От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Едноличното управление вреди на умствените способности дори когато те липсват.

Липсата на разсъдък, или наличието му само в зачатъчно състояние е не само условие, но и причина за установяване на еднолично управление.

Измереният на кризата са не само икономически и обществени.

Кризата е също – това вече се знае, или поне осъзнава – и нравствена.

Но – и това не се знае и не се осъзнава – кризата е и умствена. Разсъдъчна. Криза на ума, разума и паметта. Като сетнина на тази умствена криза обществото не е в състояние да реши иначе съвсем простички задачи.

При умствената криза простото става сложно, горното – долно, лесното – трудно, изумялото – разумно, гнусното – красиво, при нея страхливецът става юнак, престъпникът става премиер, бягството става блестящ политически ход, дърпа каруцата не разумното, а изоглавеното, каруцата се преобръща, всички сочат назад и думат : „ето това е пътят напред“.


Small Ad GF 1

* * *

И неестественото става естествено. Това, че доскоро в България нямаше управляваща партия, а само един управляващ Борисов се приема за естествено. Естествено се приемаше дори това, че Борисов се отнася към народните избраници като помешчик към крепостните си – продава ги, купува ги, разменя ги и ги прехвърля другиму.

* * *

А иначе нещата са простички. Или би трябвало да са такива.

Като си е подал Бойко оставката, управляващата партия предлага друг премиер, който пък предлага правителство, което да свърши до изборите каквото трябва.

Толкова е просто. Толкова простото, обаче, става точно толкова сложно.

Защото управляваща партия няма. Отиде ли си Бойко, отива си и така наречената партия. Дойде ли той, идва и тя. Разсърди ли се той, сърди се и тя. Направи ли Бойко оная ми ти работа, партията му прави още по-оная ми ти още по-работа.

* * *

Едноличният режим уврежда и паметта. Обществото се чуди защо пак джапа във всякакви увити в целофан неприятности.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ами защото не помни, че вече e джапало из тях и пак се връща на същото място.

Иска пълна смяна на политическата класа.

Добре, ама това вече го имахме. Тия жабета ги ядохме.

Негово Царско Величество Цар Симеон Сакс Кобургготски дойде с обещанието, че ще смени политическата система. Неговото Царско и Така Нататък помете старата политическа класа и на нейно място набута съвсем нова политическа класа. Така в парламента се озоваха разни журналисти, шоумени, факири, модели и всякакви чудати хора, прочути с това, че са прочути.

Ако мислите, че Андрей Матрака, дето мамата си трака е някакво ново явление, да знаете, че не е ново. И при Неговото Величество Цар Симеон Сакс Кобургготски ги имаше такива. И при него те бяха народни любимци – Любка Качакова, например, великата политичка, дето победи мажоритарно Костов и дето после стана министър или нещо подобно, помните ли?

А това че Неговото Царско И Така Нататък изписа от чужбина чисто нови, неопетнени, излъскани, отворени, чудни, сладки и привлекателни (атрактивни) млади министри, помните ли?

Ми не помните. Не помните и затова не се сещате, че токът се оскъпява и от изплащането на сделките (брейди облигации май им викаха), които развъртя чисто новият, неопетнен, излъскан, отворен, чудесен, млад, сладък и привлекателен (тогава) министър Милен Велчев.

А това че тъкмо министрите на Негово Царско и Така Нататък Готски сключиха договорите за доставка на ток от Мариците, помните ли?

А това, че широките народни маси се натискаха и се изпопребиваха да се отъркват о Царя така, както доскоро се натискаха и се изпопребиваха да се отъркват о Бойко, а това че целуваха ръцете му царски (а в някои населени места и краката), както доскоро целуваха ръцете (а и някои други места) на Бойко помните ли?

А това, че хахави моми изографисваха по шкембетата си лика на величеството така, както хахави моми изографисваха доскоро по шкембетата си мутрата на Мутрата, помните ли?

Не помните.

Казах ви, едноличното управление вреди на паметта и умственото ви здраве.

* * *

Не веднъж, дважди политическата класа в България беше изцяло подменена. Дважди за десет години.

Само за сравнение. Във Франция политическата класа беше подменена дважди за двеста години. (Стар режим, революция, реставрация, република). В Англия нито веднъж за двеста години. В България дважди за десет.

Сега искате нова, цялостна смяна на политическата класа.

Та да стане трижди.

* * *

Че нали батето ви Бойко също изцяло смени политическата класа бе, хора. Нали я смени във ваша угода. И в своя, разбира се. Защото вашата угода беше и негова угода. И той прост, и вие прости, та се разбрахте.

И председателка на Народното събрание стана една съвсем нова русокоса от Враца. Съвсем друга класа, нали.

И началник на парламентарната група на управляващата партия стана пак една съвсем нова жена. Народна. Такава дето си тежи на мястото. И не само на него.

Нали.

И по всички служби плъзнаха едни съвсем нови хора с едни съвсем нови, току-що напечатани дипломи.

Сега ще търсим още по-нови. Андрей Матрака дето мамата си трака. Например.

* * *

Да се сменила била конституцията.

Че то тази конституция не се спазва, защо мислите, че новата ще се?

Щом се подминават сегашните законите и правилата, защо да се спазват новите?

Нима е виновна конституцията за това, че единственият български премиер, срещу когото има неоспорими основания да се започне разследване за злоупотреба с влияние – Бойко Борисов (от три до осем години затвор) не само си джитка свободен и необезпокояван навсякъде, ами разиграва цялата държава със своите глезотии, прищевки, оплаквания и припадъци, вместо да решава задачите, за които му се плаща да решава.

Или може би наистина си мисли, че е избран за примадона или герой от телевизионен сериал, а не за премиер на закъсала държава.

* * *

Всички негодуват срещу политиците. И дори обкичват това негодувание с граждански добродетели.

Добре де, мили хора, всеотдайни борци за народна правда, юначни защитници на слабите срещу произвола на силните – добре, ама срещу кого негодувате? Политици вече няма.

Тези от опозицията нямат никакво значение – само вдигат врява. Даже не врява, а врявичка. Имат значение тези от управляващото мнозинство. Или би трябвало да имат. Само че нямат. Те са още по по-незначителни. Те могат да бъдат купувани, продавани, прехвърляни и разменяни. Те могат да бъдат и „за“, могат да бъдат и против Белене. Могат да бъдат и за застрояването, и против застрояването на каквото и да било. Те могат да бъдат всичко, обаче са нищо. Има значение единствено и само Той.

* * *

Негодувате срещу партиите. Добре, ама те също са като политиците. Нямат значение. Опозиционните никакво. Би трябвало да има значение управляващата. Само че тя е по-незначителна и от опозиционните. Всъщност въобще няма управляваща партия. Има управляващ Бойко. Тогава срещу кого негодувате? Срещу какво?

Ах, печален зор на закърнялата мисловност…

* * *

Да се спрат парите за партиите.

Като неизбежна сетнина – в политиката да се настани монопола на олигарсите. Нали те стават единственият източник на пари в политиката.

Да се въведе мажоритарната система.

При което същите тия пари ще набутат в парламента хора като Марешки, Ярешки и Кирил Йорданов. И хората на ТИМ – нали при мажоритарната система се гласува за хора, а не за виждания, а пък хората се налагат чрез медии и парите.

* * *

Хубаво, тези неща нашето общество не ги знае, не ги е пробвало, нека има още една проба-грешка.

Само че успешното поведение, онова, до което са достигнали след мъчителна развитие повечето млекопитаещи и гръбначни не е проба-грешка, проба-грешка, а проба-грешка-поправка, проба-грешка-поправка. С нашенското – проба-грешка, същата проба – пак грешка, пак същата проба, пак същата грешка, се сурваме до равнището на безгръбначните и мешестите.

* * *

Депутатите от 200 да станели 100. Хубаво. А пък 80 още по-хубаво. А най-хубаво да са десетина-двайсет. А пък само един-двама да са май е още по-най хубаво?

А пък съвсем още по-най баш хубаво е съвсем никак да ги няма.

* * *

Национализация? Та да се затрие и последната надежда някак стопанството ни да се задвижи – вложенията. Чуждите най-вече.

* * *

А как всичко това се съотнася към основните, към истинските грижи и задачи на обществото ни – икономически растеж, инвестиции, намаляване на безработицата, производителност на труда, справедливо разпределение на печалбите, законност – това никой не разяснява. И никой не би могъл да разясни.

Защото шумотевиците, които се вдигнаха напоследък никак не се съотнасят към истинските грижи на обществото ни.

Решения за тях липсват.

А решение на тези задачи липсват, защото тези задачи никой и не си поставя. Или поне не си поставяше досега.

„Ами няма такива задачи – ние не сме в криза“ – думаше доскоро бившият финансов министър.

„Има такива задачи, ама ние сме в криза, защото целият свят е в криза, а пък от целя свят ние сме най-добре“ – думаше доскоро бившият премиер на България.

* * *

Ех, печален зор на закърнялата мисловност.

Породен от едно скритно, същностно, дълбоко и никак диалектично противоречие.

Всичките почти искания на протестиращите, както и повечето обществени настроения, са в полза на един едноличен режим.

Исканията и настроенията са срещу партиите, срещу парламента, срещу политиците и срещу демократичните институции. За силна ръка, която пряко да си общува с гражданските съвети, така както Ленин и Троцки пряко са си общували с работническо-селските.

Добре, ама всичко това вече го е имало.

И то не през 1917–1921 година в година в Русия, а през 2009–2012 в България.

Как да се реши това противоречие?

* * *

Едно от решенията е да се обяви Бойко за невинен, да се оправдаят всичките му действия, бездействия и провали, да се обяснят те с един неуспешен преход, за който са виновни всички други и всичко друго, но не и той, и накрая отново да му са даде всичката власт. Всичката, че и повече даже.

Другото решение е обществото ни да се освести, като представителите му след един върховен и печален зор на закърнялата си мисловност се въздигнат все пак до равнището на млекопитаещите и гръбначни.

Като второто, като по-трудно е и по-малко вероятно от първото.

* * *

И все пак някакъв полъх на надежда има.

Представителните партии, тоест партиите, които представят някакви, пък било те и зачатъчни обществени виждания, партиите които имат полза от запазването на демократичните отношения и институции да успеят, до изборите поне, да решат поне част от задачите на обществото ни.

При което ще се види, че Бойко е част от грижите, а не част от решенията.

Надеждата е и в това, че Президентът, може би несръчно и неубедително, но изпълни задълженията си – припомняне и отстояване на демократичните ценности.

Надеждата е и в служебното правителство.

Ако то започне да решава обществените задачи, то Бойко Борисов ще увисне. И няма да се примири. Няма да се примири да бъде втори по новините, по телевизорите, по радиата и по вестниците.

Ще измисли нови представления. Ще гледаме нови чудеса.

Ако не друго, то поне голям сеир ще бъде.

Източник

Иво Беров е български журналист, автор и политически активист.

Pin It

Прочетете още...