Изкуство – Литература

Приказка за бестселъра и големия писател

Вие четете есе за 18% Сиво от Захари Карабашлиев – роман, пълен с клишета и базиран на трикове. В есето няма клишета, но на края му има трик, от който ще ви падне шапката. Така че не преставайте да четете. Четете седнал/а, за да не паднете от изненадата, която ви очаква!

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Българските борхесианци

След появата на Радичковия сборник Свирепо настроение, дори и след публикуването на следващите му книги, неговите „черказки“ разкази по принцип като че най-много затрудняват критиката.

Автор: Галя Симеонова-Конах

Прочети още...

Грозните американци на Франзен в чужбина

Франзен утвърждава една картина на нефункционираща Америка, от която европейците се чувстват щастливи. Чрез Франзен те могат „да оправят“ Америка и да се отърват от нея веднъж завинаги.

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Винаги на страната на яйцето

Баща ми почина и отнесе със себе си спомените – спомени, които аз никога няма да познавам. Но присъствието на смъртта, която дебнеше около него, си остава в паметта ми. То е едно от малкото неща, които нося в себе си от него – и едно от най-важните.

Автор: Харуки Мураками

Прочети още...

Ново, но познато

Българската литература се представя на висотата на европейското разказно изкуство.

Автор: Улрих М. Шмид

Прочети още...

Нежен агресор

Миналата година, когато се появи първата книга на Етгар Керет (Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог, „Жанет 45“), я прелистих и захвърлих… Но имаше нещо… Едно „хммм…“

Автор: Людмила Ламбовска-Мила

Прочети още...

Сляпа неделя: осмият ден от седмицата

Новата книга на Румен Леонидов е далеч по-провокативна за тълкуване, отколкото предполага простият факт на нейната поява като новост на книжния пазар у нас.

Автор: Людмил Димитров

Прочети още...

Добър виц, но…

Трудно е да се помисли за някой друг писател, толкова велик колкото Марк Твен, който да е извършил толкова много неща, които дори и просто добрите автори не трябва да вършат.

Автор: Майкъл Луис

Прочети още...

Как се справяш с душевния си башибозук?

Тук и сега, Златко и ние, неговите читатели, само поглеждаме Горгоната Медуза през спасителния отблясък на литературата, защото все още нямаме достатъчно кураж да се изправим пред истината за тази част от историята ни…

Автор: Людмила Ламбовска

Прочети още...

Въпреки разрухата

Българите, съзнателно или не, не се отъждествяват с националния характер. Но кой е той? Българската литература обрисувала ли го е чрез критичното му утвърждаване? Ако да, българите четат ли онези автори, които са показали най-неоспоримите му черти?

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Анатомия на бестселъра

Ако хората използват литературата, за да обяснят себе си на самите себе си, то популярните романи от миналото, които някога са украсявали книжните лавици на всеки добре поддържан дом от средната класа, могат да ни разкажат много за основните грижи на хората, които са ги чели.

Автор: Рут Франклин

Прочети още...

Труман Капоти, изящният

Имам лекото усещане, че никога през живота си не съм имал спокоен момент, освен ако не смятате онова, което може да даде някой и друг Нембутал.

Автор: Труман Капоти

Прочети още...

Романът не е мъртъв

В съвременната проза няма криза на реализма. Налице е единствено криза на собствеността.

Автор: Джес Роу

Прочети още...

Златко Енев нарушава табута със своя „Реквием за никого“

Златко Енев наистина е създал страхотен роман. Ръбат, остър, гаден, гнусен на места, когато например невинно цигане (не, това не е оксиморон, мили сънародници) бива изкормено от чужда бяс.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Йосиф Бродски и сполуките на нещастието

През есента на 1963, в Ленинград, младият поет Дмитрий Бобишев открадва приятелката на младия поет Йосиф Бродски.  И това, разбира се, не е наред.

Автор: Кийт Гисън

Прочети още...

Йордан Радичков в светлината на националния ни характер

Темата, такова е дифузното ми усещане, е далеч по-сложна и обхватна, отколкото вероятно съм в състояние да си представя, така че ще се опитам да бъда пределно кратък, рискувайки заедно с това да изглеждам голословен...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Странната красота на добре разказаната приказка

Жената на тигъра, написан от една двадесет и пет годишна сръбкиня, дошла в САЩ през 1997 на дванадесет годишна възраст, е хвален – с право, по мое мнение – като забележителен първи роман.

Автор: Чарлз Симич

Прочети още...

„Другият“ път

За топоса България при трима носители на наградата Адалберт фон Шамисо и за понятието „българска литература“

Пенка Ангелова

Прочети още...

Реквием за никого – реквием за светлината

Не знам друго човешко въображение да е използвало хляба, този символ на живота, като инструмент за насилие над жената. Трябва да си роден и отрасъл на Балканите, за да се сетиш за такава метафора.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Нобеловият индивид и парадоксите на „международната литература“

Какъв вид литература се харесва на глобалната публика днес и може ли „директният, непосредствен контакт“ между писателя и читателите да оцелее след превода?

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Кой би се осмелил?

Книгите, които си спомням най-добре, са ония, които откраднах в Мексико Сити, между седемнадесет- и деветнадесетгодишна възраст, и ония, които купих в Чили когато бях на двадесет, през първите няколко месеца от преврата.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Читателят, който не чете

От 1989 г. ни делят вече почти две десетилетия, а литературата ни избягва да погледне сериозно на важните си въпроси. Или ги заобикаля, или предпочита дребните отговори.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Винтенето на езика

Дори вестник „Труд“ отбеляза смъртта му. Кембълът, пилот от формула едно на езика...

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Орхан Памук, последователният

Романистът е човек, който не принадлежи към някаква общност, не споделя основните инстинкти на общността, който мисли и съди с култура, различна от онази, в която живее.

Автор: Орхан Памук

Прочети още...

Българският писател – пишещ, говорещ или… премълчан

Публичните персони в България обикновено не избягват съдбата да бъдат пигмеи, носещи връз себе си ужасната тежест на грандиозно клише от типа на „модният спец…“, „човекът глас…“, „фолк дивата…“, „примата на българската естрада…“

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Прочети още...

Три фрагмента около Радичков

Всеки път националният празник поражда и този въпрос: „Защо пак не признаха Радичков?“. Неговата неприкрита ирационалност и наивна абсурдност ще се окажат слаби пред могъщата стихия на амбивалентната сдвоеност на националния комплекс и националното самочувствие.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Далечна звезда

Роберто Боланьо и знамето, което никога не може да бъде спуснато.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Краят на маразма

Виктор Пасков бе автор на отчаяна проза. Героите му – в конвулсии, а стилът – безобразно ярък, с недопустимо съчетаване на чисти цветове. Много семпъл като мислене писател, той не пишеше за нищо друго, освен за твореца, на когото е позволено да бъде ужасен, защото само той обича и живее истински, само той е истински ужасен.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

А... ако можеха да говорят?!

Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни.

Автор: Сава Василев

Прочети още...

Джонатан Франзен, смутеният

Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“.

Автор: Хелена де Бертодано

Прочети още...

Лица с необщо изражение

Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда).

Автор: Йосиф Бродски

Прочети още...

Уилям Фокнър, непоколебимият

Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е чел Шекспир. Съмнявам се дали го е чел Мелвил, но съм сигурен, че Моби Дик не е.

Автор: Уилям Фокнър

Прочети още...

support

Посетители: 116

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Рита писа Още
    Изключителен е... преди 2 часа
  • Петров писа Още
    Майчиния език като... преди 19 часа
  • Петров писа Още
    Автора ни дава добра... преди 2 дни
  • Г. Джамбазов писа Още
    Поздравления! 
    От... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    Другаря Кунев е прав.... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Следващият текст... преди 1 седмица
  • сухи писа Още
    Г-н Енев, е истинния... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    СМИ в България... преди 1 седмица
  • Георги Пейчинов писа Още
    Към Kunev: Да, статията... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Успеха на Христо... преди 1 седмица
  • Constantin писа Още
    Great story преди 2 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    Откога... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак хора, болни за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря ви, хора. Не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    До Някой.

    Добър... преди 2 седмици
  • Angelov писа Още
    Bravo,bravo,bravo!!!!!Edin fantastichen... преди 2 седмици
  • Някой писа Още
    "все пак... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,като... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Евгения Иванова –... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,не се ли... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Тук има повече от... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Бай Ахмед писа:
    Дедо Въсу, и ти си в...
    преди 2 седмици
  • Бай Ахмед писа Още
    Дедо Въсу, и ти си в... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    '' Преименуването е... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Златко-в резултат на... преди 2 седмици