1 1 1 1 1 Оценка 80% (3 гласувания)
Pin It

 

2020 01 Almodovar

 

Последният филм на Педро Алмодовар е възхвала на остаряването и старостта в епохата на все по-безскрупулното убиване на уморените от възрастта коне. Макар че главният герой (великолепен Бандерас) няма грижите на масите остаряващи негови съвременници на внимателно култивираното усъмняване в солидарните пенсионни системи, той обективно живее във времето на необратимото сякаш икономическо деградиране на старостта. Собственик на прекрасен дом с картини, искани за включване в изложби от световни галерии, остаряващият режисьор успешно е капитализирал труда (творчеството) на един живот в недвижимост и движимости, които го предпазват от неумолимостта на съдбата на изгонените от домовете си в предпенсионна възраст неизрядни платци на ипотеки или плащащите наем пенсионери. Така Бандерас може да бъде суверенен герой на цветово и веществено (а и стаф’но) пищна барокова драма на физическия упадък, която за момент да помири с не само физически, но и икономически неминуемото дори нищите имуществено и пенсионно.

Странното на това помирение, чийто виртуоз е Антонио с неговия апел отвъд все по-голямото му актьорско майсторство е, че то не е принципно различно от сигурната компенсаторна логика на латиносапунките – и все пак задоволява и най-изискания и изискващ от продукта и себе си зрител. Това е логиката на красотата и натежалия като медена пита кинаджийски майсторлък, който определено предпочитам пред младежките изцепки на младия Педро и една млада луда испанска демокрация постфранко и отскоро в Европейския съюз. От Жени на ръба на нервна криза (1988), с който Алмодовар дойде в една България на ръба на демокрацията и първите публични прожекции на девет-седмици-и-половина софтеротика в отишлото си вече кино „Сердика“, до Болка и величие (2019) трийсет години по-късно е извървян път, който изглежда малко вероятен както всяка автентична еволюция и промяна на себе си. И крайната точка на тази промяна не е, разбира се, „величието“, каквото разумно няма във филма дори чисто сюжетно, а „удоволствието“, „насладата“ с теологически обертонове (включително и на „рай“) – gloria.

Тази болка и наслада на остаряването предполага сериозна редукция на сексуалността не само спрямо ранния Алмодовар, но и в абсолютни стойности: във филма има една-единствена целувка – Тарантино с гордост би казал, следвайки коментара си към целувката на Джаки Браун и (покойния вече Робърт Форстър в ролята на) Макс Чери, че общата възраст на целуващите се (мъже) надхвърля 100 години. Милото предложение за секс, отправено на прага от единия, умъдрено е отклонено от изпращащия го друг (Антонио). Изключително интересна е женската фигура на нещо като асистентка на режисьора, която тъкмо е в процес на развод, и в която дискретно прозира обичайната у Алмодовар, но прекрасно поднесена очарованост от грижовната женственост, пронизваща цялото му творчество. Бащата на режисьора, епизодично явяващ се в детската ретроспекция, е подчертано безличен, каквито са винаги бащите при Алмодовар, когато изобщо присъстват, което е рядко.

Прологът на Болка и величие е апотеоз, потопен в детска носталгичност, на грижовната женственост в нейната изпявана – буквално пееща – множественост. Перачките на реката, сред които е майката на режисьора (една вече възрастово неубедителна в ролята на майка на 5-6 годишния герой Пенелопе Крус). Жените пеят, докато простират прането върху крайбрежните папури. Хорът на многото жени, идилично цитираш ранната луда комедия от края на 80-те, е утопията на Алмодовар за пълноценния, обилен и защитен в своето преливащо изобилие свят на една (хомосексуална) мъжественост, чиито опорни точки са майката и неинтимната, (но мечтала някога за невъзможната интимност) приятелка.

Финалът на филма е изненадващо (дори в рамката на режима на помирението) – при цялото късно майсторство – директен хепиенд, разкриващ, че детските ретроспекции са всъщност снимките на новата лента на режисьора, възстановил се успешно от безбройните болежки и справил се дори с хероинова зависимост и последваща абстиненция на стари години. Истината зад тази виртуозно лековата привидност е уловена в малък шедьовър на падането на пода на таблетка от множеството на ежедневните токсикомански коктейли: тя пада, изчоплена от блистера, под съпровод на минорно пиано – и последвана от резигнативно метната на пода до нея светлоиндигово синя възглавница (най-сериозният здравословен проблем на героя е с гръбначния стълб).

Следва наистина глориозно падане на колене (NB: на едно коляно) върху възглавницата и досягане на мъничката насъщна нафора на модерната болка.

 

Pin It
Владимир Сабоурин
Владимир Сабоурин е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.
Други статии от този автор

Посетители

48

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 13 часа
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 21 часа
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 2 дни
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 3 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 3 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 4 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 4 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 5 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 5 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 5 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици