Живеем в чудноват момент. Всичко е станало архивируемо. Приспособленията ни произвеждат непрестанен запис от действията, движенията и мислите ни. Забравете паметта: ако бихме искали, бихме могли да възпроизведем всеки аспект от един живот с помощта на един Айфон и няколко твърди диска. Но в същото време физическите архиви изглежда западат. Някога те са били поддържани от цяла екология от обекти и институции, включително отпечатъци, печатни преси, бележници, писма, дневници, ръкописи и бележки, изписани по полетата на книги. Днес всяко от тези неща е на изчезване, едно след друго. Писмата не се пишат. Писането на ръка е забравено. Печатните преси се разпадат. Хартията мухлясва. И всички са съгласни: книгата е следващото нещо, което ще си отиде.

Автор: Якоб Микановски

Ханс Кристиан е човекът, който промени света. При подготовката на една лекция през 1820 датският физик Ханс Кристиан Йорстед открива случайно влиянието на електрическия ток върху една магнитна игла. Когато през проводник тече ток, около проводника се образува магнитно поле. Без това откритие, което се разпространява из Европа със скоростта на вятъра, днес нямаше да има генератори, нямаше да има радио, телевизия, компютри.

Автор: Михаел Маар

Колко от тези световноизвестни писатели сте в състояние да идентифицирате? Без ненужни притеснения – аз също не познавах поне 80% от лицата от тези снимки (но вече имам отговорите, с помощта на мрежата)...

Курсът по Equinox бе продължил до снощи. Моят пряк шеф ми бе разрешил един ден отпуск, за да мога да пийна нещо с лондонските си колеги или, както се бе изразил, „да обърнете по някой и друг гинес с момчетата“. Навярно защото за близо двете години при него нито веднъж не бях вземал отпуск. Не вярвай на търговеца, който никога не оставя книгите си сами, гласи една поговорка.

Автор: Кристоф Магнусон

Убедена съм, че поне през следващия век космополитното общество, за което човечеството мечтае още от времето на стоиците и най-вече във века на Просвещението, не ще може да се осъществи под формата на утопична, универсалистка сплав (melting pot), уеднаквена от пазара, медиите и Интернет. То ще приеме по-скоро вида на относително конфликтно съжителство на нации и групи от нации, поставени в положение да живеят с и срещу другия. Едва тогава съчетанието от уважението към националния идентитет и от насърчаването на общия интерес ще трябва да замести крайностите на настоящата глобализация.

Автор: Юлия Кръстева

Интелектуалецът е истински полезен само по отношение на бъдещето, а не на настоящето. Ако сте в театъра и възникне пожар, поетът не може да се качи на някоя седалка и да изрецитира поема. Той трябва да вика пожарната, като всеки друг. Функцията на интелектуалеца е да каже предварително, „внимавайте с този театър, защото той е стар и опасен!“ Така че думите му могат да имат пророческата функция на апел. Функцията на интелектуалеца е да каже „трябва да направим това“, а не „трябва да го направим сега!“. Последното е работа на политика. Ако утопията на Томас Мор би била някога реализирана, у мен има само малко съмнение, че това би било едно сталинистко общество.

Автор: Умберто Еко

Тъй като не може да си спомни в какво състояние е било съзнанието й през първите три години в колежа, пишещата тези редове подозира, че просто не е била в съзнание. Тогава смяташе, че най-сетне е с напълно отворени сетива, но по-скоро навярно е бродила като сомнамбул. Иначе е напълно необяснимо защо например стана първа приятелка с една неуравновесена девойка, която я преследваше.

Автор: Джонатан Франзен

Има поуката на раздялата, поуката на свободата. Но пътуването не ни дава автентичната свобода, защото винаги влизаме в нови връзки и възникват нови обстоятелства, които ни ограничават. Без това нямаше да има живот.

Автори: Бернар Пиво, Маргьорит Юрсенар

Когато се върнаха във Виена, тя изчака да минат няколко месеца и тогава – по-скоро за да го поласкае, отколкото от желание наистина да научи нещо – се осведоми защо се прибира толкова късно вечер. Не би възприела като катастрофа истината и забеляза как той здравата се изпоти, докато най-сетне стигне дотам, че да чуе от нея всичко.

Автор: Норберт Гщрайн

Да се убиват възрастни жени е интересно. С подобна идея ще получите двойка за есе по етика. В един роман тя се превръща в Престъпление и наказание, прозаически шедьовър в който героят не може да каже дали да се убиват стари жени е нещо добро или лошо, и в който тази двусмисленост – самото противоречие в нейното изказване – се превръща в поетичен и предизвикателен въпрос.

Автори: Умберто Еко, Лила Азам Зангане

Лила Азам Зангане – широко известна на Запад интелектуалка и писателка от ирански произход – си припомня вечерите, които е прекарала в Палм Бийч в компанията на Дмитрий Набоков – сина на писателя, който почина през 2012.

Автор: Лила Азам Зангане

Кратък разказ из живота на големия писател: Филип Рот заявява решителността си да прекъсне веднъж завинаги с писането…

Автор: Чарлз Макграт

Смешно-тъжната история на един хърватски оригинал, който непрекъснато опитва, но все някак не успява да се „интегрира“ в Европа...

Автор: Марко Погачар

Писателят може да се сравни с кладенец. Има също толкова видове кладенци, колкото и писатели. Важното нещо е в кладенеца да има добра вода, и е по-добре да се вади редовно количество, отколкото да се пресуши кладенеца, а след това да се чака докато се напълни отново…

Автори: Ърнест Хемингуей, Джордж Плимптън

Малко са издателствата не само в Италия, които могат да си позволят това, което „Аделфи“ е превърнало в своя издателска политика: да обяви еклектиката за програма и да строи на лавицата Сименон до Атанасиус Кирхер, или Хьолдерлин до Алберто Савинио...

Автори: Роберто Каласо, Стоян Гяуров

Разликата между реалното и сюрреалното съществува само в обективната плоскост. В субективната, важното разграничение би било между истинното и неистинното...
(разговор с Етгар Керет)

Автори: Етгар Керет, Ребека Сакс

Как се живее в едно мултикултурно общество, как функционира то? Гърци, турци, босненци и сърби, евреи и румънци живеят в съседство, спорят и се събират, женят се и преодоляват дългогодишни омрази и конфликти …

Автор: Пенка Ангелова

От новия си дом в Бруклин, британският романист и подстрекател разговаря за секс, порнография, бунтове и разликата между Лондон и Ню Йорк, както и за променливата съдба на постмодерната литература и американската империя.

Автори: Мартин Еймис, Дейвид Уолас-Уелс

Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко...

Автор: Уилям Фокнър

Май че няма прозаическа творба в българската литература от XX век, която да ме е омагьосвала така, както „Дяволски нокът“ [на Кр. Дамянов]. Заради онази сатанинска, но действителна варненска баня – в гръцката махала, при римските терми, до арменското училище...

Автор: Нина Иванова

Коя е най-опасната книга на света? Има сведения за една книга (ако изобщо съществува), че убива по време на четене. И това е легендарната книга „Necronomicon“…

Автор: Милена Цветкова

Впрочем, ако и Сент Бьов да е бил трогнат от възхищението, почитта и любезността на Бодлер, който му е изпращал било стихове, било медена питка, който е писал за Жозеф Дьолорм, за Утешения, за Понеделници-те му най-възторжените редове и му е изпращал сърдечни писма, той никога не е отговорил на многократните молби на Бодлер да напише поне една статия за него.

Автор: Марсел Пруст

Има един вълнуващ момент в Рекло телето…, когато някакъв приятел, който също е имал неприятности, казва на автора, че „животът би бил невъзможен навсякъде, освен в Русия“. Солженицин чувства по същия начин...

Автор: Джон Бейли

Един век книгата на Алеко Константинов „Бай Ганю“ е подложена на неизброими прочити и тълкувания – от кратки критически отзиви, през обемни студии и цели книги, до опити за вторични фолклоризации и различни пренаписвания на алековото произведение.

Автор: Пламен Дойнов

За пръв път чух за тази книга някъде в началото на ’80-те години. Доволен съм, че не успях да я прочета тогава, защото неизбежно щях да я прочета като дисидентска, тоест политическа литература. А „Живот и съдба“ е много повече от това...

Автор: Стоян Гяуров

Споделял съм мнението, че за удобство на евентуални анализи някои по-известни творби на поетите би трябвало да се дават в оригинал наред с няколко превода и задължително подстрочник (превод едно към едно) с бележки и тълкувания, дори и отпратки от интертекстуален характер.

Автор: Петър Вълков

Когато бях малък, най обичах на Коледа да ми подарят книги. Веднага ги зачитах – книгите бяха моя празник. По него време не бях пътувал никъде и не се сещах, че съществува друг свят освен този около мен и онзи в книгите.

Автор: Златко Ангелов

Неочаквано е досещането, че изобщо такава книга може да се напише. Но веднъж започнал да я пише, на Русков сигурно му е станало ясно, че такава книга трябва да се напише. Трябва, в смисъл че българската литература сега неочаквано се дели на преди и след „Възвишение“. Изведнъж си даваш сметка каква дупка е съществувала в тъканта й преди. И какъв монолитен текст я запълва след.

Автор: Златко Ангелов

Инициативата за публикуване на кореспонденцията между Владимир Набоков и Едмънд Уилсън идва през 1975 от Елена Уилсън, вдовицата на американския литератор. Четири години по-късно излиза първото издание на писмата…

Автор: Стоян Гяуров

Докато идеите на Ницше се приспособяват за различни, често противоположни цели, смъртта му става повод за започване на битка около духовното му наследство.

Автор: Мередит Хиндли

До публикуването на скандалната „Лолита“, последвано от скандално лошата й филмова версия, Набоков бил известен като писател единствено в средите на руската емиграция и в тесен кръг посветени.

Автор: Данило Киш

Деян Енев e един от големите автори в съвременната българска литература. Той е и журналист, общественик, човек с гражданска позиция, често радикална. Само преди няколко дни беше премиерата на новата му съвместна книга с поета Бойко Ламбовски.

Автори: Деян Енев, Владислав Христов

Сибиле Левичароф разговаря за европейския роман от 2000 г. насам и за едно настояще, в което всичко започва да се клати.

Автори: Сибиле Левичароф, Елизабет фон Таден

В мен остава без отговор въпроса дали в България прозата на Мирослав Пенков трябва да се сложи в категорията Преводна литература или в категорията Родна литература. Само той може да отговори на този въпрос след време.

Автор: Златко Ангелов

Излязох в дълга отпуска по болест, имах повече свободно време, обикалях книжарниците и един следобед си купих дебютния сборник на Радослав Парушев „Никоганебъдинещастен“ (2004).

Автор: Борислав Гърдев

Посетители

63

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 10 минути
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 10 часа
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 11 часа
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 17 часа
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 2 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 5 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 5 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 5 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 5 дни
  • Лина писа Още
    ... преди 5 дни
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мине се не мине време,... преди 2 седмици
  • Въобще не означава писа Още
    Сталин е болшевик... преди 2 седмици
  • Гери писа Още
    Вие сте ненормални да... преди 2 седмици