1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 От десетките книги на Ъпдайк, може би никои не заплениха въображението на четящата публика до такава степен като ония, разказващи за обикновените хора в градска обстановка. Неговият най-известен герой, Хари Рабит Ангстром, се появява първо като бивша баскетболна звезда от училищен отбор, човек, хванат в капана на брак без любов и ненавиждащ професията си. През четирите романа, чиито заглавия носят неговия прякор – Заеко, бягай, Заека се завръща, Заека богат и Заека се укроти – авторът проследява смешния, неспокоен и изпълнен с търсене живот на този среден американец, представен на фона на основните събития от последния половин век.

„Моята тема е американската протестантска класа от малкото градче“, каза Ъпдайк на Джейн Хауърд в едно интервю за списание Лайф. „Обичам средата“, продължава той. „Именно по средата се сблъскват крайностите, именно там непрестанно властва двусмислеността.“

Удивително трудолюбив и плодовит, Ъпдайк произвеждаше всеки ден по три страници проза, есеистика, критика или поезия, доказвайки максимата, че няколко страници на ден означават поне една книга годишно – или повече. През живота си той публикува 60 книги. Последната от тях „Сълзите на баща ми и други истории“, ще бъде публикувана през юни.

Със съзряването на прозата му романите на Ъпдайк понякога ставаха по-екзотични и експериментални по форма, място и тема. Превратът (1978) е поставен в една въображаема африканска страна. Бразилия (1994) беше авантюра в областта на магическия реализъм. Към края на времето (1997) разказва за 2020 година, след катастрофална война между Съединените Щати  и Китай. В Гертруда и Клавдий (2000) се разказва за майката и чичото на Хамлет. А Терористът (2006) е фиктивна студия за един конвертиран мюсюлманин, който се опитва да взриви тунела Линкълн.

Филип Рот, един от равните на Ъпдайк автори, каза преди няколко дни: „Джон Ъпдайк е най-големият човек на словото в наше време, толкова брилянтен като литературен критик и есеист, колкото беше и като романист и автор на разкази. Той е и винаги ще бъде не по-малко национално съкровище от неговия предшественик от 19-ти век, Натаниел Хотърн.“

Някои читатели се оплакваха от начина, по който той представя жените. В едно интервю за лондонския Таймс Ъпдайк прие критиката, че „моите жени никога не се намират в движение, те винаги са там, където са ги поставили мъжете.“ Единствената му защита, каза той, „е в това, че жените ме интересуват преди всичко в обстановката на дома, семейството, сексуалните отношения. Аз не описвам мнозина мъже-бизнесмени, тоест не съм склонен да пиша много и за бизнесмени-жени“.

 И все пак, опитвайки се да посрещне тази критика той създаде онова, което сам нарича „активни и динамични жени“ във Вещиците от Ийстуик. Някои критици обаче откриха зад очебийния респект на автора към тези женски динамомашини повече двусмисленост, отколкото където и да било другаде.

Някои критици смятаха, че минимума от насилие в сюжетите на Ъпдайк изглежда несъответстващ на съвременния свят, който той описва. В отговор той изтъкна защитата, че пише от собствен опит. „Никога не съм участвал във войни и много рядко – в боеве с юмруци“, каза той на един интервюиращ. Междувременно той продължаваше да произвежда литературни произведения неуморно, сякаш възприятията на петте му сетива ставаха реални само когато бъдат фиксирани на хартия.

Романистът Мартин Еймис скицира Ъпдайк доста убедително в една рецензия за сборник разкази от 1991: „Докато приготвя чаша безкофеиново кафе над свирещия чайник, на лицето му се вижда обичайното изражение: онова на човек, непрестанно изкушен от притеснението на сладостни игрички. Телефонът звъни. Някакво научно списание иска нещо стегнато по въпроса за философията на субатомната термодинамика; модно списание иска 10.000 думи за любимия му цвят. Няма проблеми – но дали те могат да почакат? Господин Ъпдайк трябва да се качи горе и да довърши един роман.“


Източник
 

Pin It
Кристофър Леман-Хаупт
Кристофър Леман-Хаупт (род. 1934) е американски журналист, критик и романист.

Посетители

55

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Детелина Владимирова писа Още
    Наздраве, наистина!
    За... преди 11 часа
  • Благо писа Още
    За съжаление, на мен... преди 23 часа
  • Zdravka Evtimova писа Още
    Аналитична,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 5 дни
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 1 седмица
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 2 седмици
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 4 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 4 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... Петък, 24 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021