1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 04 Tokarchuk

 

Когато шестият роман на Олга Токарчук, Бегуни, беше на път да бъде публикуван във Великобритания миналата година, списанието Книжар изчурулика, че „тя е може би е една от най-великите писателки, за които никога не сте чували“[1]. Търговският седмичник, обръщайки се конкретно към читателската аудитория в Обединеното кралство, можеше да бъде извинен за едно толкова дръзко твърдение – въпреки че тя има вече два романа, преведени на английски – тъй като едва сега, след като Бегуни беше включен в списъка за международната награда „Man Booker“, Токарчук започва да привлича в англоезичния свят онзи вид внимание, което феновете у дома ѝ биха сметнали за дължимо. Тя отдавна е една от най-известните писателки в Полша – вегетарианка и феминистка в една все по-реакционна, все по-патриархална държава, но също и публична интелектуалка, всяко изказване на която може да предизивка заглавия в новините.

Бегуни съчетава (наред с други неща) наблюденията на развълнуван съвременен пътешественик с историята на скитаща славянска секта, биография на фламандски анатом от 17-ти век и разказ за посмъртното пътуване на сърцето на Шопен от Париж, където полският композитор умира, до желаното от него място за почивка във Варшава.

Срещам се с Токарчук преди интервюто ѝ в Британската библиотека за критика Адам Марс-Джоунс, който написа изключително щедър отзив за Бегуни в London Review of Books. „Това би могло да бъде почти опис на начините, по които разказът може да служи на писателя – отсам и отвъд разказването на истории“, казва той. „Прозата на книгата е чиста среда, в която наративните кристали израстват до идеален размер, като независими структури, които не нарушават баланса на цялото.“

Токарчук предпочита друга, астрономическа метафора, като обяснява, че по същия начин, по който древните са гледали звездите в небето и са намирали начини да ги групират, а след това да ги свързват с формите на същества или фигури, нейните „съзвездни романи“, изпращат в орбита истории, есета и скици, позволявайки на въображението на читателя да ги оформи в [собствени] смислени очертания.

Предишната ни среща беше година по-рано във варшавско кафене, когато Бегуни все още не беше публикуван във Великобритания. Капризите на английския превод означаваха, че сме там, за да обсъждаме роман, който първоначално е публикуван през 2007 г. В момента тя е най-известна в Полша с 900-страничната си историческа епопея, Книгите на Якуб, публикувана през 2014 г. (а на английски през идещите години).

Поставен на границата между съвременна Украйна и Полша, Книгите на Якуб разказва историята на Якуб Франк, еврейски религиозен лидер, който е ръководил насилственото покръстване на други евреи към католицизъм през 18 век. Самият роман беше добре приет, продаде 170 000 копия в твърди корици и ѝ спечели втора награда Nike, известна като „Полският Букър“. Но в телевизионно интервю след наградата Токарчук възмути десните патриоти, като заяви, че в противоречие със самочувствието си на смел герой, оцелял след множество потисничества, самата Полша някога е извършвала „ужасяващи действия“ на колонизация в собствената си история. Тя бе наречена „тарговичанин“ – остаряла дума за „предател“, а издателят ѝ се видя принуден да ѝ наеме за известно време бодигардове. „Бях много наивна. Мислех, че Полша ще бъде в състояние да обсъжда тъмните области на нашата история“, казва тя.

Само дни по-късно тя влезе в нов спор, когато на филмовия фестивал в Берлин беше представен филма по нейния роман от 2009 г. Карай плуга си през костите на мъртвите, озаглавен Следа. Направен по сценарий на Токарчук в сътрудничество с режисьорката Агнешка Холанд, филмът беше заклеймен от полската информационна агенция като „дълбоко антихристиянско [произведение], което насърчава еко-тероризма“. Но след като получи престижната берлинска Сребърна мечка, на съвместна пресконференция дуетът [Токарчук-Холанд] ликуваше. „Мислим да поставим [това заявление] на рекламните плакати – пошегува се Холанд, – защото ще насърчи хората, които иначе не биха си направили труда да дойдат и да го видят.“

Читателите, открили творчеството на Токарчук чрез Бегуни, вероятно ще бъдат объркани от Карай плуга си, който ще бъде публикуван на английски тази есен. Това е екзистенциален трилър с мощен глас, в който възрастна и ексцентрична жена, живееща в отдалечено село, намира спокойния си живот преобърнат с главата надолу, след като отначало съседът ѝ, а след него шефът на полицията и друга местна голяма клечка са намерени пребити до смърт.

Токарчук е написала този роман между Бегуни и Книгите на Якуб. Собственото ѝ обяснение за появата му звучи някак обезоръжаващо – тя просто е имала договор за написване на две книги, а и модата на детективски истории се оказала толкова изкусителна. „Но да напиша цяла книга, само за да разбера кой е убиецът, ми изглеждаше като пилеене на хартия и време, затова реших да вложа в нея теми като правата на животните и една история за несъгласни граждани, които осъзнават, че законът е неморален и искат да видят докъде могат да стигнат в противопоставянето си срещу него.“

След публикуването на романа ловът се превърна в горещ политически въпрос в Полша, но по онова време само малцина мислели за това. „Някои хора казаха, че за пореден път Токарчук се е проявила като стара откачена жена, която върши странни неща, но след това в Интернет се започна тази голяма дискусия за това какво можем да направим по отношение на тази много патриархална, католическа традиция.“

Характерно за тази писателка с лек манталитет на сврака, заглавието е откраднато от революционния манифест на Уилям Блейк Бракът между рая и ада. Не само, че всяка глава е предшествана от стихове, идещи от поезията на Блейк, но и главната героиня се сприятелява с млад преводач, чийто опит да преведе поета на полски език в един момент води до пет различни версии на една строфа, което причинява силно главоболие на собствената преводачка на Токарчук, Антония Лойд-Джоунс (американката Дженифър Крофт е превела Бегуни). Човек почти би могъл да заподозре, че Токарчук се е забавлявала много, когато е поставила в устата на героинята си репликата: „Още в началото възникна спор за това дали трябва да преведем английската дума „mental“ като mentalny – „ментален“ в буквалния смисъл, „на ума“ – или duchowy – по-скоро като „духовен“.

Подобно на главния си герой, Токарчук и нейният партньор Гржегорж Зегадло – преводач от немски език – живеят в провинция Долна Силезия, един от южните региони на Полша, който е станал част от страната едва след Втората световна война. „Имам късмета да разполагам с това толкова празно парче земя, което да описвам, защото в полската литература няма легенди или приказки за него“, казва тя.

Това е „много специално място“ с тоскански микроклимат, което се е превърнало в свещено пространство за членовете на „поколението 68“ – хипита и художници, да не говорим за няколкото преводачи на Блейк, които са открили поета в лъжливото размразяване от края на 60-те години, заедно с музиката на Doors и the Animals.

Токарчук е била на шест години и е живеела в малкото градче Сулехов, когато избухват студентските протести от 1968 г. Семейството на баща ѝ идва като бежанци от една част от Полша, която сега е в Украйна. И двамата родители са били учители, които „живееха на остров от леви интелектуалци, но не и комунисти“ и чиято къща, пълна с книги, изпълвала главата на дъщеря им с мечтите да стане авторка.

Вместо това „романтична идея да помагам на хората“ я отвежда във Варшавския университет, където тя учи психология и е очарована от работата на Карл Юнг, която си остава крайъгълен камък в писането ѝ. След дипломирането си тя започва работа в болница като специалист по [наркотични] зависимости, омъжва се за колега психолог и ражда син. Но след пет години решава, че е твърде крехка, за да продължава в болницата. „Работех с един от пациентите си и осъзнах, че съм много по-объркана от него.“

Напуска работата си и публикува стихосбирка, последвана бързо от романа Пътешествието на хората на книгата – притча, поставена във Франция от 17-ти век – който печели награда за най-добър дебют. Въпреки че книгите и наградите продължават да се сипят, в средата на 30-те си години Токарчук изпада в криза и решава, че трябва да отдели време за пътувания, като се скита сама от Тайван до Нова Зеландия и отвежда малкия си син в Малайзия през една особено студена полска зима. Със специфичните си дрехи тя изглежда така, сякаш е оставила част от сърцето си на хипи пътеката, но – както обяснява сама, с характерна неформална ученост – прическата ѝ всъщност е plica polonica, или „полска плитка“, една прическа, първите съобщения за която датират от 17 век. „В известен смисъл можем да се гордеем, че сме представили тази прическа в Европа“, казва тя. „Plica polonica трябва да бъде добавена към списъка с нашите изобретения, заедно със суровия нефт, пирогите и водката.“

Днес тя комбинира писането с организирането на бутиков литературен фестивал близо до дома си. Макар и широко публикувани в цяла Европа, книгите ѝ се появяват сравнително бавно в англоезичния свят. Дом дневен, дом нощен (1998/2003), въвежда „съзвездния“ ѝ стил в пълен набор от истории, списъци и есета, поставени в родното ѝ село в широк исторически мащаб, докато Правек и други времена хроникира живота на жителите на измислено селище от гледната точка на четиримата архангели, назначени да го пазят, в продължение на 80 години – започвайки през 1914 г. Публикуван през 1996 г., той е преведен едва през 2009 г.

Литературата на Централна Европа е много различна от онази на Запада, обяснява тя. „Първото нещо е, че ние не вярваме на реалността толкова, колкото вие. Четейки английски романи, винаги обожавам способността да се пише без страх за вътрешните психологически неща, които са толкова деликатни. В такава форма можете да развиете историята по много праволинеен начин, но ние нямаме това търпение. Ние чувстваме, че във всеки момент нещо трябва да се обърка, защото собствената ни история не е праволинейна. Друга разлика е, че вие имате корените си в психоанализата, докато ние все още мислим по митичен, религиозен начин.“

Настъпва пауза, докато тя преминава към по-широк исторически фокус: „Ако страната ви бъде заличена от картата и езикът ви е забранен, ако литературата ви трябва да служи на някаква кауза, тя става, колкото и блестяща, доста трудна за пренасяне“. Или, погледнато от другата страна, както е толкова блестящо и сардонично казано в Бегуни: „Варварите не пътуват. Те просто отиват по направления или извършват набези.“

 

Claire ArmitsteadКлер Армистед е асоцииран редактор по въпросите на културата за в. Guardian. Тя представя седмичния подкаст за книги на „Гардиън“ и е редовен коментатор по радиото на събития в Обединеното кралство и по света.

 

 


Източник

 

[1] Статията е от 2018 година, преди Токарчук да получи Нобеловата награда и да стане световноизвестна. Бел. пр.

 

Pin It
Олга Токарчук
Олга Тока̀рчук е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива пресичането на границите като форма на живот“.

Посетители

75

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Детелина Владимирова писа Още
    Наздраве, наистина!
    За... преди 3 часа
  • Благо писа Още
    За съжаление, на мен... преди 15 часа
  • Zdravka Evtimova писа Още
    Аналитична,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 5 дни
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 1 седмица
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 2 седмици
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 4 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 4 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... Петък, 24 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021