Писането на антиутопии е много деликатна работа – твърде лесно е влизането в крив коловоз, в нелепица, в нещо насилено и изкуствено. С герои деца и действие през техния поглед – дваж по-сложно.

Автор: Христо Блажев

Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност.

Автор: Христо Блажев

Литературните факти – не литературните експерименти – са записаната за поколенията истина за човешкото състояние и за общността, в която това състояние е придобило форма и се изчерпва като съдържание.

Автор: Златко Ангелов

Видно е, че „Granta България“ няма традиционната визия на списание. С големина над 300 с. и чудесна хартия, първото издание на планираното да излиза два пъти в годината литературно списание изглежда чудесно, макар картинката на корицата да е твърде абстрактна за моя вкус, но това е пренебрежимо, естествено.

Автор: Христо Блажев

Четейки Достоевски, човек разбира, че източникът на потока на съзнанието е не в самото съзнание, а в словото, което трансформира съзнанието и променя руслото му.

Автор: Йосиф Бродски

Разказът е най-българският жанр. Казва го Войчех Галонзка, а нему за българска литература може да се вярва. Други българисти, обаче – и Александер Зицман, и Майкъл Холман, без да отричат това твърдение, говорят отрезвяващо…

Автор: Митко Новков

Това не е книга за вегетарианството, нека сме наясно. Това е книга за смелото решение на един баща да открие с какво ще храни сина си. Това е книга за достойното решение на един внук да разкаже за семейните си традиции, да се отдели от тях, да ги преразгледа и разкаже като история.

Автор: Христо Блажев

„Книга на гениите“ е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични.

Автор: Христо Блажев

Да крещиш, онемял. Да се смееш, когато уж трябва да плачеш. Да показваш младежки дух, за които младите… хм… май можем само да мечтаем. И да пишеш разюздано, както само всестранен творец може, без задръжки, без витиеватщина… да пишеш мощно като човек, който цял живот сякаш не е пускал перото от ръката си.

Автор: Христо Блажев

Избирайки която и да е случайна година, например 1903, човек открива заглавия като Дъщерята на лейди Роза от Мери Аугуста Уорд, Гордън Кийт от Томас Нелсън Пейдж, Малкото овчарче от оня свят от Джон Фокс младши, и така нататък – които изглеждат като хроника на предсказуемата незначителност.

Автор: Том Вандербилт

Александър Секулов е един от малкото нашенски автори, които уважавам – пише прекрасно и не е част от медийната машина на оная клика, която е окупирала публичното пространство и претендира за собственост върху образа на „писател/ка“.

Автор: Христо Блажев

Името на Деян Енев отдавна се върти около ми – разминал съм се с него в редакцията на „Сега“, но в годините, прекарани там, колегите не спираха да говорят с огромно уважение за него.

Автор: Христо Блажев

За мен историята е по-важна от всичко друго. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита.

Автори: Макс Брукс, Емил Георгиев

Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен, и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален.

Автор: Христо Блажев

Лексиката на политиците и въобще политическата философия отдавна не функционират. Поне не постоянно. Затова управляващите пробват като оръжие изрази, изначално присъщи на литературата.

Автори: Кадер Абдола, Марин Бодаков

Този път ви предлагам ревю на мащабен исторически роман – „Медальонът” на Галина Златарева. Двата тома получиха сериозно медийно рамо и лично аз с огромен интерес се зачетох в тях.

Автор: Христо Блажев

Запознах се със Сибиле Левичаров на Лайпцигския панаир на книгата, където тя получи наградата за литература за 2009г. Познавах я преди това от предните й два романа – „Понг“ (1998) и „Consummatus“ (2007) и от няколко интервюта...

Автор: Пенка Ангелова

Сигурно съм ви шашнал със заглавието. Но хората, които вече са чели „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, не ще да са изненадани. Отличителният белег на романа е, че е написан на един измислен сленг, в който по изумителен начин се смесват английски, руски, по някоя немска и френска дума.

Автор: Христо Блажев

Захари обича случките. Търси ги около себе си, за да ги превърне в белетристика. В Симетрия той ме убеди, че от този подход и с този негов глас, могат да се получат чудесни разкази.

Автор: Златко Ангелов

Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории.

Автор: Христо Блажев

И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… 

Автор: Христо Блажев

„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре…

Автор: Кармела Чурару

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи.

Автор: Христо Блажев

От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“.

Автор: Павел Ангелов-Пулиев

По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития.

Автор: Христо Блажев

Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси..

Автор: Тим Паркс

Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много…

Автор: Христо Блажев

Доволен съм да мога да живея от онова, което пиша, така че трябва да приемам популярната и критическа страна на успеха. Но като човек бях по-щастлив докато бях неизвестен. Много по-щастлив.

Автори: Хулио Кортасар, Джейсън Уайс

Владимир Зарев отговаря на инквизиторските въпроси на Златко Ангелов

Автори: Владимир Зарев, Златко Ангелов

Салман Рушди вече не се страхува от никого. На 64 г. е написал нова книга, работи върху филм, пише автобиография и най-важното, зареден е с оптимизъм.

Автор: Салман Рушди

Както всяка голяма литература, „Законът“ и цялата Зарева трилогия трябва да се четат от всички поколения българи, защото те действат като острия звън на будилника след тъмна нощ, прекарана в кошмарен сън.

Автор: Златко Ангелов

Животът на Елиф Батуман се променил напълно след като публикувала успешна книга. Тук тя описва какво означава вече да не се чувстваш като аутсайдер – и как е, когато помолиш Джонатан Франзен за малко трева…

Автор: Елиф Батуман

Ана Андреевна Ахматова беше изключително величествена жена, с бавни жестове, благородна глава, красиви, донякъде строги черти и изражение на огромна тъга.

Автор: Исая Бърлин

Той е говорил със синовете си, те били готови за страдание. Забрани ми да споменавам отново този въпрос. Чел съм книгата, сигурно вече съм разбрал какво тя, и преди всичко разпространението й, означавали за него. Замълчах, засрамен.

Автор: Исая Бърлин

Борхес, говорейки за славата на писателите, беше казал: „Важен е образът, който си създавате в умовете на хората. Образът – както при Байрон – в края на краищата може да се окаже по-важен от творчеството.

Автор: В. С. Наипол

Посетители

32

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 3 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 5 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 1 седмица
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 3 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 4 седмици