Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

Автор: Златко Енев

Преди да започна, ще ми се да опитам да изясня и на себе си, и на вас, причините, които ме карат да пиша това тук нещо. Обикновено това е последното, което ме занимава, тъй като писането, поне ако не му се пречкам на пътя, при мен е твърде импулсивна, самостоятелна работа – има нещо за писане, сядам, то си се пише, аз само гледам да натискам правилните клавиши… И така.

Автор: Златко Енев

С примера на кафето и неговата вярна дружка – цигарата, искам да разкажа какво мисля за една ярка разделителна линия, наложена на хората отвън, а не отвътре: линията, която разделя до полярност тези, които наричам „здравословници“ (много често са именно „словници“, защото повече говорят и пишат за здравото, отколкото да го практикуват), и онези, които наричам „хедонистъри“ (макар че и техният хедонизъм също е повече говорен и писан, отколкото да са наистина хедонисти).

Автор: Бойка Бъчварова

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

Автор: Златко Енев

Работата, която съм си избрал – а всъщност, ако трябва да бъда реалист – която избра мен, след като криво-ляво се измъкнах от кризата на средната възраст, е да будя хората. Сега, не знам колцина от вас си дават сметка за това колко малко радост и награда има в един такъв занаят. Будителят, като му се махне възрожденския варак, е просто човек, който отива неканен при хората и започва да ги раздрусва, с надеждата да ги измъкне от дрямката, която инак ги тресе като високоволтов ток. Е как мислите, с какво му отвръщат те, измъкнати – ако това изобщо е възможно – от най-сладкото нещо на тоя свят, съня?

Автор: Златко Енев