Изкуство – Литература

Сълзите на минотавъра

Рецензия за романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ в „Нойе Цюрхер Цайтунг“ от 6 май 2014. Романът е номиниран за първото европейско издание на наградите „Стрега“, най-важното литературно отличие в Италия.

Автор: Андреас Брейтенщайн

Прочети още...

Константин Павлов: Интервю в утробата на Кита

Бях на 32 години и тогава дойде вторият и решителен удар, който продължи дотогава, докато не се смилиха да ме вземат в киното. Това е един откъс от 7-8 години без нито един лев. Не става дума за пари – лев като символ на парчето хляб… Моята безотговорност много им помогна. Мен ме мързи да правя кариера, после – малко суета с обратен знак… Освен това – някакво доверие в биологическото безсмъртие и утешението, че О!, аз винаги ще си наваксам и винаги ще си отмъстя! Като казвам „отмъстя“, разбирам, че моите стихове ще изтрият този или онзи.

Aвтори: Константин Павлов, Велислава Дърева

Прочети още...

„Захвърлен в природата“ – Милен Русков

Не „захвърлен в природата“, ами захвърлен в добрата литература се оказах, когато преди два дни отворих втория роман на Милен Русков. Обстоятелствата се наредиха така, че започнах с „Възвишение“ и сега карам назад, като естествено очакванията ми бяха нивото на писане да пада. Какво се оказа обаче. Книгата не само по нищо не отстъпва на последната, ами изпъква със съвсем самостоятелни качества. Рецензията се получи малко по-дълга от обикновено, за което ще простите, но толкова рядко се случва нещо наистина да ми се хареса, че не успях да сдържа пороя от думи. Накрая можете да прочетете и кратко интервю с автора, който беше много любезен да отговори изчерпателно на няколко мои въпроса, свързани с процеса на работа.   

Автор: Мартин Касабов

Прочети още...

„Плашещо време в Америка“: интервю с Дейвид Фостър Уолъс

В Америка, а предполагам и в големи части от западна Европа, е налице определен проблем, а именно, че корпорациите са получили все повече власт, както в културен, така и в политически смисъл. Тук в Америка днес са необходими огромни количества пари, за да се кандидатира човек за различните видове демократични служби. Корпорациите имат значително повече пари от частните граждани, корпорациите правят тези дарения, които след това водят до закони, отдаващи още по-голямо предпочитание на [правата на] същите тези корпорации, така че се стига до един вид затворен кръг.

Автори: Дейвид Фостър Уолъс, Остап Кармоди

Прочети още...

„Освободеният Рот“

В „Освободеният Рот“, лесно четивна смесица от биография и литературна критика, Клаудия Рот Пиърпонт (между двамата няма роднинска връзка) разглежда неловките отношения между Рот и американския еврейски истеблишмънт.

Автор: Иън Томсън

Прочети още...

Пруст, през погледа на Америка

Интервю на Джоана Колер със Стивън Брайър, съдия от Върховния съд на САЩ, публикувано първо на френски език в Revue des Deux Mondes през юни 2013 г., след това на английски език в The New York Review of Books от 7 ноември 2013 г.

Автори: Джоана Колер, Стивън Брайър

Прочети още...

Напред към Тльон – да нахлуем в реалността

На 24 ноември 1948 Върнън Съливан изчезва. Две години преди това той е станал повод за скандал в Париж, когато издателството Editions du Scorpion публикува първия му роман, Ще плюя на гробовете ви. Съливан е чернокож, но минава за бял. Писнало му е да чете в американските романи за „добри чернокожи“ „от онзи вид, който белите възторжено потупват по гърба“ и искал да напише нещо, което описва един по-суров свят – онзи, познат от живота. Книгата му е брутална, сексуално открита и расово-табу. Героят в нея е Ли Андерсън, рус и синеок, но от чернокож произход човек, който пристига в среднозападното градче Бъктън с намерение да отмъсти за линчуването на малолетния си брат. Започва да работи в местната книжарница и се сприятелява с тийнейджърите от околността. По някое време те го запознават с две богати бели момичета – сестри – които той иска да прелъсти, изнасили и убие.

Автор: Джейкъб Микановски

Прочети още...

Книги на годината: изборът на англоезичната преса

Пет книги, които все още липсват на българския книжен пазар. Може би 2014 г. ще ни срещне с някои от тях като най-голяма е вероятността това да е романът „Светилата“ от новозеландката Елеонор Катън – носителка на наградата „Букър“ за 2013 г.

Прочети още...

Какво могат да ни кажат за Дж. Д. Селинджър непубликуваните му разкази

Когато три от непубликуваните разкази на Дж. Д. Селинджър наскоро изтекоха онлайн, това предизвика редица остри въпроси във връзка с пиратството и правото на лично пространство – но заедно с това ни показа и нови начини, по които бихме могли да четем „Спасителят в ръжта“.

Автор: Габи Ууд

Прочети още...

За късия разказ и околностите му

Някога Орасио Кирога опитал да състави „десет божи заповеди на съвършения разказвач“, чието заглавие вече има стойността на намигване към читателя. Ако без девет от поученията спокойно може да се мине, последното ми се вижда безупречно проницателно: „Разказвай, сякаш разказът интересува единствено малката среда на твоите герои, от които си могъл да бъдеш един. Не другояче се постига живот в разказа.“

Автор: Хулио Кортасар

Прочети още...

Беше много по-приятно, когато бях напълно неизвестен

„Хората често ме питат, ‚Какво мислите за факта, че писането ви е фундаментално искейпистко?‘. А аз отговарям, ‚Вижте, основният въпрос за мен е, че няма нищо лошо в бягството‘“, казва Нийл Геймън. „Ако някой се намира в трудна или невъзможна ситуация, и му се предложи отключена врата, водеща някъде другаде, и той може да мине през нея и да се окаже другаде, наистина другаде. И не само да се окаже другаде, но и през това време да научи нови неща, да събира въоръжения и познание, които може да вземе обратно със себе си в своя затвор, и да го направи малко по-добър. Това е нещо добро. Не е лошо.“ Той цитира афоризма на Дж. Р. Р. Толкин: „Единствените хора, които имат нещо против бягството са затворническите надзиратели“.

Автор: Лори Пени

Прочети още...

Дуенде – теория и същност

По начин прост, с регистъра, който в моя поетичен глас няма блясъци на мебели, нито извивки на бучиниш, нито овчици, които неочаквано се превръщат в ножове на насмешките, аз ще се опитам да ви изнеса една кратка лекция за скрития дух на страдаща Испания.

Автор: Федерико Гарсия Лорка

Прочети още...

Папирализа

Живеем в чудноват момент. Всичко е станало архивируемо. Приспособленията ни произвеждат непрестанен запис от действията, движенията и мислите ни. Забравете паметта: ако бихме искали, бихме могли да възпроизведем всеки аспект от един живот с помощта на един Айфон и няколко твърди диска. Но в същото време физическите архиви изглежда западат. Някога те са били поддържани от цяла екология от обекти и институции, включително отпечатъци, печатни преси, бележници, писма, дневници, ръкописи и бележки, изписани по полетата на книги. Днес всяко от тези неща е на изчезване, едно след друго. Писмата не се пишат. Писането на ръка е забравено. Печатните преси се разпадат. Хартията мухлясва. И всички са съгласни: книгата е следващото нещо, което ще си отиде.

Автор: Якоб Микановски

Прочети още...

Магнетичният гущер

Ханс Кристиан е човекът, който промени света. При подготовката на една лекция през 1820 датският физик Ханс Кристиан Йорстед открива случайно влиянието на електрическия ток върху една магнитна игла. Когато през проводник тече ток, около проводника се образува магнитно поле. Без това откритие, което се разпространява из Европа със скоростта на вятъра, днес нямаше да има генератори, нямаше да има радио, телевизия, компютри.

Автор: Михаел Маар

Прочети още...

Световноизвестни писатели – портрети...

Колко от тези световноизвестни писатели сте в състояние да идентифицирате? Без ненужни притеснения – аз също не познавах поне 80% от лицата от тези снимки (но вече имам отговорите, с помощта на мрежата)...

Прочети още...

Не бях аз

Курсът по Equinox бе продължил до снощи. Моят пряк шеф ми бе разрешил един ден отпуск, за да мога да пийна нещо с лондонските си колеги или, както се бе изразил, „да обърнете по някой и друг гинес с момчетата“. Навярно защото за близо двете години при него нито веднъж не бях вземал отпуск. Не вярвай на търговеца, който никога не оставя книгите си сами, гласи една поговорка.

Автор: Кристоф Магнусон

Прочети още...

Еврофилия или еврофобия

Убедена съм, че поне през следващия век космополитното общество, за което човечеството мечтае още от времето на стоиците и най-вече във века на Просвещението, не ще може да се осъществи под формата на утопична, универсалистка сплав (melting pot), уеднаквена от пазара, медиите и Интернет. То ще приеме по-скоро вида на относително конфликтно съжителство на нации и групи от нации, поставени в положение да живеят с и срещу другия. Едва тогава съчетанието от уважението към националния идентитет и от насърчаването на общия интерес ще трябва да замести крайностите на настоящата глобализация.

Автор: Юлия Кръстева

Прочети още...

Умберто Еко, свръх-ерудираният – Част 2

Интелектуалецът е истински полезен само по отношение на бъдещето, а не на настоящето. Ако сте в театъра и възникне пожар, поетът не може да се качи на някоя седалка и да изрецитира поема. Той трябва да вика пожарната, като всеки друг. Функцията на интелектуалеца е да каже предварително, „внимавайте с този театър, защото той е стар и опасен!“ Така че думите му могат да имат пророческата функция на апел. Функцията на интелектуалеца е да каже „трябва да направим това“, а не „трябва да го направим сега!“. Последното е работа на политика. Ако утопията на Томас Мор би била някога реализирана, у мен има само малко съмнение, че това би било едно сталинистко общество.

Автор: Умберто Еко

Прочети още...

Свобода

Тъй като не може да си спомни в какво състояние е било съзнанието й през първите три години в колежа, пишещата тези редове подозира, че просто не е била в съзнание. Тогава смяташе, че най-сетне е с напълно отворени сетива, но по-скоро навярно е бродила като сомнамбул. Иначе е напълно необяснимо защо например стана първа приятелка с една неуравновесена девойка, която я преследваше.

Автор: Джонатан Франзен

Прочети още...

Маргьорит Юрсенар, служителката на птиците

Има поуката на раздялата, поуката на свободата. Но пътуването не ни дава автентичната свобода, защото винаги влизаме в нови връзки и възникват нови обстоятелства, които ни ограничават. Без това нямаше да има живот.

Автори: Бернар Пиво, Маргьорит Юрсенар

Прочети още...

Южни зими

Когато се върнаха във Виена, тя изчака да минат няколко месеца и тогава – по-скоро за да го поласкае, отколкото от желание наистина да научи нещо – се осведоми защо се прибира толкова късно вечер. Не би възприела като катастрофа истината и забеляза как той здравата се изпоти, докато най-сетне стигне дотам, че да чуе от нея всичко.

Автор: Норберт Гщрайн

Прочети още...

Умберто Еко, свръх-ерудираният – Част 1

Да се убиват възрастни жени е интересно. С подобна идея ще получите двойка за есе по етика. В един роман тя се превръща в Престъпление и наказание, прозаически шедьовър в който героят не може да каже дали да се убиват стари жени е нещо добро или лошо, и в който тази двусмисленост – самото противоречие в нейното изказване – се превръща в поетичен и предизвикателен въпрос.

Автори: Умберто Еко, Лила Азам Зангане

Прочети още...

Да четеш Набоков на Набоков

Лила Азам Зангане – широко известна на Запад интелектуалка и писателка от ирански произход – си припомня вечерите, които е прекарала в Палм Бийч в компанията на Дмитрий Набоков – сина на писателя, който почина през 2012.

Автор: Лила Азам Зангане

Прочети още...

Сбогом, фрустрация

Кратък разказ из живота на големия писател: Филип Рот заявява решителността си да прекъсне веднъж завинаги с писането…

Автор: Чарлз Макграт

Прочети още...

Когато видях звезди посред бял ден или: Интеграция в четири точки

Смешно-тъжната история на един хърватски оригинал, който непрекъснато опитва, но все някак не успява да се „интегрира“ в Европа...

Автор: Марко Погачар

Прочети още...

Ърнест Хемингуей, безкомпромисният

Писателят може да се сравни с кладенец. Има също толкова видове кладенци, колкото и писатели. Важното нещо е в кладенеца да има добра вода, и е по-добре да се вади редовно количество, отколкото да се пресуши кладенеца, а след това да се чака докато се напълни отново…

Автори: Ърнест Хемингуей, Джордж Плимптън

Прочети още...

Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо

Малко са издателствата не само в Италия, които могат да си позволят това, което „Аделфи“ е превърнало в своя издателска политика: да обяви еклектиката за програма и да строи на лавицата Сименон до Атанасиус Кирхер, или Хьолдерлин до Алберто Савинио...

Автори: Роберто Каласо, Стоян Гяуров

Прочети още...

От нещо – нещо

Разликата между реалното и сюрреалното съществува само в обективната плоскост. В субективната, важното разграничение би било между истинното и неистинното...
(разговор с Етгар Керет)

Автори: Етгар Керет, Ребека Сакс

Прочети още...

И без това

Как се живее в едно мултикултурно общество, как функционира то? Гърци, турци, босненци и сърби, евреи и румънци живеят в съседство, спорят и се събират, женят се и преодоляват дългогодишни омрази и конфликти …

Автор: Пенка Ангелова

Прочети още...

Разговор с Мартин Еймис

От новия си дом в Бруклин, британският романист и подстрекател разговаря за секс, порнография, бунтове и разликата между Лондон и Ню Йорк, както и за променливата съдба на постмодерната литература и американската империя.

Автори: Мартин Еймис, Дейвид Уолас-Уелс

Прочети още...

Отказвам да приема края на човека

Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко...

Автор: Уилям Фокнър

Прочети още...

За дневниците на пеперудата

Май че няма прозаическа творба в българската литература от XX век, която да ме е омагьосвала така, както „Дяволски нокът“ [на Кр. Дамянов]. Заради онази сатанинска, но действителна варненска баня – в гръцката махала, при римските терми, до арменското училище...

Автор: Нина Иванова

Прочети още...

Най-опасните книги

Коя е най-опасната книга на света? Има сведения за една книга (ако изобщо съществува), че убива по време на четене. И това е легендарната книга „Necronomicon“…

Автор: Милена Цветкова

Прочети още...

Сент Бьов и Бодлер

Впрочем, ако и Сент Бьов да е бил трогнат от възхищението, почитта и любезността на Бодлер, който му е изпращал било стихове, било медена питка, който е писал за Жозеф Дьолорм, за Утешения, за Понеделници-те му най-възторжените редове и му е изпращал сърдечни писма, той никога не е отговорил на многократните молби на Бодлер да напише поне една статия за него.

Автор: Марсел Пруст

Прочети още...

Двамата Солженицин

Има един вълнуващ момент в Рекло телето…, когато някакъв приятел, който също е имал неприятности, казва на автора, че „животът би бил невъзможен навсякъде, освен в Русия“. Солженицин чувства по същия начин...

Автор: Джон Бейли

Прочети още...

Посетители: 95

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    И така, ето тук... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    „Имитацията и... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Иван Кръстев, без... преди 2 дни
  • Атанасов писа Още
    Много се чудят как... преди 3 дни
  • Николай Колев писа Още
    Днес попаднах на едно... преди 3 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    Не, НЯМА! Като не сте... преди 3 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    галка писа:
    Хората са жестоки...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Четеш текста като... преди 3 дни
  • Kunev писа Още
    Само като прочетох... преди 3 дни
  • Атанасов писа Още
    По вече от осемдесет... преди 3 дни
  • Олег Витов писа Още
    Проекта на Паисий за... преди 5 дни
  • Qwerty писа Още
    От този миш-маш... преди 5 дни
  • Адвайзер писа Още
    Сега е моментът да се... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Quoth the Raven, "Nevermore"...  преди 6 дни
  • Kunev писа Още
    Национализмът е... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, сега ще... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Саръ Салтък. преди 6 дни
  • Златко писа Още
    А също и този важен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И, като послеслов към... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Почти винаги е имало... преди 1 седмица
  • Герган Ценов писа Още
    Чудесна статия - не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Кън Татяна: в България... преди 1 седмица
  • Татяна писа Още
    Страхотен текст!!!... преди 1 седмица
  • Татяна писа Още
    Към Валери: не е вярно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо сравни Тачър с... преди 2 седмици