Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно задрямало селце в родната си Молдова, където в развалините на изоставена къща забеляза куп фотографски негативи.

Изхвърлените снимки са делото на живота на Захария Куснир, неизвестен фотограф-любител, починал през 1993 година.

Захария Куснир е водил труден живот при комунистическия режим и е имал проблеми с алкохолизма, но въпреки това е оставил след себе си някои от най-ярките портрети на селския живот в СССР, заснети някога на филм.

През последните три години, с разрешение на дъщерята на фотографа, която първоначално е отхвърлила работата на баща си като „боклук“, Галуска и неговият учител по фотография почистват и сканират зашеметяващата находка, която са пуснали през януари на специално създаден за целта уебсайт

Автор(и): Амос Чапъл

Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че постигането ѝ не е особено лесна работа. Особено когато става дума за нещо толкова необятно и все още езотерично, колкото е шахматната игра. Разбира се в наши дни, когато компютърните програми са достигнали степен на съвършенство, напълно немислима за който и да е човешки играч, много хора са на мнение, че древната игра е изгубила тайнствеността си, а заедно с това и цялата привлекателност на непознатото. Но този тип мнения обикновено се оказват свързани с обичайната липса на достатъчна информация, тъй като за всеки човек, потопен истински в древната игра, е напълно ясно, при това от собствената практика, че шахматът си остава все така необятен и необясним – с или без помощта на компютри. Казано по-конкретно, за играчите на кореспондентен шах днес е напълно ясно, че в огромната част от случаите става дума за борба на човек и машина срещу човек и машина. Но, първо, това е валидно и за огромно количество други спортове и спортни игри, и, второ, познанията, необходими за участие на сериозно ниво в такъв тип турнири, са от много специално естество (човек трябва да познава добре както древната игра, така и модерните шахматни програми и бази данни). А това означава, че подценяването на „кентавърския шахмат“ е, казано най-просто, резултат от недостигащи знания. И качеството на някои от партиите, създадени по този начин, може спокойно да се сравнява с всичко най-добро, изиграно някога от хора, машини или комбинацията от двете възможности.

Автор(и): Златко Енев

Уважаеми читатели,

Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени интервали от време. Искам да кажа, от време на време сигурно ще продължавам да превеждам по някой и друг текст, но, общо взето, краят на този период от живота ми (а заедно с него и онзи на списанието) със сигурност наближава. Надявам се, заедно с мен, да възприемете това кратко съобщение по онзи оптимистичен, изпълнен с нови надежди и енергии начин, по който ви го изпращам аз. Казано възможно най-кратко, всичко това означава просто, че (най-после!) в битието ми се задава някаква реалистична алтернатива срещу донкихотското любене на инат, каквото поне в моите очи то прeдставляваше през последните двадесетина години, тоест откак започнах да изживявам и мисля себе си като „български писател“. Между тези две думички, поне в моя собствен опит, има някаква злощастна несъвместимост и поне едната от тях трябва да отстъпи, за да може да съществува другата.

Автор(и): Златко Енев

Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на Чернобил, а няколкостотин души персонал и пожарникари започват борбата с пожара, който гори в продължение на 10 дни и изпраща радиационни облаци по целия свят. Повече от 50 работници от електроцентралата и аварийния екип загиват непосредствено след това. Но те не са единствените, които рискуват живота си – шепа фотографи също отиват на място, като успяват да заснемат някои от сцените на хаос и героизъм, които се случват през следващите седмици и месеци.

Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на себеизразяване и реализация, особено при идещите поколения. Последен крясък на модата или произведения на изкуството, те са в състояние да изразяват както личния стил на притежателите им, така и таланта на артистите, които ги създават. С огромно майсторство и творческа визия, някои от тях са в състояние да превърнат кожата в картина, при което понякога възникват реални произведения на изкуството – оспорвани, както винаги при новаторските му прояви. Независимо от това дали човек търси татуировка в класически стил или нещо на ръба на новаторството, всичко може да бъде открито и осъществено. Жвеем в епоха на новаторство, в която почти всичко е възможно.