Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Продължавам с разказа за това, което става в сградата на Министерството на вътрешните работи през зимата на 1984-1985 г. На съвещанието, проведено на 4 януари 1985 г., началниците на окръжните управления на МВР в окръзите, където вече е проведена акцията по насилственото преименуване, представят своите отчети пред ръководството на министерството. Присъстват генерал-полковник Велко Палин – завеждащ отдел „Социална и национална сигурност“ на ЦК на БКП и ръководителят на представителството на КГБ в България Фьодоров. Вече проследихме част от доклада на полковник Кадирев – началник на Окръжното управление на МВР в Кърджали. Нека да започнем с втората част на  този доклад.

Както и досега в курсив са дадени паралелни текстове – мои бележки и коментари, както и текстове от други източници. 

Архив на Министерството на вътрешните работи (АМВР), ф. 1, оп. 12, а.е. 644

СЕКРЕТНО!

СТЕНОГРАМА

от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г. в сградата на НТУ (Научно-техническо управление)

(…)

ДР. АТ. КАДИРЕВ (Продължение):

Около 12,30 часа на 27.12.1984 г. отново в Момчилград се събра тълпа от около 700-800 души. Те се държаха дръзко и агресивно. Скандираха лозунги: „Долу партията“, „Убийци“ и пр. Опитаха се да нападнат общинския партиен комитет, общинския народен съвет и други обществени сгради. Със силите на РУ на МВР – Момчилград и Гранични войски тълпата бе разпръсната. Иззети бяха 4 ножа, брадви, секири и други предмети от участниците.

Из „Сломиха хората от Момчилград…“ от Алиш Саит (в. „Права и свободи“, бр.8, 15 -21 април 1991 г.):

„(…) Фахри Сейдахет, млаши агроном, един от участниците и свидетелите на събитията: През есента на 1984 г., по време на насилствената смяна на имената ни, отидох в Чанка и Токачка. Заедно с Мюмин Кьосе Юмер, Халил Мехмет и братята Бурхан и Орхан Неджип се събрахме на заседание да обсъдим положението. Измислихме и парола за похода на населението, която по-късно променихме според ситуацията. Когато армията и милицията обкръжи селяните, стана ясно, че освен да се съпротивляваме, друг изход няма.

26 декември, вторник бе пазарен ден в града. Каквото щеше да става, тогава щеше да е. Площадът започва да се запълва. Народът пристигаше тук, за да защити имената си, турското си самосъзнание. В 12.00 ч. с група от около 10 души започнахме похода. Отидохме до общинския комитет на БКП и до общинския съвет. Блъснахме вратата на общината и влязохме вътре. Имахме намерение да изгорим регистрите с имената. За да предотвратя евентуално подпалване на сградата, аз извиках: „Варварството е под достойнството ни!“ От общината не последва отговор и хората почнаха да се разотиват. Тогава пристигнаха 150 души от пограничните войски и ни обкръжиха. На пушките им бяха надянати щикове. Тръгнахме към градския площад. Откъм Кърджали пристигнаха танкове (според генарал Чиргиланов – бронетранспортьори – виж по-долу, М. И.), пожарникари и милиционери. Подкараха танковете срещу тълпата. Нервите ни се опънаха, кръвта в жилите ни замръзна. С двегодишното си дете на ръце Салиха Салих излезе напред, застана пред танковете и извика с все сила: „Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, пак ще си останем такива, каквито сме!“

Мустафа Хюсеин от с. Хубавелка се качи върху един танк и извика „Аз съм турчин!“ Това даде морална сила на хората… За да ни разпръснат, пожарникарите използваха водни струи, примесени с чакъл. Отправихме се без страх към площада – отпред ние, зад нас – танковете. Седнахме на земята. И тогава откриха огън по нас и се разбра, че целта им е била да ни разстрелят…

Привечер се срещнахме с Мюмин Кьосе Мехмет. През оная нощ изпратихме доверените ни лица към Равен и Нановица. Сутринта на 27 декември от ония села пристигнаха около 700 младежи. Но милицията бе устроила засада и ги събра в двора на училището. Накараха ги да легнат на земята и започнаха да ги ритат и да ги бият с приклади. От София бе пристигнала Заповедта: „Бийте!“ Куршумите летяха безразборно – на месо, на кокал. В градския парк бе убит 16-годишният Мюмин Мустафа. Правителството изпробва силата си върху невъоръжения народ… Започнаха, арести, изтезания, изселвания…

На 28 декември около 300 жени направиха протестен поход с искане да се върнат съпрузите им. разпръснаха и тях…“

Освен Мюмюн Мустафа Ахмет от село Равен загива и Юсуф Абдулах Мехмет от с. Нановица.

(…)През деня на 27.12.1984 г. групи от по 20-30 души се движеха из някои от селата на селищна система Момчилград, селищна система Джебел и селищна система Бенковски. Групите бяха разпръснати по време на събирането. (…)

Из „Те минаха през Белене – 2“ от Азиз Бей, София, 2004, стр. 111 – 115:

„23. МЮМЮН ХЮСЕИНОВ (МЮМЮН МУРАТОГЛУ)

Мюмюн Муратоглу завършва Текстилния комбинат в Габрово през 1980 година и започва работа в Текстилния завод „Орфей“ в Кърджали. Там работи до края на 1984 година. Спомените му от „Възродителния процес“ го отнасят към дата 26 декември 1984 г., когато един земляк му казва в района на завода: „Селото ти е било нападнато от войска и танкове, имало убити…“ В този момент светът се завъртва пред очите му при мисълта, че може да има убити и от семейството му. Когато идва на себе си, първата му работа е да отиде в Автогара-Кърджали, за да се качи на автобуса за с. Бенковски. Но билетопродавачката му казва, че пътищата са затворени „поради обилния снеговалеж“. Настоява за билет. С други думи си търси белята, но се намират разумни хора, които да го посъветват с нужния такт да се прибере в квартирата си в Кърджали и на следващия ден да отиде отново на работа, защото е обявено извънредно положение в окръга. Войската и полицията са завардили всички пътища.

Пред невъзможността да предприеме каквото и да било, се прибира в квартирата си и на следващия ден отива на работа. До обяд сякаш всичко е нормално както в „Орфей“, така и в съседния завод „Арда“. Но скоро става ясно, че всичко е привидно. Към обяд той вижда как като подгонени бягат мъжете-работници от съседния „Арда“. „Какво става с вас бре, хора?! Къде сте хукнали през глава?!“ – ги пресреща и пита Мюмюн. „Милицията нападна завода ни, когото хванат, му взимат паспорта и го побългаряват!“

„Аз влязох в цеха – разказва Мюмюн – и започнах да обяснявам на другарите си турци, какво става в съседния завод „Арда“. Те се разколебаха, не знаеха какво да предприемат. Тогава им казах, че аз напускам работата и излязох. Минути по-късно гледам всички турци излизат през портала на предприятието. Скоро дойдохме на едно място със съселянина си Фахри и едно момче Фикри от с. Подкова. Тръгнахме за село Бенковски, което отстоеше на около 60 км. от Кърджали. Когато тримата стигнахме Висящия мост между Момчилград и Джебел, видях отдалеч как младежите от Момчилград бягат, а по петите им ги следват въоръжени с автомати милиционери и войници. Всичко това не ставаше на 26 декември, а на следващия ден – 27 декември, четвъртък. Беше жестока гледка – там, където въоръжените банди настигаха младежите, ги биеха с прикладите и ги тъпчеха с чизмите си; навсякъде полето се огласяше от писъци и викове.

Един по-бабаит от нашите се опита да се отбрани – тогава като лешояди се спуснаха десетина души над него: биха го, биха го, накрая го оставиха на полето и продължиха да гонят останалите. Докато стояхме тримата и гледахме от Висящия мост ужасната гледка, отбраняващото се момче не мръдна от мястото си – умряло ли беше, живо ли и днес не знам. По-късно само разбрах, че същият ден по същия жесток начин, в същия град Момчилград са убили едно 16-годишно момче – турче.

По едно време Фикри от с. Подкова ме дръпна за ръката и каза: „Виж, Мюмюн, при това положение не можем да влезем в Момчилград и да вземем влака за Подкова. Какво да правим?“ Ще чакаме – казах му аз – ако тръгнем да бягаме, милицията и войниците ще ни забележат и ще ни подгонят и нас.“ Не мина много и първите подгонени младежи от Момчилград минаха покрай мястото, където бяхме се скрили. За наше щастие по някакъв знак, който така и не забелязахме, преследвачите спряха и един по един започнаха да се връщат обратно. Въздъхнахме. Един от подгонените младежи ни забеляза и дойде при нас. В ръцете си държеше цял хляб. Докато бягал, успял да го вземе от някъде. Погледна как гледаме към ръката му с хляба, досети се и попита: „Гладни ли сте?“ „Умираме от глад“ – му отговори Фикри. Тогава той раздели върху коляното си хляба на две и ни даде половината. Ние го поделихме на три и това беше най-сладкият хляб, която съм ял в живота си!

Няма да протакам разказа си, но към 23 часа полунощ след дълъг зимен преход стигнах у дома в село Пеевско, община Бенковски. Първият човек, когото видях, беше калеко Бекир. Той ми рече: „Побългариха село Бенковски, утре ще дойдат в нашето село.“ И наистина на следващия ден към 11 часа в селото ни нахълтаха войници, водени от един майор. Поискаха паспортите ни. Дадохме им ги. Извадиха формуляри и измислиха имената ни по началната буква от турските ни имена. После ни дадоха служебни бележки, с които после да си получим новите паспорти с българските имена. Беше 28 декември 1984 г.

На следващия ден 29 декември, събота чух, че са арестували Юсуф, учителя Еюб, Ибрахим, Фехим Измирли и други. Чудих се как ли ще издържат на този родопски зимен студ. Дълго обаче не се чудих, защото около 21 часа арестуваха и мен. Обърнаха наопаки двора ни – сигурно търсеха оръжие или нещо подобно. И на студ се издържало. Няколко часа ме лашкаха напред-назад и след полунощ – 24 часа, се озовах в МВР-Кърджали. Наблъскаха ме с ритници и приклади в една арестантска килия. В килията бяха дядото на убитото седемнадесетмесечно бебе Тюркян от с. Бенковски, Кърджалийско Абдулах Хюсеинов Хасанов и учителя по история Мустафа Нуриев. (…)“ (С незначителни съкращения.)

Мюмюн Реджебов Хюсеинов с „българско“ име Марио Бисеров Топалов и настояще име в ТурцияMumin Muratoğlu престоява в концентрационния лагер в Белене от 31.12.1984 г. до 09.04.1986 и след това в затвора в Бобовдол – от 09.04.1986 г. до 25.05.1987. След освобождаването му от затвора е въдворен като изселен в град Бобовдол до 1989 г.

(…)На 28.12.1984 г. край с. Бенковски, селищна система Подкова бе закачено турско знаме с надпис: „Смело напред.“ Същият ден в мебелния завод „Бреза“ – Кърджали бяха намерени две листовки, призоваващи работниците към стачка и бунт.

На 29.12.1984 г. от агентите „Ицо“, „Орлин“, „Благой“ и няколко доверителни лица се получиха данни, че лица от смесени бракове от Кърджали и околните села ще се съберат на протестен митинг в 10,00 и 12,00 часа на три места в града – пред ОК (окръжния комитет, б.с.), на градския пазар и пред Автогарата. Те съобщиха, че сред младежите от предприятията и учрежденията обикаляли лица, които ги уговаряли да излязат на сборните места. Взети бяха бързи мерки за недопускане на масови вражески прояви в окръжния град. Така и в окръжния град не можаха да направят демонстрация. (…)

При тази усложнена оперативна обстановка, съставът на окръжното управление на МВР работи без да жали силите си за осигуряване на обществен ред и сигурност. Изграден е щаб под ръководството на др. генерал Иван Димитров, зам.-министър на МВР. В Окръжно управление на МВР е въведено непрекъснато работно време още от м. април, а през втората половина на м. декември работният ден е удължен до 23,00 часа. (…)

Установи се, че някои имами също са организирали демонстрациите в някои села като Горски Извор и Добромирци, където в джамиите са създавали организацията за тръгването и други подробности около метежите и масовите безредици. Установени са много други лица, които като апостоли са обикаляли с коли и пеша селата в окръга и в др. окръзи да организират хората. В Белене са изпратени 80 такива лица. В Кърджали има задържани 13, утвърдени са предложения за задържане на още 38 лица и са подготвени нови 16 предложения.

Нашето мнение е, че независимо от всичко, сравнително добре, хладнокръвно, без паника и методично беше общо взето овладяно положението и осигурихме добри условия за работата на работните групи по преименуването. (…)

Усложнената обстановка повиши бдителността и боеготовността не само на военизираните и милиционерските органи, а на всички патриоти в окръга. ДОТ (доброволните отряди) в Кърджали мобилизираха 100 отрядника за 10 дни и ги организираха на казармени начала. Ежедневно през нощта даваха по 50-60 души наряд на мобилизираните отрядници. Отрядниците в Кирково, Тихомир, Бял Извор, Кърджали и др. ежедневно, и през деня и през нощта, даваха 100-ци души в наряд заедно с НМ. (…)

По-голямата част от агентурния апарат остана верен на органите на МВР. В първите дни, когато оперативния състав беше ангажиран с милиционерски задачи, много агенти сами ни търсеха по телефона и предаваха информация. По техни данни възникнаха десетки нови разработки. те посочиха организаторите и активните участници в безредиците. Те подадоха информация за подготовката на масовите безредици в Момчилград, Джебел и Кърджали. Разбира се, предстои до се положат още много усилия за стабилизирането на агентурата, за да преодолее смущенията от преименуването, тъй като в същата степен засяга и нея.(…)

Завърших.

ИВАН ДИМИТРОВ:

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРЮ ПАЛИН,

ДРУГАРИ,

(…) Ръководството на министерството на няколко пъти на свои заседания пред началниците на централните поделения и окръжни управления на основата на решението на ЦК на партията и реалната оперативна обстановка във връзка с провежданите мероприятия по възстановяване имената на насилствено помохамеданчените българи обсъждаше и разпореждаше за изпълнение редица неотложни мероприятия от агентурно-оперативен и охранителен характер, за да не бъдем изненадани и не се допуснат усложнения и задържане процеса на възстановяване на имената. Много нещо бе извършено, но очевидно не всичко и от всички. Това ясно изкристализира на територията на окръжно управление на МВР – Кърджали, окръг с най-компактно население за преименуване. От всичко 316 хиляди души, жители на окръга, само 58 хиляди са българи, а над 220 хиляди са български турци, болшинството с доказан български корен и произход. В резултат и на основа крайно изострената обстановка в Кърджалийски окръг, другарят министър разпореди да се изгради и работи на място щаб за ръководство и реагиране на измененията в оперативната обстановка в окръга. На щаба се преподчиниха всички сили на Държавна сигурност, на Народната милиция и на Гранични войски. Дадоха се и други пълномощия за бързо и оперативно реагиране и ръководство, предислоциране и маневриране със силите и средствата. Тази форма, по наше мнение, се оказа извънредно полезна. Тя спести време и рационализира съществуващите йерархични структури за ръководство до степен съгласуване при необходимост с централните оперативни поделения, а заповедите за най-неотложните и отговорни мероприятия се отдаваха по всяко време на денонощието лично от др. министър или първия зам.-министър др. Шопов (генерал-полковник Григор Шопов – първи заместник министър на вътрешните работи и командващ Държавна сигурност). В началото до идването на допълнителните сили ръководството на окръжното управление – Кърджали разполагаше и оперираше общо със 175 офицери и 268 сержанти, 325 палки, 68 белезници и 37 радиостанции. Обстановката към 24 декември остро наложи да се предислоцират, настанят и поемат охраната на обществения ред допълнителни милиционерски сили. Въведени бяха нацяло сержантската школа – Казанлък, ІV курс на средното милиционерско училище, сержантска школа – Долни Богров, общо с 39 офицери и 679 сержанти, 445 палки, 146 белезници, 40 радиостанции, късо и дълго оръжие, 6 арестантски коли за конвой на задържаните, 15 броя противопожарни коли. От тях няколко с водни оръдия, една специализирана машина с реактивен двигател за разпръскване на демонстрации и тълпи, 5 автопатрулни коли, 5 автомобила ГАЗ-69 и др. (..)

За да се добие по-добра представа за действията на силите и средствата за охрана на обществения ред, възстановяване и поддържане на нарушен такъв, ще се спря съвсем телеграмно на няколко момента:

Само на 24 декември на основа на нарушение на обществения ред в с. Млечино се явиха тълпи с над 1000 души с викове: „да умрем, да хвърлим джиповете“ и др.

На 25.12. в селищна система „Бенковски“ постепенно се оформиха и нараснаха тълпи от фанатизирани, екстремистки настроени елементи от над 3500 души. Хвърляха се камъни и др. предмети към нашите служители, правеха се опити да отнемане на оръжие. Наложи се въвеждането на 5-ти граничен отряд, на 4-ти граничен отряд. На 26.12. продължиха усложненията в селищна система „Бенковски“. Отново фанатизирани тълпи с много стотици и хиляди хора. На 25.12. се направи опит да се завземе кметството в с. Горски Извор, за което подробно говори др. Кадирев, но тук е мястото да кажем за героизма, проявен от милиционерските служители и особено от капитан Димитров, единствени останали в кметството. Наложи се и в с. Горски Извор бе изграден временен подучастък на Народната милиция.

С особено висока степен на обществена и държавна опасност бяха нарушенията на обществения ред, масови демонстрации, опити за завземане на партийни и държавни учреждения, чупене на витрини и др. обекти в гр. Момчилград на 25 и 26.12. Виковете: „долу БКП, убийци, фашисти, ние сме турци“ ни задължават отново до се върнем към много и много въпроси от нашата работа. За да са така добре организирани, агресивни, съпротивляващи се, една от причините е вече известна на ръководството на министерството. На територията на Момчилград, като център с разклонения в окръга и извън окръга, от средата на миналата година е действала строго конспиративна нелегална организация. (…)

В резултат на проведените комплексни агентурно-оперативни, охранителни, следствени, войскови и др. мероприятия на територията на Кърджалийски окръг, независимо сериозните усложнения, се обезпечиха условия и дадоха възможност на партийните органи и организации за провеждане мероприятията по възстановяване имената на българското население от турски произход. До 04.01. са сменени имената общо на 123 618 души. (…)

Примерите на всеотдайна и безкористна служба в този върховен момент на изпитание от страна на агентите „Стоянов“, „Юрия“ и др. говорят извънредно много за необходимостта от високо квалифицирана работа с агентурния апарат и особено в подобни ситуации. (…)

Действията на силите на Народната милиция, в близко взаимодействие с Гранични войски в условията вече на нарушен обществен ред, на масови демонстрации и наличието на сериозни елементи на метеж, разбиване на кметства, партийни комитети, чупене на витрини и стъкла на обществени сгради, предявяване на политически искания, въоръжаване с ножове, секири и др. предмети бяха напълно закономерни, в началото предупредителни и след като бяха изчерпани тези възможности вече в условията на крайна и неизбежна отбрана за защита на политическите устои и интереси на държавата, ефективни чрез средствата на насилието и разпръскването. Особено силно предупредително бе въздействието на силите на Гранични войски, на двата гранични отряда, на въведените в действие БТР (бронетранспортьори), другото въоръжение и кучетата.

Макар и с малко закъснение ефикасни се оказаха и с много добри резултати заградителните мероприятия от НМ чрез КПП (контролно-пропускателни пунктове) на подстъпите към гр. Кърджали, КПП около големите населени места, охраната на партийните комитети, кметствата, на народните съвети, особено в най-застрашените райони, което се осъществяваше открито от органите на Народната милиция и Гранични войски, от усилените патрули на НМ, на ГВ и армията в градовете и населените места и не на последно място демонстративното, виждащо се от населението състояние на пълна бойна готовност за действие от страна на силите на НМ, на ГВ, на ПО и армията. Въведените чрез мобилизирани сили на ДОТ, чрез самостоятелни наряди и съвместни такива с органите на милицията, също оказаха респектиращо въздействие на националистическите елементи. Въведеният чрез заповед и обявяване по местните радиоуредби милиционерски час прекъсна мощното движение между населените места и силно респектира контингента. (…)

В подобни по мащаби, в сложна оперативна и политическа обстановка мероприятия, особено значение придобиват взаимодействието и координацията с партийните органи. В тази насока и сега може да се даде висока оценка на ръководството на окръжното управление, на началника на окръжното управление полковник Кадирев за постоянната информация и координация на мероприятията с ОК на партията и лично с неговия първи секретар др. Танев (Георги Танев – първи секретар на ОК на БКП в Кърджалийски окръг), който най-близко стоеше до всички задачи, които се възлагаха на и изпълняваха от органите на Министерството на вътрешните работи.

Взаимодействието със съседните окръжни управления на МВР и особено с ОУ на МВР – Смолян бе най-близко и оперативно, включително и чрез въвеждане на реални сили и средства на управлението на територията на Кърджалийски окръг, например селищна система Бенковски. Тук личният пример на началника на ОУ генерал Кисьов и командирът на 5-ти граничен отряд подполковник Иванов оказаха изключително положително влияние на състава. (…)

Голяма е ролята на органите на предварителното производство, на следствието в подобни случаи. Налагат се задържания, разследвания, профилактирвания на множество враждебно-престъпни и нарушили обществения ред лица. Необходима е стройна организация, арести, конвойни и арестантски автомобили и не на последно място, надеждно охранявано место за филтър и временна изолация на тези лица, каквото се оказа Белене. Считам, че ГСУ (Главно следствено управление) има какво да види в себе си като нерешено и забавено за решаване в подобни случаи. (…)

ДР. П. ЧЕРГИЛАНОВ (генарал-лейтенант Петър Чергиланов – началник на Трето управление на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване):

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРЮ ПАЛИН,

ДРУГАРИ,

(…) Оценката е, др. Димитров каза, ние нямаме нито един случай, когато нашият състав от Кърджалийски окръг в гарнизоните да не са изпълнили, както се полага, техните задължения. Определено трябва да кажем, тук малко се говори по този въпрос, но се наложи на няколко пъти да участват и поделения на БНА (Българската народна армия). (…)

Аз обаче искам да обърна внимание на следното: използването на войскови поделения трябва да бъде, определено мнение имам по този въпрос и ръководството на управлението, по изключение. Заангажирането на БНА с такава дейност е нежелателно по простата причина, че БНА се обучава за друга дейност, не за тази, и определено казано, намесата на армията може да доведе до сериозни последствия. Хората се учат да стрелят, да убиват, а такава пряка намеса, може да доведе до много сериозно последици. Никой не може да каже кой офицер, кой войник в дадения момент ще реши, че е дошло времето да стреля с автоматите, с оръжието и т. н. Обаче за сковаващи действия, за отделни групи, които се формират, за отделни роти, които се назначават, за такава дейност, тя се оказа изключително добре. Такива действия вече бяха проведени. В района на Крумовград мобилизация на полк се проведе и скова действията в района. По отношение на Момчилград се наложи използването на бронетранспортьори и патрули, което също сковаваше действията, но пряката намеса е нежелателна. По тази причина ние считаме, че е назрял вече момента, може би вече е късно, трябва да бъдат възстановени и създадени Вътрешни войски, които могат и трябва да се занимават с тази дейност. Това го изисква настоящата и политическа и военна и оперативна обстановка. (…)

ДР. ДРАГОВ (полковник Ст. Драгов – началник на Окръжно управление на МВР – Благоевград):

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРЮ ПАЛИН,

ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ,

(…) Оценявайки обстановката постепенно в партийните и нашите органи се утвърди мнение, че при нашите конкретни условия трябва да се счита, че всички лица, носещи турско-арабски имена, принадлежат към категорията лица от смесени бракове и съответно в изпълнение на Закона да се пристъпи към тотална подмяна. (…)

Самият процес на преименуването премина много организирано. Започнахме с хората, които имат най-голямо влияние и изобщо са барометър за невежата маса. Въпросните лица бяха извиквани, провеждани беседи с тях и поставено условие да се преименуват. Независимо, че в някои случаи срещнахме сериозна съпротива, нашата неотстъпност ги принуди да подпишат молбите. Веднага след това този акт получаваше голяма гласност в селищата и силно въздействаше върху останалите. Бяха създадени много комисии, в състава на които се наложи да влязат и наши служители наред с униформените милиционери, защото в началото се получиха известни засечки, решихме да включим и наши сили. Тези наши оперативни работници със своята настъпателност и категоричност спомогнаха много за успешната работа на комисиите. Присъствието на силите на МВР в значителна степен респектираха населението и в по-голямата си част то се стресна. Трудно им беше да мислят за каквато и да било съпротива и отказ от мероприятието. За това спомогна и пребиването в тези селища на няколко дезертьори от Кърджали. Тези хора разказваха всевъзможни измислени ужаси, които се бяха случили при тях. Ние в началото мислехме да ги гоним, но след това решихме да ги оставим да подкрепят атмосферата в този дух в нашите хора, че няма изход. Говореха се за издевателства, за насилствено нахлуване в домовете, изнасилване на жените и всичко, което може да се каже в този аспект.

Фактически за три дни в три села на гоцеделчевски район и в самия Гоце Делчев бяха преименувани 2330 човека. За един ден премина преименуването в Петричкия район и накрая се пристъпи към турчеещите се цигани. В момента на територията на окръга няма нито едно лице с турско-арабско име. (…)

Във всички случаи обаче несъмнено е едно, че туркофилските и националистическите елементи много болезнено преживяват смяната на имената. Не им е никак до хоро, както се е случило в Хасково. Хранят големи надежди, че нещата могат да се променят. Годни са за една сериозна съпротива, ако има условия за това. В това не може да има никакво съмнение.

ДР. СЛАВОВ (полковник Руси Славов – началник на Окръжно управление на МВР –Силистра):

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ,

(…) Извършена беше проверка на дворовете за крадена селскостопанска продукция с оглед набиране на компрометираща информация за лицата, които се готвеха да окажат съпротива при подмяна на имената. В един селски двор все може нещо да се намери, за което не може да се докаже произхода му. (…)

В деня на отпочване на мероприятието нашите сили заедно с два граждански отряда от района бяха вдигнати, въоръжени и в 04,00 часа разставени по места. С гражданските отряди проиграхме варианта „блокада на гористи райони“. В помощ бяха привлечени членове на ДОТ, а също така бивши и нещатни служители на МВР, добре познаващи това население и обслужвали тези селища по-рано. (…)

Сериозни трудности при преименуването оказаха младите хора. Най-често те плачеха, претендираха за свобода, за интернационализъм, заканваха се да отмъщават и т. н. (…)

ДР. Д.СТОЯНОВ:

(…) Искам специално да поздравя и да благодаря на др.Кадирев, началник на Окръжно управление на МВР – Кърджали, който с изключително голяма отговорност, при изключително сложна обстановка много успешно съумя да организира работата и най-близко до първия секретар на ОК на БКП, да се изпълни тази голяма историческа задача. (…) Това в съответна степен се отнася и за другарите Г. Милушев (полковник Георги Милушев – началник на Окръжно управление на МВР – Хасково) и другите, които говореха, които доложиха за обстановката при тях. (…)

Аз преди малко шеговито казах: „В Белене има достатъчно места“. Но главатарите, инициаторите, подстрекателите, рушителите на реда трябва да знаят това. Това е и първият въпрос, който аз поставям, за да може всеки окръжен началник, тук и заместниците по Държавна сигурност, като се върнат да поставят тези въпроси на вниманието си. (…)

Получава се така, че ние българските попове ги смачкахме след 9.ІХ.44 г. и православната религия я сведохме до най-ниско ниво, а ислямската религия, която е много по-опасна да нас, позволихме именно това състояние на нещата.. Другари в това отношение трябва да се направят сериозни изводи в централните и окръжните управления по тези въпроси. (…)

Веднага искам да прибавя, някои другари много често казват по даден случай – „профилактирахме го“ или ние го профилактирахме. Сега окръжният началник ще казва, или неговият заместник по ДС, как всеки ще се профилактира, защото има профилактика и профилактика. Този път, който е попаднал в нашето полезрение, който се намира в нашите списъци, който се намира в нашите арести и в нашето следствие и който предстои да дойде в нашите учреждения, той трябва да ни запомни (подчертано е в стенограмата), той трябва да знае, че за в бъдеще не бива да се занимава с такава работа, защото ако ние сега допуснем либерализъм, ако сега ние допуснем така „меко и леко“ да се отърват, същите тези хора утре ще станат още по-опасни за нас. Сега ще се решава за всеки един най-отговорно и от най-отговорните хора – кога ще бъде пуснат и как ще бъде пуснат. Аз изразявам свое становище, но това ще се обсъжда, че всички тези хора, които сега са се проявили като подстрекатели, инициатори и водачи, ако не подлежат на друга мярка, трябва да се изселят окончателно от Кърджалийски окръг, да си съберат багажа и да се изселят от окръга. Това трябва да е ясно, че който посегне на нашата власт, той веднага трябва да се изсели. Аз тези неща ги казвам условно. Това ще се обсъди и ще се реши. (…)

На 18 март 1985 г. Димитър Стоянов започва среща в своя кабинет с думите: „На днешната среща трябва да направим оценка на работата на нашите органи сред населението, което доброволно, с голям ентусиазъм възстанови своите имена.“ АМВР, ф. 1, оп.12, а. е. 654

На 1 август 1985 г. заместник-министърът на външните работи Иван Ганев дава пресконференция в зала „Финландия“ в Хелзинки. В своето изложение той по-специално казва: „Истина е, че в нашата страна всеки гражданин може сам да избира името си и, когато желае, да го подмени. Това е законно право. Обикновено за тази цел се използва подмяната на документите за самоличност, която става периодично в България, както надявам се и във всяка друга страна. Последните 5-6 години имаме такава подмяна на документите за самоличност на гражданите. Подобна подмяна имахме и преди 15-20 години. И още по-преди сме го правили. И винаги тези случаи се използват от хората да подменят името си или да си изберат ново име. Но това става напълно на доброволни начала и по лично желание на гражданите. Всякакви писания в турския печат и други средства за масова информация за насилия, убийства, изнасилвания и пр. нямат никакво основание. Те не бяха потвърдени. Всички, посочени като убити от турските средства за масова информация, се появиха пред радиото и телевизията в България и пред чуждестранни журналисти да покажат себе си, че са живи и здрави. Дори с шамар не е заплашен човек, за да бъде той заставен да си смени името.“ (Личен архив на Михаил Иванов, Бюлетин № 1)

Източник

Михаил Иванов
Михаил Иванов е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. той е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента на Република България по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Михаил Иванов преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет, София. Член е на Обществения съвет на Сдружение за човешки права „Маргиналия“.
Други статии от този автор

Посетители

22
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    „Либерален преглед“... преди 4 часа
  • деду Въсу писа Още
    '' Не знаем точно какви... преди 4 дни
  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 4 дни
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 3 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 4 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 4 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 4 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    Вторник, 20 Август 2019
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... Вторник, 20 Август 2019
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... Вторник, 20 Август 2019
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... Вторник, 20 Август 2019