Изкуство – Литература

Нежен агресор

Миналата година, когато се появи първата книга на Етгар Керет (Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог, „Жанет 45“), я прелистих и захвърлих… Но имаше нещо… Едно „хммм…“

Автор: Людмила Ламбовска-Мила

Прочети още...

Сляпа неделя: осмият ден от седмицата

Новата книга на Румен Леонидов е далеч по-провокативна за тълкуване, отколкото предполага простият факт на нейната поява като новост на книжния пазар у нас.

Автор: Людмил Димитров

Прочети още...

Добър виц, но…

Трудно е да се помисли за някой друг писател, толкова велик колкото Марк Твен, който да е извършил толкова много неща, които дори и просто добрите автори не трябва да вършат.

Автор: Майкъл Луис

Прочети още...

Как се справяш с душевния си башибозук?

Тук и сега, Златко и ние, неговите читатели, само поглеждаме Горгоната Медуза през спасителния отблясък на литературата, защото все още нямаме достатъчно кураж да се изправим пред истината за тази част от историята ни…

Автор: Людмила Ламбовска

Прочети още...

Въпреки разрухата

Българите, съзнателно или не, не се отъждествяват с националния характер. Но кой е той? Българската литература обрисувала ли го е чрез критичното му утвърждаване? Ако да, българите четат ли онези автори, които са показали най-неоспоримите му черти?

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Анатомия на бестселъра

Ако хората използват литературата, за да обяснят себе си на самите себе си, то популярните романи от миналото, които някога са украсявали книжните лавици на всеки добре поддържан дом от средната класа, могат да ни разкажат много за основните грижи на хората, които са ги чели.

Автор: Рут Франклин

Прочети още...

Труман Капоти, изящният

Имам лекото усещане, че никога през живота си не съм имал спокоен момент, освен ако не смятате онова, което може да даде някой и друг Нембутал.

Автор: Труман Капоти

Прочети още...

Романът не е мъртъв

В съвременната проза няма криза на реализма. Налице е единствено криза на собствеността.

Автор: Джес Роу

Прочети още...

Златко Енев нарушава табута със своя „Реквием за никого“

Златко Енев наистина е създал страхотен роман. Ръбат, остър, гаден, гнусен на места, когато например невинно цигане (не, това не е оксиморон, мили сънародници) бива изкормено от чужда бяс.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Йосиф Бродски и сполуките на нещастието

През есента на 1963, в Ленинград, младият поет Дмитрий Бобишев открадва приятелката на младия поет Йосиф Бродски.  И това, разбира се, не е наред.

Автор: Кийт Гисън

Прочети още...

Йордан Радичков в светлината на националния ни характер

Темата, такова е дифузното ми усещане, е далеч по-сложна и обхватна, отколкото вероятно съм в състояние да си представя, така че ще се опитам да бъда пределно кратък, рискувайки заедно с това да изглеждам голословен...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Странната красота на добре разказаната приказка

Жената на тигъра, написан от една двадесет и пет годишна сръбкиня, дошла в САЩ през 1997 на дванадесет годишна възраст, е хвален – с право, по мое мнение – като забележителен първи роман.

Автор: Чарлз Симич

Прочети още...

„Другият“ път

За топоса България при трима носители на наградата Адалберт фон Шамисо и за понятието „българска литература“

Пенка Ангелова

Прочети още...

Реквием за никого – реквием за светлината

Не знам друго човешко въображение да е използвало хляба, този символ на живота, като инструмент за насилие над жената. Трябва да си роден и отрасъл на Балканите, за да се сетиш за такава метафора.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Нобеловият индивид и парадоксите на „международната литература“

Какъв вид литература се харесва на глобалната публика днес и може ли „директният, непосредствен контакт“ между писателя и читателите да оцелее след превода?

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Кой би се осмелил?

Книгите, които си спомням най-добре, са ония, които откраднах в Мексико Сити, между седемнадесет- и деветнадесетгодишна възраст, и ония, които купих в Чили когато бях на двадесет, през първите няколко месеца от преврата.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Читателят, който не чете

От 1989 г. ни делят вече почти две десетилетия, а литературата ни избягва да погледне сериозно на важните си въпроси. Или ги заобикаля, или предпочита дребните отговори.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Винтенето на езика

Дори вестник „Труд“ отбеляза смъртта му. Кембълът, пилот от формула едно на езика...

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Орхан Памук, последователният

Романистът е човек, който не принадлежи към някаква общност, не споделя основните инстинкти на общността, който мисли и съди с култура, различна от онази, в която живее.

Автор: Орхан Памук

Прочети още...

Българският писател – пишещ, говорещ или… премълчан

Публичните персони в България обикновено не избягват съдбата да бъдат пигмеи, носещи връз себе си ужасната тежест на грандиозно клише от типа на „модният спец…“, „човекът глас…“, „фолк дивата…“, „примата на българската естрада…“

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Прочети още...

Три фрагмента около Радичков

Всеки път националният празник поражда и този въпрос: „Защо пак не признаха Радичков?“. Неговата неприкрита ирационалност и наивна абсурдност ще се окажат слаби пред могъщата стихия на амбивалентната сдвоеност на националния комплекс и националното самочувствие.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Далечна звезда

Роберто Боланьо и знамето, което никога не може да бъде спуснато.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Краят на маразма

Виктор Пасков бе автор на отчаяна проза. Героите му – в конвулсии, а стилът – безобразно ярък, с недопустимо съчетаване на чисти цветове. Много семпъл като мислене писател, той не пишеше за нищо друго, освен за твореца, на когото е позволено да бъде ужасен, защото само той обича и живее истински, само той е истински ужасен.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

А... ако можеха да говорят?!

Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни.

Автор: Сава Василев

Прочети още...

Джонатан Франзен, смутеният

Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“.

Автор: Хелена де Бертодано

Прочети още...

Лица с необщо изражение

Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда).

Автор: Йосиф Бродски

Прочети още...

Уилям Фокнър, непоколебимият

Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е чел Шекспир. Съмнявам се дали го е чел Мелвил, но съм сигурен, че Моби Дик не е.

Автор: Уилям Фокнър

Прочети още...

Демонът и животът

През юли 2004 година Исаак Башевис Сингер щеше да навърши сто години. Така ще­ше да заприлича на древен герой от Стария завет – той ги обожаваше, неспособни въпреки многовековния си живот да разберат смисъла на съ­ществуването и удовлетворението...

Автор: Роберто Савиано

Прочети още...

Възхвала на четенето и фикцията

Подобно на писането, четенето е протест срещу недостатъците на живота.
(Реч на Марио Варгас Льоса по случай приемането на Нобеловата награда.)

Автор: Марио Варгас Льоса

Прочети още...

Завети и предателства

Ако някой ме попита коя е най-честата причина за недоразуменията между читателите ми и мен, няма да се поколебая да кажа: хуморът.

Автор: Милан Кундера

Прочети още...

Приемствеността – кръвопреливна система за националната литература

Българската литература е сравнима с останалите в световен мащаб, т. е., няма никакви основания за ниско самочувствие, и същевременно е в дълбока криза…

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Стоте най-велики романи на всички времена

Англичаните обичат да четат и, докато BBC се подготвя да разгласи любимите книги на нацията, The Observer състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 годин.

Автор: Роберт Маккръм

Прочети още...

Посетители: 158

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Олег Витов писа Още
    Проекта на Паисий за... преди 2 часа
  • Qwerty писа Още
    От този миш-маш... преди 2 часа
  • Адвайзер писа Още
    Сега е моментът да се... преди 5 часа
  • Златко писа Още
    Quoth the Raven, "Nevermore"...  преди 21 часа
  • Kunev писа Още
    Национализмът е... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря, сега ще... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Саръ Салтък. преди 1 ден
  • Златко писа Още
    А също и този важен... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    И, като послеслов към... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Почти винаги е имало... преди 2 дни
  • Герган Ценов писа Още
    Чудесна статия - не... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Кън Татяна: в България... преди 3 дни
  • Татяна писа Още
    Страхотен текст!!!... преди 4 дни
  • Татяна писа Още
    Към Валери: не е вярно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Защо сравни Тачър с... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ум Култум (Кулсум,... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    деду Въсу писа:
    п.п.
    - и некой знаа ли...
    преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    п.п.
    - и некой знаа ли... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    - некой ша ми каже ли... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Чудесна статия!... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    За Петър

    Каква... преди 2 седмици
  • Петър писа Още
    За Петров
    Прав сте, но... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    ЗА Петър. Не е въпроса... преди 3 седмици
  • Петър писа Още
    Интересно ми е, какво... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Че не знаем историята... преди 3 седмици