1 1 1 1 1 Оценка 80% (3 гласувания)
Pin It

 

2020 01 Almodovar

 

Последният филм на Педро Алмодовар е възхвала на остаряването и старостта в епохата на все по-безскрупулното убиване на уморените от възрастта коне. Макар че главният герой (великолепен Бандерас) няма грижите на масите остаряващи негови съвременници на внимателно култивираното усъмняване в солидарните пенсионни системи, той обективно живее във времето на необратимото сякаш икономическо деградиране на старостта. Собственик на прекрасен дом с картини, искани за включване в изложби от световни галерии, остаряващият режисьор успешно е капитализирал труда (творчеството) на един живот в недвижимост и движимости, които го предпазват от неумолимостта на съдбата на изгонените от домовете си в предпенсионна възраст неизрядни платци на ипотеки или плащащите наем пенсионери. Така Бандерас може да бъде суверенен герой на цветово и веществено (а и стаф’но) пищна барокова драма на физическия упадък, която за момент да помири с не само физически, но и икономически неминуемото дори нищите имуществено и пенсионно.

Странното на това помирение, чийто виртуоз е Антонио с неговия апел отвъд все по-голямото му актьорско майсторство е, че то не е принципно различно от сигурната компенсаторна логика на латиносапунките – и все пак задоволява и най-изискания и изискващ от продукта и себе си зрител. Това е логиката на красотата и натежалия като медена пита кинаджийски майсторлък, който определено предпочитам пред младежките изцепки на младия Педро и една млада луда испанска демокрация постфранко и отскоро в Европейския съюз. От Жени на ръба на нервна криза (1988), с който Алмодовар дойде в една България на ръба на демокрацията и първите публични прожекции на девет-седмици-и-половина софтеротика в отишлото си вече кино „Сердика“, до Болка и величие (2019) трийсет години по-късно е извървян път, който изглежда малко вероятен както всяка автентична еволюция и промяна на себе си. И крайната точка на тази промяна не е, разбира се, „величието“, каквото разумно няма във филма дори чисто сюжетно, а „удоволствието“, „насладата“ с теологически обертонове (включително и на „рай“) – gloria.

Тази болка и наслада на остаряването предполага сериозна редукция на сексуалността не само спрямо ранния Алмодовар, но и в абсолютни стойности: във филма има една-единствена целувка – Тарантино с гордост би казал, следвайки коментара си към целувката на Джаки Браун и (покойния вече Робърт Форстър в ролята на) Макс Чери, че общата възраст на целуващите се (мъже) надхвърля 100 години. Милото предложение за секс, отправено на прага от единия, умъдрено е отклонено от изпращащия го друг (Антонио). Изключително интересна е женската фигура на нещо като асистентка на режисьора, която тъкмо е в процес на развод, и в която дискретно прозира обичайната у Алмодовар, но прекрасно поднесена очарованост от грижовната женственост, пронизваща цялото му творчество. Бащата на режисьора, епизодично явяващ се в детската ретроспекция, е подчертано безличен, каквито са винаги бащите при Алмодовар, когато изобщо присъстват, което е рядко.

Прологът на Болка и величие е апотеоз, потопен в детска носталгичност, на грижовната женственост в нейната изпявана – буквално пееща – множественост. Перачките на реката, сред които е майката на режисьора (една вече възрастово неубедителна в ролята на майка на 5-6 годишния герой Пенелопе Крус). Жените пеят, докато простират прането върху крайбрежните папури. Хорът на многото жени, идилично цитираш ранната луда комедия от края на 80-те, е утопията на Алмодовар за пълноценния, обилен и защитен в своето преливащо изобилие свят на една (хомосексуална) мъжественост, чиито опорни точки са майката и неинтимната, (но мечтала някога за невъзможната интимност) приятелка.

Финалът на филма е изненадващо (дори в рамката на режима на помирението) – при цялото късно майсторство – директен хепиенд, разкриващ, че детските ретроспекции са всъщност снимките на новата лента на режисьора, възстановил се успешно от безбройните болежки и справил се дори с хероинова зависимост и последваща абстиненция на стари години. Истината зад тази виртуозно лековата привидност е уловена в малък шедьовър на падането на пода на таблетка от множеството на ежедневните токсикомански коктейли: тя пада, изчоплена от блистера, под съпровод на минорно пиано – и последвана от резигнативно метната на пода до нея светлоиндигово синя възглавница (най-сериозният здравословен проблем на героя е с гръбначния стълб).

Следва наистина глориозно падане на колене (NB: на едно коляно) върху възглавницата и досягане на мъничката насъщна нафора на модерната болка.

 

Pin It
Владимир Сабоурин
Владимир Сабоурин е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.
Други статии от този автор

Посетители

30

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 19 часа
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 20 часа
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 1 ден
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 1 ден
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 3 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 6 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 6 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 6 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 6 дни
  • Лина писа Още
    ... преди 6 дни
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 2 седмици