Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Оливие Базил: Ситуацията с българските медии е бедствена

Преди няколко дни организацията „Репортери без граници“ оповести годишния си доклад за свободата на словото по света, според който България е слязла от 80-о място през 2011-а на 87-о през миналата година. Директорът на брюкселския клон на организацията Оливие Базил определи ситуацията с българските медии като „бедствена“. В интервю за „Хоризонт“ Базил каза, че това негово мнение е формирано и от разговори с български журналисти:

Г-н Базил, на какво се дължи сриването на България със 7 пункта надолу по отношение на свободата на словото?

Няма копче, от което изскача автоматичен отговор защо България е слязла толкова надолу. Сигурно има някаква механика, при която някои страни са слезли с 2-3 места, но ситуацията със свободата на словото в България от няколко години е особено лоша, дори бих казал, бедствена. Същата е ситуацията с Гърция и Унгария. Положението на Гърция е такова по други причини. В България нещата, както и през миналата година, са все така лоши поради едни и същи причини. Фактът, че тя слиза с още няколко пункта надолу, се дължи на това, че за първи път в интернет пространството има опит за контрол върху няколко сайта като например „Бивол”, който бе предприел едно банково разследване. В същото време в интернет пространството ви намират убежище такива журналисти, които не могат да упражняват професията си в традиционните медии. Голяма част от тях са в ръцете на сивата икономика и нейното влияние се увеличи още повече през тази година и заради икономическата криза. И този тип групи са единствените, които могат да инвестират в медиите, да ги притежават и да влияят върху редакционната им политика.

Можете ли да цитирате конкретно такива групи?

Не бих искал да посочвам точно тази или онази група. Още веднъж искам да напомня, че не „Репортери без граници” избират мястото на България. Попълват се анкети от цели групи журналисти във вашата страна, преподаватели по журналистика, адвокати, дружества, които са активни в тази област. Няма да цитирам конкретни имена от печата, но ще ката, че като цяло той отслабна доста. Когато хората не вярват на медиите си, това вече е сериозен проблем. И още нещо – има голям проблем във фунционирането на рекламния пазар. Много е трудно да се разбере кой притежава медиите – е, има някаква фасада, но когато човек поиска да задълбае към финансовите структури, се стига до констатацията, че те не са в България. Вашата страна не е единствената, в която това се случва, но е факт, че е много трудно да се установи кой притежава медиите. По-лошото е, че журналистите, които се опитват да стигнат до тези истини, плащат много скъпо. И дори през 2012 година е имало репортери, заплашени със смърт заради техните разследвания, а това е тревожно за една страна-членка на ЕС. Да, наистина, икономическият и журналистически модел в Европа запада, не само при вас. Ситуацията в България обаче, както и в Гърция, е най-зле. Причините не са едни и същи, но са доста сложни и в двете страни.

Споменахте за заплашени със смърт журналисти. Бихте ли казали конкретни имена?

Знаете ли, за такива неща се реагира или с прес комюнике, или пък много журналисти казват „Не искаме да реагирате публично на това”. В Италия например, ни се обаждат журналисти и казват, че са правили, например, изследване върху околната среда и са получили такава и такава заплаха, като изрично подчертават, че не искат това да става публично достояние, защото заплахата може да стане още по-сериозна.Затова няма да ги кажа. Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие и те ми казват: „Ако проговоря, си затварям пазара”. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският. Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. И много репортери ми казват: „Ако проговоря за тези заплахи, ще ми се случат две неща – или заплахите ще станат по-сериозни, или още по-лошо – определени медии просто няма да ме вземат на работа, защото иначе чрез мен ще внесат проблема”. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратното, а защото са станали „опасни”. Журналистите ми казват: „Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам”.

И все пак защо страни като Того, Косово, Бутан, Гвинея, Конго са по-напред от България по отношение свободата на словото?

Първо, защото в тези страни имаше законодателни усилия. Преди години те бяха в изключително трудни условия, но стигнаха до тях. В България медийният закон изобщо не е на висотата на европейските норми, понякога има и ефективни присъди , проблеми с достъпа до обществена информация, които на моменти са доста големи. В провинцията е особено трудно да си разследващ журналист – в момента, в който излезете от София, се сблъсквате с изключително сложна ситуация. Нивото на корупция е особено високо и това се усеща много силно в медиите, както и в правосъдието. И това не го казваме ние, а много организации. Има автоцензура, липса на прозрачност на икономическо равнище. И нещо особено важно – България е член на ЕС и ние заедно споделяме определени ценности. И при това положение е нормално да искаме от България да бъде образец спрямо други страни, например.

И накрая, понеже давате това интервю за БНР, което е обществена медия, каква е информацията ви за положението на обществените медии в България?

Имал съм възможността да отида два пъти в БНТ и БНР. Нормално е България да има мощни обществени медии. И като казвам това нямам предвид само работата на журналистите при определени социални условия и при определено заплащане. Бюджетът на двете медии, както и на повечето обществени медии в Европа беше орязан, а това се отразява на качеството им. Още един важен въпрос, който стои и за други европейски страни, в т.ч. и за Франция – номинирането на генералните директори или по-точно начина, по който това се прави. Най-вече как се прави това, какъв е процесът, на кого се дължат тези номинации и как те се отразяват на редакционната политика на тези медии. Не казвам, че няма професионалисти в обществените медии – има много, много добри и смели журналисти в България. Големият проблем е, че те са много изолирани. Много от добрите журналисти бяха уволнени и то не по икономически причини в обществените медии. И някак при тях не се стига до нещо мощно и организирано. Има граници на свободата, които се затварят много бързо в зависимост от обстоятелствата. Разбира се, има криза, има бюджетни ограничения, които обаче пораждат и автоцензура, защото неизменно човек се бои за хляба си и така се избягва третирането на някои сюжети, които се оказват от най-значим обществен интерес. И ако обществените медии не работят в името на този интерес, кой ще го направи? Както вече казах, финансирането на медиите в България опира до горяма степен до рекламния пазар. И този пазар далеч не е либерализиран – има много дружества, които играят с обществения бюджет, за да получат нещо друго. И тук е проблемът – че в България много хора си плащат на една медия или си създават медия, която да обслужва други интереси. Не казвам дали това е добре или зле, но тази система, по начина, по който играе с обществените средства, води до корупция. А тя води до зависимост, после лека полека до загниване. Не хвърлям камък по българските журналисти, а просто казвам нещата, за да търсим решението на проблема заедно.

Публикува се със съгласието на авторката.

Ангелина Пискова

Ангелина Пискова е българска журналистка и авторка. Понастоящем работи в Българското национално радио.

Посетители

7
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 ден
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 3 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици