Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Темата ме занимава от 1992 година. Близо 10 години по-късно намерих кураж да я поставя на публично обсъждане – по време на втория ми мандат като общински съветник от Движение Гергьовден в София. Да кажем, че беше посрещната от моите колеги-политици с разбирането, с което людоеди биха посрещнали вегетерианско меню. Нямах с тях по-голям проблем от този, който е имал Кортес с Монтесума – пълно езиково разминаване. За жалост нямах и нито шанса, нито мускетите на Кортес.

Музей на модерното изкуство в София –  Съветската армия и българската модерност

В много европейски градове има паметници на съветската армия. В много малко европейски градове няма музей на модерното изкуство. София е един от тези градове.

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Защо нямаме музей на модерното изкуство е по-сложна и по-нова тема. Вероятно това се дължи на обърканата, доста политизирана и провинциално плаха наша представа за модерността. Българската модерност е винаги нещо, което ни се случва отвън, а не нещо, което правим сами за себе си. Българската модерност е внос на артистични и политически модели, което честно навличаме с възторга на Алафрангата, без изобщо да ги осмислим или поставим в някаква естесвена традиционна среда.

От паметник – в носеща колона

Предложението ни беше Паметникът на съветската армия да не се разрушава, да не се демонтира, да не се мести в някакъв резерват за социзкуство. Предлагаме от символ на победоносното съветско оръжие да го превърнем в носеща колона на един, много нужен на София музей на модерното изкуство. Целият паметник се описва в една стъклена, полифункционална пирамида, с поставени на различни височини изложбени зали, закрити и открити пространства, в които да се помещават постоянни и специални експозиции, инсталации и нарочни спектакли на модерното изкуство. Постройката е от метал и стъкло в надземната си част. Под земята слиза на два или три етажа, в които се помещава паркинг, археологическа част и не много административни помещения. Булевардът предлага удобни влизания и излизания в комплекса. Паркът наоколо запазва целостта си. Сградата е „въздушна“, не затиска града, приятна за окото – в една хармонична линия със стадиона и университета

Символът – закритият паметник

Закриването на паметника, превръщането му от екстериорен символ в артистично и същевременно практично интериорно решение решава следните въпроси: сваля от дневен ред проблематизирането на историческото наследство. Не накърнява ничии чувства, подчертава монументалността и слепия ни възторг от един инцидент в българската история, превръщайки го в музеен експонат. От исторически символ той се превъплъщава в образец на монументалното пластично изкуство – просто един експонат – огромен, редом с другите, но в никакъв случай не по-значим. Това ще бъде „закритият паметник на България“. Без да се накърнява паметта, тя ще бъде прибрана там, където и е мястото – в музея.

Човекът, градът и мечтите

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тъжно и тъпо е Паметникът на съветската армия да е по-висок от мечтите ни за града, в който живеем. Като не броим хотелите, последната голяма модерна сграда в София е НДК. Ние заслужаваме да помечтаем за един софийски артцентър, по подобие на символните сгради – например в Париж и Лондон, които са едновременно практични и красиви, извадени от комерсиална функционалност, символи на стремежа на обитателите на един град към хармония, приемственост и модерност. Всъщност ние заслужаваме това, което имаме. Няма как да станем такива, каквито искаме, без да престанем да бъдем това, което сме. Превръщането на Паметника на съветската армия в музей на модерното изкуство е една смела крачка, която бих желал да направя заедно със столичани.

2010_10_Pametnik_syvetska_armia

Източник

Любен Дилов – син
Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син на известния български писател Любен Дилов.
Други статии от този автор

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 2 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 3 седмици