Изкуство – Сцена

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Кой е МИМЪТ? – Актьорът ВЕЛЬО ГОРАНОВ.

Откъде се завръща? От нашия спомен преди 30 години, когато той качи изкуството на пантомимата за първи път в България – на сцената на театър „София“.

Това изкуство ни се представя много рядко, защото не винаги има публика, готова да слуша своето съпреживяване на знаци, излъчвани мълчаливо от едно тяло, превърнато в инструмент на изповедност.

   

В наше време ПАНТОМИМАТА тръгна от нямото кино. То още не беше намерило техническите възможности да произнася гласове. В това върховно напрежение за актьора – да се изразява с жестове и мимики – нямото кино роди гениите на пантомимата. Моето поколение ги помни от Чарли Чаплин насам.

Но киното бързо попълни средствата ни за озвучаване и през цялата война излъчваше в различни децибели картечни и оръдейни изстрели, човешки писъци и победни песни…

   

В следвоенните години човешката душа остана да знае в уплаха и самота. Тогава ПАНТОМИМАТА се качи на сцената като цялостно (ПАНТО) противопоставяне: на гърмежи и викове – пълна тишина; на присъди и заповеди – мълчаливо отказване от съучастие. Тотално отчуждение – не като отказ от решения, ако тишина-самота за философско равновесие. От сцената ни лъхна изреченото още през ХVІІ-ХІХ в. послание на „Хамлет“ след смъртта: „останалото е мълчание“! Пушкин – след вътроняването на лъжецаря: „Народ безмолствует“…

Корифеят на пантомимата Марсел Марсо подчерта своята противоположност на всичко, което вървеше в озвучени събития, и на сцени, и на екрани – като си нарисува маска на лицето. Актьорът е не само безгласен, но и недостъпен, с непознаваемо лице…

Днес, и улицата, и техниката, и сцената изпъдиха ТИШИНАТА от живота ни, единствената сигурна територия за човешко равновесие и себепознание.

 

И ето – мимът, вече 65годишен, отново се качва на сцената и ни изумява с перфектната си физическа форма. При първите му спектакли преди години, той бе 25-35 годишен, проф. Гочо Гочев се ядосваше на себе си: „Как го прави, че аз, обигран театрал, с напрежение следя дали още помръдва върху цяла сцена кутрето му от простреляната ръка. Не актьор. Актьорище!“.

Кое е предизвикало Вельо Горанов да върне отново спектакъла на сцена? – Творческата му тревога, че ние се отучихме да общуваме в тишина.

Сегашният му спектакъл е композиран така, че започва с етюди, приобщаващи публиката. Постепенно, чрез разпознаваеми битови епизоди, мимът навлиза в тунела на философските решения. А ние, без да се разберем, го следваме в тъмното. Вървим вече не след него, не до него, а вътре в него… И участваме в съкровеното споделяне за смисъла на живота, за илюзиите на човека, за силата на репресията, за вечното „срещу“ на хищното срещу благородното, за съпротивата срещу стените и ветровете, за силата на уж слабия…

За величието да си останеш човек!

И общуването между тишината на сцената с тишината в залата отваря проход за интимно човекознание.

Pin It
Надежда Драгова
Надежда Драгова (род. 1931 г.) е български литературовед, писател и драматург. Завършва българска филология в Софийския университет. Професор и доктор по култорология, балканистика и сравнително литературознание. Работи като преподавател в редица висши учебни заведания в страната и в чужбина, между които в Букурещкия, Белградския и Свободния университет в Берлин.

Посетители

6
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 2 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 3 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 3 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 2 седмици
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 2 седмици
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 2 седмици
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 2 седмици