Изкуство – Литература

Орхан Памук, последователният

Романистът е човек, който не принадлежи към някаква общност, не споделя основните инстинкти на общността, който мисли и съди с култура, различна от онази, в която живее.

Автор: Орхан Памук

Прочети още...

Българският писател – пишещ, говорещ или… премълчан

Публичните персони в България обикновено не избягват съдбата да бъдат пигмеи, носещи връз себе си ужасната тежест на грандиозно клише от типа на „модният спец…“, „човекът глас…“, „фолк дивата…“, „примата на българската естрада…“

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Прочети още...

Три фрагмента около Радичков

Всеки път националният празник поражда и този въпрос: „Защо пак не признаха Радичков?“. Неговата неприкрита ирационалност и наивна абсурдност ще се окажат слаби пред могъщата стихия на амбивалентната сдвоеност на националния комплекс и националното самочувствие.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Далечна звезда

Роберто Боланьо и знамето, което никога не може да бъде спуснато.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Краят на маразма

Виктор Пасков бе автор на отчаяна проза. Героите му – в конвулсии, а стилът – безобразно ярък, с недопустимо съчетаване на чисти цветове. Много семпъл като мислене писател, той не пишеше за нищо друго, освен за твореца, на когото е позволено да бъде ужасен, защото само той обича и живее истински, само той е истински ужасен.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

А... ако можеха да говорят?!

Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни.

Автор: Сава Василев

Прочети още...

Джонатан Франзен, смутеният

Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“.

Автор: Хелена де Бертодано

Прочети още...

Лица с необщо изражение

Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда).

Автор: Йосиф Бродски

Прочети още...

Уилям Фокнър, непоколебимият

Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е чел Шекспир. Съмнявам се дали го е чел Мелвил, но съм сигурен, че Моби Дик не е.

Автор: Уилям Фокнър

Прочети още...

Демонът и животът

През юли 2004 година Исаак Башевис Сингер щеше да навърши сто години. Така ще­ше да заприлича на древен герой от Стария завет – той ги обожаваше, неспособни въпреки многовековния си живот да разберат смисъла на съ­ществуването и удовлетворението...

Автор: Роберто Савиано

Прочети още...

Възхвала на четенето и фикцията

Подобно на писането, четенето е протест срещу недостатъците на живота.
(Реч на Марио Варгас Льоса по случай приемането на Нобеловата награда.)

Автор: Марио Варгас Льоса

Прочети още...

Завети и предателства

Ако някой ме попита коя е най-честата причина за недоразуменията между читателите ми и мен, няма да се поколебая да кажа: хуморът.

Автор: Милан Кундера

Прочети още...

Приемствеността – кръвопреливна система за националната литература

Българската литература е сравнима с останалите в световен мащаб, т. е., няма никакви основания за ниско самочувствие, и същевременно е в дълбока криза…

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Стоте най-велики романи на всички времена

Англичаните обичат да четат и, докато BBC се подготвя да разгласи любимите книги на нацията, The Observer състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 годин.

Автор: Роберт Маккръм

Прочети още...

Йожен Йонеско, трагичният клоун

Творчеството ми е по същество диалог със смъртта, един начин да я запитам: „Защо? Защо?“ Така че само смъртта може да ме накара да млъкна. Само смъртта може да ми затвори устата.

Автор: Йожен Йонеско

Прочети още...

Милан Кундера и изкуството на композицията

Нищо не е толкова подозрително, смехотворно, старомодно, изтъркано и безвкусно в романа, както сюжета и неговите фарсови преувеличения.

Автор: Милан Кундера

Прочети още...

Българският роман – Част 2

Какво можем да кажем, във връзка с темата, за днешния ни роман? Нещо зрее в недрата му.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Българският роман – Част 1

Стигам до един особено важен за мен въпрос: защо литературата ни още не е видяла големия си роман?

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Сам Шепард, лудостта и любовта

Изкушението всичко да бъде решено, да се опакова пакета, ми изглежда като ужасна клопка. Защо човек да не бъде по-честен с момента? Най-автентичните краища са онези, които вече се въртят около някакво ново начало.

Автор: Сам Шепард

Прочети още...

Романът

Какво става с българския роман напоследък? Настрана от контекст, конкурси, политика, глобализация, Брюксел, компютри, Интернет. Накратко, почти няма „настрана“. Той е продукт на ситуацията си.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Джонатан Лител, войната и мирът

Човекът, който се интересува от някой писател, защото харесва книгата му, ми изглежда като някой, който се интересува от гъски, защото обича пастет от гъши дроб.

Автори: Джонатан Лител и Андрé Мюлер

Прочети още...

Мишел Уелбек в търсене на любовта

Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и въпроса за съществуването на Бога в романите на Достоевски.

Автор: Мишел Уелбек

Прочети още...

Сиянието на пророка

В една статия от януари 2008 в Times of London, представяща петдесетте най-големи британски писатели от Втората световна война насам, Джеймс Греъм Балард е двадесет и седми…

Автор: Дайан Джонсън

Прочети още...

Технологиите и романът

В продължение на векове, литературата е била обсебена от технологиите. Когато Блейк потръпва в боязливо страхопочитание пред тигъра, не се оставяйте да бъдете подведени, че той размишлява върху природата. Онова, което животното всъщност представлява – продукт на „чук“, „верига“, „пещ“ и „наковалня“ – е индустриалната революция.

Автор: Том Макарти

Прочети още...

Самотата на Латинска Америка

Латинска Америка нито желае, нито пък има някакво основание, да бъде фигура без собствена воля; и не е израз на пожелателно мислене да се очаква, че нейното търсене на независимост и оригиналност може и трябва да стане западен приоритет.

Автор: Габриел Гарсия Маркес

Прочети още...

Иън Макюън и изкуството на неудобството

Всички романисти са изследователи на човешкото поведение, но Иън Макюън преследва тази цел с повече научна щателност, отколкото работата сама по себе си изисква.

Автор: Даниел Залевски

Прочети още...

Голямата сестра ви наблюдава

Още веднъж за Айн Ранд, праволинейния философски материализъм и зловредните капани, които прекалено самомнителният Разум поставя по собствения си път.

Автор: Уитакър Чеймбърс

Прочети още...

Похвално слово за българското слово

Простете ми. Пръв аз съзнавам – и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България.

Автор: Петър Увалиев

Прочети още...

Дебют в Будапеща

В книгите на европейските дебютанти – на възраст от 20 до 48 години – думата не е само за движение в пространството: в тях се осъщестяват интересни преходи от език в език, от култура в култура, между минало и настояще.

Автор: Светла Кьосева

Прочети още...

Филип Рот очи в очи

Не се интересувам от Х повече книги. Интересува ме да съм зает с писане. Искам времето ми да е заето с писане. Рядко, ако изобщо някога, съм мислил за следващата книга, докато съм писал предишната.

Автор: Филип Рот

Прочети още...

Шедьовърът, който уби Джордж Оруел

През 1946 редакторът на Observer Дейвид Астор предоставя на Джордж Оруел една усамотена шотландска селска къща, в която да пише новата си книга, 1984. Тя се превръща в един от най-значителните романи на 20-ти век.

Автор: Робърт Маккръм

Прочети още...

Властта, достойнството, Палми Ранчев

В заглавието има скрит парадокс. Палми Ранчев не пише за никаква власт в романите и разказите си. И ясно защо.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Скучният нов световен роман

В резултат на все по-забързаната глобализация ние се приближаваме към един световен литературен пазар. Все повече се налага идеята, че за да е велик един автор, той трябва да е световен, а не национален феномен.

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Българската литературна национална идея. Опити за съвременното ѝ осмисляне

Преимущество на днешния глобален информационен свят е, че всеки има шанс да се бори за ниша в националната идея, поради свободния пазар…

Автор: Антоанета Алипиева

Прочети още...

Посетители

17
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    И накрая - последното... преди 13 часа
  • Нели писа Още
    Тук обаче не става... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    А пропо, майката на... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Опасна тема, която... преди 1 ден
  • Нели писа Още
    И все пак е толкова... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Казват, че, веднъж... преди 2 дни
  • Just passing by писа Още
    Авторката е преди... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 5 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 5 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 5 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 2 седмици