Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Когато отида до Варна, разбирам мъката на югославяните, изгубили номинално родината си. Както тяхната държава вече не съществува, така я няма и улицата, на която съм родена и израсла. В първия момент – тъпо, във втория – не чак толкова.

Разбира се, че не ми е мъчно, дето табелките с името на комунистическия вожд Васил Коларов са отстранени от улицата и картата на Варна. Вярно, че ако трябва да се сетя как се казва днес улицата, напъвам паметта си като болен от Алцхаймер, но все още се справям.

И топографията на срещите вече не е същата: ние ги чуквахме пред „Севастопол“, сега това сe случва пред „Макдоналдс“. Партийният дом стана общината… нищо страшно не се е случило. Имената се менят, Варна си остава.

Страшното обаче дебне зад ъгъла, защото Варна няма да е Варна, ако остане без Морската градина. А от години вече из общинските кабинетите някакви кабинетни човеци кроят и превръщат в дела мрачни планове за унищожение на Морската градина.

Естествено, че не го вършат безплатно и дяволът под формата на трибуквена абвиатура добре ги възнаграждава. Знам, ще викнат кабинетните човеци, че това е пресилено, че не е точно така, а другояче, че те искат да привлекат повече инвеститори и туристи, че това е за доброто на града и други подобни али-бали, които знаем от времето, когато родната ми улица се казваше Васил Коларов, а общината – партиен дом.

Фактите обаче говорят друго: плажната ивица все повече се стеснява и то не защото морето я изяжда, а защото лакоми „инвеститори“ я ръфат откъм сушата. Обикновено като лош пример за презастрояване се сочи Испания.

Но дори и в презастроена Андалусия плажните ивици са широки, всяка година допълнително се досипва пясък, крайбрежните заведения са поне на 800 метра едно от друго, което означава, че любимата на бармана музика не думти на главата на плажуващите и те могат да се наслаждават на плисъка на вълните, шезлонгите не са задължителни, а сутрин рано плажът се почиства от общинските служби.

И въпреки тази недалновидност на испанските инвеститори, които са пропуснали да оползотворят всеки скъпоценен квадратен метър пясък и да го превърнат в заведение, а енергични смугли момчета не те дърпат за по някое евро повече, агенциите по туризъм в Коста дел Сол отчитат все повече туристи и нарастващи печалби.

Из интернет се разпространява тъжен клип, заснет в Морската градина. „Голяма част от тези дървета вече ги няма. Отсечени са. Това е реквием за тях“, гласи пропитото с болка съобщение под видеоклипа. Действително – всяко лято, разхождайки се из Морската градина, ахкам с неприятна изненада.

Все нови и нови мутробароковски палати изникват в онази част, където на времето се спускахме на връщане от гимназията.

Там, където властваше свободата, сега се е разположил варненският новобагаташ. Завил мустаци, потупва се по шкембака и се оригва над уискито си. Някога ни се струваше, че природата не може да изобрети по-просто нещо от партийния секретар. Историята ни опроверга: децата му го надминаха.

В уикипедия е отбелязано, че решението за създаването на Морската градина датира от 1881 г. Кметът Михаил Колони предлага да се създаде градска градина и приморски парк. Идеята му се приела скептично от местния парламент (ех, тия мушмороци, общинските съветници!), но кметът се наложил и начинанието се увенчало с успех. За целта бил привлечен и австро-унгарският паркостроител Антон Новак, работил по изграждането на парковете в Шьонбрун и Белведере.

Да сте чули случайно общината във Виена да е гласувала разрешение за строителство в парковете на Шьонбрун и Белведере? Да сте разбрали, че виенчани отделят „историческо ядро“ от „неисторическо“ в парковете си? Да не би общината да се е отказала да печели, че така си пази зеленината и бди над всяко дърво? Хубаво ги е наредил бай ти Ганя: „Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости.“

Не само че не забиват гвоздеи, но и дърветата си честват. Тази година Виена ще отпразнува 150 години от построяването на първия парк в града – Щатспарк. Той е издигнат само 18 години по-рано от варненската Морска градина. Но докато за простия виенчанин дървото е извор на живот, за умния варналия то си е нещо, което пречи на прогреса и затова трябва да бъде отсечено.

Наскоро проведох лаишко, но представително изследване сред съученици, приятели и познати, напуснали през годините Варна. Въпросът гласеше: „Защо се връщаш всяка година във Варна?“ Най-често срещаният отговор: заради Морската градина. „Бил съм на много места по света, но само в Морската градина светлината се процежда така вълшебно през дърветата“, каза ми приятел, живеещ в Америка. Сигурна съм, че ако питам останалите във Варна защо са още там, ще ми кажат – заради Морската градина.

Защо тогава кабинетните човеци искат да унищожат Морската градина? Защо Варна си реже клончето, на което седи?

Б. а. – Този текст е писан преди 2 месеца за в. „Труд“, където не излезе. Междувременно Виена отбеляза тържествено годишнината от своята Градска градина, а във Варна хората най-после добиха самочувствие и смелост да защитят Морската градина. Дано има резултат.

Източник