Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

След скандала с доклада на Комисията за защита от дискриминация за училището и учебниците и след правителствени изказвания, че „посегателства срещу историята“ ще се разглеждат като заплаха за националната сигурност „Дневник“ потърси мнението на проф. Евгения Иванова. Нейни изследвания, като например за нагласите на мюсюлманите в България, са предизвиквали бурни реакции и самата тя е била дамгосвана като „заплаха за националната сигурност“.

Евгения Иванова е от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството преди смяната на тоталитарния режим. На няколко пъти е задържана от Държавна сигурност.

Преподавател е в Нов български университет.

Как така от нищото се роди най-новият скандал с патриотичен патос? Какво е Вашето обяснение – защо, след като никой не иска да вади Ботев от учебниците, се разрази кампания в защита на поета? Всъщност в защита на какво или от какво?

Скандалите с патриотичен патос се раждат периодически, когато в обществото има някакъв дефицит. Не е задължително дефицитът да бъде непременно духовен – може да е икономически, политически, социален. Поскъпването на горивата например или няколко пункта снижен рейтинг за управляващите могат да се окажат катастрофически обвързани с предателско посегателство върху светините на българщината.

Светините на българщината винаги са удобен инструмент за наваксване на легитимност – тях никой не смее да ги отхвърли (ако не иска да бъде анатемосан – не само от митрополит Николай, но и от медиите), а защитата им осигурява затвърждаване на властовия ореол. Защото в нашето общество авторитетите и ореолите все още често се смятат за едно и също.

Според вас с какво докладът на Комисията за защита от дискриминация разстрои управляващите и хора, които реагираха бурно в социалните мрежи? В него се отбелязва, че училището и учебниците все още премълчават различията, поддържат предразсъдъци... Новото ръководство на комисията взе, че се разграничи от доклада. От какво се стресна?

Мисля, че никой не е чел сериозно доклада, както например направих аз, макар това да ми коства няколко часа безпределна скука и трудно ориентиране в множеството поддоклади. Ако управляващи, журналисти и активисти по фейсбуците го бяха прочели, щяха да видят, че изразът „да гледам турчин, че бесней над бащино ми огнище“ е даден като пример за това къде се слагат кавички – в учебник по граматика. И предложението е този пример да се замени с някакъв друг – не да се маха самият стих от произведението на Ботев. Не дай Боже, пък самият Ботев да излиза от учебниците.

Новото ръководство на комисията вероятно също не е чело доклада, иначе щеше да проумее, че неговият текст е най-добрата им защита срещу истеричните вопли. Защото там се казва, че събитията и личностите, описани в историята и литературата, е редно да се преподават в конкретен контекст, вместо учениците да остават с впечатлението, че турците „по принцип“ са лоши, циганите „по принцип“ са мръсни, а децата и възрастните хора са „по принцип“ неразсъдителни. И никой не препоръчва нещо да се маха от учебниците. Препоръчва се обучението да стане по-диференцирано.

А те не само се разграничиха от доклада, но взеха и че го махнаха от страницата си, та сега никой да не може да го цитира – включително и добронамерените към неговото съдържание.

Министърът на образованието Сергей Игнатов, който ви е колега от Нов български университет, два пъти даде пресконференция по темата. И ако първия път просто обясняваше, че Ботев остава в учебниците, втория път, вече по поръчение на премиера Бойко Борисов, обяви, че посегателството върху историята е заплаха за националната сигурност. Как разбирате това предупреждение?

Познавам проф. Игнатов дотолкова, че да имам представа за неговите позиции по проблематиката. Сигурна съм, че (поне във времето, когато беше ректор на нашия университет) той не би изказал такова твърдение. Вероятно новата му ангажираност го задължава да направи това.

Аз самата не един път съм била „заплаха за националната сигурност“ – било, защото ревизирам исторически клишета, било, защото казвам на глас, че хората имат право да се самоопределят както си искат. Не бих имала високо мнение за национална сигурност, която може да се „плаши“ толкова лесно…

Министър Игнатов каза също: „Кабинетът „Борисов“, т.е. цялото правителство е национално отговорно и патриотично и няма да допусне никаква подмяна в българската история независимо от това, че тя може да бъде прикрита под формата за намаляване на форми на дискриминация или политическа коректност.“ Това може да се тълкува и като отказ от каквито и да било нови интерпретации на минали събития в учебниците например...

Едно правителство би било повече национално отговорно, ако е съставено от професионалисти, отколкото от патриоти.

От друга страна, патриотизмът е евтин: доста по-лесно е да озаптиш посегателствата върху историята, отколкото върху частната собственост на хората.

Обезпокоена съм от все по-често лансираните намерения за създаване на т.нар. закони за паметта от типа на закона за говоренето против холокоста, който инкриминира всяко различно мнение. В същия ред проблеми стои, да кажем, дебатът във Франция за арменския геноцид, предизвикал възмущението на повечето водещи историци, които защитиха правото си да правят нови открития и да имат различни интерпретации. Същото е с дебата за инкриминирането на „турското робство“ и на други исторически събития.

Не мисля все пак, че оттук нататък ще има пълен отказ от нови интерпретации на историята. Те ще се появяват най-напред в академични изследвания с нищожен тираж и постепенно, много бавно ще проникват в учебниците, както е ставало винаги. Мисля си обаче върху все по-изострящата се актуалност на една дилема, стара като спора за първичността на кокошката или на яйцето: политиците ли провокират национализъм или просто се възползват от наличния в обществото, за да печелят избори… 

Вие сте автор на изследване за колективната историческа памет и сте казвали, че основният източник за историческо знание е училището с учебниците и уроците по история. Каква е вашата оценка за учебниците по история?

Бих искала да добавя и учебниците по литература, които (понякога – в по-голяма степен) също формират представи за историята.

Учебниците, както е отбелязано и в набедения доклад, са различни. Някои от тях не са мръднали от възрожденските интерпретации на историческите събития, други се опитват да ги поставят в съвременен контекст. Проблемът е в това какво очакваме от учебниците. Основният патос в повечето „форумски“ мнения, които изчетох, беше възмущението от „посегателството“ върху „българските икони“ Ботев и Левски. Ако очакваме в часовете по история да изучаваме икони, по-добре да се запишем на урок по богословие.

Според по-интелектуалната част от „форумците“ обучението по история трябвало да изгражда идентичност. А къде в такъв случай учениците ще получават знания? Централизираното вменяване на идентичност – за сметка на знанието – беше инструмент на един (исторически?) период, с който преди 23 години смятахме, че окончателно сме се разделили.

Достатъчно ли е за познаване на българската история това, което се учи в училище за Рим, Византия, Османската империя, Русия, Съветския съюз?

Българските земи са били част от всичките тези политически системи, които изброявате. Ето това означава историята да се изучава в определен контекст: не можеш да говориш за възраждане, без да познаваш поне в минимална степен реформаторските усилия на Османската империя, или за български вариант на комунизма – без да имаш предвид съветския му първообраз.

Аз обаче бих искала малко да разширя въпроса ви: В българските училища по принцип се изучава твърде малко „чужда“ история. Системата ни е категорично българоцентрична. Понякога учениците знаят повече за числеността на Симеоновите войски пред Цариград и за поименния списък на царете в Паисиевата история, отколкото за принципите на парламентарната демокрация или на хуманизма.

Скандалът с доклада на Комисията за защита от дискриминация съвпадна с новината за подготвени промени в закона за културното наследство, които предизвикаха протести на археолози. Една от тези промени е особено интересна – археологически паметници да бъдат реставрирани и по устни и метафорични сведения. Няма ли опасност така да видим възстановена родната къща на Орфей или пък любимия хан на Крали Марко, а после, ако някой посегне на тях, да го смятаме за заплаха за националната сигурност?

Тази опасност отдавна я живеем. Опитайте се да кажете на някого, че Балдуиновата кула е била склад за храни, а не – затвор за вражеския император, или че на еди-коя си седловина в Родопите се е извършвало прекупуване на данъци, а не – масово „помохамеданчване“, и ще видите какво ще последва. Или се опитайте да обясните, че в „тъмните векове“ на „турското робство“ едни копривщенски търговци намислили да си доведат от Кайро черни робини да прислужват вкъщи… Необходимостта от „тъмни векове“ и изобщо – от „робство“, чиято ревизия също е „посегателство“ върху националната сигурност, отпраща към твърде тъжни размисли, пред които родната къща на Орфей или любимият хан на Крали Марко изглеждат като декори от весела оперета.

Източник (в. „Дневник“)

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор

support

Посетители: 117

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Миро писа Още
    Чернобил от глобална... преди 2 часа
  • Златко писа Още
    Разбира се, има много... преди 7 часа
  • Unknown писа Още
    Уж всички сте умни... преди 13 часа
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Какви "помаци"-та това... преди 22 часа
  • Петров писа Още
    Нека да го кажем... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,Европа... преди 2 дни
  • сухи писа Още
    Не може да се мери с... преди 4 дни
  • Реус писа Още
    И едно допълнение,... преди 4 дни
  • Реус писа Още
    Благодаря ви за... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 6 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 2 седмици
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 2 седмици
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 2 седмици
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 2 седмици