1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Темата ме занимава от 1992 година. Близо 10 години по-късно намерих кураж да я поставя на публично обсъждане – по време на втория ми мандат като общински съветник от Движение Гергьовден в София. Да кажем, че беше посрещната от моите колеги-политици с разбирането, с което людоеди биха посрещнали вегетерианско меню. Нямах с тях по-голям проблем от този, който е имал Кортес с Монтесума – пълно езиково разминаване. За жалост нямах и нито шанса, нито мускетите на Кортес.

Музей на модерното изкуство в София –  Съветската армия и българската модерност

В много европейски градове има паметници на съветската армия. В много малко европейски градове няма музей на модерното изкуство. София е един от тези градове.

Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Защо нямаме музей на модерното изкуство е по-сложна и по-нова тема. Вероятно това се дължи на обърканата, доста политизирана и провинциално плаха наша представа за модерността. Българската модерност е винаги нещо, което ни се случва отвън, а не нещо, което правим сами за себе си. Българската модерност е внос на артистични и политически модели, което честно навличаме с възторга на Алафрангата, без изобщо да ги осмислим или поставим в някаква естесвена традиционна среда.

От паметник – в носеща колона

Предложението ни беше Паметникът на съветската армия да не се разрушава, да не се демонтира, да не се мести в някакъв резерват за социзкуство. Предлагаме от символ на победоносното съветско оръжие да го превърнем в носеща колона на един, много нужен на София музей на модерното изкуство. Целият паметник се описва в една стъклена, полифункционална пирамида, с поставени на различни височини изложбени зали, закрити и открити пространства, в които да се помещават постоянни и специални експозиции, инсталации и нарочни спектакли на модерното изкуство. Постройката е от метал и стъкло в надземната си част. Под земята слиза на два или три етажа, в които се помещава паркинг, археологическа част и не много административни помещения. Булевардът предлага удобни влизания и излизания в комплекса. Паркът наоколо запазва целостта си. Сградата е „въздушна“, не затиска града, приятна за окото – в една хармонична линия със стадиона и университета

Символът – закритият паметник

Закриването на паметника, превръщането му от екстериорен символ в артистично и същевременно практично интериорно решение решава следните въпроси: сваля от дневен ред проблематизирането на историческото наследство. Не накърнява ничии чувства, подчертава монументалността и слепия ни възторг от един инцидент в българската история, превръщайки го в музеен експонат. От исторически символ той се превъплъщава в образец на монументалното пластично изкуство – просто един експонат – огромен, редом с другите, но в никакъв случай не по-значим. Това ще бъде „закритият паметник на България“. Без да се накърнява паметта, тя ще бъде прибрана там, където и е мястото – в музея.

Човекът, градът и мечтите

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тъжно и тъпо е Паметникът на съветската армия да е по-висок от мечтите ни за града, в който живеем. Като не броим хотелите, последната голяма модерна сграда в София е НДК. Ние заслужаваме да помечтаем за един софийски артцентър, по подобие на символните сгради – например в Париж и Лондон, които са едновременно практични и красиви, извадени от комерсиална функционалност, символи на стремежа на обитателите на един град към хармония, приемственост и модерност. Всъщност ние заслужаваме това, което имаме. Няма как да станем такива, каквито искаме, без да престанем да бъдем това, което сме. Превръщането на Паметника на съветската армия в музей на модерното изкуство е една смела крачка, която бих желал да направя заедно със столичани.

2010_10_Pametnik_syvetska_armia

Източник

Pin It
Любен Дилов – син
Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син на известния български писател Любен Дилов.
Други статии от този автор

Посетители

41

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Точни факти и научни... преди 3 часа
  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 2 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 3 дни