Тери Прачет е непредвидим. Облечен изцяло в черно, той се придържа донякъде към образа, който е изграден около него, но не е толкова докачлив, колкото самата аз очаквах…
Автор: Алисън Флад
Добре е да се замислим над идеята за Томас Ман като маскиран Джойс, един Джойс, предрешен като Голсуърти, да речем ...
Автор: Майкъл Уд
През последните двадесет и пет години Пол Остър създаде една от най-особените ниши в съвременната литература. В частност, както много от почитателите му знаят, разказваческият му глас е толкова хипнотичен, колкото и онзи на стария моряк ...
Автор: Майкъл Дирда
В преходното време, в което живеем, литературата не е само литература. Слепота е да мислим иначе.
Автор: Владимир Трендафилов
В течение на 1940-те години Джордж Оруел формулира идеите за езика и политиката, които намират окончателния си израз в 1984. Есетата, които той пише през този период, са истинско удоволствие, въпреки своите противоречия.
Автор: Кийт Гисън
Обичайно се смята, че за писателя е трудно, да не кажа невъзможно да говори за книгите си. Усещането е за някаква не-редност, извън-редност на подобно говорене, което сякаш крие елементи на несвоевременна и не на място „изповед“ ...
Автор: Емилия Дворянова
Исмаил Кадаре безспорно е най-значителният писател на Албания. Романите му са модерна класика, която се чете по цял свят. Неговата роля от времето на комунистическата диктатура обаче си остава спорна.
През есента на 2001, по време на последната нощ от едно неспокойно авторско пътуване из Германия, през което бях се убедила, че вечер след вечер чета за различни групи от вцепенени каталептици, докарвани с автобуси от местните заведения за умствено болни, седях в един подходящо ексцентричен хотел, разположен по хълмовете високо над Цюрих.
Автор: Франсин Проуз
Интервю с немската писателка Сибиле Левичароф, авторка на романа Апостолоф, за който тя току-що получи голямата награда за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата
Салман Рушди говори за новия си роман Очарователната флорентинка и тъжното отвръщане на днешните автори от света.
Не друго, а чистата мизантропия позволява на Сибиле Левичароф – дъщеря на български емигрант – да създава великолепни страници, та и цял роман, който просто блести от остроумна злоба.
Автор: Карл-Маркус Гаус
В търсене на Холи Голайтли, Труман Капоти и една добра закуска при Тифани в Ню Йорк
Във времето на озападняването и бързата модернизация, основният въпрос – не само за турската литература, но и за всички литератури извън Запада – е свързан с трудността да се описват мечтите за утре с цветовете от днес, да се мечтае за една модерна страна с модерни ценности, като същевременно се приемат удоволствията на ежедневната традиция.
Автор: Орхан Памук
Джон Ъпдайк, калейдоскопично надареният писател, чиято четирилогия от книги за заека е връхна точка на един корпус от проза, поезия, есеистика и критика, толкова огромен, многообразен и лиричен, че може да бъде поставен в първата редица от американски автори, почина на 76 години.
Автор: Кристофър Леман-Хаупт
В разказа на Филип К. Дик от 1953 Консервиращата машина, един изобретател създава машина за „консервиране“ на канона на класическата музика – свещените и, както той се страхува, нетрайни творби на Шуберт, Шопен, Бетовен и т. н. – като ги вкарва в едно устройство, което превръща композициите в живи същества: птици, буболечки и животни, приличащи на броненосци и бодливи свинчета ...
„Когато Лот живееше в Содом и Гомор“, писа апостол Петър във Второто Послание, „той беше потиснат и измъчван ден след ден от техните беззаконни дела.“ Израсъл в Неапол, Роберто Савиано е измъчван и потискан от подобни чувства. Гомор е неговият разказ за престъпните дела на Камората, неаполитанската мафия.
В продължение на седемдесет години комунистите обвиняваха западните водачи в Дон Кихотщина. Ония пък правеха същото, обвинявайки сталинистите, че те са Дон Кихотовци […] Дон Кихот винаги е губещият, защото политиците, които използват неговото име, не са на неговото ниво и не притежават нищо от неговото благородство.
Автор: Исмаил Кадаре
През последните години се забелязва известен ревизионизъм по отношение на Кафка, макар че онова, което е останало за преразглеждане, е не качеството на неговите работи, а по-скоро неговата точна природа. Що за писател е Кафка?
Не е трудно да се разбере, че в 1984 Оруел си е представял бъдещето на поколението на сина си – един свят, който той не им пожелаваше, а срещу който ги предупреждаваше. Той не обичаше предсказания за неизбежното, той си остана уверен в способността на обикновените хора да променят каквото и да е, ако само поискат ...
Той постави началото на култа към младостта и направи от себе си търговска марка. Нищо чудно, че Оскар Уайлд все още бива възприеман като „един от нас“.
Автор: Джайлс Брандрет
Напрегнатата и мъчителна кореспонденция между две от знаковите фигури на следвоенната немска поезия – Ингеборг Бахман и Паул Целан – беше наскоро публикувана за пръв път от издателство Зуркамп.
Той спа с Керуак, движеше с Джеки О и враждуваше с Мейлър. Той е последният жив гигант от златната епоха на американската литература. Но защо тогава Гор Видал е така чувствителен относно литературната си репутация?
Автори: Гор Видал, Робърт Чалмърс
Александър Соженицин, чиито непреклонни, самотни и войнствени литературни борби добиха силата на пророчество когато той разкри тежките недъзи на съветския комунизъм в някои от най-мощните творби на двадесети век, почина на 3 август 2008 в Москва. Той беше на 89 години.
Някога определяна като една от най-слабо развитите страни, днешна Индия все по-често бива възприемана като една от водещите технологически и икономически сили в света. Но не само. Най-новата индийска литература отразява свързаната с това развитие обществена революция.
Като че ли 1984 не ни беше достатъчна, но освен това тази година е двадесет и петата годишнина от известната лекция на Чарлз Пърси Сноу Двете култури и научната революция, прочута с предупреждението, че интелектуалният живот на Запад започва да се поляризира в две фракции, „литературна“ и „научна“, всяка от тях осъдена да не разбира и цени другата ...
Наследството на Чаушеску не е преодоляно и до днес – разговор с румънския писател Мирча Картареску.
Един разговор с Имре Кертес за автобиографичния му роман Досието К., за свободата на лудницата и за европейския антисемитизъм след Аушвиц.
Възхваляваните романи, посвещаването в рицарство и преди всичко фетвата, която го принуди да се крие, направиха от него един от най-известните и противоречиви автори на нашето време. Салман Рушди разказва как писането му е помогнало да се спаси от мъчителния край на брака с Падма Лакшми.
Автор: Ендрю Ентъни
След години, прекарани в обслужване на капризите на богатите и известните в най-добрия ресторант в Ню Йорк, Феб Дамрош преобръща масите – пишейки една книга, в която разказва всичко.
Автор: Феби Дамрош
Преходът от епохата на всестранно образования човек към епохата на експерта едновременно ограничи и разшири потенциалното поле на човешкото познание. Въпросът, който Кийт Хан-Харис задава е: Може ли интелигентният диалог да оцелее в мъглата на колективното невежество?
Автор: Кийт Хан-Харис
Романът на Мирча Картареску Ослепително (преведен на немски език като Die Wissenden – Знаещите) е великолепен епос за социалистическа Румъния. В интервюто си авторът говори за румънската литература и детството си под диктатурата.
Автор: Мирча Картареску
Please wait...
Коментари
преди 13 минути
От... преди 6 дни
Добър... преди 2 седмици