Две години преди смъртта си, баща ми ми даде малък куфар, пълен с негови писания, ръкописи и бележки.

Автор: Орхан Памук

Езикът води двойнствен живот – а същото се отнася и до романиста. Вие разговаряте със семейство и приятели, поддържате кореспонденцията си, разглеждате менюта и списъци за покупки, наблюдавате улични знаци (ГЛЕДАЙТЕ НАЛЯВО), и т. н. А след това влизате в кабинета си, където езикът съществува в една съвсем различна форма – като материал на едно пъстроцветно умение. Повечето писатели, струва ми се, биха се съгласили с Владимир Набоков (1899–1977), когато той си припомня през 1974:

„… гледах на Париж, с неговите пепеляви дни и въгленови нощи, просто като на случайна околна среда за най-автентичните и истински радости в живота ми: обагрената фраза в ума ми под ръмежа на ситния дъжд, и бялата страница под писалищната лампа, очакваща ме в скромния ми дом.“

Е да, творческата радост е автентична; и все пак тя не е истинна (заедно с кажи-речи целия набор от фиктивни жени на Набоков, творческата радост в края на краищата е садистично променлива). Писането си остава една много интересна работа, но съдбата, или „тлъстата орис“, както я нарича Хъмбърт Хъмбърт, му е уредила едно много интересно възмездие. Писателите водят двойнствен живот. И те умират на два пъти, това също. Това е малката мръсна тайна на модерната литература. Писателите умират на два пъти: веднъж, когато умира тялото и още веднъж, когато умира талантът.

Автор: Мартин Еймис

Преди 40 години той ни провокира чрез образа на един герой, обсебен от секс – и оттогава насам не може да се отърве от него. Филип Рот разказва за скандалния си роман Синдромът Портной, за страхливостта на интелектуалците и за самотата на стари години.

Автор: Филип Рот

В Америка първите десет минути са най-важни за успеха на едно начинание. Изглежда развлекателният уебсайт Entertainment Weekly, както и вестник „Washington Post“ първи формулириха патриотичната анти-херта реакция.

Автор: Зоя Маринчева

Шведската академия в Стокхолм предизвика не малко спорове със странните си решения от последните години. Но изборът на немско-румънската писателка Херта Мюлер е блестящ.

Автор: Андреа Кьолер

След кратък период на многообразие руската литература отново се завръща към съветския вкус.

Автор: Олга Мартинова

Тери Прачет е непредвидим. Облечен изцяло в черно, той се придържа донякъде към образа, който е изграден около него, но не е толкова докачлив, колкото самата аз очаквах…

Автор: Алисън Флад

Добре е да се замислим над идеята за Томас Ман като маскиран Джойс, един Джойс, предрешен като Голсуърти, да речем ...

Автор: Майкъл Уд

През последните двадесет и пет години Пол Остър създаде една от най-особените ниши в съвременната литература. В частност, както много от почитателите му знаят, разказваческият му глас е толкова хипнотичен, колкото и онзи на стария моряк ...

Автор: Майкъл Дирда

В преходното време, в което живеем, литературата не е само литература. Слепота е да мислим иначе.

Автор: Владимир Трендафилов

В течение на 1940-те години Джордж Оруел формулира идеите за езика и политиката, които намират окончателния си израз в 1984. Есетата, които той пише през този период, са истинско удоволствие, въпреки своите противоречия.

Автор: Кийт Гисън

Обичайно се смята, че за писателя е трудно, да не кажа невъзможно да говори за книгите си. Усещането е за някаква не-редност, извън-редност на подобно говорене, което сякаш крие елементи на несвоевременна и не на място „изповед“ ...

Автор: Емилия Дворянова


Бях чел-недочел романа, нещо се беше запънало и сега открих липсващия ми ключ. Каква роля играят интонацията и ритъмът, музикалността и постъпателното разработване на отделните теми, акцентите и кулминациите.

Автор: Стилиян Йотов


Тази зима парижкият читател със сигурност e забелязал една книга с кремава корица и черна лента, на която се откроява синият поглед на млада жена. Прямият и мил поглед на Ружа Лазарова, в който сякаш се заключава същността на четвъртия й роман ...

Автор: Ралица Фризон-Рош


Исмаил Кадаре безспорно е най-значителният писател на Албания. Романите му са модерна класика, която се чете по цял свят. Неговата роля от времето на комунистическата диктатура обаче си остава спорна.


Автор: Исмаил Кадаре

През есента на 2001, по време на последната нощ от едно неспокойно авторско пътуване из Германия, през което бях се убедила, че вечер след вечер чета за различни групи от вцепенени каталептици, докарвани с автобуси от местните заведения за умствено болни, седях в един подходящо ексцентричен хотел, разположен по хълмовете високо над Цюрих.

Автор: Франсин Проуз


Наскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските?

Автор: Ели Иванова


Интервю с немската писателка Сибиле Левичароф, авторка на романа Апостолоф, за който тя току-що получи голямата награда за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата

Автор: Сибиле Левичароф


Салман Рушди говори за новия си роман Очарователната флорентинка и тъжното отвръщане на днешните автори от света.

Автор: Салман Рушди


Не друго, а чистата мизантропия позволява на Сибиле Левичароф – дъщеря на български емигрант – да създава великолепни страници, та и цял роман, който просто блести от остроумна злоба.

Автор: Карл-Маркус Гаус

 


В търсене на Холи Голайтли, Труман Капоти и една добра закуска при Тифани в Ню Йорк

Автор: Зузане Майер

Във времето на озападняването и бързата модернизация, основният въпрос – не само за турската литература, но и за всички литератури извън Запада – е свързан с трудността да се описват мечтите за утре с цветовете от днес, да се мечтае за една модерна страна с модерни ценности, като същевременно се приемат удоволствията на ежедневната традиция.

Автор: Орхан Памук


Джон Ъпдайк, калейдоскопично надареният писател, чиято четирилогия от книги за заека е връхна точка на един корпус от проза, поезия, есеистика и критика, толкова огромен, многообразен и лиричен, че може да бъде поставен в първата редица от американски автори, почина на 76 години.

Автор: Кристофър Леман-Хаупт

 

В разказа на Филип К. Дик от 1953 Консервиращата машина, един изобретател създава машина за „консервиране“ на канона на класическата музика – свещените и, както той се страхува, нетрайни творби на Шуберт, Шопен, Бетовен и т. н. – като ги вкарва в едно устройство, което превръща композициите в живи същества: птици, буболечки и животни, приличащи на броненосци и бодливи свинчета ...

Автор: Джонатан Лийтъм


„Когато Лот живееше в Содом и Гомор“, писа апостол Петър във Второто Послание, „той беше потиснат и измъчван ден след ден от техните беззаконни дела.“ Израсъл в Неапол, Роберто Савиано е измъчван и потискан от подобни чувства. Гомор е неговият разказ за престъпните дела на Камората, неаполитанската мафия.

Автор: Тим Паркс


В продължение на седемдесет години комунистите обвиняваха западните водачи в Дон Кихотщина. Ония пък правеха същото, обвинявайки сталинистите, че те са Дон Кихотовци […] Дон Кихот винаги е губещият, защото политиците, които използват неговото име, не са на неговото ниво и не притежават нищо от неговото благородство.

Автор: Исмаил Кадаре


През последните години се забелязва известен ревизионизъм по отношение на Кафка, макар че онова, което е останало за преразглеждане, е не качеството на неговите работи, а по-скоро неговата точна природа. Що за писател е Кафка?

Автор: Зейди Смит


В студената неделна привечер завинаги ни загърби явлението Константин Павлов – най-непокорното копеле в българската литература…

Автор: Румен Леонидов


Не е трудно да се разбере, че в 1984 Оруел си е представял бъдещето на поколението на сина си – един свят, който той не им пожелаваше, а срещу който ги предупреждаваше. Той не обичаше предсказания за неизбежното, той си остана уверен в способността на обикновените хора да променят каквото и да е, ако само поискат ...


Автор: Томас Пинчън


Той постави началото на култа към младостта и направи от себе си търговска марка. Нищо чудно, че Оскар Уайлд все още бива възприеман като „един от нас“.

 

Автор: Джайлс Брандрет


Напрегнатата и мъчителна кореспонденция между две от знаковите фигури на следвоенната немска поезия – Ингеборг Бахман и Паул Целан – беше наскоро публикувана за пръв път от издателство Зуркамп. 

 
Автор: Ина Хартвиг

Той спа с Керуак, движеше с Джеки О и враждуваше с Мейлър. Той е последният жив гигант от златната епоха на американската литература. Но защо тогава Гор Видал е така чувствителен относно литературната си репутация?

Автори: Гор Видал, Робърт Чалмърс


Александър Соженицин, чиито непреклонни, самотни и войнствени литературни борби добиха силата на пророчество когато той разкри тежките недъзи на съветския комунизъм в някои от най-мощните творби на двадесети век, почина на 3 август 2008 в Москва. Той беше на 89 години.

Автор: Майкъл Кауфман


Някога определяна като една от най-слабо развитите страни, днешна Индия все по-често бива възприемана като една от водещите технологически и икономически сили в света. Но не само. Най-новата индийска литература отразява свързаната с това развитие обществена революция.

Автор: Клаудиа Крамачек


Като че ли 1984 не ни беше достатъчна, но освен това тази година е двадесет и петата годишнина от известната лекция на Чарлз Пърси Сноу Двете култури и научната революция, прочута с предупреждението, че интелектуалният живот на Запад започва да се поляризира в две фракции, „литературна“ и „научна“, всяка от тях осъдена да не разбира и цени другата ...

Автор: Томас Пинчън

Посетители

17

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 7 часа
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 2 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 4 дни
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 6 дни
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 1 седмица
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 1 седмица
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 1 седмица
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 2 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 3 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 3 седмици