1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Рядко се случва притежателката на печатница да бъде едновременно и авторка. Божана Апостолова (род. 1945) ръководи в българския град Пловдив успешното издателство „Жанет 45“, към което принадлежи и собствена печатница. Берлинският издател Фолкер Дитрих не само печата своята поредица „Балкани“ при „Жанет 45“, но и предлага немски превод на романа на Божана Апостовлова „Кръстопът без пътища“. В този прецизно-наблюдателен текст необичайната издателка описва историята на две жени, които едва ли могат да бъдат по-различни, но въпреки това се сблъскват по едни и същи начини с противоречията на съвременна България. Сесил е успешна модна дизайнерка, която няма никакво време за личен живот, докато Мария се носи унесено из собствения си живот като студентка. И двете жени се сблъскват с балканския мачизъм и го опознават, всяка по свой начин. Борбата между половете се води от всички страни с помощта на многобройни трикове, в реални и виртуални форуми, но единственото, което остава накрая, е блудкав привкус на празнота.

Мария Станкова (род. 1956) също проследява в романите си различни женски психически състояния. „Черната жена и стрелеца“ е разказ с митическа сила, в който неукротимият любовен копнеж на една жена отново и отново се сблъсква със собствените й сексуални желания. Подобно е основното настроение и в повестта „Скука“, в която журналистка пише статия за насилствената смърт на една жена и в края на краищата започва да се идентифицира с жертвата. Проблематиката на собствения й живот започва да се отразява в сензационното убийство, при което липсват някакви разбираеми мотиви. Третият текст, включен в тома на издателство Дитрих – „Мрежата“ – е не толкова роман, колкото колаж от диалози, в който Станкова протоколира бързите изкушения на анонимното чатене в Интернет. В края на краищата обаче човешкото съжителство в Интернет се оказва не по-лесно от онова в реалността – изгледи за щастие предлага единствено окончателното изключване на чата.

Великолепна притча за преплитанията между престъпление, отмъщение и невинно страдание ни предлага Димитър Атанасов (род. 1953) в романа си „Тарпани“. Първата част се разказва от перспективата на дивите коне, живеещи свободно в планината. Във втората част се представят четирима бракониери, които преследват конете, но имат да уреждат и лични сметки. Жестокостта им намира израз не само в кървавата баня сред конското стадо, но и в едно братоубийство, в което прозвучава библейският мотив за Каин и Авел.

В най-новия си роман, „Аутопсия на една любов“, Виктор Пасков (1949–2009) представя българската творческа бохема в Берлин. Заплетен в един все по-задълбочаващ се въртоп от секс-оргии, дрога и изпълнения в нощни клубове, българският джаз-саксофонист Чарли е в пълен плен на страстите си. След като престава да получава покани за по-нататъшни участия, той се завръща в София, където дори една луда любов не може да му предложи някаква житейска стабилност.

Новата българска литература се представя на висотата на европейското разказно изкуство. Авторите успяват да представят по убедителен начин модерни теми като крехката идентичност на пристрастени Интернет-потребители, подновеното договаряне на традиционните полови роли и търсенето на правдоподобен творчески натюрел. При това изкусно се комбинират и преплитат различни жанрове, традиции и стилистични направления. Българските романи отвличат читателя в един завладяващ литературен свят, който е едновременно и нов, и вече познат.

Източник