Изкуство – Литература

„Благосклонната чума“ на Росица Казакова

Писането на антиутопии е много деликатна работа – твърде лесно е влизането в крив коловоз, в нелепица, в нещо насилено и изкуствено. С герои деца и действие през техния поглед – дваж по-сложно.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Мирослав Пенков, „На Изток от Запада“

Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

„На всяко погребение единствено мъртвецът успява да запази истинско достойнство“

Литературните факти – не литературните експерименти – са записаната за поколенията истина за човешкото състояние и за общността, в която това състояние е придобило форма и се изчерпва като съдържание.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

„Granta България“, с бъдеще

Видно е, че „Granta България“ няма традиционната визия на списание. С големина над 300 с. и чудесна хартия, първото издание на планираното да излиза два пъти в годината литературно списание изглежда чудесно, макар картинката на корицата да е твърде абстрактна за моя вкус, но това е пренебрежимо, естествено.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

За Достоевски

Четейки Достоевски, човек разбира, че източникът на потока на съзнанието е не в самото съзнание, а в словото, което трансформира съзнанието и променя руслото му.

Автор: Йосиф Бродски

Прочети още...

2011: Годината на разказа

Разказът е най-българският жанр. Казва го Войчех Галонзка, а нему за българска литература може да се вярва. Други българисти, обаче – и Александер Зицман, и Майкъл Холман, без да отричат това твърдение, говорят отрезвяващо…

Автор: Митко Новков

Прочети още...

Джонатан Сафран Фоер и „Да ядеш животни“

Това не е книга за вегетарианството, нека сме наясно. Това е книга за смелото решение на един баща да открие с какво ще храни сина си. Това е книга за достойното решение на един внук да разкаже за семейните си традиции, да се отдели от тях, да ги преразгледа и разкаже като история.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

„Книга на гениите“ от Росен Тахов

„Книга на гениите“ е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Рангел Вълчанов се смее оглушително в „Ура! Най-после онемях!“

Да крещиш, онемял. Да се смееш, когато уж трябва да плачеш. Да показваш младежки дух, за които младите… хм… май можем само да мечтаем. И да пишеш разюздано, както само всестранен творец може, без задръжки, без витиеватщина… да пишеш мощно като човек, който цял живот сякаш не е пускал перото от ръката си.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Защо литературната слава е толкова непредсказуема?

Избирайки която и да е случайна година, например 1903, човек открива заглавия като Дъщерята на лейди Роза от Мери Аугуста Уорд, Гордън Кийт от Томас Нелсън Пейдж, Малкото овчарче от оня свят от Джон Фокс младши, и така нататък – които изглеждат като хроника на предсказуемата незначителност.

Автор: Том Вандербилт

Прочети още...

„Господ слиза в Атина“ на Секулов – любовно-революционна история

Александър Секулов е един от малкото нашенски автори, които уважавам – пише прекрасно и не е част от медийната машина на оная клика, която е окупирала публичното пространство и претендира за собственост върху образа на „писател/ка“.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Пълни шепи с красиви разкази в „Българчето от Аляска“ на Деян Енев

Името на Деян Енев отдавна се върти около ми – разминал съм се с него в редакцията на „Сега“, но в годините, прекарани там, колегите не спираха да говорят с огромно уважение за него.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Американският писател Макс Брукс: „Ще победим заедно - или ще загинем поотделно!“

За мен историята е по-важна от всичко друго. Винаги съм я обичал, защото миналото ми помага да си обяснявам настоящето. Всичко в „Z-та световна война“ идва от реални исторически събития. Аз само добавих зомбита.

Автори: Макс Брукс, Емил Георгиев

Прочети още...

Макс Брукс довежда ада на Земята в „Z-та световна война“

Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен, и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Писателите слушат телата си

Лексиката на политиците и въобще политическата философия отдавна не функционират. Поне не постоянно. Затова управляващите пробват като оръжие изрази, изначално присъщи на литературата.

Автори: Кадер Абдола, Марин Бодаков

Прочети още...

„Медальонът“ на Галина Златарева оставя смесени чувства

Този път ви предлагам ревю на мащабен исторически роман – „Медальонът” на Галина Златарева. Двата тома получиха сериозно медийно рамо и лично аз с огромен интерес се зачетох в тях.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Изопачена до узнаваемост

Запознах се със Сибиле Левичаров на Лайпцигския панаир на книгата, където тя получи наградата за литература за 2009г. Познавах я преди това от предните й два романа – „Понг“ (1998) и „Consummatus“ (2007) и от няколко интервюта...

Автор: Пенка Ангелова

Прочети още...

Скивайте „Портокал с часовников механизъм“, вери гууд е, друзя!

Сигурно съм ви шашнал със заглавието. Но хората, които вече са чели „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, не ще да са изненадани. Отличителният белег на романа е, че е написан на един измислен сленг, в който по изумителен начин се смесват английски, руски, по някоя немска и френска дума.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Аз харесвам „Симетрия“ на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?

Захари обича случките. Търси ги около себе си, за да ги превърне в белетристика. В Симетрия той ме убеди, че от този подход и с този негов глас, могат да се получат чудесни разкази.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

„Симетрия“ на Захари Карабашлиев – разочарованието на делника

Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

12 + 2 страхотни разказа – Александър Шпатов, записвам си да го следя!

И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… 

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Историята на „Историята на О“

„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре…

Автор: Кармела Чурару

Прочети още...

Как сa измислени еврейската и другите нации по света

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Двете страни на медала

От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“.

Автор: Павел Ангелов-Пулиев

Прочети още...

„Многоликият столичанин“ на Владимир Свинтила

По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Писането, изгубено из света

Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси..

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Разпънатите „Еротични спомени“ на Златко Ангелов

Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много…

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Хулио Кортасар, или изкуството на оцеляването

Доволен съм да мога да живея от онова, което пиша, така че трябва да приемам популярната и критическа страна на успеха. Но като човек бях по-щастлив докато бях неизвестен. Много по-щастлив.

Автори: Хулио Кортасар, Джейсън Уайс

Прочети още...

Салман Рушди – пророкът от Ню Йорк

Салман Рушди вече не се страхува от никого. На 64 г. е написал нова книга, работи върху филм, пише автобиография и най-важното, зареден е с оптимизъм.

Автор: Салман Рушди

Прочети още...

„Когато ни сполетя и удиви демокрацията“

Както всяка голяма литература, „Законът“ и цялата Зарева трилогия трябва да се четат от всички поколения българи, защото те действат като острия звън на будилника след тъмна нощ, прекарана в кошмарен сън.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Животът след бестселъра

Животът на Елиф Батуман се променил напълно след като публикувала успешна книга. Тук тя описва какво означава вече да не се чувстваш като аутсайдер – и как е, когато помолиш Джонатан Франзен за малко трева…

Автор: Елиф Батуман

Прочети още...

Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 2

Ана Андреевна Ахматова беше изключително величествена жена, с бавни жестове, благородна глава, красиви, донякъде строги черти и изражение на огромна тъга.

Автор: Исая Бърлин

Прочети още...

Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 1

Той е говорил със синовете си, те били готови за страдание. Забрани ми да споменавам отново този въпрос. Чел съм книгата, сигурно вече съм разбрал какво тя, и преди всичко разпространението й, означавали за него. Замълчах, засрамен.

Автор: Исая Бърлин

Прочети още...

Да разбереш Борхес

Борхес, говорейки за славата на писателите, беше казал: „Важен е образът, който си създавате в умовете на хората. Образът – както при Байрон – в края на краищата може да се окаже по-важен от творчеството.

Автор: В. С. Наипол

Прочети още...

Посетители

16
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 23 часа
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 2 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 3 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 4 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 4 дни
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 1 седмица
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 1 седмица
  • Мими писа Още
    Благодаря Ви, открих... преди 2 седмици
  • Liliana Deyanova писа Още
    Blagodaria ti za texta, Zlatko, nai -... преди 2 седмици
  • Петър Пейчев писа Още
    Хубаво! 
    преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Малко хора си дават... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Здравейте, Лин, ще ви... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Оригинално заглавие... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още
    Г-н Дуранкев,... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още

    Здравко поздравявам... преди 2 седмици
  • Лин писа Още
    Много познато и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    "Опитът прави хората... преди 2 седмици
  • Ema Veneva писа Още
    Не мога да повярвам,... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Надявам се повече... преди 3 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 4 седмици
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 седмици