Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Интервюто води Давид Хугендик

Букурещ, средата на 20. век. Един младеж се разхожда из столицата на социалистическа Румъния, припомня си миналото, разглежда панелните блокове и реалността изчезва във въображаемите картини на фантазията. Романът на Мирча Картареску Знаещите е първа част на неговата трилогия Orbitor, която сега излиза на немски език. Един роман за големия град, една семейна история, един епос на спомените, разказан в маниеристки стил, изпълнен с поезия и бурни картини. ZEIT разговаря с писателя.

Zeit: Вашият роман „Знаещите“ току-що се появи на немски език. Трудно е да се опише с няколко думи за какво се разказва в него. Можете ли да го направите вие?

Картареску: Хорхе Луис Борхес беше казал, че е безполезно да се пишат големи романи, тъй като те могат да бъдат разказани на няколко страници. Това е вярно за повечето от тях. Може би не за Човекът без качества на Роберт Музил, Бдение над Финеган на Джеймс Джойс или В търсене на изгубеното време на Марсел Пруст.

Как стои въпроса при вас?

За Знаещите това също не се отнася. Необходими ми бяха 14 години и 1500 страници, за да разбера за какво става дума в романа. Сега вече мога да го кажа, но не само с няколко думи, а с точно толкова, колкото съм използвал в книгата. За съжаление вие със сигурност няма да разполагате с толкова място тук.

Това е и сблъсък с ерата на Николае Чаушеску. Силно ли ви повлия това време?

Томас Пинчън ми повлия повече. Защо по дяволите споменавате винаги този Чаушеску? Когато бях в Германия се чувствах като павловско куче, което винаги трябва да се олигавя, когато чуе това име. Аз съм писател! Пиша за любов и омраза, също като вашите автори. Само защото съм имал нещастието да се родя в лошо време и на лошо място, трябва ли сега да плащам за това до края на живота си?

Никой не изисква това …

Когато бях млад, страдах от глад и студ, но това не ми повлия. Забравях глада когато четях Кафка и студа, когато четях Томас Ман. Моята истинска родина не е Румъния, а Касталия (по романа на Херман Хесе Игра на стъклени перли, бел. ред.). Там няма и никога не е имало някакъв Чаушеску.

Как виждате страната си сега?

Лу Рийд направи албум за Анди Уорхол. В една от песните се казва: „Има само едно хубаво нещо в малките градове: Ти знаеш, че някога трябва да се измъкнеш“. Това е хубавото и на Румъния. Напоследък си играя на бягство чрез компютъра. Подготвям се за собственото си бягство.

Къде искате да отидете?

Навсякъде извън този свят, както казваше Бодлер.

Румъния има няколко брилянтни писатели, но само малцина от тях са познати в западна Европа. Блехер например, или Александру Волта. На какво се дължи това?

Ние винаги сме имали брилянтни интелектуалци и хора на изкуството. Но писателите ни са като тези подземни скъпоценни камъни с форма на цветя: някой трябва да ги изкопае и изнесе на бял свят! Литературата се нуждае от инфраструктура. А ние дълго време нямахме такава. Никакви ефективни културни институции, издателства, литературни агенти, добри преводачи. Дълго време румънските писатели не можеха да пътуват, нито да публикуват произведенията си в чужбина.

И така много неща си останаха погребани?

В тези години ние си разработихме собствени тайни оръжия, на спокойствие и в изолация. Румъния е като латиноамериканска страна, само че изгубена в Европа. С малко щастие нашите писатели могат да предизвикат също такъв бум като Габриел Гарсиа Маркес и Варгас Льоса през шейсетте години. Румънското кино преживява нещо подобно от две години насам. Романът скоро ще го последва.

Съществува ли една жива румънска литературна сцена?

Нямам представа. Няколко литературни списания, да, но не и интелектуални дебати. Литературните награди се дават на посредствености. Рефериращи себе си литературни групи има, също както и литературни кръгове, литературни кафета и литературна супа с макарони. Всъщност е както навсякъде. И при нас има пет или шест големи автори, които пишат в самота и не се интересуват от всичко това.

Румънските романи често са много фантастични и приказни. Вашият роман също въздейства като огромен блян. Това ли е марковият знак на румънската литература?

Всъщност основната тенденция все още е чист реализъм. Самият аз не се интересувам от не-поетични книги. Не ме интересуват сюжети или прости описания на социални или политически отношения. Във всяка книга търся поезията, един свеж поглед към света, нов израз на малкото универсални чувства, които винаги са били истинския сюжет на книгата: любов, нежност, доверие, гняв, радост, отчаяние и лудост. Една истинска книга е отражение на един красив дух.

В началото цитирахте Борхес. Той казва също, че само изгубените неща интересуват един джентълмен.

Казал е и много по-добри от това неща. Интересното е естетическа категория, това го имаме от Киркегор. За мен една книга става интересна когато звъни в подсъзнанието ми, когато ми казва нещо за самия мен. Разказва ли книгата само за борсата, за някой Макдоналдс-ресторант или за безопасен секс, тя не е за мен. Затова бих променил изречението на Борхес: Само духовните неща интересуват един джентълмен. Имам пред вид, Духът в машината …

В един от вашите разкази героят казва: „Искам само да повикам обратно миналото си или да го оформя, евентуално да го изобретя – или всичко заедно“ Така ли работите?

Миналото е гръбначният стълб на цялото ми творчество. Аз пиша със спомените си, с мечтите и фантазиите си. Моите книги са карти на мозъка ми – на всичко, което някога съм преживял. Миналото в моите книги е меко, то може да бъде моделирано като глина. Когато например разказвам история за майка си и не знам някой детайл, аз си го измислям.

Каква част от Знаещите е измислена?

Три четвърти. Но тя също е и истинска, защото реалността не е проста, тя е най-сложното порождение на нашия дух. Аз не реконструирам миналото, аз го конструирам. Това е най-голямата разлика между моя метод и подчертано емоционалното припомняне, което използва Марсел Пруст в своето гигантско произведение.

Вие значи сте постмодерен автор?

Не. Но начинът, по който манипулирам миналото, със сигурност е постмодерно качество.

Отново споменавате Пруст. Известно ли ви е, че критиците в Германия ви сравняват с него и с Джойс?

Не е лошо. Но у дома никога не ме сравняват с тях, затова пък с някакви третокласни автори. Да си известен в Румъния е много по-трудно, отколкото на Запад. У нас трябва да имаш поне Нобелова награда. И дори тогава някои все още те считат за мошеник. Румънците се съмняват в много пасажи от Библията, но в един от тях всички те са единни: Никой не е пророк в родината.

Източник

Мирча Картареску
Мирча Картареску е един от най-известните съвременни румънски писатели. Неговият роман Orbitor (преведен на български език под заглавие Ослепително) току-що се появи на немски език под заглавие Die Wissenden (Знаещите).
Други статии от този автор

Посетители

56
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 4 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 3 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици