Изкуство – Сцена

„Асансьорът“, който не знае накъде да потегли

Влизам в камерната сцена на „Сълза и смях“ с надежда. Като драматург Георги Марков има статут на един от най-новите класици в българската драматургия, а класиците заслужават добри постановки. „Асансьорът“ е представление на продуцентска къща „Mascarichi“. В него актьорът Малин Маринов дебютира като режисьор. Участват Янислава Линкова и Бисер Маринов, а художник е Георги Стойков.

Поставянето на пиеса на един от малкото писатели-дисиденти е отговорна задача. Георги Марков е бил неудобен за времето си. Неслучайно неговите драматургични произведения са били сваляни, което до голяма степен е и причината той да избяга от България. Известни са случаите с пиесите „Да се провреш под дъгата“, „Атентат в затворената улица“, а най-големият скандал е с пиесата „Комунисти“. Добре знаем как продължава историята по-нататък. Бягството. Задочните репортажи. Чадърът.

Автор(и): Иван Димитров

Прочети още...

Предпоследната лента на Крап

Настоящият текст беше първо написан като писмо до режисьора Димитър Гочев, а после публикуван във в. „Култура“. Нямам идея дали Гочев го използва при постановката си на „Крап“, но в интерес на документалната и екзистенциалната истина реших да публикувам началото и края на писмото; самият текст, приведен по-долу, се намира в средата, заобиколен от епистоларната рамка.

Автор: Александър Кьосев

Прочети още...

„Както ви харесва“

Премиерата беше гръм, бум. Пиесата се игра 3-4 сезона. Салоните бяха винаги пълни Но нито една рецензия в нито един вестник, по нито едно радио или телевизия. Нито една. Абсурдно, но факт. И никога по-късно не се появи някъде мнение. Никой не написа нищо. Няма, не е имало такава постановка.

Не съм гледал отдолу, но знаех: играем представление от друг тип театър, отишъл далеч напред. Нямащ нищо общо с българските романтични представи за „ренесансовия Шекспир“. Театър метафоричен, ироничен, разказвателен, и жесток, и скептичен и абсурдистки; съвременен и злободневен. Театрален театър.

Бено беше дълбоко засегнат. Покъртен, удивен. Как е възможно? Нито един отзив?

Когато се видяхме в Авиньон година по-късно на театралния фестивал (беше ни поканил двамата с Йоана Попова, Бено представяше там своя нов „Хамлет“) и го попитах няма ли пак да дойде при нас, каза: „Във вашата социалистическа монархия? Никога!“

Автор: Ицко Финци

Прочети още...

За Митко Гочев

Стигнахме до премиерата точно в обявения на плаката ден. Преди да влезе първият зрител ние вече бяхме по местата си всеки потънал в своя си свят. На входа зрителите получаваха одеяла, беше вече есен, и тръгваха към местата си на трибуната по оградена с въжета пътека извиваща се така че да минат покрай всички нас обсебените. Но най в началото виждаха да лежи на цимента невъобразимо огромния кон Росинант – сътворена от Анри Кулев скулптура – инсталация от заварени железа: части от захвърлени хладилници, чугунени печки, радиатори, велосипеди – зъбчати колела, ръждясали ламарини, диференциали, джанти, изтърбушени врати, фарове и всичко каквото може да се намери на гробище за коли. Изтощеният в битки Росинант в предсмъртните си минути. Една много голяма кръгла клапа бавно се вдигаше и се спускаше в стъклен цилиндър на мястото на сърцето му и издаваше ритмични звуци като от издъхващ ихтиозавър.

Автор: Ицко Финци

Прочети още...

Обезличеният Гео

Голяма част от културната ни история все още не може да се измъкне от клишетата, наслоени през периода преди 1989 г. Затова навярно всеки би се съгласил, че постановка за Гео Милев в посткомунистическа България би трябвало да представлява събитие в театралното изкуство. Възможност за едно ново осмисляне на големия български поет. За жалост, постановката „Гео“ на Иван Добчев, изиграна в „Народен театър“, е събитие само от пародиен характер. Събитие, което нанася нови клишета и нов цвят пропаганда.

Автор: Ивайло Динев

Прочети още...

ХаХаХаИмПро – нов модел за генериране на реалност

Най-просто казано ХаХаХаИмПро е театър, в който представлението се измисля на момента в непосредствен диалог между актьорите и публиката. Друг по-подробен начин да се опише този театър е през играта с езика: тук високият стил на литературата се засича c гаменските изцепки; клишираните фрази се озовават в небивали ситуации, от което самите те оживяват със сепващо нови значения; пиесите преливат в сцени от екшън филми в рецепти за зарзават в скандирания в недомислици в сценарии за телевизионни предавания. Жанровете губят ясните си граници, оглеждат се един в друг и резултатът разсмива със своята спонтанна сюреалистичност. Някак неусетно става най-естествено една част от публиката енергично да вика: По-ве-че лю-те-ни-ца!, докато друга умозрително имитира звука на оризовата кокошка: Муууууц! Мууууц! Муууц! (В този театър и животинските видове са еднократно явление.)

Автор: Радмила Младенова

Прочети още...

Йонеску – театърът на баналността

Смущаващото при творчеството на Йонеску е интелектуалното изтощение, което то насърчава. Нямам проблеми с произведения на изкуството, които не съдържат никакви идеи; напротив, голяма част, ако не и най-голямата, от най-великото изкуство е от този вид. (Помислете за филмите на [Ясухиро] Озу, Крал Юбю на Жари; Лолита на Набоков; Богородица на цветята на Женè – за да вземем само четири съвременни примери). Но интелектуалната празнота е едно (често благотворно) нещо, а интелектуалната капитулация – съвсем друго. В случая с Йонеску, интелектът, който може да капитулира, не е интересен – осланяйки се, както го прави той, на мироглед, при който основното противопоставяне е между изцяло чудовищното и изцяло баналното. В началото може и да изпитваме удоволствие от чудовищността на чудовищното, но в края на краищата онова, което ни остава, е празнотата на баналността.

Автор: Сюзан Зонтаг

Прочети още...

Американският авангардист Робърт Уилсън в Европа и на Балканите

Като потвърждение на познатата тенденция, че Америка търси „включване“ в областта на модерността, именно в Европа и то особено в сферите на изкуството, това определено се откроява в ярката биография на Робърт Уилсън. Той е авангарден визуален художник, оперен, театрален режисьор и сценограф, който постмодерно представя формите, търсенията, стила на модернизма на Европа през 20-ти век, превръща ги в език за комуникация за днешната култура, в 21 –ви век. Това фокусиране на творец-аваградист като Уилсън в европейските измерения на изкуството е и материализирано в богатата европейска кариера на американеца, роден в Тексас и понастоящем художествен ръководител на Център за изкуства в Ню Йорк.

Автор: Мирослава Кортенска

Прочети още...

Аскеер 25

1. Всяко човешко дело в своята обществена измеримост преминава през определени етапи.

2. По „правилото“ за троицата (Бог троицу любит) можем да сведем тези етапи до три.
3. Те са: първично оформяне, вторично разпространение, третично укрепване…

Автор: Митко Новков

Прочети още...

На куклен фестивал в Истанбул

Свикнал съм да не се изненадвам от неочакваното, а да очаквам изненадите. Да конструирам неизбежността на случващото се. На тази конференция трябваше да бъде мой колега, но той беше зает. После я преместиха от Бейрут в Истанбул. Ако стаята в хотела ми беше готова, нямаше да видя листовката. Но, напоследък всичките ми пътища водят до… куклен театър. От 17-я международен фестивал на куклата в Истанбул с над 40 пиеси успях да видя само три миниатюри: испанските „Nymio“ (Zero en Conducta) и „Gildo“ (Teatro Saco de Huesos) и индонезийската „Младите Пандава“ (Behind the Actors), но испанците ме увлякоха толкова магнетично, колкото и Иван Алонсо Гонзалес (Цирко Aктиво), също от Испания, в парка „Заимов“ по време на Софийския панаир на куклите през септември 2012…

Автор: Тодор Ялъмов

Прочети още...

Касиел Ноа Ашер – интервю за списание „12“

Можем да определим Касиел Ноа Ашер с три думи – артист, майка и любовница. Тя обича да флиртува и провокира, със себе си и другите, но го прави неподражаемо.

Видяхме се на 02 март, между едни от най-ярките български празници, за да поговорим за кино, театър, мода, еротика и една писалка Dupont.

Автори: Касиел Ноа Ашер, Слав

Прочети още...

Всеки творец е една история

За книгата на Мила Искренова „Вкусът на Твоето тяло“ не може да бъде написана рецензия. Тя стои извън възможностите на тази критична форма.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Един ден… кой знае… може би…

Т. нар. „Завет“ на Апостол Карамитев – най-искрената му и пълна предсмъртна изповед – става популярен благодарение на записа на Мирчо Сливенски от 14.Х.1973 за БНР и публикацията на Мария Карамихайлова в сп. „Пламък“…

Автори: Апостол Карамитев, Мария Карамихайлова

Прочети още...

Един мим се завръща

Днес, и улицата, и техниката, и сцената изпъдиха ТИШИНАТА от живота ни, единствената сигурна територия за човешко равновесие и себепознание.

Автор: Надежда Драгова

Прочети още...

Светилник и за съвремието

Цялостен и консервативен, в духа на най-добрата българска традиция, но и с боляща съвременна проблемност, спектакълът „Железният светилник“ на режисьора Асен Шопов, започва да набира скорост…

Автор: Румен Спасов

Прочети още...

Криворазбраният Талев по Асен Шопов

Нямам насита на Талев, та затова всеки нов афиш с името на големия писател ме привлича неудържимо. И ето ти нова постановка в Театъра на армията. Асен Шопов в началото на второто десетилетие на ХХІ век се решава да палне „Железният светилник“.

Автор: Бойка Асиова

Прочети още...

Тони Кушнер, политическият драматург

Наградени с Пулицър, оспорвани, предизвикващи силни страсти – пиесите на Тони Кушнер винаги са били политически противоречиви. Но на сцената, както и в живота, политиката е само част от нещата.

Автор: Джон Нейтан

Прочети още...

Явор Гърдев и неговите директории

През март миналата година Явор Гърдев постави в московския Театър на нациите „Методът Грьонхолм“ от Жорди Галсеран...

Автори: Явор Гърдев, Копринка Червенкова, Никола Вандов

Прочети още...

Методът Гърдев

Творческите появи на българина Явор Гърдев в Москва са плодотворно-неочаквани. Херметичният му Човекът-възглавница на Мартин Макдона, докаран в един стъклен куб през 2004, откри за Русия ирландския хумор на настоящето.

Автори: Майя Праматарова, Явор Гърдев

Прочети още...

Рецепта за цензуриране на изкуство в 21 век или имало едно време една фотоизложба NUDE

NUDE предизвика остри спорове при откриването й във фоайето на Модерен театър. Ден преди това изложбата не беше приета в бара /първоначално уговореното пространство/поради страх от скандал.

Автор: Елица Матеева 

Прочети още...

Животът е една щастлива репетиция


Режисьорът Димитър Гочев разказва за един живот с Хайнер Мюлер, за театъра като кратък празник и защо понякога тялото разбира повече от главата ...

Автор: Димитър Гочев

Прочети още...

Посетители: 109

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Отчаян опит за "научна"... преди 12 часа
  • Гост писа Още
    Не е ли по-вероятно тези... преди 16 часа
  • Гост писа Още
    Не знаех, Златко, че... преди 16 часа
  • Гост писа Още
    Ученият не е създал нов... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Всичкото много хубаво,... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Точно затова, Златко,... преди 18 часа
  • Зори писа Още
    Както бе забелязал... преди 21 часа
  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 2 дни
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 2 дни
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 2 дни
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 4 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 6 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 1 седмица
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 2 седмици
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 2 седмици
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици