Изкуство – Живопис

1 1 1 1 1 Оценка 72% (5 гласувания)

 

2018 02 Beauty Kills

 

Унищожение.

Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране на Евгени Божанов – тази вечер в преливащата от възторг зала „България“ – където той с лекота дописваше във въздуха нотните знаци на Бетовен…

Унищожение на грозотата. Унищожение на гнусотата. Удивително безпощадно унищожение на посредствеността във всичките ѝ форми и съдържания…

Красотата убива. Но не умъртвява.

Централна София тази вечер беше залята не от мръсната, но вечно невинна кръв на грознодушните, а от първородната светлина на отвъднебесната реалност. Гробището на падналите ангели беше осквернено от придошлата светлина. Върху която крачеше покачен върху невидими кокили и мистериозният симфонизъм на Берлиоз.

Беше реално съновидение. И извънредният румънски диригент стърчеше и докосваше наднебесните същества. И българската публиката бе единна, някак задружна, не по български, направо ошашавена от онова, което чуваше и виждаше. Аплодираше като бясна и мигом млъкваше, щом гениалният сядаше пред рояла, за да започне отново да преде непреводими фигури с ангелските си пръсти и да спира времето, докато ние не оставахме без дъх. Единният Бог бе слязъл между нас и блаженстваше.

А само час преди това в Двореца се настани изневиделица, появил се сякаш от подсъзнанието на небитието, живият живописец Константин – Кочо Гърнев. Споминал се е през 1966 г. като автентичен българин в Мюнхен. Но оценен още преди Втората световна касапница като бляскав талант от баварската общност. Толкова високо ценен, че Хитлер и Гьобелс са били респектирани от този неариец, цветен балкански субект от Македония.

От тази вечер, половин век след кончината му, бе турен край на забраната у нас да стъпи дори косъм от четката му. От тази вечер НХГ е окупирана за цял месец от вълшебните работи на този наш сънародник-нашественик.

От днес Галерията има и втора собствена, първокачествена картина, дарена от колекционера Павлин Тодоров. Така се казва човекът, който смело прекоси забраната и забравата, и върна на изкуството ни това забутано в националната памет име, което ще отекне като откритието на романа „Калуна-каля“ от Георги Божинов.

С тази уговорка, че Германия знае, помни и не се срамува от небивалия ни талант, докато върховният рòден роман едва ли ще завладее разнокултурната общност на днешен Мюнхен.

Което не е особено важно.

По-важно е, че красотата убива околната ни грозота, унищожава я макар и само за час или два.

Инак България никога няма да се превърне в една Голяма, Огромна Зала „България“, както и Централна София никога няма да бъде наистина непровинциална столица на националната ни душа…

Защото духовната грозота у нас продължава да убива всичко различно, а красотата още не може да свикне с това, че може да унищожава…

Тъй като красивото никога не умъртвява, дори смъртта.

 

Източник

 

 

 

Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между 1912 и 1921 учи с прекъсване в Рисувалното училище в София. По време на Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 заминава за Германия и се установява в Мюнхен, където живее до края на живота си. Приет е за студент по живопис в Мюнхенската художествена академия, където следва между 1923 и 1931 като ученик на изтъкнатите професори Херман Грьобер и Франц фон Щук.

От средата на 1920-те участва активно в художествения живот на Баварската столица като членува в различни художнически сдружения и излага в редица общи изложби. Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930 в Кунстферайн, Мюнхен. От 1926 до 1934 пътува из цяла Европа. Посещава и Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

През 1934 подрежда първата си самостоятелна изложба в България, открита със слово на проф. Иван Лазаров в галерия „Преслав“ в София. Многобройните отзиви за изложбата дават висока оценка на творчеството на Гърнев, поддържащ тесни контакти с българските си колеги. Като задочен член на Дружеството на новите художници в България той изпраща свои картини за участия в общите художествени изложби в София. През есента на 1940 Гърнев подрежда представителна изложба в галерия „Ленбах“ (най-голямата частна галерия в Мюнхен), преминала със шумен успех.

По-голямата част от творчеството на художника, създадено в онези години, е унищожено при бомбардировките над Мюнхен по време на Втората световна война. След 1945 той продължава активно да рисува и да участва в художествения живот на Мюнхен. Член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство и на мюнхенската група „Павилион“, на която е и председател, той участва в ежегодните изложби на организацията и в редица други общи изложби. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 е поканен и участва в Национална изложба на живописта в София с картината „Ездачка“. Умира внезапно на 1 септември 1966 в Мюнхен.

 

Румен Леонидов
Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Други статии от този автор
Посетители: 77

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Всичко казано по-горе... преди 2 дни
  • Иван. Д, писа Още
    Нормално е еврейката... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... преди 4 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018