнение за собствените му способности;

– страх (от компроментиране, физическо въздействие...);

– алчност (като черта на характера);

– житейски слабости и пороци (пиянство, хазарт, жени, хомосексуали-зъм, наркотици и др.).

Мотиви за вербуване при интелектуалци, „витаещи в облаците“, са:

– тайна власт;

– игра със законите;

– знание за неща, които останалите не знаят;

– проникване в тайните.

6. Искане разрешение от н-к на управление на ДС за оперативен контакт и последваща вербовка на проучваното лице.

7. На база на събраната информация се взема решение на каква основа вербовката може да бъде осъществена:

А) Идейно-политическа основа. Бих искал да отбележа, че тя не обхваща само политическия аспект, но и духовния модел, който личността следва: материализъм, идеализъм, религия и т.н.

Б) Материална заинтересованост. В най-общ план тя се свежда до компенсация чрез някакво материално изражение за извършена от агента услуга.

В) Компроментиращи материали – зависимост.

Д) Друга заинтересованост. Често пъти вербовчикът изгражда зависимост на две или повече основи.

8. Метод на вербовката.

А) Метод на убеждаване – когато КВ дава доброволно съгласие за сътрудничество.

Б) Метод на принуждение – когато КВ е бил принуден да даде съгласието си по силата на някакви обстоятелства или посредством прилагане на силови методи спрямо него.

9. Форма на вербовката – в зависимост от начина, по който протича вербовъчният процес, вербовката може да се проведе под две форми:

А) постепенно привличане;

Б) пряко предложение.

10. За ръководство, контрол, възпитание и проверка на агентите са използвани методите на:

– тоягата – заплашване,

– ръкавицата – контрол,

– моркова – подкуп.

При това се прилага принципът: „Нека ръката да е твърда, но в мека

ръкавица.“

А) Начини за задържане:

– добро материално възнаграждение (финансовите инжекции са подхранващ фактор, съпътстващ останалите стимули);

– взаимопомощ (предлага взаимно съдействие в разрешаване на различни делови и лични проблеми на агента, кариера, чадър, полезни познанства);

– страх от възмездие (за минали грехове по отношение на някого; за явно предателство на „своите“; очевидна изневяра на новите господари).

– зомбиране (посредством промиване на мозъка).

Б) Начини на проверка на агента:

– дублиране: прави се, като на агента се даде задача с определена информация, която вече е известна. За подобна цел са особено подходящи сведения, които агентът по свои причини не би искал да издава;

– включване на паралелен агент – за да се съпостави информацията;

– активиране на мероприятия „ВИХРЕН“, „РОДОПИ“ и „ПИРИН“ – проверка на личната кореспонденция и подслушване на телефонните разговори на агента;

– кръвно кръщение – когато се изисква от агента да осъществи активно-агресивно действие срещу „своите“ съратници.

11. След като лицето бъде вербувано се прави рапорт до началника как е станало това.

12. Съобщава се псевдонимът на агента на по-горния началник.

13. Прави се регистрационна бланка.

Една интересна подробност е, че между осветените агенти няма жени. Но това не означава, че не е имало жени агенти, напротив, в досиетата се срещат сведения и на такива. Законът засега отваря досиетата на ръководители сред религиозните общности, а те по презумпция са от мъжки пол, вследствие на което се създава впечатлението, че са липсвали агенти от женски пол сред евангелските църкви. В следващия документ може да се види какво е било отношението ДС към жените в агентурния апарат. Посочените два примера с библейските персонажи – Раав и Далила, са достатъчно показателни.

Интересен е въпросът дали работата, която е извършвана от агента, е повод за гордост или срам. Днес малцина са тези, които се гордеят за извършваната от тях дейност.

Да си агент на ДС не беше срамно – за това се изискват високи качества. Добрият агент трябва да е завършена личност, макар и невинаги това да личи от пръв поглед. Да има характер, воля, устойчива ценностна система, интелигетност, съобразителност, способност за селектиране на информацията, конспиративни навици. От друга страна, агент трябва да се намира или да може да бъде внедрен в оперативно интересна среда, да се ползва с доверието й, да й влияе. Без наличието на обекти, по които да бъде използван, агент е ненужен. Ето защо нормативните документи на Държавна сигурност разрешаваха вербовка на агенти само по конкретни обекти.

(Иванов 2004:136)

Показателно е и мнението на офицери вербовчици относно вербуваните агенти.

Вербуването прилича на търкалянето на скала по нанадолнище. Използвахме думата „ледардер“, което значи да седиш на върха на възвишение и да буташ надолу камъни. Ето така се вербува. Взимаш някого и постепенно го тласкаш да извърши нещо незаконно или неморално. После го буташ надолу. Но ако се е вкопчил здраво в земята, няма да ти бъде от полза. Не става за такава работа. Основната цел е да се използват хората, но за да успееш, трябва първо да ги оформиш по калъп. Ако пред теб стои някой, който не пие, не иска секс, не му трябват пари, няма политически проблеми и е напълно доволен от живота, никак не можеш да го вербуваш. Работата ни се опира на предателите. Всеки агент е предател, независимо до каква степен е наясно с това. Винаги търсим възможно най-лошите хора. Често казваме, че не сме ние тези, които ги превръщат в негодници. Това не ни е необходимо, защото си ги подбираме такива. Просто ги движим по нашите релси.

Е, някой да е казвал, че сме благотворителна организация?

(Островски 2004)

Пред нас е един прозорец към миналото, през който ще погледнем с очите на съвремниците ни, за да разберем истинските имена, скрити зад псевдонимите и строго секретните документи на ДС. Ще се запознаем с профилите на агентите, какво ги е накарало да сътрудничат и защо са го правили. Ще търсим противоречия и съгласия, за да отговорим на основния въпрос: Били ли са агенти на ДС пасторите и какво са сторили?

От позицията на тази гледна точка намерението ми да интерпретирам действията на тези пастори е само опит за повдигане на завесата, не за да светотатствам в храма на евангелското протестанство, а за да се разпръсне мъглата от натрапени едностранчиви оценки, не за да законодателствам, а да изрека на глас мисли и възражения.