1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

Нобелова лекция
10 декември 1949

Смятам, че тази награда се дава не на мен, а на моя труд – трудът на цял един живот, извършван в агонията и потта на човешкия дух, не за слава и най-малко от всичко за печалба, а за да се създаде от материала на духа нещо, което не е съществувало преди това. Ето защо тази награда ми се дава на доверие. За паричната й част няма да бъде трудно да се намери предназначение, съизмеримо с нейната цел и значение. Но аз бих искал да сторя същото и с аплодисментите, използвайки този момент като връх, от който мога да бъда чут от младите мъже и жени, посветили себе си на същото страдание и труд, сред които вече се намира онзи, който някой ден ще стои там, където сега стоя аз.

Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже сме се научили да го понасяме. Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени? Именно затова младият мъж или жена, пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само те са, за които си струва да се пише, които си струват агонията и потта.

Той трябва да ги научи отново. Той трябва да разбере, че страхът е най-низкото от всички неща и, учейки се на това, да го забрави завинаги, да изхвърли от работилницата си всичко освен старите идеали и истини на човешкото сърце, старите универсални истини – любовта и честта, жалостта и гордостта, състраданието и жертвоготовността, без които всяка история е ефимерна и осъдена. Докато не направи това, той ще работи под знака на едно проклятие. Той ще пише не за любов, а за страст, ще пише за смърт, в която никой не губи нещо значимо, за победи без надежда и – което е най-страшното – без жалост и състрадание. Неговите страдания няма да докосват всеобщата плът, няма да оставят белези. Той ще пише не от сърцето, а от жлезите си.

Докато не научи тия неща отново, той ще пише така, сякаш стои и наблюдава края на човека. Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко, че когато последният звук на страшния съд е прозвучал и затихнал от последната ненужна канара, висяща неподвижно в последната червена и умираща вечер, че дори и тогава ще прозвучи още един звук: звукът на неговия жилав, неизтощим глас, все още говорещ. Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Негова е привилегията да помогне на човека да издържи като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало. Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.

Превод: Златко Енев 

Pin It
Уилям Фокнър
Уилям Фокнър (1897-1962) е американски писател и поет, чиито произведения обрисуват родния му щат Мисисипи. Той се смята за един от най-големите писатели на двайсетия век и е носител на Нобелова награда (1949).
Други статии от този автор

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Мая писа Още
    Поправено е и... преди 5 часа
  • Даниел писа Още
    Първо, с цялото ми... преди 7 часа
  • Златко писа Още
    Към всички... преди 7 часа
  • Николай ВЪЛКАНОВ писа Още
    За мен споделеното... преди 9 часа
  • Златко писа Още
    Интересна гледна... преди 9 часа
  • Даниел писа Още
    Дали не е по добре... преди 10 часа
  • Даниел писа Още
    "За да си ппизная, че... преди 10 часа
  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 1 ден
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 1 ден
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 2 дни
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 3 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 3 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 4 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 4 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 5 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 6 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 6 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица