1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Тоя път ми се ще да говоря за нещо по-различно. Гледах преди доста време един филм, който ми се стори безкрайно важен – не само защото в него играе една от най-противоречивите личности в музикалната сцена от последните години, но и защото … хм, защо ли да го увъртам: защото ме накара да му повярвам. Става дума за „Осмата миля“ на режисьора Къртис Хенсън с Еминем в главната роля. Трябва да призная, че отидох на кино вече „затоплен“, тъй като музиката на Еминем ме интересува не от вчера. Но даже и така изненадата ми беше доста голяма.

И така:

За Еминем, страданията на младия Вертер и изкуството да се продава непокорство

Че Еминем – „грозното пате“ на музикалния бизнес, през последните години изведнъж успя да се представи в напълно нова светлина, също като лебеда от приказката, вече е повтаряно неведнъж. И не само това – за всеобщо удивление в Америка очевидно вече му вярват не само най-младите, но и хората от по-предните поколения, ония, които до преди една-две години и дума не биха дали да се спомене за това „детройтското чудовище“ да се поставя на едно ниво, да речем, с Брус Спрингстийн (както стана преди година-две в предварителната класация на „Грами“, където двамата се считаха за основни кандидати за най-престижната награда – албум на годината, съответно с „The Rising“ и „The Eminem Show“).

Но не за това искам да говоря. Защото не мога да си представя, че Еминем като по чудо се е превърнал в нещо съвсем ново, нещо, което преди не е бил. Прекалено истински ми се вижда младежът за такива метаморфози, пък и песните му, ако и по-малко бесни от преди, все още никому басма не цепят, нищо, че той вече е супер-звезда.

Не, онова, което ме занимава, е много по-трудно за улавяне и определяне, та ще трябва да се понапрегна, за да не се изгубя в многословие. Става дума за следното: колкото и да се мъча, аз не мога еднозначно да си отговоря на въпроса „а какво всъщност толкова ми харесва в музиката на това копеле?“ (като говорим за Еминем, нека използваме съответния речник). Дали е взривната енергия, която ми напомня за ранните Stones, или текстовете, които при целия си ужасяващ ексхибиционизъм са толкова истински, че човек неволно му прощава и най-жестоките, почти нечовешки безчинства? Или може би и двете, плюс няколко десетки други аспекта, които не мога да уловя или изразя? Не знам, но факт е, че настръхвам не само от ужас когато слушам дервишките изстъпления от Kim или абсурдния, убийствен хумор от 97’ Bonnie & Clyde. Види се, насъбрало е момчето ярост колкото едно стадо луди крави, пък и не само това; дал му Господ способността да изрази тази ярост по начин, който при някой друг сигурно би довел до лудница или затвор (не че Еминем е имунизиран срещу тия за­плахи, но засега поне успява да се измъкне).

Но тия въпроси ми се виждат почти прекалено лесни когато стигна до следващия, главен въпрос: „а доколко е истинско това, което прави Еминем?“ (прощавайте, но аз обичам да се залъгвам с мисълта, че нещата, които ме занимават, ще надживеят поне малко мимолетността на сегашния момент). И ще остане ли от него някаква следа след, да речем, двайсет години, когато той вече няма да е момче? А след петдесет, сто? Няма съмнение, той добре владее изкуството да се продава, при това по всички правила на бранша. Името му е непрекъснато свързано със скандали – днес набил някого си, утре майка му го осъдила, в други ден не знам какво … И все пак аз искрено се надявам, че при него има нещо повече от евтина скандалност. Разбира се, вероятно ще трябва да почакаме някоя и друга година преди този въпрос да получи що-годе сносен отговор (та даже и така съмненията ми едва ли ще изчезнат напълно – като се има пред вид колко скучен и несвоевременен ми се вижда един от най-класическите примери на тема младост и бунт, какъвто е гьотевият „Вертер“, – ако и да оцелява вече повече от двеста години). Но нейсе … Нека оставим излишните въпроси настрана и да послушаме малко музика.

Искрено ваш,

Златко Енев

 („Ким“ и „97' Бони и Клайд“)

 
 

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Посетители

75

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Олег Витов писа Още
    ... преди 6 часа
  • Тео писа Още
    Ами бих ви пъсъветвал... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Всеки е свободен да... преди 20 часа
  • Тео писа Още
    Никакъв смисъл от... преди 20 часа
  • zmei15 писа Още
    Петров, харесва ми... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Предвид многото... преди 3 дни
  • Славена Трифонова писа Още
    Страхотна статия!... преди 5 дни
  • Стефан писа Още
    Отличен коментар!
    преди 5 дни
  • Мая писа Още
    Поправено е и... преди 6 дни
  • Даниел писа Още
    Първо, с цялото ми... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Към всички... преди 6 дни
  • Николай ВЪЛКАНОВ писа Още
    За мен споделеното... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Интересна гледна... преди 6 дни
  • Даниел писа Още
    Дали не е по добре... преди 6 дни
  • Даниел писа Още
    "За да си ппизная, че... преди 6 дни
  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 6 дни
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 1 седмица
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 1 седмица
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 1 седмица
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 1 седмица
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 1 седмица