Изкуство – Сцена

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Нямам насита на Талев, та затова всеки нов афиш с името на големия писател ме привлича неудържимо. И ето ти нова постановка в Театъра на армията. Асен Шопов в началото на второто десетилетие на ХХІ век се решава да палне „Железният светилник“.

Едно от най-милите неща в четирилогията на Димитър Талев са песните в началото на всяка глава.

Първият от романите „Железният светилник“ започва с

Овде дърво столовито,
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени – в сура земя;
гранки му са мили снаи,
а корени – синовите,

а връшките мили внуци!

Още с тази песен писателят ни подсказва, че ще разгърне пред нас епическа фреска за националната ни съдба през съдбата и историята на един род. И успява. Димитър Талев ни оставя едно от най-добрите български евангелия, по думите на големия режисьор Христо Христов.

В постановката на Асен Шопов час по час излиза Стойко Пеев и с могъщ и равен глас рамкира картините с рецитация на песните. Той не ги рецитира. Той ги убива. Утрепва ги. Тия същите песни, които хващат за гърлото, истискват сълзи и чути веднъж, остават за цял живот.

А вътре в спектакъла изборът на китка кръчмарски песни от Фолктиви те хвърля в потрес. Както банскалии пробутват капама насред лято на несведущия турист, така и тук ти предлагат някакви сурогати на македонската народна песен. Не зная публиката дали се усети, защото всички сме повредени от сватбарската и телевизионна ширпотреба.

Антоанета Добрева-Нети, в ролята на Ния при един диалог със Султана, от който остава с надеждата, че старата Глаушица ще да повлияе на сина си Лазар, да отвори сърцето си към нея, избликна:

Пуста младост, мале, не се трае...

Мила ми Нети, не се трае робство, бедност, старост, ама младост?! И невежство тоже не се трае.

Това е една от най-красивите, дълбоки и смислени песни, която се среща както в сборници така и в изпълнение на именити певци. Мъжка песен.  

Пуста младост, мале, не се среща,
не се среща, не се стига,
ни се с пари, мале, прекупува.
Младост тече като река,
старост деби като сенкя...

А пък зрителят в залата чува „не се трае“. Някакво внушение за напора на хормони ли във влюбената тиха и кротка Ния? Бива, бива, ама чак толкоз! Поне Нети като професионална певица трябваше да се усети и да не се подчини на най-чалгавия подбор на македонската песен.

Султана пък на умиращата в ръцете й дъщеря изрева:

Катериноооо момеее...

Така актрисата Татяна Цветковя по волята на режисьора успя да убие вълнението при една от най-вълнуващите сцени в българската възрожденска литература.

Как ни се размина „Македонско дЕвойче...“, не знам. Ако и този химн на пълното фолклорно невежество беше включен в репертоара на героите, профанизацията щеше да бъде пълна.

 

Казваше Александър Кокарешков, композитор, диригент и музикален ерудит, че македонската песен е родена от мелодиката на македонските наречия. Затова е красива, чувствена, певка, мелодична. И езикът на Талев, необятен и неповторим, е ашладисан върху тях. От всички в пиесата Стоян Глаушев беше талев герой. Но сал един Васил Михайлов може ли да изнесе на раменете на могъщия си талант такова произведение като „Железния светилник“?!

Излязох с притеснителното усещане, че актьорите не познават творчеството на Талев и нехаят за него. Сетне в едно телевизионно предаване Явор Бахаров си призна, че не си падал по четенето. Ами то си му и личеше, да ви кажа.

Защото ако актьорът  в „Стъклен дом“ играе себе си и поради това героят му е органичен, то драмата на Рафе Клинче не се разкрива само като се търкаляш пиян по сцената и го докарваш на типаж от онзи запой в Борисовата градина, който завърши на разсъмване със смърт.

Хватката да включиш някоя и друга звезда от моловите сериали, та белким привлечеш неизкушени зрители, е доста елементарна. Симпатичнатата иначе Стефка Янорова в раннозряла възраст трябваше да играе също симпатичната и простодушна мимичка с дебелите нозе Стойна. Ни в клин, ни ръкав.

Е, ако Талев не се е обърнал в гроба, па на! Да гледа как трите му свидни моми Ния, Божана и Катерина пушат, държат вирнато цигари с лакирани в червено нокти и си лафят в двора у Аврам Немтур.

Нескопосан напън за осъвременяване на класическо произведение.

И като цяло този приповдигнат самодеен тон, който взе Стойко Пеев в спектакъла,  заключен между „Ооо , неразумни йюроде“ и „Даваш ли даваш на Балканджи Йово...“ прилича на заглавие върху афиш от епохата на „Многострадалната Геновева“. Но тя, Многострадалната е наивна и без претенции и се играе в училищните стаи. Пък пектакълът на Асен Шопов е поставен баш на Софийския Бродуей.

Бойка Асиова
Бойка Асиова е българска писателка и журналистка. Автор е на книгите „Добрата дума“ (1985), публицистика, сборниците с разкази „Сребърна пара“ (1987), „Да излъжеш дявола“ (1999), „Мир вам, сто врабчета“ (2001), „Приписки“ (2003), „Време назаем“ (2004), „Песните на мама“ (2005) – сборник народни песни, както и комиксът за юноши The X Files skin Deep (1998). Сборникът с разкази „Мъжко можене“ (2002) и романът „Яловата вдовица“ (2007, II изд. 2007) са издадени от „Жанет 45.
Други статии от този автор

Посетители

45
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 14 часа
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 3 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици