Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Един от най-харизматичните автори на ранния двадесети век, вечно на границата между нихилизма и революционния плам, Исак Бабел остава завинаги в канона на европейската и световна литература с ореола на мъченик, но и с непукисткото примигване на човек, израснал задно с одеските бандити. В някакъв смисъл между него и Беня Крик се простира ако не просторен булевард, то поне тясно мостче, което никаква сила на тоя свят не е в състояние да разруши.

Една тъжна, леко елегична история за американския Юг, изпълнена с усещането за дива потребност от свобода, несъвместима с неща като порядки или дори цивилизованост; за един вид непокорство, пред което притихват всякакви повици за автономност и независимост, просто защото то идва не от разум или осъзнаване на каквото и да било. Сигурно защото това е непокорството на дивия звяр, а не на човека.

„Убийците“ е разказ от Ърнест Хемингуей, публикуван в списание Scribner’s през 1927 г. След появата си в списанието разказът е публикуван в сборниците „Мъже без жени“, „Снеговете на Килиманджаро“ и „Разкази за Ник Адамс“.

Пиер Гамара е френски литературен критик, дългогодишен главен редактор и директор на литературното списание „Европа“, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман, детска литература, басни и документалистика. Разказът „Машината на Онезим“ е сатирична закачка с литературната егомания.

Продължавам с втората част от сагата на Селинджър за семейство Глас, представена под дълбоко забулената форма на описание на един скучен, банален и буквално неразбираем следобед – особено ако човек не успее да направи всички заплетени връзки, които авторът е скрил под повърхността на текста. Ще се постарая да ви обясня онова, което успях да разбера след няколкочасово търсене в Интернет, в едно може би прекалено дълго въведение преди текста. Засега ще спомена само, че това е история за една човешка трагедия. Останалото, разбира се, всеки от нас ще прецени за себе си.

Прочетете още...