Дискусии – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Темата ме занимава от 1992 година. Близо 10 години по-късно намерих кураж да я поставя на публично обсъждане – по време на втория ми мандат като общински съветник от Движение Гергьовден в София. Да кажем, че беше посрещната от моите колеги-политици с разбирането, с което людоеди биха посрещнали вегетерианско меню. Нямах с тях по-голям проблем от този, който е имал Кортес с Монтесума – пълно езиково разминаване. За жалост нямах и нито шанса, нито мускетите на Кортес.

Музей на модерното изкуство в София –  Съветската армия и българската модерност

В много европейски градове има паметници на съветската армия. В много малко европейски градове няма музей на модерното изкуство. София е един от тези градове.

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Защо нямаме музей на модерното изкуство е по-сложна и по-нова тема. Вероятно това се дължи на обърканата, доста политизирана и провинциално плаха наша представа за модерността. Българската модерност е винаги нещо, което ни се случва отвън, а не нещо, което правим сами за себе си. Българската модерност е внос на артистични и политически модели, което честно навличаме с възторга на Алафрангата, без изобщо да ги осмислим или поставим в някаква естесвена традиционна среда.

От паметник – в носеща колона

Предложението ни беше Паметникът на съветската армия да не се разрушава, да не се демонтира, да не се мести в някакъв резерват за социзкуство. Предлагаме от символ на победоносното съветско оръжие да го превърнем в носеща колона на един, много нужен на София музей на модерното изкуство. Целият паметник се описва в една стъклена, полифункционална пирамида, с поставени на различни височини изложбени зали, закрити и открити пространства, в които да се помещават постоянни и специални експозиции, инсталации и нарочни спектакли на модерното изкуство. Постройката е от метал и стъкло в надземната си част. Под земята слиза на два или три етажа, в които се помещава паркинг, археологическа част и не много административни помещения. Булевардът предлага удобни влизания и излизания в комплекса. Паркът наоколо запазва целостта си. Сградата е „въздушна“, не затиска града, приятна за окото – в една хармонична линия със стадиона и университета

Символът – закритият паметник

Закриването на паметника, превръщането му от екстериорен символ в артистично и същевременно практично интериорно решение решава следните въпроси: сваля от дневен ред проблематизирането на историческото наследство. Не накърнява ничии чувства, подчертава монументалността и слепия ни възторг от един инцидент в българската история, превръщайки го в музеен експонат. От исторически символ той се превъплъщава в образец на монументалното пластично изкуство – просто един експонат – огромен, редом с другите, но в никакъв случай не по-значим. Това ще бъде „закритият паметник на България“. Без да се накърнява паметта, тя ще бъде прибрана там, където и е мястото – в музея.

Човекът, градът и мечтите

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тъжно и тъпо е Паметникът на съветската армия да е по-висок от мечтите ни за града, в който живеем. Като не броим хотелите, последната голяма модерна сграда в София е НДК. Ние заслужаваме да помечтаем за един софийски артцентър, по подобие на символните сгради – например в Париж и Лондон, които са едновременно практични и красиви, извадени от комерсиална функционалност, символи на стремежа на обитателите на един град към хармония, приемственост и модерност. Всъщност ние заслужаваме това, което имаме. Няма как да станем такива, каквито искаме, без да престанем да бъдем това, което сме. Превръщането на Паметника на съветската армия в музей на модерното изкуство е една смела крачка, която бих желал да направя заедно със столичани.

2010_10_Pametnik_syvetska_armia

Източник

Любен Дилов – син
Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син на известния български писател Любен Дилов.
Други статии от този автор

support

Посетители: 38

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 9 часа
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 6 дни
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 1 седмица
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
                         ... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
                           ... преди 1 седмица
  • Смайли писа Още
    Много ще обругаят... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Дължа да се извиня, за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Толкова много се пише... преди 2 седмици
  • Беласишки мравояд писа Още
    При 3 коментара без... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Искам да добавя една... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Като говоря за стени,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сухиванов, наистина... преди 2 седмици
  • Пирински лъв писа Още
    ха какви стени,
    при... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    "Недопустимо", "здрав... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Полека, ей,... преди 2 седмици
  • Шаман от Шумен писа Още
    Без коментар. За нищо... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Алекс Холонд се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    И още: с или без... преди 2 седмици