1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

Рядко чуждо ревю ме е спъвало така. Златко Ангелов е написал текст за „Реквием за никого“, който просто ме обезсилва, отнема думите и образите, които ме изпълниха след последните страници на книгата на Златко Енев. Мда, имам още доста да уча, докато започна да пиша по този начин, да осъзнавам и пресъздавам нещата, които съм чел, по достоен начин. Но все пак е хубаво да имам цел, нали?

Златко Енев наистина е създал страхотен роман. Ръбат, остър, гаден, гнусен на места, когато например невинно цигане (не, това не е оксиморон, мили сънародници) бива изкормено от чужда бяс. Когато влюбена девойка е изпратена да проституира в чужбина, дисекцирана от безфоременото и скрито зад маска зло на извращенията. Когато туркинята се опитва да отнеме живота на изнасилвача си и когато до полуда се влюбва в него. Много „когато“-та има сред тези страници, много.

„Реквием за никого“ е наистина за никого. За хората без имена. Онези, които загубиха своите насила и трябваше да приемат нови – тема, която не е по вкуса на всекиго, още по-малко заслепен националист, каквито виждаме да вият по улиците катадневно. За другите, които по времето на социализма покорно си живуркаха и си затваряха очите. И за хамелеоните, които бяха добре и преди, и след промените. Които смениха „другарю“ с други обръщения, но запазиха мрежите си, в които са впримчени човешки животи. Недосегаемите. И които не винаги получават заслужени наказания, както са ни свикнали баналните канони на литературата и киното. А вместо това благоденстват, кръвосмучейки.

Не знам дали да пресъздавам сюжета. Както посочва Златко Ангелов, той започва с една франзела в един немски апартамент. И завършва с огнен пъкъл в него, след като разбираме защо франзелата е символ на кошмара и лудостта. Но затова трябва да се върнем много назад, във времето, когато имената подлежат на промяна, а самият „вятър на промяната“ е само лек полъх, който раздвижва застоялия социалистически въздух. Който може, ще го усети. И ще се подготви. И така застиналите в йерархичната предопределеност пионки продължават заедно пътя си през „демокрацията“.

Животи се разбиват сред тези страници. Никой не преуспява. Дори тарикатите, които преди и след промените тържествуват над околните, разкъсват и обладават беззащитната женска плът, и те не преуспяват, макар привидно да благоденстват. Те остават скотове от първата до последната страница, утолявайки безспир плътските си страсти. Признавам, натурализмът ми дойде малко в повече на някои места, на други обаче еротичността на сцените е завладяваща и реална, почти плътна, сякаш Златко Енев прожектира сцените директно в мозъка. Сексът почти никога не е доброволен. Не е и нежен. Мъжкото покорява със злоба женското, за да се себедокаже. Жалка работа.

Това е нашенския отговор на сръбския „Нож“ на Вук Драшкович. Корменето е по-малко, изнасилванията са повече. А дори нямаме война. На Балканите сме. Чудовищата имат твърде много лица. И неутолим нагон.

P.S. Благодаря на Златко Енев за честта да съм един от избраните да се докоснат първи до едно произведение, за което тепърва ще се говори дълго. И да се надяваме, ще даде кураж и на други да се заровят в тинята на близкото минало.

Източник

Pin It
Христо Блажев
Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.
Други статии от този автор

Посетители

116

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 ден
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 3 дни
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 5 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 6 дни
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 6 дни
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 1 седмица
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 1 седмица
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 1 седмица
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 2 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 3 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 3 седмици
  • Божидар Спасов писа Още
    E, бих искал да взема... преди 3 седмици
  • Момчил Дойчев писа Още
    Естестествено, че... преди 4 седмици