Изкуство – Музика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

– Пърл какво?

– Пърл Джем.

– Що за име е това, „Сладко от перли“? На български сигурно трябва да се преведе като „манджа с грозде“.

– Не бе, тия са страхотни. Най-великата гръндж-група за всички времена. Дори и „Нирвана“ надминаха, ако щеш и защото успяват да оцелеят вече двайсет години.

– Хм, те затова ли пеят Im still alive“?

А, виждаш ли как вече започваш да усещаш нещата? Хайде сега, напъни се малко и се опитай да забравиш цената на билета.

– Да, да, опитай да забравиш. За толкова пари можехме пет пъти да заведем детето на зоопарк, или каквото там иска … Че и за Макдоналдс щеше да остане.

– Ей, стига. Писна ми от тебе.

Протягам мислено ръка и натискам копчето, което запушва устата на дребното човече вътре в мен, дето винаги е недоволно, винаги мърмори и винаги брои стотинките. Уф, тишина. Искам да кажа, тишина в главата ми. Инак наоколо е лудница, истинска пъстра, вълшебна, магическа лудница, сред зеленината на берлинската Вулхайде, където се намира една от по-големите открити сцени в града. Наоколо всичко ври и кипи, хората – повечето от тях надошли от цяла Европа, все пак това е единствен концерт в Германия, от тазгодишното европейско турне на групата – лудеят, реват и пеят заедно с Еди Ведър, чиито текстове очевидно знаят наизуст. Самият той, в противоположност на обичайния си имидж, днес наистина е необичайно ведър, усмихнат и щастлив, между отделните парчета отпива делово от бутилка червено вино, която не се свени да споделя с публиката. Готин пич – красив, спокоен, някак много, много завършен, лишен от напъни за себедоказване. Ех, да можехме и ние така …

– Айде бе, какво си се заплеснал? Като им слушам музиката, тия ще вземат заложници след концерта, помни ми думата …

(Отново онзи, моичкият, отвътре.)

– Не ми се барай много отворен, знам откъде си го копирал тоя ред. И хайде, чупката. Нали ти казах да се пръждосваш вече. Стига си ми развалял вечерта!

Той се умърлушва за миг, аз пък използвам момента, за да се отдам на магията, която буквално засища въздуха наоколо с някаква могъща, свежа, положителна енергия. Еди и бандата продължават своето пътуване към нирваната, ние пък – юнаците на гърба на ламята – се оставяме да бъдем носени, въобразявайки си за миг, че също сме много завършени, много спокойни, много груви. Кърт, предполагам, гледа някъде отгоре и се радва на успеха на приятелите си. Дано да е намерил спокойствието, където и да е сега, милият.

А музиката се лее около нас като … – като какво, всъщност? – Нещо пенливо, вино например? – Пфуй, тъпо, не пасва. – Какво тогава? Нещо енергично, взривоопасно? Бензин, да речем? – Боже, опази ме от глупост! – Добре де, кажи го ти тогава, като си толкова ентелигентен. – Въздух, глупако, лее се като въздух. Може и да не го забелязваш, но без него продължителността на живота ти е около пет минути, средностатистически погледнато. – Я ходи се таковай …

Двамата вътре в мен са се счепкали яко, към тях май се присъединяват и други навлеци, изпълзяват като плужеци някъде откъм дълбините на съзнанието ми, спорят, перчат се, опитват се да се избутат по-напред, да се изживеят като звезди, пък ако ще и само в градинката пред градската баня, само за миг, само за милисекунда …

Аз използвам паузата, за да направя няколко бързешки снимки, да огледам крадешком съседката отдясно, която през цялото време отвлича вниманието ми от онова, което се случва на сцената. Пред мен цяла банда мускулести типове с фланелки Харли-Дейвидсън и татуировки до уши, пеят заедно с Еди. Брей, гледай какви типове разбирали от поезия, от истинска, изстрадана поезия.

„Son, she said, have I got a little story for you …“

Очите ми се насълзяват автоматично, нищо не помага, още повече, че онова дребното отвътре и то се е скрило някъде – сигурно и на него му се реве, ама се срамува, затова не смее да си покаже носа.

What you thought was your daddy was nothin but a...
While you were sittin home alone at age thirteen
Your real daddy was dyin, sorry you didnt see him, but I’m glad we talked...

И тук идва мощният припев на химна, свободен, спокоен, широк, необятен. И жизнеутвърждаващ, ах колко жизнеутвърждаващ!

Oh i, oh, I’m still alive
Hey, i, i, oh, I’m still alive
Hey i, oh, I’m still alive
Hey...oh...

„Чуваш ли ме, Кърт“ – пее Еди и публиката реве заедно с него, споделяйки за миг частица от тази котешка жизненост, която инак е дадена само на малцината избрани. – „Аз съм още жив, стари вагабонтино, почти двадесет години след теб!“

А Кърт се усмихва мълчаливо отгоре, отпива от бутилката на стария си приятел и продължава да слуша.

I’m still aliveI’m still aliveI’m still alive

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

22
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 1 ден
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Да, снощи ми се случи... преди 2 дни
  • Лин писа Още
    Златко,
    надявам се до... преди 2 дни
  • марин писа Още
    Силата на Златко Енев... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Но невинен ли е тогава... преди 4 дни
  • Л Илиева писа Още
    Много силно, много... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ти, Серкане.... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    Ти избираш

    Годината е... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 6 дни
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 1 седмица
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 1 седмица
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 1 седмица
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 1 седмица