Изкуство – Живопис

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

Брой думи:  1500

Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен апартамент в централен Париж, притежава замък в Нормандия и пътува между двете места в [автомобил] Hispano-Suiza, каран от личен шофьор.

Пикасо има съпруга, син и метреса. Съпругата, руската балерина Олга Хохлова, на 41, се е отказала от танцовата кариера след нараняване на глезена, за да се отдаде изцяло на семейството. Синът им Пауло е на 11 години и вече по-висок от баща си, който е само 1,60. Погледнати отстрани, Пикасови изглеждат като щастливо буржоазно семейство. Пабло присъства на първото причастие на сина си в Париж и работи по-малко през училищните ваканции, за да бъде с Пауло. През септември тримата пътуват до Швейцария, където първата ретроспектива на Пикасо, организирана в Париж през юни, гостува в Цюрих.

Но всеки внимателен наблюдател, който би се задълбочил в картините на Пикасо от тази година, включително и Олга, сигурно е знаел за страстната му и еротична любовна афера с 22-годишната Мари-Терез Валтер. До 1932 Пикасо се е въздържал от рисуване на Мари-Терез в разпознаваема форма. Той издава тайната им на втори януари, в първата си картина за тази година, която без съмнение е най-красивото посвещение на младата му метреса, на име Четящата жена.


woman reading
Четящата жена
, Национален музей Пикасо, Париж

 

Тази година е толкова важна в живота на Пикасо, че Музеят Пикасо в Париж и Tate Modern в Лондон са обединили сили, за да организират изложба, която води посетителите из 1932, ден по ден, в хронологичен ред. Наречена Пикасо 1932: Еротичната година, изложбата се открива в Лондонския Тейт Модърн от 3 март до 9 септември, където ще бъде преименувана на Пикасо 1932: Любов, слава, трагедия.

„Рисуването е просто още един начин да се води дневник“, казва Пикасо в навечерието на ретроспективата си от 1932. Току-що е подбрал произведения от предишните 30 години и сензацията на собствения му живот просто го залива.

 

2018 03 Picasso photo
Пабло Пикàсо в парижкото си студио. Фотография: Getty Images

 

Пикасо датира всеки ден и запазва всяко парченце хартия – от квитанции за химическо чистене до концертни билети. Абонирал се е за услуга, при която се събират изрезки от всички вестници, които някога са споменавали името му. И тъй като архивите му принадлежат на Музея Пикасо, реконструирането на онези 366 дни от живота на художника е сравнително лесно.

Освен картините и няколко фотографии, върху хартия няма друга следа от Мари-Терез, която Пикасо среща в студиото си (където не се е допускал никой), а също и в Боажалу, замъка, чието име означава „ревнива гора“. Рисува бясно до средата на април, създавайки десетки нови картини за юнската ретроспектива.

„Щом само подготовката за изложбата [от 1932] е приключила, сексуалното напрежение, което е толкова ясно доловимо в картините, намалява“, отбелязва [кураторката] Лоранс Мадлен, една от съставителките на тазгодишната изложба.

Сексуалният напор

Сексуалната обсебеност на Пикасо с Мари-Терез насища творчеството му с нова енергия и променя стила му. Връзката между творческите сили на художника и неговия сексуален напор е сумирана в картината Художникът пред неговия модел, датирана от 29 януари, в която възбуденият пенис на артиста държи четката.

Връзката на Пикасо с Мари-Терез започва скоро след като той е спрял тогава 17-годишното момиче пред магазина Галери Лафайет. „Госпожице, имате интересно лице. Бих искал да нарисувам портрета ви“, казва той. Според легендата след това е добавил „Имам чувството, че заедно ще направим велики неща“.

Изненадващо е, че във времето на Харви Уайнстийн и #MeToo още никой не е нападнал Пикасо като сексуален хищник. В едно интервю от 1974, една година след смъртта на художника и три години преди да отнеме собствения си живот, Мари-Терез казва в интервю за радио Франс Кюлтюр, че Пикасо я е притежавал. „Така бяха нещата с него. Първо той насилва жената, а след това работим“.

Четящата жена, онзи първи портрет от 1932, загатва предварително много от картините, които ще последват. Пикасо почти винаги рисува кожата на Мари-Терез в бледовиолетови тонове. Дава ѝ жълто-руса коса и отличителни очи с бадемова форма. Лицето ѝ обикновено е изобразено едновременно и фронтално, и в профил, а гърдите ѝ са закръглени, подобни на плодове кръгове. Тя или седи в кресло, или, по-често, лежи.

Освен гърдите и книгата в скута на Мари-Терез, напомняща формата на женско лоно, Четящата жена е сравнително сдържана [картина]. Сърцевидното лице е приятно, меките извивки приканващо-кротки.

Сънят, която Пикасо рисува на 24 януари, е вече по-натрапчива. Мари-Терез отново седи в кресло, но този път спи, главата ѝ отпусната на рамото. Горната част на лицето ѝ има формата на пенис. Ръцете в скута ѝ подсказват мастурбация.

 

la reve
Сънят, Лична колекция на Стивън Коен

 

„Осмозата между сексуалността и творчеството е по такъв начин завършена, сексуалният акт и актът на творчество се превръщат във взаимно заменими метафори“, пише за картината Виржин Пердисо-Касан, друга съставителка на изложбата.

 

В [картината] Жена, седнала в червено кресло, нарисувана на 30 февруари, седящата фигура не е разпознаваема. Малка, кръгла глава, има вертикално разположени копчета вместо очи и цепка вместо уста. Частите на тялото, са демонтирани и подредени отново в празна кухина. Две малки, твърди сфери, биха могли да бъдат гърди или тестиси. Подобните на криваци форми, излизащи извън кухината, биха могли да бъдат ръце и крака, а може би фалоси. Една удължена, закръглена форма, която стърчи встрани, леко напомня на Айфеловата кула, която Пикасо е виждал от шестия етаж на Rue La Boétie, където се е намирало студиото му.

 

woman in red chair
Жена седнала в червено кресло, Национален музей Пикасо, Париж

 

Колекция от кости

Пикасо е имал колекция от кости в замъка Боажалу. Жена седнала в червено кресло показва една заплененост [от темата за костите], която ще се появи отново през същата есен. В серията „Разпятия“, рисувана през септември и октомври, фигурите от Голготата постепенно се разпадат на кости.

Андре Бретон е публикувал Сюрреалисткия манифест през 1924. Разглеждайки Жена седнала в червено кресло и картините от Разпятията, човек разбира защо Пикасо често е бил погрешно възприеман като сюрреалист. Той е прекалено индивидуалистичен и прекалено закотвен в реалността, за да се присъедини към което и да е движение. Но е споделял интереса на сюрреалистите към еротиката и подсъзнателното.

Дори и най-баналните сюжети стават сексуално заредени под четката на Пикасо. В Натюрморт: бюст, купа и палитра, рисувана на 3 март, виждаме гипсов бюст на Мари-Терез в профил, поставен пред купа с плодове. Но плодовете изглеждат подсказващо като гърди или тестиси. Кураторката Пердисо-Касан вижда в тази картина жертвоприношение на Приап, гръцкия бог на плодовитостта. Зеленият фон и зелената сянка, очертаваща фалос по лицето на Мари-Терез, също символизират плодовитостта.

 

bust bowl palette
Натюрморт: бюст, купа и палитра
, Национален музей Пикасо, Париж

 

Три години по-късно Мари-Терез ще роди първата дъщеря на Пикасо, Мая. В Момиче пред огледало, рисувана на 14 март, тя вече изглежда бременна. Мари-Терез гледа отражението си в огледало, напомнящо за саркофаг. Различните телесни части са разположени объркано. Преобладаващото усещане е за двойственост: между деня и нощта, между съзнателното и подсъзнателното, между будността и съня.

 

girl before a mirror
Момиче пред огледало
, Музей за модерно изкуство, Ню Йорк

 

Въведение в психоанализата на Фройд е публикувана на френски десет години преди това. Творчеството на Пикасо изследва двойствеността на човешкия ум. Много от портретите, които той е рисувал през този период, са визуално разделени на две. Той често рисува себе си като кентавър или минотавър, наполовина мъж, наполовина бик. Самата мощ на творчеството му произлиза от напрежението между чувствеността и насилието, между животинското и божественото.

Фотографиите показват Мари-Терез като здрава, атлетично сложена млада жена. Но Пикасо винаги я е рисувал като сексуално приканваща, мека и покорна. В Лежащата гола, рисувана на 4 април, тя е закръглена и апатична, лежаща на слънце като Одалиската на Енгр, един източник на препитание за плодове и растения, излъчващ плодовитост.

 

2018 03 reclining nude
Лежащата гола
, Национален музей Пикасо, Париж

 

Женската форма

При тези обстоятелства Еротичната година, заглавието на изложбата в Париж, изглежда по-точно от Любов, слава и трагедия, избрано от Тейт Модърн за същата изложба. Осемдесет процента от произведенията, създадени от Пикасо през тази изобилна година, представят женската форма. И те вероятно имат повече общо със секса, отколкото с любовта.

Но слава е имало. Ретроспективата на Пикасо от юни 1932 е била социалното събитие на годината. На откриването идват 2,000 души във вечерно облекло. По същото време Пикасо публикува първия том от своя catalogue raisonné [доказан каталог], включващ повече от 16,000 картини и рисунки. През септември името му е въведено за първи път в енциклопедията Ларус.

Ако е имало и трагедия, то тя се случва по-късно в хронологията на 1932, в едно укорно писмо от Фернанд Оливие, която е била метреса на Пикасо по времето, когато е бил млад и беден. „Ти си неспособен на благородни жестове. Ти обичаш парите“, пише Фернанд. Мрачната серия Разпятия е последвана през ноември от гравюри и рисунки на тема удавяне. Те може би са били вдъхновени от сериозната болест, която Мари–Терез е прихванала след плуване в Марн.

Чернобелите фотографии на Пикасо, направени от Брасаи и Ман Рей показват интензивния поглед на човек, който е безкрайно убеден в собствената си гениалност. Във фотографията на Брасаи от декември 1932 Пикасо стои в студиото си на Rue La Boétie, облечен в пуловер и омачкан костюм от туийд, в едната му ръка виси цигара. „И всичко е концентрирано върху пламтящото постоянство на погледа му, който се забива във вас, доминира ви, поглъща ви“, пише Брасаи.


Източник

 

Лара Марлоу

Лара Марлоу е ирландска журналистка, постоянна кореспондентка на вестник Irish Times в Париж.

Посетители: 68

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 2 дни
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... преди 1 седмица
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... преди 1 седмица
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... преди 2 седмици
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Наистина... преди 3 седмици
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... преди 3 седмици
  • Броди писа Още
                             ... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... преди 4 седмици
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018
  • Владо писа Още
    Тук, в тази... Понеделник, 20 Август 2018
  • крокотак писа Още
    Виктор Суворов -... Събота, 18 Август 2018
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... Четвъртък, 16 Август 2018
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... Вторник, 14 Август 2018
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... Понеделник, 13 Август 2018
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... Понеделник, 13 Август 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря за... Понеделник, 13 Август 2018