Настоящият текст беше първо написан като писмо до режисьора Димитър Гочев, а после публикуван във в. „Култура“. Нямам идея дали Гочев го използва при постановката си на „Крап“, но в интерес на документалната и екзистенциалната истина реших да публикувам началото и края на писмото; самият текст, приведен по-долу, се намира в средата, заобиколен от епистоларната рамка.

Автор: Александър Кьосев

Премиерата беше гръм, бум. Пиесата се игра 3-4 сезона. Салоните бяха винаги пълни Но нито една рецензия в нито един вестник, по нито едно радио или телевизия. Нито една. Абсурдно, но факт. И никога по-късно не се появи някъде мнение. Никой не написа нищо. Няма, не е имало такава постановка.

Не съм гледал отдолу, но знаех: играем представление от друг тип театър, отишъл далеч напред. Нямащ нищо общо с българските романтични представи за „ренесансовия Шекспир“. Театър метафоричен, ироничен, разказвателен, и жесток, и скептичен и абсурдистки; съвременен и злободневен. Театрален театър.

Бено беше дълбоко засегнат. Покъртен, удивен. Как е възможно? Нито един отзив?

Когато се видяхме в Авиньон година по-късно на театралния фестивал (беше ни поканил двамата с Йоана Попова, Бено представяше там своя нов „Хамлет“) и го попитах няма ли пак да дойде при нас, каза: „Във вашата социалистическа монархия? Никога!“

Автор: Ицко Финци

Стигнахме до премиерата точно в обявения на плаката ден. Преди да влезе първият зрител ние вече бяхме по местата си всеки потънал в своя си свят. На входа зрителите получаваха одеяла, беше вече есен, и тръгваха към местата си на трибуната по оградена с въжета пътека извиваща се така че да минат покрай всички нас обсебените. Но най в началото виждаха да лежи на цимента невъобразимо огромния кон Росинант – сътворена от Анри Кулев скулптура – инсталация от заварени железа: части от захвърлени хладилници, чугунени печки, радиатори, велосипеди – зъбчати колела, ръждясали ламарини, диференциали, джанти, изтърбушени врати, фарове и всичко каквото може да се намери на гробище за коли. Изтощеният в битки Росинант в предсмъртните си минути. Една много голяма кръгла клапа бавно се вдигаше и се спускаше в стъклен цилиндър на мястото на сърцето му и издаваше ритмични звуци като от издъхващ ихтиозавър.

Автор: Ицко Финци

Голяма част от културната ни история все още не може да се измъкне от клишетата, наслоени през периода преди 1989 г. Затова навярно всеки би се съгласил, че постановка за Гео Милев в посткомунистическа България би трябвало да представлява събитие в театралното изкуство. Възможност за едно ново осмисляне на големия български поет. За жалост, постановката „Гео“ на Иван Добчев, изиграна в „Народен театър“, е събитие само от пародиен характер. Събитие, което нанася нови клишета и нов цвят пропаганда.

Автор: Ивайло Динев

Най-просто казано ХаХаХаИмПро е театър, в който представлението се измисля на момента в непосредствен диалог между актьорите и публиката. Друг по-подробен начин да се опише този театър е през играта с езика: тук високият стил на литературата се засича c гаменските изцепки; клишираните фрази се озовават в небивали ситуации, от което самите те оживяват със сепващо нови значения; пиесите преливат в сцени от екшън филми в рецепти за зарзават в скандирания в недомислици в сценарии за телевизионни предавания. Жанровете губят ясните си граници, оглеждат се един в друг и резултатът разсмива със своята спонтанна сюреалистичност. Някак неусетно става най-естествено една част от публиката енергично да вика: По-ве-че лю-те-ни-ца!, докато друга умозрително имитира звука на оризовата кокошка: Муууууц! Мууууц! Муууц! (В този театър и животинските видове са еднократно явление.)

Автор: Радмила Младенова

Смущаващото при творчеството на Йонеску е интелектуалното изтощение, което то насърчава. Нямам проблеми с произведения на изкуството, които не съдържат никакви идеи; напротив, голяма част, ако не и най-голямата, от най-великото изкуство е от този вид. (Помислете за филмите на [Ясухиро] Озу, Крал Юбю на Жари; Лолита на Набоков; Богородица на цветята на Женè – за да вземем само четири съвременни примери). Но интелектуалната празнота е едно (често благотворно) нещо, а интелектуалната капитулация – съвсем друго. В случая с Йонеску, интелектът, който може да капитулира, не е интересен – осланяйки се, както го прави той, на мироглед, при който основното противопоставяне е между изцяло чудовищното и изцяло баналното. В началото може и да изпитваме удоволствие от чудовищността на чудовищното, но в края на краищата онова, което ни остава, е празнотата на баналността.

Автор: Сюзан Зонтаг

Като потвърждение на познатата тенденция, че Америка търси „включване“ в областта на модерността, именно в Европа и то особено в сферите на изкуството, това определено се откроява в ярката биография на Робърт Уилсън. Той е авангарден визуален художник, оперен, театрален режисьор и сценограф, който постмодерно представя формите, търсенията, стила на модернизма на Европа през 20-ти век, превръща ги в език за комуникация за днешната култура, в 21 –ви век. Това фокусиране на творец-аваградист като Уилсън в европейските измерения на изкуството е и материализирано в богатата европейска кариера на американеца, роден в Тексас и понастоящем художествен ръководител на Център за изкуства в Ню Йорк.

Автор: Мирослава Кортенска

1. Всяко човешко дело в своята обществена измеримост преминава през определени етапи.

2. По „правилото“ за троицата (Бог троицу любит) можем да сведем тези етапи до три.
3. Те са: първично оформяне, вторично разпространение, третично укрепване…

Автор: Митко Новков

Свикнал съм да не се изненадвам от неочакваното, а да очаквам изненадите. Да конструирам неизбежността на случващото се. На тази конференция трябваше да бъде мой колега, но той беше зает. После я преместиха от Бейрут в Истанбул. Ако стаята в хотела ми беше готова, нямаше да видя листовката. Но, напоследък всичките ми пътища водят до… куклен театър. От 17-я международен фестивал на куклата в Истанбул с над 40 пиеси успях да видя само три миниатюри: испанските „Nymio“ (Zero en Conducta) и „Gildo“ (Teatro Saco de Huesos) и индонезийската „Младите Пандава“ (Behind the Actors), но испанците ме увлякоха толкова магнетично, колкото и Иван Алонсо Гонзалес (Цирко Aктиво), също от Испания, в парка „Заимов“ по време на Софийския панаир на куклите през септември 2012…

Автор: Тодор Ялъмов

Можем да определим Касиел Ноа Ашер с три думи – артист, майка и любовница. Тя обича да флиртува и провокира, със себе си и другите, но го прави неподражаемо.

Видяхме се на 02 март, между едни от най-ярките български празници, за да поговорим за кино, театър, мода, еротика и една писалка Dupont.

Автори: Касиел Ноа Ашер, Слав

За книгата на Мила Искренова „Вкусът на Твоето тяло“ не може да бъде написана рецензия. Тя стои извън възможностите на тази критична форма.

Автор: Златко Ангелов

Т. нар. „Завет“ на Апостол Карамитев – най-искрената му и пълна предсмъртна изповед – става популярен благодарение на записа на Мирчо Сливенски от 14.Х.1973 за БНР и публикацията на Мария Карамихайлова в сп. „Пламък“…

Автори: Апостол Карамитев, Мария Карамихайлова

Днес, и улицата, и техниката, и сцената изпъдиха ТИШИНАТА от живота ни, единствената сигурна територия за човешко равновесие и себепознание.

Автор: Надежда Драгова

Цялостен и консервативен, в духа на най-добрата българска традиция, но и с боляща съвременна проблемност, спектакълът „Железният светилник“ на режисьора Асен Шопов, започва да набира скорост…

Автор: Румен Спасов

Нямам насита на Талев, та затова всеки нов афиш с името на големия писател ме привлича неудържимо. И ето ти нова постановка в Театъра на армията. Асен Шопов в началото на второто десетилетие на ХХІ век се решава да палне „Железният светилник“.

Автор: Бойка Асиова

Наградени с Пулицър, оспорвани, предизвикващи силни страсти – пиесите на Тони Кушнер винаги са били политически противоречиви. Но на сцената, както и в живота, политиката е само част от нещата.

Автор: Джон Нейтан

През март миналата година Явор Гърдев постави в московския Театър на нациите „Методът Грьонхолм“ от Жорди Галсеран...

Автори: Явор Гърдев, Копринка Червенкова, Никола Вандов

Творческите появи на българина Явор Гърдев в Москва са плодотворно-неочаквани. Херметичният му Човекът-възглавница на Мартин Макдона, докаран в един стъклен куб през 2004, откри за Русия ирландския хумор на настоящето.

Автори: Майя Праматарова, Явор Гърдев

NUDE предизвика остри спорове при откриването й във фоайето на Модерен театър. Ден преди това изложбата не беше приета в бара /първоначално уговореното пространство/поради страх от скандал.

Автор: Елица Матеева 


Режисьорът Димитър Гочев разказва за един живот с Хайнер Мюлер, за театъра като кратък празник и защо понякога тялото разбира повече от главата ...

Автор: Димитър Гочев

Посетители: 90

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Ето и обещания сборник...... преди 14 часа
  • Гост писа Още
    Сърдечно благодаря!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, че го захванахме... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За сетен път се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    И накрая - вече да не се...
    преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Още един труд с изобилни... преди 3 дни
  • Евдокия Борисова писа Още
    Всъщност... грешката е... преди 3 дни
  • 007 писа Още
    Только пепел знает, что... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Боже, колко съм изветрял!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Станко писа:
    Ако са само лъжи New York Times...
    преди 1 седмица
  • Силви Гаврилов писа Още
    Препоръчвам Пътуване... преди 1 седмица
  • Станко писа Още
    Ако са само лъжи New York Times... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Визуализирането на... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Прекрасно и живо есе на... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    РТ е пропагандното... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Мисля, че май "скроиха... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Национализмът само ... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Съгласих се - трябва да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Към Калоян Михайлов: не... преди 1 седмица
  • Zlatko писа Още
    Аз благодаря. Човек се... преди 1 седмица
  • коректор писа Още
    Клуж-Напока (не "Клюй"),... преди 1 седмица
  • нубиец писа Още
    Традицията в с.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Добре де, добре, разсмя... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Горките американци... Още... преди 1 седмица
  • бай Трендафил беленец писа Още
    Ама той не се е давел.... преди 1 седмица