Всъщност, ако трябва да бъда искрен, би трябвало да призная, че Германия присъстваше най-вече чрез отсъствието си. Тя беше онова, за което хората понякога говореха, но никой не познаваше. Затова пък Турция беше навсякъде.

Автор: Златко Енев

Продължавам, със същата неясна смесица от мъгляви копнежи и прелитащи пред вътрешното ми око картини от много-много години.

Автор: Златко Енев

Да се живее в Германия, разбира се, означава преди всичко „да се живее“, и едва след това „в Германия“. Предполагам, че така е – или поне така трябва да бъде – на повечето места по света, макар че много хора сигурно няма да се съгласят ...

Автор: Златко Енев

Всеки човек, мисля си, дори и ако е пълен идиот, рано или късно се сблъсква с този неизбежно-обезпокоителен въпрос „А какъв е смисълът на всичко това?“ Какъв е смисълът на това, че ставам сутрин, че извършвам определена последователност от действия, че очаквам от света да се държи с мен по този и този начин, че играя по тези, а не по някакви други правила, че се опитвам да се движа в тази, а не в някаква друга посока (с или без съгласието на света)? Някои хора, убедени, че непременно трябва да задминат останалите във всичко, включително и в задаването на обезпокоителни въпроси, не се задоволяват с това, а питат направо какъв е смисълът на цялото, на живота, на универсума, на съществуването? Ta, в моментите, в които достигам до този въпрос, аз обикновено предпочитам да хитрувам и, вместо да търся отговор на въпроса, просто го подменям с друг. Не какъв е смисълът, а каква е задачата. Не защо съм тук, а какво трябва да правя, кое е тайнственото нещо, което прави тичането точно по моята пътека по-различно от всички останали, по-загадъчно, по-тайнствено, пък и по-истинско, ако щете? И, не знам по каква причина, именно днес, някъде в началото на 2010 година, аз имам усещането, че намирам отговор, който изглежда осветява мъничко повече от най-близките двадесет сантиметра пред носа ми. Задачата – или поне една от по-важните задачи, такова е усещането, с което се измъкнах от завивките преди малко – най-вероятно е да се науча да обичам майка си.

Автор: Златко Енев 

Отне ми доста години, докато най-после успях да осъзная, че надеждата, очакването и търсенето на идеалната връзка ме изпълват с повече щастие, отколкото притежаването на стандартната, обичайната, „като-на-всички“ такава.

Автор: Златко Енев

Посетители

51

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 дни
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 5 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 5 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 5 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 6 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 6 дни
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 1 седмица