Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Да се живее в Германия, разбира се, означава преди всичко „да се живее“, и едва след това „в Германия“. Предполагам, че така е – или поне така трябва да бъде – на повечето места по света, макар че много хора сигурно ще ми кажат: абе ела ти „в България“, пък да видим после какво ще ти остане от „живеенето“. На което аз отговарям, че Германия (и Европа) е отворена за всички, които могат да се закрепят в нея – и щом тия, които не успяват „да заживеят“ в България, се надяват, че ще им бъде по-лесно „в Германия“, то нека или се опитат, или да спрат с мрънкането.

За да смекча полемичността на това начало, ще прибавя, че самият аз едва напоследък започвам да придобивам чувството, че живея. Крайно време беше. След почти двадесет години в Германия. Което очевидно показва – поне от моя гледна точка – че тия две неща не са непременно свързани едно с друго. Живеенето си е живеене, а Германия – Германия. (Тук ще прибавя, че не притежавам кола, живея под наем и дълги години нямах телевизор – така че, може пък и да се лъжа за това дали наистина живея, знам ли?)

Автор: Златко Енев

Отне ми доста години, докато най-после успях да осъзная, че надеждата, очакването и търсенето на идеалната връзка ме изпълват с повече щастие, отколкото притежаването на стандартната, обичайната, „като-на-всички“ такава.

Автор: Златко Енев

Всеки познава неприятното чувство на скомина, когато човек се сблъска със собствената си глупост. Единствено приятното в такива моменти е надеждата, че от случилото се ще остане някаква поука.

Автор: Златко Енев 

В Далас вали сняг, в Остин се очаква поледица, в Хюстън леденостудени дъждове, а в Сан Антонио е просто студено.

Автор: Зоя Маринчева

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Автор: Марио де Андраде